№ 144
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20241000501318 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 240, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от ответника "НИКПЛАМ" ЕООД молба по чл.240
ГПК за отмяна на постановено неприсъствено решение №329 от 19.02.2024 г. по т. д.
893/2023 г. по описа на Софийски градски съд. Молителят поддържа молбата с доводи,
че не му е надлежно връчена призовката с препис от исковата молба за отговор, както
и тази за проведеното първо о. с. з. пред първата инстанция, предвид което и е лишен
от възможност да вземе участие в производството пред Софийски градски съд.
Поддържа, че процедурата по връчване на книжата по горното дело е нередовна, тъй
като не е спазена разпоредбата на чл. 50 ал.2 ГПК. Изтъква, че регистрираният му
адрес за седалище и управление е в гр.София, р-н Кремиковци, ж.к. кв.Враждебна
Автобаза Мургаш на ул.30-та, където е разположена и непрекъснато функционира
бензиностанция, чието държание било поискано да бъде предадено от ищеца. Твърди
се, че въпросната бензиностанция е търговски обект, който работел всеки ден,
включително на процесната дата, и на вратата има информация за търговското
дружество, което я стопанисва. Сочи, че дори адресът да е посетен от призовкар, както
е отразено във върнатите по делото книжа и което оспорва, то последният не е
положил и минималните усилия да потърси информация за фактическото положение
на адреса на „Никплам“, а сам по себе си мащабът на бензиностанцията не оставял
никакво съмнение къде се помещава адреса на дружеството. Върху въпросното
1
върнато в цялост съобщение съдът разпоредил „чл.50 ал.2 ГПК“, без да са налице
необходимите предпоставки. Извън посоченото била нарушена и процедурата по
насрочване на делото, защото от датата на приетото връчване на 08.02.2024г и без да
изтече 14-дневния срок за отговор по чл.367, ал.1 ГПК, съдът изготвил доклад по
делото и го насрочил за 19.02.2024г. Излага се още, че не е дадена възможност на
ответника да реализира правата си, тъй като във върната в цялост призовка било
посочено, че призовкарят не може да намери адреса, а не че дружеството го е
напуснало. Поддържа, че връчителят, дори да не е намерил обекта, е бил длъжен на
основание чл. 51, ал 4 ГПК да залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Изтъква, че не
е бил направен надлежен опит за връчване на съобщението и от съда, тъй като в
призовката е отбелязано „моля, уточнете адреса“, на което не са дадени никакви
указания до призовкаря, а веднага е приложена разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК. По
изложените доводи /развити подробно в молбата/ поддържа, че не е налице хипотезата
на чл. 50, ал. 2 ГПК за връчване на съобщенията чрез прилагане на книжата по делото,
както е сторил първоинстанционният съд, и че са налице предпоставките по чл. 240,
ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на постановеното неприсъствено решение по спора.
Ответникът по молбата-ищец в първоинстанционното производство „Интертранс
96“ООД оспорва молбата по чл. 240 ГПК като неоснователна. Поддържа, че
съобщенията са редовно връчени на ответника при спазване на процесуалния закон и
че не са налице предпоставките по чл. 240 ГПК за отмяна на постановеното от
първоинстанционният съд неприсъствено решение. Излага, че призовкарят е посетил
многократно адреса, както е посочено в призовката и отбелязал, че същия не се
помещава, както и че видимо няма фирмени знаци и табели на посоченото дружество.
Приложените към молбата доказателства установявали, че не е отбелязан номер на
ул.30-та, от което следвало, че самият молител не е вписал пълен адрес в търговския
регистър, въпреки че улицата е с номера от №2 до № 70 и така сам се е поставил в
невъзможност да бъде открит.
Настоящият състав приема молбата по чл. 240 ГПК за допустима като подадена
в установения в последната законова разпоредба едномесечен преклузивен срок от
връчване на неприсъственото решение, а разгледана по същество- за основателна, по
следните съображения:
От приложените към първоинстанционното дело доказателства се установява, че
съобщението до ответника с препис от исковата молба и приложенията е изпратено на
сочения с исковата молба адрес - гр.София кв.Враждебна Автобаза „Мургаш“ на ул.30-
та. Съобщението е върнато с отбелязана констатацията на длъжностното лице по
връчване на съдебните книжа, че улицата е от №2 до № 70, и че няма фирмени знаци и
табели на търсеното дружество, а живущи на посочената улица не знаят за такава
фирма, като изрично е формулирано искане да се уточни адреса. С разпореждане от
2
08.02.2024 г. съдът е постановил прилагане на съобщението по делото на основание чл.
50, ал. 2 ГПК, като считано от същата дата е счел и съобщението за редовно връчено.
За насроченото на 19.02.2024г открито заседание по делото съобщението до
ответника "Никплам" ЕООД е приложено в цялост отново със същото отбелязване от
длъжностното лице по призоваване и приложено към делото от съда като редовно
връчено на основание чл.50, ал.2 ГПК.
В о. с. з. представител на ответника "Никплам"ЕООД не се е явил. След даване
ход по съществото на спора, съдът по искане на ищеца е постановил неприсъствено
решение срещу ответника.
Видно от записите по партидата на ответника "Никплам" ЕООД регистрираният в
търговския регистър адрес за седалище и управление на дружеството ответник към
процесната дата на връчване и понастоящем е гр. София кв.Враждебна Автобаза
„Мургаш“ на ул.30-та., като изрично в предмета на дейност е вписано експлоатация на
бензиностанция с всички съпътстващи дейности. Дружеството ответник е вписано и в
регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и
продукти от нефтен произход и като обект е посочена автобаза „Мургаш“. От
представените към молбата писмени доказателства се установява, че
бензиностанцията, съвпадаща с адреса на управление е търговски обект, който
функционира всеки ден, което обстоятелство се потвърждава от приложените отчети
от касови апарат на изброени дати, съвпадащи с тези посочени от връчителя във
върнатото в цялост съобщение.
В производството по чл. 240 ГПК пред въззивния съд са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля А. А., който дава показания, че е виждал
наименованието „Никплам“ и автобаза „Мургаш“, когато зарежда от бензиностанцията
във Враждебна гориво, и че то фигурира на издадената му касова бележка.
Бензиностанцията работела денонощно и със сигурност в началото на 2024г, защото
всяка седмица зареждал гориво. Като административен номер автобазата се намира на
30-та улица в края й, където свършва и се пресича с главна улица към враждебското
разтоварище. Свидетелят е категоричен, че друга бензиностанция няма, и че автобаза
„Мургаш“ разположена на над десет декара се вижда от далеч и че хората я знаят,
защото е там от десетилетия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира процедурата по
призоваване на ответника в производството пред СОС за нередовна, тъй като не са
изпълнени установените в процесуалния закон правила.
При съобразяване разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК мястото на връчване на
съобщения и призовки на търговец и юридическо лице, което е вписано в съответен
регистър, е последният посочен в регистъра адрес. С оглед правилото на чл. 50, ал. 2
ГПК, ако търговецът е напуснал адреса и в регистъра не е вписан новият му адрес,
3
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Видно от
върнатото по делото в цялост съобщение, липсва ясно удостоверяване от връчителя
при извършените посещения да е установил по обективни данни, че ответното
дружество е напуснало адреса и се е преместило на нов такъв. Не е удостоверено и да
са събрани данни от трети лица в този смисъл. Вписаните констатации от призовкаря и
искането за уточнение на адреса, са изисквали съдействие от съда, каквото не е
оказано, въпреки че не е имало съмнение, че обектът, предмет на спора автобаза
„Мургаш“ по местоположение съвпада с регистрирания от ответното дружество адрес
в търговския регистър.
Посоченото се потвърждава от разпитания в производството по чл.240 ГПК
свидетел А., че във въпросния участък няма друга бензиностанция, а тази разположена
на над десет декара няма как да остане незабелязана, че е функционираща денонощно
и е виждал наименованието на дружеството „Никплам“.
Установените пред въззивния съд обстоятелства изключват връчването на книжа
по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.Извършеното връчване на съобщения до молителя
ответник по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, без да са налице предпоставките по последната
норма по гореизложените мотиви на съда, покрива твърдяната в сезиралата съда молба
по чл. 240 ГПК хипотеза на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно релевантната съдебна
практика, която се споделя и от настоящия състав фикцията по чл. 50, ал.2 ГПК е
приложима само при условие, че търговецът е напуснал адреса на управление и в
регистъра не е вписан новия му адрес, като неоткриването му на адреса не може да се
приравни на „напускане“ на адреса /в този смисъл определение № 325/26.04.201г по
ч.т.д. № 1894/2013г, ТК и др./. Ненадлежното връчване на съобщенията по делото, е
основание по чл.240, ал.1, т.1 ГПК постановеното по делото неприсъствено решение
да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на процесуалните
действия по исковата молба, която бъде връчена за отговор на ответника на основание
чл. 367 ГПК.
Предвид даденото задължително тълкуване по т. 4 от Тълкувателно решение 6 от
06.11.2013 г. по т. д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноски не следва да бъдат
присъждани в настоящото производство по отмяна на неприсъствено решение.
Производството по чл. 240 ГПК по отмяна на неприсъствено решение е по извършване
на извънинстанционен контрол, независим от функционалната подсъдност. Решението
по чл. 240 ГПК не формира сила на пресъдено нещо и не разрешава спора по
същество, а само при уважаване на молбата по чл. 240 ГПК възстановява висящността
на процеса. Именно във възстановения исков процес при новото разглеждане на спора
от първоинстанционния съд при приложение нормата на чл. 78 ГПК и с оглед изхода
по съществото на спора следва да бъдат разпределени разноските по делото,
включително и сторените такива в настоящото производство по чл. 240 ГПК. По
4
изложените мотиви и съдът с настоящото решение няма да присъжда разноски по
делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 240 ГПК неприсъствено решение №329 от 19.02.2024
г. по т. д. 893/2023 г. по описа на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане и продължаване на
производствените действия по подадената искова молба от "Интертранс 96“ООД
против „Никплам“ЕООД по т. д. 893/2023 г. по описа на Софийски градски съд с
връчване на препис от ИМ за отговор на ответника.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5