№ 1012
гр. Русе, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20224520101482 по описа за 2022 година
Ищцата Н. ЮС. Х. твърди, че с трудов договор № 96/01.09.2009г. била назначена на
длъжност „Учител начален етап” при СУ „Паисий Хилендарски” – гр.Сливо поле,
обл.Русенска, за срок от неопределено време, на пълно работно време от 8 часа дневно. Със
Заповед № 410/26.01.2022г. и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр.с чл.188, т.3, чл.187,
ал.1, т.3, т.7 и т.10, чл.190, ал.1, т.7 от КТ, работодателят е прекратил трудовото й
правоотношение с налагане на наказание „дисциплинарно уволнение”. Счита, че
уволнението й се явява незаконно и следва да се отмени от съда, като бъде възстановена на
заеманата преди уволнението й длъжност. Издадената заповед № 410/26.01.2022г. е
незаконосъобразна и немотивирана, като не съдържа всички необходими законови
реквизити. Не са посочени визираните нарушения кога точно са извършени.
Дисциплинарното наказание не е наложено в рамките на преклузивните срокове.
Работодателят е поискал от нея обяснения само формално, с цел позоваване на императивни
разпоредби от закона, без да изясни действителните причини, които създават обективни и
технологични пречки в работата. От една страна, естеството и характерът на работа като
начален учител не позволяват системност на неизпълнение на задълженията, от друга – не
са налице нарушения, които да обуславят обективност и безпристрастност при вземане на
решения и налагане на най-тежкото по характера си дисциплинарно наказание. Поради това
моли съда да постанови решение, с което да бъде признато уволнението й за незаконно и
бъде отменена заповед № 410/26.01.2022г., издадена от Директора на СУ „Паисий
Хилендарски” – гр.Сливо поле, обл.Русенска, с която е била дисциплинарно уволнена и е
прекратено трудовото й правоотношение, като незаконосъобразна; да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението й длъжност „старши учител начален етап” в СУ „Паисий
1
Хилендарски” – гр.Сливо поле, обл.Русенска и да бъде осъден ответника да й заплати
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за
период от 6 месеца или общ размер 10 648.50 лева, считано от датата на уволнението
26.01.2022г. до 26.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира
правно предявените обективно съединени искове по чл.344, т.1, 2 и 3 от КТ.
Ответникът СУ “Паисий Хилендарски” с адрес: гр.Сливо поле, обл.Русенска,
бул.”България” № 15, представлявано от директора Мария Милева, оспорва изцяло
предявените искове. Твърди, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване на
процедурата по чл.193 от КТ, като от ищцата са поискани предварителни писмени
обяснения с уведомление № 360/19.01.2022г. на Директора на ответното училище. В
уведомлението са посочени подробно нарушенията, за които се искат обясненията. Ищцата е
представила писмени обяснения и доказателства за твърденията си, както и декларация за
липса на основания за предварителна закрила по чл.333 от КТ, получени с вх.№
419/21.01.2022г. Дисциплинарното наказание е било наложено в срока по чл.194 от КТ, като
е съобразено обстоятелството, че нарушенията на трудовата дисциплина са установени след
извършена проверка от Директора на ответното училище, резултатите за която са отразени в
констативен протокол от 29.12.2021г. Дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана
писмена заповед, която съдържа всички задължителни елементи, посочени в чл.195 от КТ –
нарушителят, нарушението, времето на извършване и правното основание. Твърди и че
ищцата е извършила посочените в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина.
Нарушението, за което е наложено наказанието на ищцата е за неизпълнение на Заповед №
369/04.01.2022г. на Директора на училището. С тази заповед са дадени разпореждания на
учители от ответното училище, включително и ищцата за нанасяне на резултати от
обучението в електронния дневник. Определен е бил срок за изпълнение на разпореждането.
Ищцата е депозирала докладна записка от 10.01.2022г., с която заявява, че няма да изпълни
заповедта и е приложила писмени обяснения, в които излага своето виждане, защо няма да
изпълни заповедта. Липсват обосновани причини за неизпълнение на едно от основните
задължения на учителя – да отразява в дневника резултатите от обучението на учениците. В
заповедта за дисциплинарно наказание са изложени конкретните нарушения извършени от
ищцата, които представляват неизпълнение на нормативно определени задължения на
учителя съгласно Наредба 11 от 01.09.2016г. за оценяване на резултатите от обучението на
учениците, а именно – няма поставени текущи оценки, няма отразени необходимия брой
оценки, дори да има проведено оценяване, както се твърди в обясненията на ищцата, тези
резултати не са отразени в дневника, няма възможност да се определи резултата от
обучението и напредъка на учениците, няма възможност да се определят учениците, които
имат нужда от обща подкрепа. Ищцата не е информирала директора, дали в класа има
2
ученици, за които следва да се организира допълнително обучение, съгласно чл.178, ал.1, т.2
от ЗПУО. Описаните в заповедта нарушения са формални и същите са установени при
извършена проверка, за която е съставен констативен протокол. За твърденията, че ищцата
не е могла да работи с електронния дневник или, че някой умишлено й изтрива
информацията, изложени в писмените обяснения, съгласно писмо от дружеството
поддържащо електронната платформа АдминПлюс от 25.01.2022г., липсва
нерегламентирано вмешателство и липсват технически пречки да се работи с електронния
дневник. С тези свои бездействия ищцата е нарушила задълженията си, произтичащи от
ЗПУО, Наредба 11 и длъжностната си характеристика. Тези нарушения са квалифицирани в
заповедта, като такива по чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.10 от КТ. В заповедта са изложени
конкретни мотиви на основание чл.189 от КТ за преценката на тежестта на наказанието и
тежестта на нарушението. Прието е, че с бездействията си ищцата сериозно накърнява
основно конституционно право на децата – правото на образование, лишава учениците и
родителите от обективна информация за резултатите от обучението и напредъка на децата,
лишава деца, които се нуждаят от допълнително обучение от тази законова възможност,
както и продължителния период на бездействия – целия първи срок на учебната година.
Налице е и виновно субективно отношение на ищцата при извършване на нарушенията,
което се обуславя както от отношението, изразено в дадените писмени обяснения, изричния
отказ да изпълни нормативно установени задължения, така също от знанието му, че всяко
неизпълнение на задължения, произтичащи от нормативен акт или от длъжностна
характеристика, съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. Изразеното лично
субективно отношение на ищцата към директора или други учители не е основание за грубо
неизпълнение на служебните задължения. Твърди и че ищцата не е представила
доказателства, че е останала без работа поради уволнението за посочения от нея период,
поради което и иска по чл.225 от КТ се явява неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
С трудов договор № 96/01.09.2009г. ищцата е била назначена на длъжност „Учител
начален етап” при СУ „Паисий Хилендарски” – гр.Сливо поле, обл.Русенска, за срок от
неопределено време, на пълно работно време от 8 часа дневно. По делото не се спори, че
брутното трудово възнаграждение на ищцата съгласно представеното последно
допълнително споразумение към трудов договор № 4/16.11.2021г. възлиза в размер на
1383.00 лева – основно трудово възнаграждение и 345.75 лева – допълнително
възнаграждение за прослужено време или общо в размер на 1 728.75 лева.
Била извършена проверка в ответното училище, съгласно която било констатирано,
че част от учителите не са нанесли в електронния дневник оценки на учениците по
определени предмети, като за резултатите от проверката бил съставен констативен протокол
от 29.12.2021г. Въз основа на този протокол, със Заповед № 360/04.01.2022г. на директора на
СУ „Паисий Хилендарски” – гр.Сливо поле, обл.Русенска, било наредено на 6 учители в
срок до 10.01.2022г. да бъдат нанесени оценки на учениците от изпитване по определени
3
предмети. В тази заповед на ищцата е било наредено в изпълнение на чл.11, ал.1 и чл.12,
ал.1 от Наредба № 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците да бъдат
нанесени в електронния дневник оценки по предмети Български език и литература,
Математика, Околен свят, Музика, Изобразително изкуство, Технологии и
предприемачество, Физическо възпитание и спорт, БЕЛ ИУЧ, Математика ИУЧ във 2-ри „б“
клас. Ищцата е депозирала докладна записка от 10.01.2022г., с която заявява, че няма да
изпълни заповедта и е приложила писмени обяснения, в които излага своето виждане, защо
няма да изпълни заповедта. В същите твърди, че не е могла да работи с електронния дневник
или, че някой умишлено й изтрива информацията. Била изискана справка от дружеството
поддържащо електронната платформа АдминПлюс, които с писмо от 25.01.2022г. посочили,
че липсва нерегламентирано вмешателство и липсват технически пречки да се работи с
електронния дневник. От ищцата са били поискани предварителни писмени обяснения с
уведомление № 360/19.01.2022г. на Директора на ответното училище, защо не е била
изпълнена Заповед № 360/04.01.2022г. на директора на СУ „Паисий Хилендарски” –
гр.Сливо поле, обл.Русенска. В уведомлението са посочени подробно нарушенията, за които
се искат обясненията. Ищцата е представила писмени обяснения, както и декларация за
липса на основания за предварителна закрила по чл.333 от КТ, получени с вх.№
419/21.01.2022г. Със Заповед № 410/26.01.2022г. и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във
вр.с чл.188, т.3, чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.10, чл.190, ал.1, т.7 от КТ, работодателят е прекратил
трудовото й правоотношение с налагане на наказание „дисциплинарно уволнение”, като
заповедта е била връчена на Н.Х. на 26.01.2022г.
По делото е представена разпечатка от електронния дневник на ответника за периода
м.септември 2021г. до м.януари 2002г., от която е видно, че ищцата не е нанесла оценки на
учениците по предаваните он-лайн учебни предмети.
Ищцата е представила по делото ръкописно изготвени от нея листи, съгласно които е
поставяла оценки на учениците за периода м.септември 2021г. до м.януари 2002г.
Ответникът е оспорил истинността на тези представени от ищцата писмени доказателства в
частта относно тяхното съдържание и време на съставяне. Заявява, че от ищцата на два пъти
са искани писмени обяснения за неизпълнение на Заповед № 360/04.01.2022г. на директора
на СУ „Паисий Хилендарски” – гр.Сливо поле, обл.Русенска, като тези доказателства не са
представяни към тях, както и същите не са представени към исковата й молба. Това дава
основание да счита, че тези ръкописни бележки са съставени след предявяването на
настоящите искове, за целите на процеса, а и така или иначе в електронния дневник на
училището няма поставени оценки на учениците от страна на ищцата. Твърди и че с тези
ръкописни бележки не може да се установи изпълнението на едно от основните задължения
на учителя – да оценява степента на напредък на учениците и да отразява това в училищната
документация. Последната съдържа документи, които са нормативно установени и имат
нормативно регламентирано съдържание и начин на водене. Представените от ищцата
ръкописни листи не попадат в нито един от документите, включени в училищната
документация.
4
По делото е представена справка за актуално състояние на трудовите договори на
ищцата и извлечение от трудовата й книжка, от които е видно, че от уволнението й до датата
на последното проведено съдебно заседание – 15.06.2022г., тя не е започвала работа при
друг работодател.
В показанията си свидетелката М. М. Д. обяснява, че работи като старши учител в
ответното училище. Имала била също проблеми с електронния дневник, като и ищцата се е
обръщала към нея за помощ, когато не може да има достъп до платформата с нейния
профил. Свидетелката ползвала помощ отвън, когато не можела да се справи, от нейния зет,
който работел като програмист. Помощник-директорът по учебната част в училището можел
да окаже помощ с платформата, но вътрешен администратор нямали. Лично свидетелката не
е присъствала на разговор ищцата да е търсила помощ от ръководството на училището по
отношение ползването на електронния дневник. Имало Наредба за оценяването, с която
свидетелката се съобразявала, като поставяла оценки в електронния дневник на учениците
по предметите, по които преподавала. Освен оценките се нанасял и преподадения материал,
зададените теми и предварително си вкарвала и разпределенията на учебния материал по
предметите, по които преподавала. В училището имало извършена проверка през
м.декември 2021г. на електронните дневници, но свидетелката не е била от учителите, на
които е установен пропуск. Свидетелката твърди и че е класен ръководител на 11-ти клас, от
3 години ползвала електронния дневник, но досега не била имала родител, който да е
ползвал електронния дневник, а за да се информират за детето си ползвали телефонни
разговори и директен контакт с родителите.
В показанията си свидетелката Р. И. Р. обяснява, че нейното дете е от класа на
ищцата. Не е използвала електронния дневник за да следи оценките на нейното дете, защото
не можела да влезе в него, но и не е търсила съдействие за това от ръководството на
училището. Имали група на класа по „Вайбър“ и там били уведомявани от ищцата за
родителски срещи, публикували се домашни и поведение, а ако се наложело й звъняла по
телефона, ако проблемът е някакъв по-сериозен. Според свидетелката и другите родители на
децата от класа на ищцата са били уведомявани по същия начин. По преценка на
свидетелката, ищцата добре си вършела работата като класен ръководител. Х. не е
публикувала оценките на децата по „Вайбър“, като до последният учебен ден свидетелката
не знаела с какъв успех и какви оценки имало детето й. Дори била изненадана, когато
директорката на училището наградила дъщеря й за отличен успех.
В показанията си свидетелката Ф. Е. Ч. обяснява, че е заместник-директор на
ответното училище. За учебната 2021/2022г. задължителната учебна документация бил
електронния дневник. Всеки преподавател имал достъп с парола и потребителско име до
този електронен дневник, като в него се попълвала абсолютно всякакъв вид информация за
учениците – темите, които са взети за седмицата и за дадената календарна година, оценки,
отсъствия, бележки. На парола и на имейл родителите получавали всяка информация
особено оценки и отсъствия на учениците в дадения клас. Няма документ на хартия, в който
учителите да отразяват оценките, а това се прави единствено в електронния дневник.
5
Технически проблем с последния точно през 2021/2022г. не е имало. Имало е за секунди или
минути технически проблеми, ако нещо е претоварена системата, сървърът или поради лошо
време, прекъсване на интернет, но електронният дневник бил направен така, че изписва на
екрана информация какво не е нанесено и след минута-две всеки един учител може да се
върне и да провери дали това, което е искал да нанесе, е отбелязано или да го нанесе отново,
ако не е попълнено. За попълването и контрола на този електронен дневник отговаряла
свидетелката. Твърди, че не е установявала проблем при попълването на дневника от страна
на Х.. От 15-ти септември до 24-ти септември тя е попълвала материала и отсъствията , а
след това ги е нанасяла ден за ден, което означава, че тя е нямала никаква пречка да влиза в
електронния дневник и да нанася за всички учебни предмети отсъствията за деня, но защо
оценки не е нанасяла свидетелката не знае. Свидетелката на няколко пъти преди проверката
констатирала липсата на оценки от Х. и преди проверката говорила с нея да си нанесе
оценките, като това направила и директорката на училището. Ищцата обаче не направила
това, което вече официално инициирало извършване на официална проверка през
м.декември 2021г. Имало и други учители, които не си били попълнили определени неща в
електронния дневник, но те извършили необходимите корекции и попълвания, за което
докладвали на Директора. Единствено Х. не пожелала да направи такава корекция и да
нанесе оценките на учениците, като това не било направено и след иницииране на
дисциплинарното производство. Не е търсила помощ както от свидетелката, така и от
директора на училището да й окажат някаква техническа помощ за отстраняване на
проблема. Твърди и че ако децата нямат оценки за срока или за годината, те не могат да
получат документ за завършен втори клас. Те не могат да преминат в 3-ти клас, но не могат
да останат и във втори. След уволнението на ищцата, била назначена учителка, която да я
замести, която направила изпитвания на учениците й им нанесла в електронния дневник по
2-3 оценки. Х. не е представяла в училището и никакви писмени документи, от които да е
видно, че е оценявала учениците. Свидетелката направила и проверка на представените по
делото от страна на ищцата ръкописни листове за изпитвания и попълненото в електронния
дневник, като само 3-4 оценки съответствали на отразени писмени изпитвания, като едната е
на 15 септември – първия учебен час е правила писмено изпитване по околен свят, без да
прави някакъв предварителен преговор. В електронния дневник обаче няма отбелязано, че
Х. е правила някакъв вид тест или писмено изпитване на целия клас. В часовете по
български език, по математика и по четене, на датите, на които е писала оценки на целия
клас, няма отбелязване в електронния дневник, че е правила писмено изпитване.
Свидетелката твърди, че не може за 35 минути да бъдат изпитани 15 ученици, да се поставят
всички оценки и да се вземе нов материал. Нейните теми в материалната книга на
електронния дневник са само написани за новия материал. В този нейн ръкописно воден
дневник има са 6 или 7 оценки по всички предмети като входящо ниво. Те не отговарят на
нормативното изискване за брой оценяване, а в Наредба № 11 за оценяване на резултатите
от обучението на учениците е предвидено брой оценяване и е посочено по колко оценки
трябва да има по всеки един предмет.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
6
изводи:
Съдът намира, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване на
процедурата по чл.193 от КТ, като от ищцата са поискани предварителни писмени
обяснения с уведомление № 360/19.01.2022г. на Директора на ответното училище. В
уведомлението са посочени подробно нарушенията, за които се искат обясненията. Ищцата е
представила писмени обяснения и доказателства за твърденията си, както и декларация за
липса на основания за предварителна закрила по чл.333 от КТ, получени с вх.№
419/21.01.2022г. Дисциплинарното наказание е било наложено в срока по чл.194 от КТ, като
е съобразено обстоятелството, че нарушенията на трудовата дисциплина са установени след
извършена проверка от Директора на ответното училище, резултатите за която са отразени в
констативен протокол от 29.12.2021г. В тази връзка е неоснователно възражението, че не са
били спазени преклузивните срокове за налагане на наказанието. Официално нарушението е
открито на 29.12.2021г. съгласно представения констативен протокол, а според показанията
на свидетелката Ф. Ч. нарушенията са констатирани малко преди това, т.е. пак през месец
декември, като й е било разпоредено устно да ги отстрани, което Х. въпреки това не е
направила, като наказанието е наложено в преклузивния 2-месечен срок – на 26.01.2022г.
Това обаче касае само едно от двете нарушения - това по чл.187, ал.1, т.3 от КТ. Другото по
чл.187, ал.1, т.7 е констатирано /открито/ след изтичане на дадения в Заповед №
360/04.01.2022г. срок за изпълнение – 10.01.2022г., като срока за налагане на наказанието и
за него е бил спазен. Дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана писмена
заповед, която съдържа всички задължителни елементи, посочени в чл.195 от КТ –
нарушителят, нарушението, времето на извършване и правното основание. Доказателствата
по делото в тяхната съвкупност сочат и че ищцата е извършила посочените в процесната
заповед нарушения на трудовата дисциплина. Нарушението, за което е наложено
наказанието на ищцата е за неизпълнение на Заповед № 360/04.01.2022г. на Директора на
училището. С тази заповед са дадени разпореждания на учители от ответното училище,
включително и ищцата за нанасяне на резултати от обучението в електронния дневник.
Определен е бил срок за изпълнение на разпореждането. Ищцата е депозирала докладна
записка от 10.01.2022г., с която заявява, че няма да изпълни заповедта и е приложила
писмени обяснения, в които излага своето виждане, защо няма да изпълни заповедта.
Липсват обосновани причини за неизпълнение на едно от основните задължения на учителя
– да отразява в дневника резултатите от обучението на учениците. В заповедта за
дисциплинарно наказание са изложени конкретните нарушения извършени от ищцата, които
представляват неизпълнение на нормативно определени задължения на учителя съгласно
Наредба 11 от 01.09.2016г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, а
именно – няма поставени текущи оценки, няма отразени необходимия брой оценки, дори да
има проведено оценяване, както се твърди в обясненията на ищцата, тези резултати не са
отразени в дневника, няма възможност да се определи резултата от обучението и напредъка
на учениците, няма възможност да се определят учениците, които имат нужда от обща
подкрепа. Ищцата не е информирала директора, дали в класа има ученици, за които следва
7
да се организира допълнително обучение, съгласно чл.178, ал.1, т.2 от ЗПУО. Описаните в
заповедта нарушения са формални и същите са установени при извършена проверка, за
която е съставен констативен протокол. За твърденията, че ищцата не е могла да работи с
електронния дневник или, че някой умишлено й изтрива информацията, изложени в
писмените обяснения, съгласно писмо от дружеството поддържащо електронната платформа
АдминПлюс от 25.01.2022г., липсва нерегламентирано вмешателство и липсват технически
пречки да се работи с електронния дневник. Съдът намира и че представените от ищцата
ръкописно изготвени от нея листи, съгласно които е поставяла оценки на учениците за
периода м.септември 2021г. до м.януари 2002г., са неистински документи. От ищцата на два
пъти са били искани писмени обяснения за неизпълнение на Заповед № 360/04.01.2022г. на
директора на СУ „Паисий Хилендарски” – гр.Сливо поле, обл.Русенска, като тези
доказателства не са представяни към тях, както и същите не са представени към исковата й
молба. Това дава основание да счита, че тези ръкописни бележки са съставени след
предявяването на настоящите искове, за целите на процеса, а и така или иначе в електронния
дневник на училището няма поставени оценки на учениците от страна на ищцата. Тези
ръкописни бележки не може и да установят изпълнението на едно от основните задължения
на учителя – да оценява степента на напредък на учениците и да отразява това в училищната
документация. Последната съдържа документи, които са нормативно установени и имат
нормативно регламентирано съдържание и начин на водене. Следва да се отбележи и че в
тези ръкописни листи има несъотвествия с отразеното от ищцата в електронния дневник –
описани в показанията на свидетелката Чиликова, които съдът изцяло споделя. С тези свои
бездействия ищцата е нарушила задълженията си, произтичащи от ЗПУО, Наредба 11 и
длъжностната си характеристика. Тези нарушения са квалифицирани в заповедта, като
такива по чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.10 от КТ. В заповедта са изложени конкретни мотиви на
основание чл.189 от КТ за преценката на тежестта на наказанието и тежестта на
нарушението. Прието е, че с бездействията си ищцата сериозно накърнява основно
конституционно право на децата – правото на образование, лишава учениците и родителите
от обективна информация за резултатите от обучението и напредъка на децата, лишава деца,
които се нуждаят от допълнително обучение от тази законова възможност, както и
продължителния период на бездействия – целия първи срок на учебната година. Налице е и
виновно субективно отношение на ищцата при извършване на нарушенията, което се
обуславя както от отношението, изразено в дадените писмени обяснения, изричния отказ да
изпълни нормативно установени задължения, така също от знанието му, че всяко
неизпълнение на задължения, произтичащи от нормативен акт или от длъжностна
характеристика, съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. Изразеното лично
субективно отношение на ищцата към директора или други учители не е основание за грубо
неизпълнение на служебните задължения.
Поради гореизложеното съдът намира, че дисциплинарното уволнение на ищцата е
било извършено законосъобразно, поради което предявеният от Х. иск, с който иска да бъде
признато уволнението й за незаконно и бъде отменена заповед № 410/26.01.2022г., издадена
от Директора на СУ „Паисий Хилендарски” – гр.Сливо поле, обл.Русенска, с която е била
8
дисциплинарно уволнена и е прекратено трудовото й правоотношение, като
незаконосъобразна, се явява изцяло неоснователен и като такъв същият следва да бъде
отхвърлен. Предвид отхвърлянето на този главен иск следва да се отхвърлят и акцесорните
искове за възстановяване ищцата на длъжността и местоработата преди уволнението –
„старши учител начален етап” в СУ „Паисий Хилендарски” – гр.Сливо поле, обл.Русенска и
за претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на брутното й трудово
възнаграждение за период от 6 месеца или общ размер 10 648.50 лева, считано от датата на
уволнението 26.01.2022г. до 26.07.2022г.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и предвид отхвърлянето на предявените искове,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 650.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. ЮС. Х. от ********, с ЕГН: **********, против СУ
“Паисий Хилендарски” с адрес: гр.Сливо поле, обл.Русенска, бул.”България” № 15, ЕИК
*********, представлявано от директора Мария Милева, искове да бъде признато
уволнението на ищцата за незаконно и бъде отменена заповед № 410/26.01.2022г., издадена
от Директора на СУ „Паисий Хилендарски” – гр.Сливо поле, обл.Русенска, с която е била
дисциплинарно уволнена и е прекратено трудовото й правоотношение, като
незаконосъобразна; да бъде възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност
„старши учител начален етап” в СУ „Паисий Хилендарски” – гр.Сливо поле, обл.Русенска и
за претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на брутното й трудово
възнаграждение за период от 6 месеца или общ размер 10 648.50 лева /десет хиляди
шестстотин четиридесет и осем лева и петдесет стотинки/, считано от датата на уволнението
26.01.2022г. до 26.07.2022г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н. ЮС. Х. от ********, с ЕГН: **********, да заплати на СУ “Паисий
Хилендарски” с адрес: гр.Сливо поле, обл.Русенска, бул.”България” № 15, ЕИК *********,
представлявано от директора Мария Милева, сумата от 650.00 /шестстотин и петдесет/ лева
– направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9