№ 264
гр. Варна, 09.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20233100900719 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Ищецът „БАНКА ДСК“ АД, редовно призован, не се явява законният
представител на дружеството, представлява се от юрисконсулт Д.И., редовно
упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът А. А. А., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адвокат Ю. Г., редовно назначен за особен
представител и приет от съда от днес.
Вещото лице Р. Х. С., редовно уведомен, явява се в съдебно заседание.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
ЮРИСК. И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване
фактическата страна на спора.
ЮРИСК. И.: Поддържам исковата молба на посочените в нея правни
основания. Оспорвам отговора.
Нямам възражения по проекто доклада. Допусната е техническа грешка
в доклада по делото, на стр. 1, последен абзац, относно размера на
договорната лихва, не е 988.87, а 6988.87.
АДВ. Г.: Оспорвам предявените искове. Поддържам изложените
съображения в отговора на исковата молба.
Моля в проекто доклада да бъде записано точно така, както сумата,
1
която е предявена като главница, сумата е 54926.01, а не тези суми, които са
написани в проекто доклада. Сумата на капитализираната лихва трябва да
бъде тази, която е посочена в уточняващата молба, а именно 15809.41. Сумата,
която е записана в проекто доклада е тази, която е преди извършените
погасявания от кредитополучателя.
ЮРИСК. И.: Капитализираната лихва съвпада с размера посочен в
уточняваща молба. Размерът на претенцията ни включва размера на
главницата по договор за кредит, в размер на 39116.60 и сумата
представляваща капитализирана договорна лихва 15809.41.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК докладва делото, като се
придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение №
414 от 19.03.2025 год. и направените в днешно съдебно заседание
уточнения, както следва:
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване от „Банка ДСК“ АД срещу А. А. А. искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. ал. 1 и 2 от ЗЗД, вр. чл. 430,
ал., ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати
следните суми:
сумата от 39116.60 лева, представляваща главница по договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от
27.03.2015г.;
сумата от 15809.41 лева, представляваща капитализирана договорна
лихва за периода 27.03.2016г. до 05.09.2021г., начислена за гратисния период;
сумата от 6988.87 лева, представляваща договорна лихва, начислена за
периода 05.10.2021г. до 11.12.2023г.;
сумата от 660.77 лева, представляваща неустойка за забава начислена в
размер на 10% върху дължимата и просрочена главница на основание чл. 17.1
от Общите условия за периода 05.11.2021г. до 11.12.2023г.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молба ищецът твърди, че е сключен договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от
27.03.2015г., по силата на който „Банка ДСК“ АД се е задължила да
предоставила на А. А. А. кредит в размер от 86056.52лв. за заплащане на такси
за обучение.
Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на
изтичане на гратисния период, като съгласно чл. 3 от Договора, гратисният
период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една
година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или
защита на дипломна работа, съобразно учебния план за съответната
специалност и образователно – квалификационна степен. Кредитът е бил
платим на 119 равни месечните вноски от по 656.86лв. по погасителен план. За
2
предоставения кредит, кредитополучателят е следвало да заплаща фиксирана
лихва в размер на 7% годишно /чл. 7/. Съгласно чл. 10.2 лихвата се начислява
върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период,
като в последния случай се капитализира годишно. В изпълнение на договора
банката е превела дължимите такси за обучение на ответника по сметка на
Медицински университет – Варна, с изключение на сумата от 7823.32лв.,
която е преведена на кредитополучателя. Общият размер на усвоения кредит
за обучение се равнява на 39116.60лв., представляващ 5 бр. усвоявания от по
7823.32лв. След последният превод не са извършвани други усвоявания по
кредита. Съгласно уверения от университета последният държавен изпит е
бил насрочен за м. септември 2020г. Гратисният период е изтекъл месец
септември 2021г. и от този момент за ответникът е възникнало задължението
за заплащане на месечните вноски. Към датата на подаване на исковата молба
е налице просрочие на вноските по кредита. При допусната забава съгласно т.
17.2 от Общите условия на плащанията повече от 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем. С настоящата искова молба банката
отправя изявление до кредитополучателя за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати процесните суми.
По делото в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника
чрез назначения му особен представител.
Оспорва предявените искове по основание и размер. Претендираната
главница не е съобразена с размера на усвоения кредит и с извършените
плащания. Незаконосъобразно е капитализирана договорната лихва към
главницата. Не са налице предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищеца, че
носи доказателствената тежест да установи:
че между него и кредитополучателя е сключен договор за кредит за
сумата от 86056.52лева, с твърдените параметри;
че по него е усвоена сумата от 39116.60лв.;
че е настъпил падежът за плащане на вноските /изтекъл гратисен период и
настъпила дата на последен държавен изпит/;
че банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и изявлението й е връчено на длъжника;
че се дължи главница в посочените размери;
че ответникът дължи договорна лихва и неустойка за забава в
претендираните размери за посочените периоди;
че клаузите са индивидуално договорени и не страдат от пороци, водещи
до нищожност;
3
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ответника, че
следва да установи положителните факти, на които се позовава, които
изключват отговорността му.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обявява за общоизвестни и
ненуждаещи се от доказване данните от електронната партида в Търговския
регистър на ищеца - търговско дружество.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира, че не са налице
факти, по отношение на които страните не сочат доказателства.
На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид
становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан
като окончателен.
Водим от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ВПИСВА в протокола проектодоклада, изготвен с Определение № 414
от 19.03.2025 год. като окончателен доклад по делото.
Процесуалните представители на страните заявиха, че няма да
сочат други доказателствени искания..
СЪДЪТ по доказателства намира, че следва да бъдат приети
представените с исковата молба писмени такива, като допустими и относими
към предмета на спора, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за
вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва: Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти от 27.03.2015 г., Общи условия за предоставяне на целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
Закона за кредитиране на студенти и докторанти, Такси за кредити за текущо
потребление, Допълнително споразумение за предоговаряне на размера на
кредита от 27.03.2015 г., Искане за предоговаряне на студентски кредит реф.
№ 240А/26.03.2015 г., Извлечение за периода от 27.03.2015 г. до 09.11.2023 г.,
Уверение рег. индекс 103-449/05.03.2015 г., Уверение рег. индекс 103-
1925/16.09.2015 г., Уверение рег. индекс 103-3014/08.11.2016 г., Уверение рег.
индекс 103-525/29.02.2016 г., Уверение рег. индекс 103-682/14.03.2017 г.,
Приложение № 2-Декларация в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за
защита на личните данни от 26.03.2015 г., Информация по чл. 19, ал. 1 от
Закона за защита на личните данни, лична карта, Погасителен план към дата
08.09.2021 г., Справка по чл. 366 ГПК.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 11936 от 25.04.2025 г. заключение
по допуснатата съдебно счетоводна експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
4
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно счетоводната експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
Р. Х. С. - 45 години, българин, български гражданин, неосъждан, без
родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице С.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
ЮРИСК. И.: Нямам въпроси към вещото лице.
На въпроси на адв. Г.: Какъв е бил размерът на предоставения кредит.
Вещо лице С.: Посочени са две суми, които се формират от платените
суми от Медицинския университет за такси, подробно описани в констативно-
съобразителната част на стр. 2 от експертизата, по отделни дати, а другата
сума е капитализирана лихва към главницата в гратисния период.
Плащанията към Медицинския университет са 39116.60лв.
На въпроси на адв. Г.: В т. 3 от задачата са направени разпределение на
главница и лихви. Това изчисления на самата банка ли са и в сумата за лихва
включени ли са начисляване на лихва върху лихва.
Вещо лице С.: В т. 3, това са извършени плащания от банковата сметка
на ответника по падежирали главници и лихви по кредита, съобразно
погасителен план действащ след края на гратисния период, като в плащането
на главница се включва както плащане на платени суми към Медицински
университет, така и капитализирани лихви в главницата, като след 05.09.2021
г. главницата е обща сума, която се получава от два компонента - платени
суми към Медицински университет и капитализирана лихва към главницата.
Платените суми за главница са за цялата сума, не са отделяни за част от
капитализираната лихва, част за платените суми. Така в стойността на лихвата
е начислена лихва както върху платените суми към Медицински университет,
така и върху капитализираната главница. По този начин се изчислява лихвата.
На въпроси на адв. Г.: Записали сте, че сте работили с размер на
фиксирана лихва 7 %. Установихте ли в банката да има договорен размер на
фиксираната лихва.
Вещо лице С.: Мисля, че в договора беше посочен 7 %. В банката е
прилаган 7 % лихвен процент върху този договор. Отделно от това видях, че е
7 %, може да не съм обърнал внимание, че е записан максимален 7 %, но е
прилаган 7 % лихвен процент. За т. 6 7 % е прилаган.
За наказателната лихва по договор пишеше, че е 10 % върху стойността
на редовната лихва. Де факто е прилаган само 10 %, не е ползвана
неустоечната клауза. Редовната лихва + 10 % пункт, само 10 % е ползван.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към вещото лице и не възразяват да се приеме заключението.
5
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза е компетентно
дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка – декларация, СЪДЪТ
намира, че на вещото лице следва да бъде определено окончателно
възнаграждение в размер на 800.00 лв., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно счетоводна експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер на
800.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно счетоводна експертиза в размер на 800.00 лв., от внесения от ищеца
депозит.
(Издаден РКО по вносна бележка от 27.03.2025 г.)
ЮРИСК. И.: Представям списък на разноските и фактура за
уведомяването чрез ДВ.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните,
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което, на
основание чл. 149, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
ЮРИСК. И.: Уважаема г-жо окръжен Съдия, моля да уважите изцяло
като основателни и доказани предявените от „Банка ДСК“ искове за
присъждане на дължимите суми по сключения с ответника договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 27.03.2015
г.
Считам, че от събраните в хода на производството доказателства, в т. ч.
неоспорена и приета ССЕ се установи безспорно, че банката е изпълнила
задължението си по договора за кредит, като е предоставила кредит в
договорения размер и срок, съгласно условията на договора. Предоставена е
договорената сума в размер на 39116.60 лв., усвоени вноски за семестриални
такси. От заключението на вещото лице се установи, че към датата на
предявяване на иска е налице забава на заплащане на дължимите вноски по
кредита и кредиторът е упражнил надлежно потестативното си право да обяви
изискуемостта с предявяване на настоящия иск. Беше доказан и размерът на
исковата претенция.
6
Предвид специфичния вид кредитиране с продължителен период, през
който кредитополучателят не дължи изпълнение, договорената лихва се явява
добавена стойност на капитала, който банката отчуждава за временно
ползване от длъжника. Именно по тези съображения законодателят е
предвидил в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закон за кредитиране на студенти
и докторанти, че общият размер на задължението на кредитополучателя се
формира след изтичане на гратисния период и включва главница, чийто
размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и лихвата
дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Съгласно чл. 7
от договора кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да
надхвърля 7 % и по този начин именно кредиторът е начислявал договорната
лихва до датата на подаване на исковата молба, с която обявяваме
предсрочната изискуемост на кредита. Дължимата лихва е законово
определена и не може да надхвърля 7 пункта.
Към главницата се капитализира не просрочена, а не падежирала лихва,
капитализирането е извършено въз основа на основния договор и действащите
към него общи условия, включително при пълно придържане към типовия
образец на договора по Закона за кредитиране на студенти и докторанти. В
случая по силата на закона дължимата лихва за ползване на средствата,
отпуснати по студентски кредит е включена в общия размер на дълга за
погасяване, което започва след изтичане на нормативно определен гратисен
период.
Предвид изложеното моля да постановите решение, с което да осъдите
ответника да заплати на „Банка ДСК“ дължимата сума по договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 27.03.2015
г., описани по основание и размер в исковата молба и доказани в хода на
производството.
Моля да бъдат присъдени направените в настоящето производство
разноски, съгласно представения списък.
АДВ. Г.: Г-жо Председател, моля да отхвърлите предявените искове. На
първо място, не са налице предпоставките за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита. Ищецът не е уведомил кредитополучателя за това,
каквото е изискването на закона, което обуславя неоснователността на
предявените искове.
В условията на евентуалност, в случай, че не отхвърлите изцяло
предявените искове, моля да уважите същите частично, до размера на
усвоения от кредитополучателя кредит в размер на 39116.60 лв., намален с
извършените от него плащания по кредита в размер на 3418.62 лв.
Претендираното капитализиране на лихвата през гратисния период е
незаконосъобразно и противоречащо на императивната забрана за
начисляване на лихва върху лихва, установена в чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Лихва
върху лихва може да се начислява само между търговци, което е неприложимо
в настоящия случай.
7
Смисълът на цитираната от процесуалния представител на ищеца
разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за кредитиране на студенти и
докторанти, е именно да бъде претендирана и да се заплаща главницата от
предоставения кредит и тази главница не включва капитализиране на лихвата
през гратисния период.
Моля да отхвърлите и претенциите за лихви имайки предвид, че в
сключения между ищеца и кредитополучателя договор не е уговорен размер
на фиксираната лихва, а в случая ищецът е прилагал максималния размер,
посочен в чл. 20, ал. 1 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти, а не
договорена фиксирана лихва в конкретния договор.
Моля в този смисъл за вашето решение.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение до
07.06.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:12 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
8