РЕШЕНИЕ
№168
гр. Велико Търново, 20.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на пети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И., изслуша докладваното
от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №80 по описа за 2023 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по
жалба на адв. Ж. Д., в
качеството й на пълномощник на Х.Р.К. от гр. В. Търново срещу принудителна
административна мярка/ПАМ/ – преместване на МПС на основание чл. 171, т. 5, б.
„б“ от ЗДвП, наложена от служител на „Организация на движението, паркинги и
гаражи”/ОДПГ/ ЕООД – гр. В. Търново. Жалбоподателят
счита, че оспорената ПАМ е незаконосъобразна, като издадена без наличието на
нормативните основания за това. Моли за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ,
както и за присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата – инспектор ПНП ППС в „ОДПГ“ ЕООД, лично и чрез адв. Х., оспорва
жалбата и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в писмена
защита. Претендира за разноски и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на оспорващия.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
На 16.01.2022г. 11:50 часа на ул. „Стефан Стамболов” в гр. В. Търново, Х.К.
е паркирал собствения си лек автомобил „Волво С 60” с рег. №... на паркомясто,
обозначено като предназначено за хора с трайни увреждания. На предното стъкло
на автомобила е бил поставена карта, удостоверяваща право на ползване на места,
предназначени за хора с увреждания. На посочената улица е имало поставена
вертикална сигнализация, съдържаща пътни знаци В28 „забранено паркирането“, Д21
„място за паркиране на ППС, обслужващи хора с увреждания“, както и допълнителна
табела, обозначаваща времето за престой на мястото за хора с увреждания/до 3
часа/ и указание, че нарушителите ще бъдат отстранени принудително. В отсъствие на жалбоподателя автомобилът е
преместен с помощта на специализиран автомобил на „ОДПГ“
ЕООД. По-късно същия ден автомобилът е предаден на пълномощник на жалбоподателя,
ведно с Констативен протокол №77/16.01.2023г., съставен от инспектор М.К.и
документиращ извършените действия по преместването на автомобила. Срещу така
наложената ПАМ е подадена жалба вх. №АСД-02-28/01.02.2023г. по описа на „ОДПГ“
ЕООД, гр. Велико Търново.
Съдът намира жалбата срещу принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 5, б. „б” от ЗДвП за процесуално допустима. Събраните по делото доказателства сочат на наличие на
основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5,
б. „б“ от ЗДвП,
за която в закона не е предвидена писмена форма. Доколкото ПАМ по чл. 171, т.
5, б. „б“ от ЗДвП е неформален акт, наличието на издадена такава мярка се
обосновава от събраните по делото доказателства – съставеният констативен
протокол №77/16.01.2023г., разписка за предаване на автомобил от същата дата,
докладна записка от инспектор ПНП ППС, приложеният снимков материал и
обясненията на ответника.
Видно от събраните по делото доказателства на
16.01.2023г. е била издадена ПАМ по реда на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП –
преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач за автомобил, наложена с
разпореждане на служител на „ОДПГ“ ЕООД. Последното се потвърждава както от
съдържанието на посочения констативен протокол, от докладната записка на
служителя от „ОДПГ“ ЕООД, съставил констативния протокол, така и от изявлението
на органа /инспектор ПНП ППС в „ОДПГ“ ЕООД/, който е подписал протокола след текста
“Разпоредил преместването“. По този начин обективирана волята на органа,
наложил оспорваната мярка, недвусмислено сочи него за издател на акта, с който
се налага мярката. Жалбата е подадена по пощата на 30.01.2023г. до „ОДПГ“ ЕООД,
в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК/вж. стр. 71 от делото/, от надлежна страна
/собственик на МПС, което е преместено принудително/ и при наличие на правен
интерес от оспорване.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Оспорената
ПАМ е издадена от компетентен орган – инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи
длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да
нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач. По силата на сочената разпоредба
в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по
чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП са включени и длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя. Тоест законодателят е
оправомощил не само министъра на вътрешните работи да определя длъжностни лица,
които да налагат ПАМ „преместване на пътно превозно средство“, но е дал това
право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За
всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и
оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат визираната ПАМ. В този
контекст със Заповед №РД-22-1490/17.09.2014г. кметът на Община Велико Търново е
определил „ОДПГ“ ЕООД за служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 1 и
т. 2 от ЗдвП. Със Заповед №РД-22-2124/22.11.2022г. са определени конкретни
служители на „ОДПГ“ ЕООД за длъжностни лица, които да прилагат или нареждат
прилагането на ПАМ от вида на процесната. Така направеното възлагане на
функциите и правомощията, указани в чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, надлежно транслира компетентност на съответните служители от „ОДПГ“ ЕООД,
гр. Велико Търново, включително и на Т.К., който съгласно трудов договор
№РД-07-138/16.11.2022г. заема длъжността „инспектор ПНП ППС“ в „ОДПГ“ ЕООД,
описание на която се съдържа в приложената Длъжностна характеристика.
Следователно, приложилият оспорената ПАМ инспектор от „ОДПГ“ ЕООД е компетентен
орган да прилага мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП и ПАМ се явява валидна
мярка.
По силата на
изрична законова разпоредба – a contrario от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, за
процесната ПАМ не е валидно общото изискване за писмена форма на индивидуалния
административен акт. Мярката е валидна и при устното й постановяване. Тъй като
мярката е в устна форма, нейните мотиви следва да бъдат изведени от фактите,
предхождащи и/или съпътстващи прилагането й. Законодателят не е ограничил
доказателствените средства за установяване на релевантните факти с оглед на
разпоредбата на 39, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Поради това съставеният от органа към
момента на прилагане на мярката протокол, в който са отразени релевантни за
прилагането й факти, както и съставеният снимков материал, разписка и докладна
записка по принцип могат да бъдат доказателства за фактическите основания на
органа.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата,
за които актът е благоприятен, следва да докажат съществуването на фактическите
основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването
им.
От
доказателствата по делото е видно, че процесният автомобил е паркиран на паркомясто, обозначено като предназначено за хора с
трайни увреждания. На предното стъкло на автомобила е бил поставена карта,
удостоверяваща право на ползване на места, предназначени за хора с увреждания.
Няма спор между страните относно наличната в участъка от уличното платно
вертикална сигнализация, както и зоната на действие на пътните знаци. Съгласно
посоченото в издадения от „ОДПГ“ ЕООД талон №А 010976 за отчитане времето на
паркиране/ приложение снимков материал, стр. 34 от делото/, автомобилът на
оспорващият е паркиран в 11,50 ч. на 16.01.2023г. Видно от съставения
констативен протокол организацията по натоварване/преместване на автомобила е
била извършена в 15,40ч на същия ден, след изтичане на разрешеното време за
престой от 3 часа, съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредбата за спиране, престой и
паркиране на ППС на територията на гр. В. Търново. Посоченото обстоятелство –
превишаване на времето за престой на автомобила на място, предназначено за хора
с увреждания, е квалифицирано като нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и
послужило като основание за налагане на ПАМ по чл.
171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП.
Цитираната
разпоредба от ЗДвП на съдържа три различни хипотези, при наличието, на които
законодателят е дал право на компетентните органи да налагат принудителна
административна мярка преместване на пътното превозно средство без знанието на
собственика. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Втората, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава
опасност за другите участници в движението. И третата, когато паркираното
средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В
конкретния случай, съгласно съставения констативен протокол №77/16.01.2023г. и
докладната записка от „инспектор ПНП-ППС“ при „ОДПГ“ ЕООД /стр. 15 от делото/
автомобилът на оспорващия е бил паркиран на място, обозначено за ползване от
лица с трайни увреждания, като от вътрешната страна на предното стъкло е
оставена картата по чл. 99а, ал. 1 от ЗДВП, съдържаща международния знак
"Инвалид" и поставена по начин, осигуряващ видимостта на
изображението отвън. Съгласно чл. 50, ал.
2, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗДвП, пътни знаци В 27
"Забранени са престоят и паркирането" и В 28 "Забранено е
паркирането" не се прилагат за МПС, обслужващи лица с документ за
инвалидност. Следва да се отбележи, че картата за паркиране на хора с трайни
увреждания, регламентирана в нормата на чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП служи за
удостоверяване на обстоятелството, че лицето паркирало автомобила върху
специално обозначено място за хора с увреждания има такова качество. Този извод
следва от логическото и езиково тълкуване на посочената разпоредба, според
която "Карта за паркиране на местата, определени за превозните средства,
обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се
издава от кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице
по образец съгласно приложението. Картата е валидна на територията на цялата
страна“. Цитираната разпоредба на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП въвежда обща
забрана за паркиране на места, предназначени за хора с увреждания, но тя не се
отнася до автомобили, за които се представя документа по чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП. В разпоредбите на ЗДвП няма и конкретни разпоредби, ограничаващи времето
за престой на такива места. Подобни ограничения са въведени с друг разпоредби
на съответния подзаконов нормативен акт, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗДвП.
В
конкретния случай видно от безспорно установеното от фактическа страна не е
извършено нарушение по чл. 98, ал. 2 ,т. 4 от ЗДвП, тъй като автомобилът на
оспорващия е имал основание да бъде паркиран на място, обозначено като
предназначено за лица с увреждания. Просрочието на времето за престой на това
място обаче, не е нарушение по чл. 98 от ЗДвП, а неизпълнение на изискванията
на съответния подзаконов нормативен акт, регламентиращ условията и реда за
паркиране. Това от своя страна може да доведе до налагане на ПАМ, но не тази по
чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, а по чл. 171, т. 5, б. „г“ от ЗДвП. Съгласно
последната разпоредба, преместване
на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач е допустимо в две хипотези: 1. когато превозното
средство е паркирано и не е заплатена дължимата цена по чл. 99, ал. 3 и 2. в
случаите по чл. 167, ал. 2, т. 2 след изтичане на разрешеното време за
паркиране, указано на неподвижен пътен знак. За приложението на цитираната
разпоредба е достатъчно да е налице едно от алтернативно предвидените условия,
тъй като законодателят не е предвидил същите да са осъществени едновременно,
като условие за приложението на тази ПАМ. Изтъкнатото обстоятелство обуславя
незаконосъобразност на наложената ПАМ. Непосочването
на конкретните фактически основания за издаването на административния акт е
съществено нарушение, което води до незаконосъобразност на акта и е
самостоятелно основание за неговата отмяна. Отделно, при оспорването на
административни актове, с които се налага ПАМ, съдът не може да
преквалифицира посоченото от органа нарушение, а следва да извърши анализ на
фактическите установявания и да прецени дали същите се субсумират под състава
на дадената от органа правна квалификация. Случаите на неправилно посочване на
квалификацията на нарушението водят до извод за неправилно прилагане на
материалния закон, което от своя страна представлява основание за отмяна на
акта.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че настоящият състав намира за неоснователни възраженията за
незаконосъобразност на оспорваната ПАМ, поради допуснати съществени процесуални
нарушения при приемането на подзаконовия нормативен акт, с който са
регламентирани редът за паркиране и престой на местата, обозначени за ползване от
автомобили, обслужващи лица с увреждания, а именно – разпоредбите на чл. 14,
ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на
територията на гр. В. Търново, приета от Общински съвет В. Търново. Подзаконовият
нормативен акт създава абстрактно правило за поведение. За да породи правно
действие, това правило за поведение трябва да е установено във влязла в сила
правна норма. В случая атакуваната в съответната част Наредба е част от
действащото позитивно право. Ако атакуваните правни норми от конкретната
наредба на общинския съвет бъдат отменени от съда, безспорно те няма да
пораждат правно действие, но тази отмяна ще действа занапред предвид чл. 195, ал.
1 АПК. В този смисъл е и Определение №4693/03.05.2023г. по АД
№4143/2023г. по описа на ВАС, приложено към настоящото.
Що се отнася да възражението досежно
изпълнението на изискването по чл. 171, т. 5, б. „б“, изр. второ от ЗДвП, а
именно - лицата по чл. 168 от ЗДвП/сред които е ответникът/ уведомяват районното
управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е
преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство, съдът
приема същото за основателно. Спазването на императивно регламентираното
изискване, като част от фактическия състав по налагане на процесната ПАМ, не е
надлежно установено по делото. В приобщеното към доказателствения материал
писмо рег. №366000-2752803.02.2023г. на ОД на МВР – В. Търново се посочва, че
органите на МВР са уведомени за репатриране на процесния автомобил на
08.01.2023г., т.е. преди датата на налагане на ПАМ. Дори в случая да се касае
за техническа грешка относно посочване на конкретния времеви момент, в който е
изпълнено посоченото задължение за уведомяване, други доказателства в тази
насока не са ангажирани.
По изложените съображения оспорваната ПАМ се
явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При
този изход на делото основателна се явява претенцията на оспорващия да
присъждане на разноски. Съдът следва да осъди дружеството, чиито служител е
ответникът, да му заплати направените и доказани такива в процеса,
представляващи държавна такса и платен адвокатски хонорар. Направеното
възражение от пълномощника на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за жалбоподателя съдът намира за неоснователно, предвид
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Постановеното
съдебно решение ще подлежи на касационнен контрол, тъй като не попада сред
изключенията, визирани в чл. 172, ал. 5, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В.
Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
наложената принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач, по отношения на собствения ѝ автомобил „Волво С 60” с рег. №..., обективирана в Констативен протокол №77/16.01.2023г. и наложена от
инспектор ПНП ППС при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД на 16.01.2023г.
ОСЪЖДА Организация
на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД – гр. В. Търново, ЕИК ********* да
заплати на Х.Р.К. от
гр. В. Търново разноски по делото в размер на 1 010/хиляда и десет/лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: