№ 37898
гр. София, 11.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110170917 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от ответника
******** за изменение постановеното решение от 11.06.2025 г. в частта за
разноските. Твърди, че е налице злоупотреба с право от страна на ищеца, тъй
като между същите страни били образувани 25 съдебни производства.
Ищецът е взел становище по подадената молба в законоустановения
срок, като поддържа, че същата е неоснователна.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид
становищата на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и с представен в срока по
чл. 80 ГПК списък на разноските. Разгледана по същество молбата е
неоснователна.
В мотивната част от Решение № от 11.06.2025 г. по делото, съдът е
изложил мотиви относно отговорността за разноските в производството, към
които препраща. Съгласно приетото в т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. №
6/2012 г., ОСГТК на ВКС и по аргумент от принципа за равенство на страните
в процеса, установен в нормата на чл. 9 ГПК, претенцията за разноски по чл.
80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в
което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, т.е.
искането за присъждане на разноски, респективно възражението на
1
насрещната страна за прекомерност може да се прави до приключване на
устните състезания, съответно – доказателства за тях да се представят до
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. След тази фаза на
процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно
да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на
производството, които са приключили. В този смисъл Определение № 490 от
19.12.2017 г. по ч.гр.д. № 2474/17 г., ВКС, постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК,
определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 5936/2014 г. на ВКС. В
разглеждания случай ответникът не е направил възражение за прекомерност
по чл. 78, ал.5 ГПК в законовия срок. Следователно правото му да иска
намаление на размера на претендираните от ищеца разноски за
възнаграждение за един адвокат, заявено за първи път в молбата по чл.248
ГПК е преклудирано. При липса на своевременно въведено възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК, съдът не може да намали служебно размера на адвокатското
възнаграждение. В този смисъл определение № 2428 от 14.05.2025 г. на ВКС
по гр. д. № 2845/2024 г. и др.
Противен извод не следва от въведеното за първи път в молбата по чл.
248 ГПК възражение за злоупотреба с право при завеждане на делото, поради
наличие на 25 производства между същите страни, тъй като същото не е
въведено в срока по чл. 80 ГПК, а освен това не се твърди, нито установява
сочените съдебни производства да произтичат от един и същи юридически
факт. Ето защо молбата се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ********, ЕИК
********* за изменение на Решение № 11200/11.06.2025 г. по гр.д. №
70917/2024 г. на СРС в частта на разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2