ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 710
гр. Пловдив, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети
декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ:
ДЕНИЦА СТОЙНОВА ВЕЛИНА АНТОНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Антонова ВЧНД № 572 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
Образувано
е по жалба на М.Ч. - съпруга на починалия
Ф.Ч., която обжалва постановлението на Окръжна прокуратура – * с искане да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за
необоснованост на постановлението и неправилен анализ на събраните
доказателства, като счита, че въз основа на това са направени неправилни изводи
относно виновното поведение на участниците в ПТП. Иска се отмяна на атакуваното
постановление и връщане на делото на прокурора с указания относно приложението
на закона.
Определението
се обжалва в срок от надлежно легитимирана страна.
Въззивният
съд намира, че Окръжен съд – Пловдив неправилно е потвърдил постановлението на
прокурора, тъй като не е налице пълно, обективно и всестранно разследване,
както и правен анализ на данните, които биха могли да очертаят евентуалното
наличие на състав по транспортно престъпление.
В атакуваното определение е била възприета тезата на
прокурора, че деянието не съставлява
престъпление.
Прието е било за установено, че на 01.08.2018 г. малко
преди 06.00 ч. Г.Т.управлявал лек
автомобил на къси светлини по бул. „*“ в *в посока север-юг със скорост
52-53км/ч, според твърденията на самия водач. В същото време пострадалият се
движил по път без предимство ул. „*“ в
посока изток-запад към ул. „*“ с велосипед. Кръстовището на двете улици било регулирано
със знак Б2/Стоп за излизащите от ул. „*“ , като светофарната уредба следвало
да се включи в 06.00 ч. Ч. не спрял, а навлязъл в кръстовището, управлявайки
велосипеда си с около 12 км/ч, преминал източното платно на „*“ и навлязъл в
западното платно в момент в който в кръстовището бил навлязъл с автомобила си и
свидетеля Г.Т.. Последният, за да избегне удара задействал незабавно спирачната
система и предприел маневра „завой на ляво“, но въпреки това последвал удар в
предната дясна част на автомобила и задната част на велосипеда, управляван от Ф.Ч..
След установяване на автомобила Т. отишъл при пострадалия велосипедист и се
обадил на тел. 112 в 05:54:43 ч. Друг водач - свидетелят Т. чул шум от
спирачки, когато извършвал маневра правел завой надясно, обърнал се и видял, че
в средата на кръстовището лежи мъж на около 60 години, а автомобилът на Т.,
който го задминал в платното в ляво от Т. бил в средата на кръстовището с
включени светлини. Т. също се обадил на тел. 112 – в 05:59:46 ч. На място
пристигнали автопатрул в състав свидетелите Ю.Ч. и А.Т. и екип на Спешна
медицинска помощ. Т. бил изпробван с дрегер за алкохол, който установил 0,33
промила. Ч. бил откаран в *ЕАД за оказване на медицинска помощ, но въпреки
проведеното лечение – починал на 26.08.2018 г. В кръвта и урината на Ч. не били
установени упойващи вещества и алкохол. Било установено наличие на парацетамол.
Съгласно заключението на назначената СМЕ, смъртта на Ч. се намирала в
причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, от което получил тежка
черепно-мозъчна травма, с усложнения в последствие, довели до парализа на
жизненоважни мозъчни центрове.
Съгласно назначената АТЕ, скоростта на лекия
автомобил била около 55 км/ч, а на велосипеда – около 12 км/ч. Ч. навлязъл в
кръстовището през източното платно на „*“. Когато велосипедът на Ч. бил на
около 2,55 - 2,79 м. преди да навлезе в западното платно на булеварда,
автомобилът на Т. бил на около 25-29 м.,
а Т. реагирал с отклоняване на
автомобила наляво и задействане на спирачната система, като ефективното спиране
започнало след мястото на удара. Ч. навлязъл в западното платно на булеварда,
когато автомобилът на Т. бил на около 12-15 м от него и кръстовището и след 0,8
секунди настъпил неизбежен удар в задната част на велосипеда и предна дясна
част на автомобила. Според АТЕ Ч. навлязъл в западното платно на бул. „*“ по
начин и момент, когато това не е било безопасно, като мястото на удара било
вътре в опасната зона на лекия автомобил.
Като се е позовал на ТР №106/1983г. на ОСНК
наблюдаващият прокурор приел, че основна вина за станалото ПТП и обществено
опасния му резултат имал починалият Ф.Ч., нарушавайки вменените му в ЗДвП
задължения, като не е пропуснал движещия се с предимство автомобил на свидетеля
Т., като навлязъл в кръстовището без да се убеди, че няма да създаде опасност.
Първият съд възприел и декларираното в
постановлението на прокурора, че не били
налице обстоятелства, които да налагат движение на автомобила на Т. със скорост
под 38-39 км/ч., при която водачът на
лекия автомобил имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно
екстрено спиране.
Според първия съд, фактическата обстановка в
атакуваното постановление съответства на доказателствата по делото, които са
коментирани като фактология и правна оценка изчерпателно.
В жалбите се навеждат доводи за неизследвани въпроси
и необоснованост на постановлението.
На първо място в жалбата се твърди, че в постановлението
не бил обсъден въпросът дали скоростта на Т. е била съобразена с всички фактори
по чл. 20 от ЗДвП.
Настоящият съд ще се съгласи с тези доводи. На първо
място в постановлението за прекратяване не се цитира цифрово този текст от
ЗДвП, а първият съд е приел че при все това, било налице пълно изследване на
факторите на които чл. 20 от ЗДвП отдава значение.
Настоящият съд намира, че наблюдаващият прокурор не е
запълнил съдържанието на бланкетния състав на чл. 343 от НК нито словно, нито
като правна квалификация с разпоредбите на чл. 20, ал. 2, изр. 1 или изр. 2 ЗДвП при обосноваване на липсваща причинна връзка между деянието и престъпния
резултат, нито пък е налице всестранен анализ на евентуалните нарушения по
ЗДвП, които могат да стоят в причинна връзка с деянието. В принципен план чл.
20, ал. 2 ЗДвП съдържа общо правило, като визира движение с несъобразена с
пътната обстановка скорост, наред с несвоевременна реакция на водача на
възникнала опасност. Чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП касае предвидима опасност, при
която са налице обективни затруднения в пътната обстановка и водачът следва да
подбира скоростта си във връзка с тях, за да бъде адекватен на изискването за
безопасност. Видно от заключението на АТЕ, възприето от обвинението,
автоекспертът е посочил какви фактори на конкретната пътна обстановка
възприема, с които е следвало да се съобрази водача на автомобила, реализирал
ПТП. Като един от тях е приел намалена видимост при движение на разведиляване,
но е посочил че анализът следва да се проведе при движение в нощни условия /л.
140 от досъд. пр./, като е изследвал движение на светлини и техническата
възможност на водача да спря преди да измине дължината на осветената зона преди
автомобила /л. 141 от досъд. пр./. В крайна сметка, при тези допускания, е
обосновал и изводите си за технически съобразена с пътните условия скорост,
както и за възможност на пострадалия велосипедист за забележи светлините на
фаровете на лекия автомобил и да не навлезе в западното платно. Последното е
отчетено като основна причина за ПТП от техническа гледна точка, като
възприемайки изцяло тези разбирания, обвинението е приело че вина за ПТП има
велосипедиста, който е имал възможност за избегне удара като отложи навлизането
си в западното платно и пропусне лекия автомобил, движещ се по пътя с
предимство. Освен това в експертизата било отразено, че за разлика от
велосипедиста, при водача на МПС била налице обективна пречка да забележи
велосипеда, тъй като било налице препятствие между него и велосипедиста –
ограда на разделителния остров.
Посочените тези от първия съд и от обвинението, не намират опора в материалите
по делото. На първо място между кориците на същото е налице справка за изгрева
на слънцето през процесния ден, като видно от последната ПТП е реализирано в
много близък план до изгрева. При все моментът на ПТП да попада в диапазона на
т. нар. „граждански здрач“, когато геометричният център на слънцето е на 6
градуса над хоризонта, ноторно се приема, че земните обекти могат лесно да се
възприемат, като за извършването на човешки трудови дейности на открито не е
необходимо ползването на изкуствени източници на осветление. Данни в тази
насока когато да се извлекат и от показанията на водачи на МПС около
местопроизшествието, които също така са отразили тези особености на пътната
обстановка. Освен това видно от
приложения фотоалбум към огледа на местопроизшествието, разделителната ограда
посочена от вещото лице, не е плътна. Тя представлява метална решетка с
височина около 1 метър /по сведение на водача в протокола му за разпит/, а
височината на велосипедиста е идентична с височината на човек, стъпил на
земята. В случая не е обоснована и тезата защо се приема, че велосипедистът е
представлявал опасност за водача едва от навлизането му в западното платно пред
автомобила, а не от момента, когато е преминал стоп линията и е навлязъл в
кръстовището с равномерна скорост от 12 км/ч. От друга страна, от мащабната
скица е видно, че когато мястото на удара е било извън дължината на опасната
зона /пълния спирачен път/, велосипедистът се е намира около средата на
източното платно за движение и водачът на автомобила, при реакция и задействане
на спирачната система в този момент, е имал техническа възможност да избегне
удара. Водачът е реагирал по-късно в момент, в който е нямал възможност да
избегне удара от техническа гледна точка /л. 137 – 139 от досъд. пр./. По този
начин не е бил изследван коректно момента, в който водачът на МПС дължи реакция
при опасност на пътя и действителния мом3ент когато е реагирал на опасността.
Съгласно определени части АТЕ в посочения по-горе смисъл, казусът може да се
интерпретира и в светлината на непредприемането на императивно предвиденото
поведение, обуславящо и нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. В АТЕ е
била дефинирана предвидима опасност, наред с всичко друго, за която деецът е
бил длъжен да предприеме съответни мерки. В принципен план, едва когато водачът е изпълнил всички тези свои
задължение, от гледна точка на закона и съдебната практика, би могло да се
мисли за евентуалната поява на велосипедиста внезапно и в тази връзка да се
застъпва уредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. В случая не е обективиран
анализ по тези въпроси. Липсва анализ на случая и в контекста на съдебната
практика съобразно, котео предимството е относително по своя ефект, а не
абсолютно, тъй като когато водачът с предимство констатира, че е възникнала
опасност при осъществяване на правата му да премине първи, той следва да
отстъпи и по този начин да предотврати пътно произшествие /в този смисъл
например решение № 1341/1976 г. на ІІІ н. о. на ВС/. Ето защо, наличните по
делото факти предоставят възможност за двояка трактовка, а правилата на изр. 1
и изр. 2 на ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП се намират помежду си в конкуренция, така
както теорията и практиката е приела и за съотношението на разпоредбите на чл.
21 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради която може да се спори коя от тях е
по-подходяща към конкретната пътна ситуация. В този смисъл например решение №
510 от 14.11.2008 г. по н. д. 485/2008 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 222 от
26.05.2014 г. по н. д. № 539/2014 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 300 от
03.07.2012 г. по н. д. № 772/2012 г. на ВКС, І н. о. и др. При тази преценка
следва да се обсъди внимателно, че става въпрос за движение в градски жилищен
район, при който може да се очаква движение от пешеходци и велосипедисти по
платното дори и несъобразено с правила по ЗДвП. При отчитането на наличието и
на неблагоприятстващи фактори, водачът на
автомобила е управлявал със скорост над максимално допустимата за
градски условия, за която следва да бъде обяснено защо се приема за съобразена
с конкретната пътна обстановка при приближаване на кръстовище. Необходимо е да
се преценят данните и от гледище на трайната съдебна практика съгласно която едновременното
приложение на правилата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП и чл. 21 ЗДвП е
несъвместимо, при което ако водачът е избрал скорост, по висока от разрешената,
но се приеме за доказана възможността за избягване на последиците при движение
със скорост, по-ниска от разрешената и съобразена с обстоятелствата от значение
за безопасността, е налице нарушение на съобразената скорост в причинна връзка
с настъпилото произшествие.
Не намират опора в делото останалите оплаквания на
жалбоподателя за липса на коментар на влиянието на установеното количество
алкохол в кръвта на водача, участвал в ПТП, поради което не могат да бъдат
споделени, както е отбелязал и първият съд.
В заключение, следва да се посочи че постановлението
за прекратяване не е било взето становище по всички основни факти, обуславящи липсата
на обективните и субективни съставомерни признаци на престъпление по
транспорта.
С това жалбата се явява основателна, а обжалваното
определение - неправилно и незаконосъобразно.
Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1193 от 01.11.2019 г. на
Окръжен съд – Пловдив, наказателно отделение, постановено по ЧНД № 2039/2019 г.
по описа на същия съд, като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ постановление от
15.10.2019 г. по досъд. пр. № 73/2018 г. по описа на „РПТ“ при ОД на МВР – *, с
което ОП е прекратила на основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство, водено за престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК и ВРЪЩА
делото за доразследване на ОП-*за изпълнение на указанията в мотивната част
на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.