Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в
публичното заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия
Д.Станева адм.дело № 2222/2019г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на В.А.Ж., ЕГН **********,***,
С.С.М., ЕГН **********,***, и К.Д.С., ЕГН **********,***, против Заповед № 314/05.06.2019г. на Главния архитект на Община
Варна, с която е разрешено изработването на Подробен устройствен план –
план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за УПИ І-общ. и УПИ ІІ-общ, кв.46 по
плана на 25-ти м.р. на г р. Варна, одобрен със Заповед № Г-265/04.08.1994 г. на
Кмета на Община Варна. С жалбата се твърди, че атакуваната заповед е
незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалния закон. Изразено
е несъгласие със заповедта за допускане изработването на ПУП-ПРЗ за посочените
имоти, доколкото същото предвижда застрояване на жилищна сграда в имот с
идентификатор 10135.2553.405, което ще доведе до още по-голямо презастрояване в
квартала /Цветния квартал/. Същото ще доведе и до влошаване функционирането на
комуникационната транспортна система в квартала като с допуснатото изменение на
сега действащия ПУП необосновано ще се затрудни още повече трафика в квартала,
а така също ще се затрудни и достъпа на транспортни средства на
специализираните служби – на спешна медицинска помощ, на службата за пожарна и
аварийна безопасност и др. в случай на необходимост. Твърди се, че заповедта е
немотивирана – в нея органът не е изложил фактическите основания за издаването
ѝ. Допълнително са заявени съображения за нищожност на атакувания
административен акт поради некомпетентност на нейния издател. Развити са
доводи, че с оспорената заповед е допуснато изменение на ПУП-ПРЗ, което противоречи
на Общия устройствен план /ОУП/ на Община Варна и на специфичните правила и
нормативи към него, одобрени със заповед на МРРБ от 2012 година. Развити са
доводи, че оспореният административен акт противоречи и на редица подзаконови
нормативни актове, които са относими към въпросите на градоустройството. С
петитума се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната
заповед като незаконосъобразна. В съдебно заседание
жалбоподателите, чрез пълномощника си поддържат жалбата и
молят съда да я уважи.
Ответната страна, чрез процесуалните си представители
оспорват жалбата. На първо място считат същата за недопустима, а в условията на
евентуалност за неоснователна.Претендират присъждане на ю.к.възнаграждение в
размер на 100лв.
Заинтересованата страна „ЕКО ХЕЛИО ПРОДУКТ“
ЕООД, чрезц
пълномощника си оспорва жалбата на първо място като недопустима, а алтернативно и
като неоснователна.
Заинтересованата страна Х.О.А., редовно призован се явява лично. Иска от съда да отхвърли
жалбата.
Заинтересованата страна А. С. Д. се явява лично. Изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни М.О.П. и П.Н.Т. – редовно призовани, не се
явяват и не се представляват. Не изразяват становище по същаството на
повдигнатия правен спор.
Заинтересованата страна – Община Варна, за нея представител не се
явява.
След като прецени твърденията на страните и събрания по
делото доказателствен материал, съдът на намира за установено от фактическа
страна следното:
Административното производство по чл.135 от ЗУТ е открито
на 28.12.2018г. във връзка
със Заявление вх.№ АУ126191ПР/28.12.2018г. /л.91
от адм. преписка/, депозирано от
заинтересованата страна „ЕКО ХЕЛИО ПРОДУКТ“ ЕООД като пълномощник
на всички собственици в ПИ с идентификатор 10135.2553.405, с административен
адрес гр. Варна, ул. „Роза“ № 29 – Х. О. А., А. С. Д., М.О.П. и П.Н.Т., всеки от които собственик на 154кв.м. ид. части
от имота, конституирани в настоящото съдебно производство като заинтересовани
страни. От компетентния орган е поискано да се изработи на основание чл.134
ал.2 т. 6 от ЗУТ и чл. 135 от същия закон ПУП-ПРЗ за УПИ VІІ-405 „за жилищно
строителство“ и УПИ VІІІ-405 „за обществено обслужване“. Заявлението е
подписано от Радослав Р. – упълномощен представител съгласно приложеното на
лист 89 от адм. преписка нотариално заверено пълномощно. Към заявлението на
„ЕКО ХЕЛИО ПРОДУКТ“ ЕООД е представена скица на УПИ І – „общ. обслужване“ и УПИ
ІІ – „обществено обслужване“ в кв. 46,
25-ти м.р., за който има одобрен и влязъл в сила ЗРП и КЗСП съгласно Заповед №
Г-265/04.08.1994год. на Кмета на Община Варна. Представена е и скица-предложение за
поисканото изменение, съгласно ал.2 на чл.135 от ЗУТ. Въпреки че в заявлението,
с което е открито производството пред ответника, заявителите неправилно са
посочили, че искат изменение на все още несъществуващите УПИ VІІ-405 „за жил.
строителство“ и УПИ VІІІ-405 „за общест. Обслужване“, то видно от
скицата-предложение, искането е да бъдат преобразувани съществуващите УПИ І-
„за общ. обслужване“ и УПИ ІІ- „за общ. обслужване“ съответно в УПИ с проектен
№ VІІ- 405 – „за жилищно строителство“ и УПИ с проектен № VІІІ-405 „за обществено
обслужване“. Освен това, според представената скица-предложение от
новообразуваните два УПИ се отнемат площи за изграждане на улици: към ПИ с идентификатор, завършващ на 401, от о.т.
132 до о.т. 139 се придават 205кв.м. за реализиране на улица, а към ПИ,
завършващ на 406 се придават 135кв.м. за реализиране на улица от о.т. 3729 до
о.т. 3730, както и от ул. „Синчец“ в участъка от о.т. 3727 до о.т. 132 се придават към УПИ
VІІ-405 110кв.м. Отдаваните и придавани части между имотите, предмет на
разработката, са представени на отделна схема към скицата-предложение. Проектът
е изработен от арх. Р. Р. и инж. Р. З. - и двамата лица с пълна проектантска правоспособност, съгласно
представените по делото доказателства /л. 5 и 7 от адм. преписка/.
Предвижданията са след извършване на изменението УПИ VІІ – 405 „за жилищ.
строителство“ да остане с площ от 595кв.м., а УПИ VІІІ-405 – с площ от
100кв.м. С изменението новосъздаденият
УПИ VІІІ-405 запазва предназначението си „за оществено обслужване“, но се
променя предназначението на останалата част от стария УПИ ІІ- „за обществено
обслужване“, представляваща част от ПИ с идентификатор 10135.2553.406, като
тази площ за първи път се отрежда за улица от о.т. 3729 до о.т. 3730. По
аналогичен начин за първи път е отредена и част от стар УПИ І – „за обществено
обслужване“, представляващ останалата част от ПИ с идентификатор 10135.2553.406
като предложението е и в този участък да се
проведе улица от о.т. 3727 до о.т. 3728. Видно от матрицата /таблица в
долната част на листа/ към скицата-предложение, предвижданията са и в двата
новообразувани УПИ плътността на застрояване да е 80 %. Кинт е посочен само за
УПИ VІІІ-405 – 2,0. За новопроектирания УПИ VІІ – 405„за жилищ. строителство“
стойности за този покзател не са посочени. И в двата имота е предвидено 10 %
минимално озеленяване.
Заявлението, с което е образувано производството пред ответника е
подадено въз основа на нотариално заверено пълномощно рег. № 3916/29.12.2017г. /л. 129 – 131 от адм.
преписка/ на нотариус в район на РС – Варна с рег. № 012 на Нотариалната
камара, с който останалите собственици – физически лица, участници в настоящото
съдебно производство като заинтересовани страни, са упълномощили „ЕКО ХЕЛИО
ПРОДУКТ“ ЕООД като собственик на 309кв.м. идеални части от посочения ПИ
10135.2553.405, целият с площ от 925кв.м. по КК на гр. Варна, съгласно
представената на лист 60 от адм. преписка скица № 15-267939/ 30.04.2018г.,
издадена от СГКК - Варна. Пълномощното е издадено въз основа на Решение от 27.12.2017г.
за възлагане /л. 127 и 128 от адм. преписка/ на съсобствеността по чл.32 от
Закона за собствеността.
Към заявлението е приложена и нотариално заверена декларация /л.
48 от админ. преписка/ от Р. П. С. в
качеството на управляващ „ЕКО ХЕЛИО ПРОДУКТ“ ЕООД – упълномощено лице да
представлява съсобствениците на недвижим имот, находящ се в гр.В., ул. „Р.“ №
2** , с която е изразено съгласие съсобственият имот да се урегулира съгласно
представения проект за изменение на ПУП-ПРЗ. Декларирано е също, че
съсобствениците няма да имат никакви претенции за обезщетение към Община Варна
във връзка с придаваемата площ от 230кв.м. към ПИ 10135.2553.406 /публична
общинска собственост/ и ПИ 10135.2553.401 /частна общинска собственост/.
Заявлението, заедно с приложенията към него, е представено за
разглеждане на редовно заседание на Експертния съвет по устройство на
територията /ЕСУТ/ при Община Варна, проведено на 08.01.2019г. – т. 11 от
дневния ред. Решенията на компетентния общински орган са обективирани в
Протокол № 1/08.01.2019г.,
част от който е приложен от лист 120 до лист 123 на делото. ЕСУТ е изразил
положително становище за допускане изработването на представения проект за изменение на ПУП-ПРЗ
за УПИ І-общ. и УПИ ІІ-общ. в кв.46 по плана на 25-ти м.р. на гр. Варна,
одобрен съгласно Заповед №
Г-265/04.08.1994год. на Кмета на Община Варна. С решението е предложено на компетентния
орган да издаде заповед по реда на чл.135 от ЗУТ.
Въз основа предложението на ЕСУТ от 08.01.2019г. на 05.06.2019г. Главният
архитект на Община Варна издал подложената на съдебен конткрол в настоящото
съдебно производство Заповед №
314/05.06.2019г., с която е разрешено изработването на Подробен
устройствен план – план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за УПИ І-общ. и
УПИ ІІ-общ, кв.46 по плана на 25-ти м.р. на гр.Варна, одобрен със Заповед №
Г-265/04.08.1994г. на Кмета на Община Варна.
Срещу Заповед №
314/05.06.2019г. постъпили възражения от инициативен комитет „Роза“, в
който активно участват етажни собственици в жилищни сгради, находящи се в гр.
Варна на адреси ул. „Роза“ № 21, 23А и 23Б, разположени в напосредствено
съседство на имотите, които са предмет на предложеното изменение. Възраженията
на инициативния комитет са разгледани на две заседания на ЕСУТ, проведени на
02.07.2019г. и на 23.07.2019г. Възраженията на са уважени с аргумента, че същите са подадени от
лица, които нямат качество на заинтересовани в производството по чл.135 от ЗУТ
/виж т. 14 от Протокол № 25/02.07.2019г.
(л. 164 – 167 от адм. преписка ) и т. 20 от Протокол № 28/23.07.2019г. (л. 192
и 193 от адм. преписка).
Между страните в производството липсва спор досежно
обстоятелството, че за УПИ УПИ І-общ. и УПИ ІІ-общ. в кв.46 по плана на 25-ти
м.р. на гр. Варна, които са предмет на предложението за изменение, действащ е
предходен План за регулация и застрояване
на кв. 46, м.р. 25 и Квартално застроителен и силуетен план /КЗСП/,
одобрени със Заповед № Г-265/04.08.1994год. на Кмета на Община Варна като планът не е приложен по отношение на
посочените УПИ.
Ноторно
известно е и между страните в производството липсва спор досежно
обстоятелството, че за територията на Община Варна има изработен Общ
устройствен план, Правила и нормативи за
неговото прилагане както и спуцифични правила за прилагането му, одобрени със
Заповед № РД-02-14-1449/04.06.2012г., Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. и
Заповед № РД-02-14-2197/03.09.2012г. на
Министъра на РРБ.
Съдът е допуснал по делото да се изработи комплексна
съдебно-техническа експертиза. В съдебно заседание вещите лица поддържат
заключенията си. Същите ще бъдат коментирани по-долу в изложението при излагане
на мотивите на съда по същество.
Следва да се отбележи, че към доказателствата по делото ответникът
е представил цялата администратиовна преписка по издаване на оспорената Заповед
№ 314/05.06.2019г. на Главния архитект на Община Варна.
Предвид изложените по-горе факти, доказателствата и като
се запозна със становищата на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбоподателите Валентинта А.Ж., С.С.М. и К.Д.С. се
легитимират пред съда като собственици на апартаменти в жилищна сграда,
находяща се в УПИ ІІІ-801, 807, а според кадастралната карта на гр. Варна – в
ПИ с идентификатор 10135.2553.1851. Съответно същите са
носители на ограничени вещни права в посочените имоти, съгласно представените
от лист 15 до лист 24 от делото титули за собственост – НА № ***, том ХLV, дело
№ 13585 от 21.12.19** год., НА № ***, том LXXXV, дело № 2254 от 15.12.19** год.
и НА № **, том ІІ, дело № 264 от 16.12.20** год. на нотариус с рег. № 213 на
НК.
В чл.135, ал.1 законодателят е посочил кои са лицата,
които имат право да инициират производства за изменение на устройствени планове
и това са лицата по чл.131 от ЗУТ. Следователно същата норма определя и кръга
от заинтересовани лица в тези производства, които разполагат с право на жалба
срещу постановените актове. Това са собствениците, носителите на ограничени
вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото
въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са
непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В следващата ал.2
законодателят е доразвил нормата като в точки от 1 до 5 (включително) изчерпателно
е посочил кои недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на
ПУП: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато се включват
в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3.
съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени
разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота -
предмет на плана; 5. имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат
ограничения в режима на застрояване и ползване.
От заключението на работилата по делото експертиза –
текстова и графична част е видно, че УПИ ІІІ-801, 807 или ПИ с идентификатор 10135.2553.1851, в който се намират жилищата на жалбоподателите,
граничи непосредствено с УПИ І-общ. и УПИ ІІ-общ, кв.46 по плана на 25-ти м.р.
на гр. Варна, които са предмет на предложеното изменение. Вещите лица сочат
също, че ПИ с идентификатор 10135.2553.406 по КККР на гр. Варна е част от УПИ І-общ. и УПИ
ІІ-общ. като с предложеното изменение се променя неговото предназначение от
такъв „за обществено обслужване“ в такъв „за улица“. Тоест непосредствено
граничещия с имота на жалбоподателите ПИ 10135.2553.406, който е неделима част от УПИ І-общ. и УПИ ІІ-общ,
кв.46 по плана на 25-ти м.р. на гр. Варна, също се явява обект на разработката
като от имот с отреждане „за обществено обслужване“ съгласно чл.4, ал.7, т. 7от
Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, променя предназначението си в такъв по т.8
от същата разпоредба – „за движение и транспорт“. Независимо, че в заявлението,
с което е сезиран ответника, тази промяна на предназначението не е изрично
формулирана словесно, то тя е видна от графичната част на скицата-предложение, и е приета от ответника
като годно основание за издаване на оспорената заповед, а съдът в преценката за
законосъобразност на оспорения акт следва да се води от неговия действителен
смисъл и от фактите, а не от употребените словесни формули.
С оглед изложеното съдът приема за безспорно доказано наличието на
правен интерес у жалбоподателите да оспорят Заповед № 314/05.06.2019г. на
Главния архитект на Община Варна като заинтересовани лица по смисъла на чл.131,
ал.2, т.4 от ЗУТ.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл.135, ал.1 от ЗУТ, лицата по чл. 131 могат да правят искания за
изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а
в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно до областния управител или до
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Настоящият казус не
попада в приложното поле на посочените изключения, предвид което компетентен в
тези производства е кметът на общината. Оспорената в настоящото производство
заповед е издадена от Главния архитект на Община Варна. За установяване
компетентността на издателя на административния акт към доказателствата по
делото е приложено заверено за вярност копие на Заповед № 4785/25.11.2015г. /л. 28 от делото/. С нея на основание пар.1, ал. 3 от ДР на ЗУТ във връзка с
чл.44, ал.1, т.13 и ал.2 от ЗМСМА кметът на община Варна е предоставил на
главния архитект на общината част от правомощията си по ЗУТ, между които и тези
по чл.135, ал.3 от същия закон /виж т.2.4. от Заповед № 4785/ 25.11.2015г./. От
изложеното се налага изводът, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган при наличието на разрешена от закона делегация. Не са налице основания за
отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.1 от АПК. Твърденията на оспорващите в
обратен смисъл са неоснователни.
Административният акт е издаден в предписаната от закона
писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност.
Като правни основания за издаването му са посочени разпоредбите на чл.134,
ал.2, т.6 от ЗУТ, както и наличието на скица по чл. 135, ал.2 от същия закон.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че
административният акт следва да съдържа не само правните, но и фактическите
основания за неговото издаване, от което следва, че императивно изискване на
закона е административният акт да е мотивиран. Приложението на ЗУТ не дерогира
тази разпоредба на АПК. Мотивите на административния акт представляват единство
от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява
да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено
значение и за съда при осъществявания от него контрол за законосъобразност и
липсата им възпрепятства този контрол. Това представлява самостоятелно
основание за отмяна на оспорения административен акт. С оглед трайната съдебна
практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг
документ, към който актът препраща и който се намира в административната
преписка. В конкретния случай административният орган не е изложил никакви
мотиви относно материалноправното основание за изменение на влезлия в сила
ПУП-ПРЗ за УПИ І-общ. и УПИ ІІ-общ., кв.46 по плана на 25-ти м.р. на гр. Варна,
одобрен със Заповед № Г.265/25.11.1994г. на Кмета на Община Варна. Не са
изложени фактически основания. Мотивите към акта – фактически и правни, са изложени
в едно единствено изречение. Този пропуск на ответника се явява особено
съществен с оглед липсата на Обяснителна записка към представената със
заявлението скица-предложение. Констатираната липса на обяснителна записка към
предварителния проект представлява нарушение на чл.48, ал.5 от Наредба № 8/
26.06.2001г. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените планове. Както в
оспорената заповед, така и в нито един от приложените към административната
преписка документи, в това число и в Протокол № 1/08.01.2019г., чието
съдържание е общодостъпно на интернет-адрес https://agup.varna.bg/index.php/esut-esii/protokoli-esut/735-protokoli-ot-zasedaniya-na-esut-2019-g, не се установява да се съдържат мотиви досежно наличието на материалните
предпоставки за даване на положително становище във връзка със заявление вх. №
АУ126191ПР от 28.12.2018г. От протокола не става ясно дали по т.11 от дневния
ред е проведена дискусия или решението е прието без обсъждане. Нещо повече – от
протокол е видно, че член на ЕСУТ е единият от проектантите на предложеното
изменение на ПУП-ПРЗ – арх. Р. Т. Р. като решението по т. 11 от дневния
ред също е гласувано с негово участие. Архитект Р. Р. е и упълномощен с
приложеното на лист 132 от преписката нотариално заверено пълномощно да
представлява заинтересовантата страна „ЕКО
ХЕЛИО ПРОДУКТ“ ЕООД пред всички държавни, обществени органи и експлоатационни
дружества в качеството на пълномощник на останалите съсобственици на недвижим
имот, находящ се в гр.В., ул. „Р.“ № 2** във връзка с бъдещо проектиране, процедиране и
застрояване на имота. Изложоеното
недвусмислено навежда на извод за наличието на конфликт на интереси,
респективно – за опорочаваене на процедурата по даване на положително становище на ЕСУТ, въз основа на което е
издаден оспорения административен акт. Установеното представлява нарушение и на
чл.7 от Професионалния кодекс на Камарата на архитектите в България, съгласно
който „архитектът е длъжен да избягва
ситуации, в които съвместява функциите на участник /страна/ и арбитър при
реализирането на една и съща работа. Когато архитектът упражнява дейности от
различно естество, те трябва да бъдат напълно разгреничени и независими помежду
си, както и да представляват публично достояние“. Становище на съда за наличие на конфликт на интереси се подкрепя и от
приложеното на на л. 50 от делото становище /във вид на електронно писмо от
03.10.2019 г./ на Камарата на архитектите в България /КАБ/.
Изложеното навежда на извод за незаконосъобразност на
акта на основание чл.146, т.2 и т.3 от АПК.
Оспорената заповед е и материално незаконосъобразна.
Видно от приложената на лист 2 и л. 47 от административната преписка
скица-предложение по чл.135, ал.2 от ЗУТ, предвидените устройствени показатели
за новопроектирания УПИ VІІ-405 4 за жилищ. строителство съществено се
отличават от допустимите показатели за устройствена зона Жс, съгласно
действащия за гр.Варна ОУП и специфичните правила и нормативи по прилагането му.
Видно от приложение №1 на правилата и нормативите за приложение на ОУП,
общодостъпни на интернет-адрес https://agup.varna.bg/attachments/article/97/prilojenie1_pravila_normativi.pdf за
градоустройствена зона Жс /жилищна със средна височина на застрояване/, в която
попадат процесните имоти, е предвидена максимална плътност на застрояване 50%, максимален Кинт – 2,00, минимално
озеленена площ в % - 40%. Видно от матрицата, разположена в долната част на
скицата-предложение /л.2 от адм. преписка/, предвижданията са за постигане на
следните устройствени показатели: максимална плътност на застрояване за
новопроектираните УПИ – 80% и минимално озеленяване – 10%. В същата матрица
Кинт е посочен само за УПИ VІІІ-405 «за
обществено обслужване» – 2,00, което съответства на този показател на
предвижданията на ОУП и СПН за приложението му. За новопроектирания УПИ VІІ-405
«за жилищно строителство» този показател е отбелязан с тире (-) без да е посочена конкретна стойност – нарушение на чл.7, т.3
от Наредба № 7/22.12.2003 г. на Министъра на РРБ. Така предложените
устройствени показатели, въз основа на които с оспорената заповед е разрешено
изработването на ПУП-ПРЗ, не са съобразени и противоречат не само на ОУП, но и
на установените в чл.19, ал.1 от Наредба № 7/22.12.2003г. на МРРБ устройствени
показатели за устройствена зона Жс. Според цитираната разпоредба, в тази
устройствена зони са допустими следните стойности на устройствените показатели:
Плътност на застрояване в % - от 25 до 70; Кинт – от 1,0 до 2,0 и необходима
озеленена площ в %“– от 30 до 50.
В отговора си на въпрос 2 вещите лица сочат, че предложените със
скицата-предложение улични отсечки, заключени между о.т. 3727 и о.т.3728, както
и между о.т. 3729 и о.т. 3730 не предвиждат тротоари, което е в противоречие с
разпоредбата на чл.80, ал.3 от ЗУТ. В съдебно заседание вещите лица твърдят, че
с проекта тези площи са предвидени за паргинги без да сочат убедителни доказателства
в тази връзка.
В заключение се налага изводът, че оспорената в
настоящото производство Заповед № 314/05.06.2019г., издадена по реда на чл.135,
ал.3 от ЗУТ е постановена от компетентен орган по силата на изрична делегация,
но същата е незаконосъобразна като постановена в нарушение на законовите
изисквания за форма и съдържание, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон – основания за отмяна
на акта по смисъла на чл.146, т.2, 3 и 4 от АПК. Всяко едно от посочените
пороци на административния акт е самостоятелно и, само по себе си, достатъчно
основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Наличието на
всички тези пороци безалтернативно навежда на извод, че обжалваната заповед не
е съобразена и с целта на закона – аргумент от чл.146 т. 5 от АПК.
Единствено за пълнота на изложението съдът намира за необходимо да
отбележи, че съдържащите се към доказателствата документи, навеждащи на
съмнения за опорочаване процедурата по прекратяване на съсобствеността между
инициаторите на производството пред ответника от една страна и Община Варна от
друга върху 15 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.2553.405, не е част от
предмета на настоящия правен спор и поради това няма да бъде коментирано.
Въпреки изхода на спора до приключване на устните
състезания жалбоподателите не са направили искане за разноски, поради което
такива не следва да им се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.А.Ж., ЕГН **********,***,
С.С.М., ЕГН **********,***, и К.Д.С., ЕГН **********,*** Заповед № 314/05.06.2019г.
на Главния архитект на Община Варна, с която е разрешено изработването на
Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за УПИ
І-общ. и УПИ ІІ-общ, кв.46 по плана на 25-ти м.р. на г р. Варна, одобрен със
Заповед № Г-265/04.08.1994г. на Кмета на Община Варна.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: