Решение по дело №30/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Велико Търново срещу Решение № 587/01.12.2023 г. по НАХД № 552/2023 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление № 12 от 28.07.2022 г. на кмета на Община Велико Търново. Решението се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът поддържа, че в НП правилно са определени видът и размера на наказанието, и не е нарушено правото на защита на лицето, като не е посочена разпоредбата на чл. 91, т. 1 от Наредбата. Излага подробни доводи, че са спазени всички законови изисквания при издаването на НП, а нарушението на чл. 63 от Наредбата е извършено безспорно. Иска се отмяната на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – М.Г.К. от гр. В. Търново чрез ...М. М.оспорва жалбата в представен писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 587/01.12.2023 г. по НАХД № 552/2023 г. на Районен съд-гр. В. Търново е отменено Наказателно постановление № 12 от 28.07.2022 г. на кмета на Община Велико Търново. Със същото на М.Г.К. за извършено административно нарушение на чл. 63 от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Велико Търново е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

Районният съд е от фактическа страна е установил, че на 19.06.2022 г. в РУ В. Търново бил получен сигнал за нарушаване на нощната тишина от недвижим имот /къща с двор/ в. ***. На сигнала около 00,20 ч. бил изпратен автопатрул в състав св. Н. С.и св. Вл. Н.. При пристигане на място полицейските служители установили, че пред имота на улицата се чувал звук от музикална озвучителна уредба и разговори на висок тон. Установено било, че къщата била собственост на М.Г.К., който празнувал семеен празник, за което били поканени гости. Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 11 от 19.06.2022 г. за това, че на 19.06.2022 г. около 00,20 ч. в ***, при извършена полицейска проверка се установило, че К. в качеството си на собственик извършва дейности от битов характер – озвучава с музикална уредба в жилищна сграда в близост до множество такива, с което предизвиква шум, като с това нарушава спокойствието на гражданите в часовете от 23,00 ч. до 08,00 ч. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл. 63 от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Велико Търново.

За да отмени НП съдът е приел, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения на императивните норми на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Според съда макар да е посочена нарушената материална норма на чл. 63 от НООС, не е посочена санкционната такава, което представлява съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а тази непълнота не може да се запълва в хода на съдебното производство. Съдът е приел, че е налице съществен порок в НП поради непосочване на санкционната норма на чл. 91, т.1 от НООС на територията на Община В. Търново, която предвижда налагане на административно наказание „Глоба“ на ФЛ в размер от 100 до 1000 лева.

Обжалваното решение е правилно. Правилни са изводите на районния съд, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на дееца и по този начин са самостоятелно основание за отмяна на НП. Съгласно чл. 57, ал.1, т. 6 и т. 7 от ЗАНН в НП задължително се посочват нарушените правни норми, както и вида и размера на наказанието. Стриктното тълкуване на нормата означава, че в НП следва да се посочат както нарушената материална норма, съдържаща описание, респ. съставомерните признаци на нарушението, така и санкционната такава, която установява предвиденото от законодателя административно наказание за това нарушение. Наистина съществуват случаи, когато двете се припокриват, но настоящият не е такъв. Съгласно чл. 63 от НООС за територията на Община В. Търново забранява се извършването на дейности от стопански и битов характер в жилищни сгради и в близост до тях, предизвикващи шум, независими от произхода му, нарушаващ спокойствието на живущите в часовете от 14 до 16 и от 23 до 8 часа. Санкционната такава се съдържа в чл. 91, т.1 от НООС за територията на Община В. Търново, която предвижда наказание за това нарушение за ФЛ – „Глоба“ в размер на от 100- до 1000 лева. Така установения порок се явява съществен, тъй като нарушава правото на защита на дееца, а също така възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност на НП от съдебната инстанция, доколкото същата следва да извърши проверката съгласно нормите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Т.е. съдът следва да извърши преценка за справедливост на наложеното наказание, при нормативно установените му граници. След като по този начин тази възможност на съда е препятствана, то осъщественото административнонаказателно производство се явява опорочено. Без правно значение са твърденията в жалбата, че деянието е доказано, че описанието на нарушението е изчерпателно, доколкото както се посочи преценката е за съответствието на НП на чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН.

Като е стигнал до този извод, районният съд е постановил правилно решение и след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 587/01.12.2023 г. по НАХД № 552/2023 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.

ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на М.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** разноски за настоящата инстанция в размер на 400 /четиристотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: