РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. гр. Лом, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20211620101879 по описа за 2021 година
Ищецът“ЧЕЗ Електро България”АД, в исковата си молба до съда,
претендира, че ответника С.П. от с.С. , не е изпълнил задълженията си по
договор, представляващ търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ – доставка
на ел.енергия срещу заплащане консумацията й, има липса на изпълнение от
страна на потребителя/ответника/ на основното му задължение – заплащане на
цената на получаваната и потребена от него ел.енергия – чл.19 от Договора,
уреждащ отношенията между ТД и потребителите, като и искане за
обезщетение – чл.86 ЗЗД за забавено плащане на тази цена, тъй като
престацията на потребителя е в пари.
Ответника , редовно призован не се явява, не се представлява , не оспорва
исковата претенция.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ,от ал. 3 до 5 ,уреждаща начина и
условията при които общите условия влизат в сила за потребителите.
Съгласно ал. 4 на чл. 98а от ЗЕ общите условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електроенергия от крайния снабдител, без
1
изрично писмено приемане (след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник). В срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при
съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да
предложат специални условия. Приетите от крайния снабдител на
електрическа енергия специални условия, различни от публикуваните общи
условия, се отразяват в допълнителни писмени споразумения - арг. от ал. 5 на
чл. 98а от ЗЕ. Следователно тази уредба сочи за договорни отношения между
потребителите и крайния снабдител на електрическа енергия, която изключва
възможност за оспорване на общите условия преди влизането им в сила.
Такава нормативна регламентация е предвидена с оглед характера на
договорите при общи условия, при които индивидуалното разискване на
договорните клаузи е практически невъзможно (което се обуславя от
характера на обществените отношения в определени сфери на пазара - като
доставка на електрическа и топлинна енергия, застраховане, доставка на вода
и др.). В тези случаи начина на договаряне е опростен, като предварително
едната страна (доставчикът) е определила съдържанието на договорните
клаузи за всички единични договори, които ще бъдат сключени. При тези
договори съдържанието им се оказва типизирано, а не индивидуализирано
според личните разбирания на страните. За другата страна (потребителят) при
този вид договори съществува само възможност да приеме клаузите, или да
не сключи договор. Не съществува пречка и при договорите при общи
условия съдържанието на договора да включва и "специални условия",
индивидуално обсъждани и договаряни от страните, което е предвидено в
посочената по-горе разпоредба на чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ.
Ответника , живее на посочения адрес с посоченото ИТН, не се е
издължил по претенцията за ползвана електроенергия, т.е. има неизпълнение
на договорни задължения, и съдът намира,че процесния случай е типичен за
пълно неизпълнение на договорните отношения от страна на ответника-
длъжник, т.е. не е осъществил нищо от предметното съдържание на
дължимата престация и не е осъществил дължимия резултат да плати
претендираната сума. Вина за това има само и изключително ответника, и
вследствие на неизпълнението си е причинил неблагоприятни последици на
ищеца, поради което следва да поеме своята отговорност като санкция, т.е.
да отстрани настъпилите у ищеца неблагоприятни последици от виновното
2
неизпълнение и обезщети ощетения с паричния еквивалент и следва да
заплати същите.
От друга страна от събраните по делото доказателства се установи по един
категоричен и безпротиворечив начин, че за процесния период липсва
плащане от страна на ответника. Не са ангажирани доказателства, за плащане
от страна на ответницата на дължимите суми за консумираната
електроенергия.
Ищцовото дружество е депозирало заявление в съда по реда на чл.410
ГПК, като заповедта му е връчена , като длъжника е заявил,че не дължи
изпълнение по същата. Съдът е указал на заявителя да предяви иск при
условията на чл.422 ГПК. Такъв иск е депозиран в срок, което е дало началото
на настоящето производство.
По отношение депозирания от пълномощника на ищеца списък на
разноските, реализирани от него по чл.80 ГПК, съдът намира, че искането
основателно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. С. П., с ЕГН **********, от с. С, с
ИТН *************, дължи на “ЧЕЗ Електро България” АД, с ЕИК
*********, сумата от 1097,80 лв./хиляда деветдесет и седем лева и осемдесет
ст./ - главница, представляваща ползвана, но незаплатена електроенергия и
лихва за забава в размер на 322,78 лв./триста двадесет и два лева и седемдесет
и осем ст./ считано от 07.03.2018г. - 17.03.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.03.2021 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.
650/2021г. ЛРС.
ОСЪЖДА С. С. П. с ЕГН **********, от с. С да плати на „ЧЕЗ Електро
България“АД сумата от 91,41лв./деветдесет и един лева и четиридесет и една
ст./, разноски по заповедното производство и сумата от 371,59 лв./триста
седемдесет и един лева и петдесет и девет ст./, разноски по исковото
производство за ДТ- 71,59лв./седемдесет и един лева и петдесет и девет ст./ и
300,00 лв./триста лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
3
Решението подлежи на обжалване пред МОС във двуседмичен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4