№ 293
гр. Монтана, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВИЛЯНА МАНОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА МАНОВА Гражданско дело №
20231630102520 по описа за 2023 година
Производството е по предявени обективно и субективно положителни
искове за установяване право на собственост върху идеални части от
недвижими вещи, с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/. Направено е и искане по реда на чл. 537, ал. 2
ГПК.
Исковата молба е подадена от Т. Б. Б., Б. Б. А. и И. Д. К. и са
конституирани като ответници В. В. Д., В. В. Д. и Г. К. Тодорова – Д..
Ищците твърдят, че са наследници на общия им наследодател Димитър
Първанов Линдов. Последният придобил с неформален договор приживе
дворно място, към настоящия момент представляващо имот пл. №338, кв.55,
за който е отреден УПИ V по кадастралния и регулационен план на с. Горна
Вереница, Община Монтана, одобрен със Заповед №1625 от 18.10.1993 г., с
приложена улична и дворищна регулация, на площ от 1672 кв.м., с
административен адрес - с. Горна Вереница, ул. „Вацинска" №14.
Наследодателят им застроил дворното място със сграда, осъществил владение
повече от 20 години и на основание придобивна давност станал собственик.
Твърдят, че Тодор, Павел и Борис са синове на общия им наследодател.
Тодор и Павел построили в имота още две жилищни сгради. Тримата братя
извършили подялба на сградите и си разпределили ползването на терена като
Тодор получил в дял построената от него жилищната сграда откъм ул. "Осма"
№6, разположена на уличната регулация, с обслужващите я сгради и терен за
ползване на площ от 752 кв.м., Борис жилищната сграда построена от баща
1
му откъм ул. „Вацинска" №14 с обслужващите я сгради и терен на площ от
534 кв.м., а Павел получил в дял третата жилищна сграда, разположена между
първите две в средата на дворното място, заедно с обслужващите я сграда и
терен на площ от 386 кв. След подялбата, всеки от тях владял за себе си
сградите, получени в дял.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на Тодор и Борис – синовете
на общия им наследодател. Първоначално заявяват, че притежават идеални
части от следните недвижими имоти:
- дворно място - имот пл. №338, кв.55, за който е отреден УПИV по
кадастралния и регулационен план на с. Горна Вереница, Община Монтана,
одобрен със Заповед №1625 от 18.10.1993 г., с приложена улична и дворищна
регулация, на площ от 1672 кв.м., с административен адрес - с. Горна
Вереница, ул. „Вацинска" №14.
- жилищна сграда в дворното място, разположена на уличната регулация
откъм ул."Осма" №6, ведно с обслужващите я сгради.
- жилищна сграда в дворното място, разположена на уличната регулация
откъм ул. „Вацинска" №14, ведно с обслужващите я сгради, в конкретно
посочени размери.
В първото по делото открито съдебно заседание от 28.03.2024 г. ищците
заявяват, че поради техническа грешка в исковата молба, е вписана като
предмет на претенцията жилищната сграда на ул. „Вацинска" №14,
притежавана от наследниците на Павел Първанов, вместо жилищната сграда,
попадаща в средната част от дворното място, притежавана от наследниците
на Борис Първанов.
С определение от същата дата проектът за доклад, заедно с уточнението
на ищците относно предмета на спора, а именно че се претендират части от
сградата на Борис Първанов, а не на Павел Първанов, е обявен за окончателен
/л. 121/.
При така направените уточнения предмет на спора е правото на
собственост на ищците върху следните имоти: върху дворното място: за Т.
Б. Б. - 3.5/36 ид.ч.; за Б. Б. А. - 3.5/36 ид.ч.; за И. Д. К. - 7/36 ид.ч.; върху
жилищната сграда откъм ул. „Осма" №6, с обслужващите я сгради при
права: за Т. Б. Б. - 1/4 ид.ч.; за Б. Б. А. - 1/4 ид.ч.; за И. Д. К. - 1/2 ид.ч.; върху
жилищната сграда, попадаща в средната част от дворното място, с
обслужващите я сгради при права: за Т. Б. Б. - 1/24 ид.ч.; за Б. Б. А. - 1/24
ид.ч.; за И. Д. К. - 2/24 ид.ч.
Ищците твърдят, че владеят процесните имоти съобразно наследствените
им права. Установили, че В. В. Д. /наследник на Павел/ се снабдил за целия
терен и построените в него сгради с констативен Нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка - № 6, т. II, рег.№1651, дело №68 от
1.03.2021 г. на Нотариус В.я Тодорова, с район на действие Районен съд –
Монтана, на основание давност и наследство. На същата дата В. прехвърлил с
2
Нотариален акт за покупко-продажба № 7, т. II, рег. №1654, дело №69 от
1.03.2021 г. на същия нотариус В.я Тодорова имотите на своя син, ответника
В. В. Д.. Имайки предвид възмездния характер на сключената сделка, ищците
сочат, че съсобственик на получените имоти е и съпругата на В. – ответницата
Г. К. Тодорова - Д..
Ищците твърдят, че първият ответник В. не е владял самостоятелно
процесните сгради и терен. Твърдят, че и към днешна дата поддържат,
ремонтират сградите и съоръженията, декларирали са имотите като свои и
плащат съответните данъци и такси.
Ищците твърдят, че В. не е придобил изцяло правото на собственост
върху процесния имот и поради това останалите ответници също не са
придобили заявените от ищците части от имота. Извличат правния си
интерес, от предявяване на настоящите искове, от съставените нотариални
актове, отричащи наследствените им права. Молят съда да признае по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на следните
недвижими имоти: дворно място имот пл.№338, кв. 55, за който е отреден
УПИ V по кадастралния и регулационен план на с. Горна Вереница, Община
Монтана, одобрен със Заповед №1625 от 18.10.1993 г., с приложена улична и
дворищна регулация, на площ от 1672 кв.м., жилищната сграда в дворното
място откъм ул. "Осма" №6 и разположена на уличната регулация, заедно с
обслужващите я сгради и жилищната сграда попадаща в средната част от
дворното място, притежавана от наследниците на Борис Първанов, с
обслужващите я сгради, при права: върху дворното място: за Т. Б. Б. - 3.5/36
ид.ч., за Б. Б. А. - 3.5/36 ид.ч. и за И. Д. К. - 7/36 ид.ч.; върху жилищната
сграда, намираща се откъм ул. „Осма" №6, с обслужващите я сгради: за Т. Б.
Б. - 1/4 ид.ч., за Б. Б. А. - 1/4 ид.ч. и за И. Д. К. -1/2 ид.ч.; върху жилищната
сграда попадаща в средната част от дворното място, с обслужващите я сгради:
за Т. Б. Б. - 1/24 ид. ч., за Б. Б. А. - 1/24 ид.ч. и за И. Д. К. - 2/24 ид.ч. Също
така молят съда да измени издадения в полза на първия ответник нотариален
акт, съобразно наследствените им права. Претендират направените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. В. Д., В. В. Д. и Г. К. Тодорова –
Д. оспорват твърдените от ищците факти. Заявява се, че имотът е владян от
родителите на първия ответник. Бащата на В. – Виктор Павлов Д. починал
през 1992 година, а майка му – Тина Апостолова Д. починала през 2001
година. След смъртта на родителите си, повече от 20 години, В. продължил
самостоятелно да владее имота, явно и необезпокоявано от никого. Направил
подобрения в имота, като изградил вътрешна тоалетна в жилищната сграда,
находяща се откъм ул. „Вацинска" №14. Направил ремонт на покрива на
същата сграда, поддържал и продължавал да се грижи за двора. Ответниците
молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендират
сторените в производството разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
3
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за наследници /л.47-51/ ищците и първият
ответник В. В. Д. са в VI степен родство по съребрена линия /втори
братовчеди са/ и техният общ наследодател - Димитър Първанов Линдов е
б.ж. на с. Горна Вереница, починал на 24.05.1916 г. Последният имал трима
сина - Тодор /починал на 27.01.1985 г./, Борис /починал на 21.02.1985 г./ и
Павел /починал на 12.01.1978 г./. Сефтора /майката на ищците Т. и Б./ и
Димитър /бащата на ищцата И./ са деца на Тодор, а Виктор /бащата на В./ е
син на Павел. Сефтора, Димитър и Виктор са в IV степен родство по
съребрена линия /първи братовчеди са/.
От издадената скица /л. 30/ от община Монтана се установява, че имот
пл. №338 в кв.55 по кадастралния и регулационния план на с. Горна
Вереница, община Монтана, одобрен със Заповед №1625 от 18.10.1993 г. е
записан на Димитър Първанов Линдов – без документ за собственост.
Процесният имот е с площ 1672 кв.м., с приложена дворищна и улична
регулация.
Установява се, че на 05.03.1999 г. Елена Г. Д. /майката на И. и съпруга на
Димитър, т.е. снаха на Тодор/ подава декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от
ПЗР на ЗМДТ вх. № 202122 /л. 134-142/, в която е удостоверено, че парцел от
300 кв.м., в т.ч. 144 кв.м. застроена площ в с. Горна Вереница, е придобита по
наследство. Съпругът й *** Д. е посочен за лице, на когото се води имотът в
данъчната служба. Отбелязано е, че не е наличен документ за собственост за
декларираното имущество. В декларацията са посочени, като съсобственици с
Елена и И. Д. К., Т. Б. Б., Б. Б. А. и ***. Отбелязаните идеални части са 1/3 за
*** и по 1/6 за останалите съсобственици. Декларираните сграда и обекти в
имота са жилище с РЗП 40 кв.м. и таван 40 кв.м., или общо 80 кв.м. построени
през 1930 г.; второстепенна постройка с РЗП от 40 кв.м., построена 1930 г.;
второстепенна постройка с РЗП от 32 кв.м., построена през 1934 г. и навес с
посочено РЗП – 32 кв.м., построен през 1934 г. Посочените идеални части от
съсобствеността на обектите са идентични с тези по отношение на земята, по
1/6 за Елена, И., Т. и Б. и 1/3 за Мария.
Установява се, че на 21.12.2012 г. И. Д. К. подава декларация по чл. 14,
чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ вх. № 2663 /л. 143-148/, с която е удостоверено,
че парцел в с. Горна Вереница с площ от 800 кв.м., в т.ч. застроена площ от
50 кв.м. е съсобствен на нея и на Т. Б. Б., Б. Б. А., Аврам Цеков Аврамов,
Сашо Манолов Петров, Тима Апостолова Д., Антоанета В.а Д., В. В. Д.,
Миглена Чудомирова Делибашева, Робертин Аврамов Петров и Пепи
Аврамов Петров. Декларираните ид.части са посочени 1/9 за И., 1/18 за Т.,
1/18 за Б., 1/9 за Аврам, 1/6 за Сашо, 1/9 за Тима, 1/36 за Антоанета, 1/36 за
В., 1/9 за Миглена, 1/9 за Робертин, 1/9 за Пепи. Декларирана е второстепенна
сграда с РЗП от 50 кв.м., построена през 1934 г.
На същата дата – 21.12.2012 г. И. Д. К. подава и още една декларация по
чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ, с вх. № 2662 /л.149-154/, с която е
4
удостоверено, че парцел в с. Горна Вереница от 300 кв.м., в т.ч. застроена
площ от 144 кв.м. е съсобствен на нея и на Т. Б. Б., Б. Б. А. и Аврам Цеков
Аврамов. Декларираните сграда и обекти в имота са къща с РЗП 40 кв.м. и
таван 40 кв.м., или общо 80 кв.м. построена през 1930 г.; второстепенна
сграда с РЗП от 40 кв.м., построена 1930 г.; второстепенна сграда с РЗП от 32
кв.м., построена през 1934 г. и навес с огр. стени с посочено РЗП от 32 кв.м.,
построен през 1934 г. Посочените идеални части от съсобствеността на
обектите са идентични с тези по отношение на земята, по 1/3 за И. и Аврам и
по 1/6 за Т. и Б..
На 04.02.2021г. ответникът В. В. Д. подава декларация по чл. 14, чл. 27 и
§ 2 от ПЗР на ЗМДТ вх. № 264 /л. 65-69/, с която удостоверява, че е
собственик на имот с площ от 1672 кв.м., находящ се в с. Горна Вереница, ул.
„Вацинска“ №14. Записаните сгради и обекти в имота са две жилищни сгради
с РЗП от 50 кв.м. и таван по 5 кв.м., една жилищна сграда от 30 кв.м. и четири
сгради от съответно 30, 20, 10 и 10 кв.м.
Установява се, че с молба-декларация от 12.02.2021 г. /л. 95/ ответникът
В. В. Д. е поставил началото на нотариално производство по обстоятелствена
проверка за признаване правото на собственост на целия процесен имот, с
посочен административен адрес: с. Горна Вереница, община Монтана, ул.
„Вацинска“ №14, заедно с построените в имота три паянтови жилищни
сгради и четири паянтови сгради, при съседи от двете страни улица, имот пл.
№ 337, имот пл. № 342 и имот пл. № 339.
Нотариалното производство е приключило с издаването на Нотариален
акт за собственост по обстоятелствена проверка - № 6, т. II, рег.№1651, дело
№68 от 01.03.2021 г. на Нотариус В.я Тодорова, с район на действие Районен
съд – Монтана /л. 5/. Ответникът В. В. Д. е признат за собственик на
основание давност и наследство на недвижим имот: дворно място
представляващо имот пл. №338 от квартал 55 по кадастралния и
регулационния план на с. Горна Вереница, община Монтана, одобрен със
Заповед №1625 от 18.10.1993 г., за който е отреден УПИ V, с приложена
улична и дворищна регулация, с административен адрес с. Горна Вереница,
ул. „Вацинска“ №14, с площ от 1672 кв.м., ведно с построените в имота две
жилищни сгради, пет второстепенни сгради без данни за застроената площ и
всички други подобрения в имота, при граници и съседи: улица, имот пл.
№337, улица, имот пл. №339, имот пл. №342 от същия квартал.
На същата дата – 01.03.2021 г. ответникът В. В. Д. продал на сина си В.
В. Д. /втория ответник/ процесния имот, която сделка е обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7, том II, рег. №
1654, дело № 69 от 2021 г. на Нотариус В.я Тодорова, с район на действие
Районен съд – Монтана /л. 6/.
На следващо място се установява, че ответникът В. В. Д. на 08.03.2021 г.
подава декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ вх. № 655 /л. 85-90/,
с която удостоверява, че е собственик на имот с площ от 1672 кв.м., в т.ч.
5
застроена площ от 200 кв.м., находящ се в с. Горна Вереница, ул. „Вацинска“
№14. Записаните сгради и обекти в имота са две жилищни сгради с РЗП от 50
кв.м. и таван по 5 кв.м. и пет второстепенни сгради от съответно 30, 30, 20, 10
и 10 кв.м.
Представени са в производството 2 броя съобщения, издадени от община
Монтана във връзка със задължения за заплащане на данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци за имоти по партиди на ищеца
Т. Б. /л. 7-8/. В съобщенията фигурират имоти по декларации вх. №202122 от
05.03.1999 г., №14002662 от 21.12.2012 г. и №14002663 от 21.12.2021 г.
На страната на ищците са разпитани свидетелите Андон Стоянов Д.,
Димитър Костадинов Д., Славчо Д. Спасов и Тодорка Николова Д..
Свидетелят Андон Д. заявява, че откакто е пенсионер, от 1998 г. помага
на Т. Б. в грижата за наследствено лозе, което се намирало под баира,
Веренишко бърдо. По 3-4 пъти в годината ходели с ищеца в с. Горна
Вереница и последно бил посещавал имота преди три години. Посещавал е
два пъти с Т. и къщата, която граничи с улицата на север от имота, обозначена
като ул. „Осма“ №6. Свидетелят заявява, че ищецът направил ограда на
къщата, имало и порта, която се отключвала и заключвала от Т.. Твърди, че
при посещенията не е виждал друг човек там и къщата стояла заключена.
Портата се намирала до жилищната сграда и когато е влизал се виждало, че
нагоре в двора е обрасло и не се обработвало.
Свидетелят Димитър Д. заявява, че живее в с. Горна Вереница и Т. имал
в селото наследствена къща от дядо му на ул. „Осма“ №6. Твърди, че живее в
селото от 22 години, в отсрещната къща и единственият човек, който виждал
да посещава къщата на ул. „Осма“ №6 бил Т.. Заявява, че ищецът идвал
няколко пъти в годината. Направил ремонт на покрива, комина и на оградата.
Свидетелят твърди, че в този двор няма друга къща, а нагоре имало друга
сграда – „срутено едно“, на техен брат Борис и една, която била с вход от ул.
„Вацинска“. Последната къща се поддържала от В., след смъртта на
родителите му. Свидетелят заявява, че къщата на Т. стояла заключена и не е
виждал В. да я посещава. Къщата имала ограда, направена от камъни и бетон,
а къщата откъм ул. „Вацинска“ била с метална врата.
Свидетелят Славчо Спасов твърди, че е арендатор в селата Горна
Вереница, Долна Вереница и Винище. Заявява, че с тримата братя Тодор,
Павел и Борко са от едно село. Т. бил внук на Тодор и имал от него
наследство. Свидетелят твърди, че братята са отгледани в средната за парцела
къща, която вече била рухнала. Тодор си направил къща в долния край и
създал семейство, а Павел в горния край на другата улица – „Вацинска“.
Средната къща останала за брат им Борис. Твърди, че имотът не е делен, но
са се разделили и всеки си има свое. Разделението съществувало от поне 60-
70 години. Твърди, че Борис нямал деца и наследствената му част се
разделила между наследниците на съпругата му Ценка и братята Тодор и
Павел. Свидетелят твърди, че Т. Б. сложил портичка на долната къща.
6
Разбрал също, че и покрива е ремонтирал. Твърди имотът на дядо Тодор да
бил преграден с тараба, с едни летвички. Тодор имал син Митко в София,
който също починал, а И. К. била дъщеря на Митко. Т. идвал в селото да
работи лозето на дядо Тодор. Сочи, че не е виждал ответника В.. Заявява, че
ответникът В. поддържал имота на дядо Павел, на ул. „Вацинска“. Свидетелят
твърди, че е виждал Т. в имота, може би преди 10 години, да сменя старата
порта. Твърди, че преди Митко също идвал от София и веднъж даже го
помолил за помощ, понеже дядо Тодор бил паднал. Твърди, че дядо Тодор
имал и дъщеря във Винище, която починала, а също и синът й. Та имотът във
Винище си поделили брата и двете сестри. Б. идвала при свидетеля един, два
пъти, когато наследила имота във Винище. Свидетелят не може да
възпроизведе точното време. Заявява, че ищецът Т. и към момента вземал
рента от имот на дядо Тодор и на майка му в с. Долна Вереница и като идвал
в с. Горна Вереница, посещавал къщата откъм ул. „Осма“.
Свидетелят Тодорка Д. заявява, че е съседка на страните, които имали
имот в с. Горна Вереница. Дворът излизал на две улици, на ул. „Осма“ и ул.
„Вацинска“. Твърди, че на ул. „Вацинска“ живеел Павел Д., на ул. „Осма“
живеел Тодор Д. Първанов/Линдов – дядото на Т. Б. и по средата още един
брат. Твърди, че от 22 години живее в селото и никой друг не е идвал до
къщата на ул. „Осма“, освен Т.. Последният довел майстори; сменили
покрива; укрепили комина, къщата; направил ограда към улицата. Свидетелят
сочи, че и към днешна дата Т. продължава да посещава имота откъм ул.
„Осма“. Твърди, че в къщата на ул. „Осма“ е живял Тодор Д. Първанов, в
къщата на ул. „Вацинска“ е живял Павел Д., а по средата имало друга къща на
техен брат Борко Д.. Твърди, че откакто е в селото, не е виждала други хора в
ползваната от Т. Б. къща.
На страната на ответниците са разпитани свидетелите Пламен Раданов
И., Мирослав Венелинов Миронов и Цветомир Николов Цеков.
От свидетелските показания на свидетеля Пламен И., съсед на ответника
В. В. Д., се установява, че последният се грижи за къщата на ул. „Вацинска“,
направил покрив. Твърди, че ответникът В. се грижи за двора до къщата и не
се грижи за двора на целия имот. Заявява, че не знае дали някой стопанисва
останалата част от имота. Твърди, че от малък е в селото, но за постоянно
около 30 години и повече.
Свидетелят Мирослав Миронов, който е на 50 години, твърди когато бил
ученик, ответникът В. дал на дядо му достъп до част от имота откъм ул.
„Вацинска“, за съхранение на сено. Твърди, че В. посещавал къщата на ул.
„Вацинска“, но не живеел постоянно там. Не знае дали родителите на В. са
посещавали имота. Майка му някой път ходела с В., но и тя живеела в града.
Не знае дали са посещавали и останалата част от имота. Свидетелят твърди,
че не е виждал други лица да посещават къщата и терена откъм ул.
„Вацинска“.
Свидетелят Цветомир Цеков твърди, че от 2015 година притежава имот в
7
съседство на процесния в с. Горна Вереница. Виждал е В. да посещава имота,
откъм горната част на ул. „Вацинска“. Твърди да са се виждали с В. в къщата
на ул. „Вацинска“. Там и ответникът ремонтирал стопанската постройка.
Имотът в долната част бил обрасъл. Свидетелят заявява, че никога не е
минавал по цялата долна улицата, а е стигал само донякъде. Твърди, че дори
не е знаел за друга къща, която да се намира там. От горната страна на
улицата минавал често, тъй като и пътят му бил оттам. От 2015 до 2020
година много често срещал и виждал В. да ремонтира някои неща към къщата
на ул. „Вацинска“. Срещал е и В., но други хора не бил виждал там, въпреки
че по няколко пъти на седмица посещава имота си в селото. Твърди да е бил и
в долната страна на къщата откъм ул. „Вацинска“ и В. му е показвал какво е
правил и ремонтирал. Доколкото знае В. чистил нещо, но през последните две
години не е влизал в двора на къщата откъм ул. „Вацинска“, минавал само, но
от улицата не се виждало.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на положителен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е наличието на правен интерес от
провеждането на производството. За да е налице интерес от предявяване на
такъв иск, достатъчно е да се оспорва претендираното от ищеца право. С
оглед извънсъдебното оспорване на правото на собственост на ищците върху
процесния имот, осъществено чрез издадения в полза на първия ответник
Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка от 01.03.2021 г.,
титула за собственост по прехвърлителната сделка на втория ответник и
съдебното оспорване в настоящото производство, съдът счита, че съществува
спор за материално право между страните, който засяга твърдяното от
ищците право на собственост върху процесния имот и обуславя правния им
интерес за предявяване на положителен установителен иск за решаването му
по съдебен ред. В случая всеки от ищците търси защита с установителен иск,
доколкото от изложените твърдения правото им на собственост е застрашено
и не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му.
Защитата на правото се цели с неговото потвърждаване със сила на пресъдено
нещо. По изложените съображения съдът приема исковете за допустими и
дължи произнасяне по тяхната основателност.
С оглед разпоредбата на чл.77 ЗС правото на собственост се придобива
чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Ищците претендират, че са придобили правото на собственост върху
процесния имот на основание придобивна давност и наследствено
правоприемство, поради което съдът изследва наличието на тези придобивни
основания.
Общите правила на чл.79 и сл. ЗС регламентират давностното владение
като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки
недвижим имот, доколкото изрична разпоредба не изключва този придобивен
8
способ. Придобивната давност е средство за придобиване на правото на
собственост след изтичане на известен период от време и при определени
условия. Съгласно чл.79, ал.1 ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години; когато владението е добросъвестно, правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години /чл.79, ал. 2
ЗС/. Съгласно чл.70 ЗС добросъвестно е владението, което е установено на
правно основание, което е годно да направи владелеца собственик, без той да
знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона
форма е опорочена, като тази добросъвестност се преценява към момента на
възникване на правното основание и се предполага до доказване на
противното. По въпроса какво е правното основание на добросъвестното
владение по чл. 70, ал. 1 ЗС има многогодишна практика на Върховния съд, а
по-късно и на Върховния касационен съд. Така, в т. 9 от раздел III на
Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. дело № 9/1974 г. на Пленума на
Върховния съд макар и примерно са посочени всички прехвърлителни
(транслативни) двустранни или едностранни сделки, административните
актове с вещноправни последици и съдебните решения по конститутивни
искове относно право на собственост или ограничено вещно право. Очевидно
е, че все се касае за правни актове, т. е. за юридически действия с
прехвърлителен ефект, а не за юридически събития, поради което
универсалното правоприемство при наследяване по закон не съставлява
правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС (виж
определение № 711 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 54/2011 г., II г. о., ГК).
След като наследяването не представлява правно основание по смисъла на чл.
70, ал. 1 ЗС, което е годно да направи владелеца собственик, то
претендиращите имат тежестта да докажат владение върху имота в
продължение на 10 години. За придобиване по давност е необходимо да бъде
установено владение върху конкретен имот, което да включва упражняване на
фактическа власт и намерението да се свои имотът. Това владение в случая
трябва да е продължило 10 години, да има траен характер, да е непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя.
От показанията на свидетеля Славчо Спасов се установи, че общият на
страните наследодател Димитър Линдов построил къща в средата на
процесния имот и там отгледал децата си Тодор, Павел и Борис. Тодор
построил къща откъм ул. „Осма“ №6, Павел откъм ул. „Вацинска“ №14, а
Борис останал да живее в средата на имота, в къщата на баща си Димитър.
Общият на страните наследодател Димитър Линдов, заедно със семейството
си е осъществил фактическа власт, с намерението да държи имота за свой.
Владението му е било спокойно, явно и непрекъснато. След смъртта му през
1916 г. неговите наследници Тодор, Борис и Павел установили владение
върху имота, което владение не е било отнемано. Тодор и Борис са починали
през 1985 година, а Павел през 1978 година /л. 47-51 удостоверение за
наследници/, т.е. владението на процесния имот е продължило повече от 60
9
години за всеки един от тях. Не се установи в производството процесният
имот да е притежавал характеристика, която да изключва възможността за
неговото владение.
Изложеното обосновава извода на съда, че са налице и двата признака на
владението за претендирания период – общият наследодател на ищците, а
след смъртта синовете му Тодор, Борис и Павел са осъществявали
непрекъснато владение върху процесния имот, за срок значително
надвишаващ регламентирания от закона 10 годишен такъв. Застрояването на
имота доказва и намерение да станат негови собственици (намерение за
своене). На следващо място ищците Т. и Б. са низходящи на Тодор от втора
степен и след смъртта на своята майка Сефтора през 1992 година наследяват
заедно с баща им Борис Каменов Б. съответна част от наследството на дядо
си, а след смъртта на баща им през 1995 година, двамата заедно се явяват
наследници на 1/3 част от наследството на Тодор Д. Първанов, както и на част
от наследството на Борис Д. Първанов, придобито от майка им приживе. След
смъртта на Аврам /четвърта степен на родство с ищците по съребрена линия/
през 2016 г. техните части в наследствената маса по отношение на
наследеното от Тодор и Борис се увеличават. Същото важи и за ищцата И.,
която заедно със своята майка Елена наследяват след смъртта на баща й
Димитър през 1998 година част от наследството на Тодор Д. Първанов и
Борис Д. Първанов. След смъртта на майка й и братовчед й Аврам
наследствените дялове на И. се увеличават, както по отношение на
наследеното от Борис, така и по отношение наследеното от Тодор.
Съобразно мотивите на ТР № 4/2012 г. от 17.12.2012 г. по тълк. дело №
4/2012 г. по описа на ОСГК правото на позоваване на придобивното
основание по чл.79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта
на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на Тодор и Борис
преминава към наследниците им като съвкупност от права, задължения и
фактически състояния. Тъй като те са владели процесния имот в изискуемия
по 79 ЗС срок, но са починали преди да се позоват на последиците от
придобивната давност, то в наследството им се включва владението върху
имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на
наследодателите им придобивна давност, в случай че са продължили
владението.
От заявеното с декларацията по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ вх.
№ 202122 от 05.03.1999 година /л. 134-142/, подадена от Елена Г. Д. /майката
на ищцата И. и съпруга на Димитър, т.е. снаха на Тодор/ се установи, че
ищците са приели наследството. Последното се потвърждава и от
последващите две декларации по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ от
21.12.2012 г., подадени от ищцата И. /л.143 – 154/. Приемане на наследството
в случая означава и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза
на наследодателя придобивна давност, при осъществено владение и от тяхна
страна. От декларациите по ЗМДТ не може да се направи категоричен извод
за изявено намерение за своене или липса на такова, тъй като те се подават в
10
изпълнение на административно-данъчно задължение пред орган, който
налага специфични изисквания относно начина на попълване на образеца за
декларация, а откриването на данъчна партида за недвижимия имот е
административна дейност /решение №97 от 19.10.2020 г. по гр. д.№ 325/2020
г. по описа на ВКС, I г.о./. Но деклариране на наследствените права
представлява косвено доказателство за субективния елемент за владеене на
имота.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя (чл. 68, ал.1 ЗС).
Владението се характеризира с два основни признака: обективен -
упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен -
намерението да се държи вещта като своя /animus domini/.
Обективният и субективният елементи на продължилото владение на
ищците се установява от част от свидетелските показания. Свидетелите
Андон Д., Димитър Д., Славчо Спасов и Тодорка Д. заявиха, че ищецът Т. Б.
посещава къщата в процесния имот откъм ул. „Осма“, полага грижи за
дворното място и къщата. За да се приеме, че владението е постоянно, т.е.
израз на воля да се държи и запази вещта, не е необходимо да се повтарят във
всеки момент действия, чрез които се проявява намерението на владелеца да
държи вещта като своя. Достатъчно е владелецът във всеки момент когато
пожелае да може да реализира владелческата си власт. Израз на волята на
ищеца Т. Б. за владение на имота са ремонт на покрива, комина, поставянето
на ограда и порта, която заключвал. Заявеното от свидетеля Андон Д., че не е
виждал друг човек в имота откъм ул. „Осма“ и къщата стояла заключена сочи
на извод, че спрямо имота не са осъществявани действия на трети лица,
създаващи съмнение в явността на владението или водещи до прекъсването
му /в този смисъл решение №17 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4335/2015 г. по
описа на ВКС, II г.о./. В случаите при наследяване като общо
правоприемство, с приемане на наследството владението, като част от
имуществото на наследодателя, продължава от наследниците по право,
независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Ищецът Т. Б. се
явява сънаследник, който ползвайки имота, е владелец на своята идеална част
и държател на частите на ищците Б. и И..
Намерението за своене на процесния имот, съобразно наследените части,
в пълна степен се доказа от обсъдените свидетелски показания. При наличие
на достатъчно убедителни доказателства относно осъществяване на
фактическа власт и намерение за своене в изключително продължителен срок
от време, обстоятелството, че са заплащани данъци не следва да бъде
обсъждано.
Доказа се в производството, че ищците са продължили да владеят
наследените части от процесния имот и при осъществено придобивно
основание от наследодателите им имат възможността да бъде признато за
установено претендираното от тях право на собственост.
11
Спорно между страните е дали в резултат на осъществяваното владение
вещното право на собственост върху процесния имот е придобито от ищците
по давност и наследство или е прекратено, поради това, че по отношение него
са противопоставими права.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на
собственост върху недвижим имот, страната, която оспорва правата на
предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права, носи по
правилата на чл. 154 ГПК, тежестта да докаже осъществяването на
основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, т. е. да докаже
правопогасяващите си възражения. Ако се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си /Тълкувателно
решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/.
Между страните не е налице спор, че процесният имот се е владял от
Димитър Линдов. Тъй като ищците и първият ответник са наследници по
закон на общия им наследодател, то по отношение на наследствен недвижим
имот и до установяване на противното следва да се приеме, че сънаследникът,
който го ползва е владелец на своята идеална част и държател на частите на
останалите наследници. За начало на придобивна давност следва да се приеме
този момент, в който ползващият имота сънаследник, изменя основанието, на
което основава фактическата си власт върху имота и започва да владее имота
само за себе си, отблъсквайки владението на останалите. В същото време един
такъв сънаследник трябва да е манифестирал, демонстрирал по недвусмислен
начин своето намерение спрямо останалите. Волята на сънаследника да
владее за себе си, чрез която отрича правото на останалите сънаследници,
задължително трябва да е достигнала до съзнанието на последните. От
доказателствата по делото обаче, не може да се извлече обоснован и
убедителен извод в този смисъл.
В настоящият случай ответниците В. и съпругата му Г. се легитимират
като собственици на целия процесен имот с договор за покупко-продажба.
Продавачът по сделката - ответникът В. В. Д. е удостоверил правото си на
собственост върху този имот с Нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка - № 6, т. II, рег.№1651, дело №68 от 1.03.2021 г. на
Нотариус В.я Тодорова, с район на действие Районен съд – Монтана, на
основание давност и наследство. Действително част от имота е придобита по
наследство от ответника В., но за частта касаеща претендираните от ищците
права, не се събраха доказателства В. да е придобил правото на собственост
чрез давностно владение. Не се доказаха твърденията на В., че след смъртта
на своите родители /баща му Виктор – починал 1992 година и майка му Тима
– починала през 2001 година/, ответникът повече от 20 години самостоятелно
да е владял за себе си целия имот. Установи се от показанията на свидетелите
Димитър Д., Цветомир Цеков, Славчо Спасов, Пламен И., които съдът
кредитира като последователни, непротиворечиви и лично възприети, че
12
ответникът В. се е грижел единствено за частта от процесния имот, с
прилежащите сгради откъм ул. „Вацинска“, т.е. за наследеното от него по
коляното на Павел. В производството не се установи осъществявано от
ответника В. Д. владение в предвидения законов срок по отношение на дела
на ищците, което да го направи собственик и да противопостави на
претендираното от тях право. Като индиция за своене на целия имот може да
се третира снабдяването на ответника В. с констативен нотариален акт за
собственост, което е станало едва на 01.03.2021 г., но за да е налице такава
промяна в намерението се предполага предприемането на недвусмислени по
своя характер действия, например – недопускане на ищците или техен
представител в имота или други подобни действия, които по категоричен
начин да показват, че владението е отблъснато. В случая не се установява от
доказателствата по делото, ищците да са препятствани да осъществяват
достъп до имота, дори напротив. От показанията на свидетелите Андон Д.,
Димитър Д., Славчо Спасов и Тодорка Д. се установи, че ищецът Т. Б.
посещава имота, в частта откъм ул. „Осма“, полага грижи за поддържането му
и не е бил възпрепятстван за това. Заявеното от свидетелите Андон Д.,
Димитър Д. и Тодорка Д., че не са виждали други лица, освен ищеца Т. Б., да
посещават имота, не води до извод за отречени права на И. и Б. по отношение
на тяхната наследствена част. Неупражняването на фактическа власт върху
наследствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права. Както
беше вече посочено сънаследникът е владелец на своята част и държател на
частта на останалите, при липса на промяна на държането във владение. По
делото не се установи наличието на съответните фактически действия, чрез
които ответникът В. да е демонстрирал установяване на владение
изключително за себе си върху целия имот, отблъскване владението на
останалите наследници, както и тези действия да са достигнали до знанието
на последните. Ирелевантни за доказване на фактическия състав на
придобивната давност са установените по делото факти, че на 04.02.2021 г.
ответникът В. В. Д. е декларирал процесния имот като собствен пред община
Монтана, защото декларирането на имота, съгласно константната съдебна
практика, не се включва в обективните действия на владението и не изразява
промяна в намерението за своене. Не се доказа в производството признатото
от нотариуса право на собственост на ответника В. В. Д. на основание
давностно владение за наследствената на ищците част от процесния имот.
Относно заявените части от дворното място и сгради, съдът намира
следното:
Както вече беше посочено ищците и първият ответник – В. имат общ
наследодател - Димитър Първанов Линдов /л. 47-51 удостоверение за
наследници/. След смъртта на Линдов през 1916 година наследството му
преминава към наследниците от първи ред – синовете му Тодор, Борис и
Павел, които наследяват равни части /приложима е разпоредбата на чл. 21 от
ЗАКОНЪ за наследството (отм.) Утвърден с указ от 17.12.1889 г., под № 484,
обн., ДВ, бр. 20 от 25.01.1890 г., доп., бр. 29 от 6.02.1896 г., изм. и доп., бр. 29
13
от 7.02.1906 г., изм., бр. 45 от 28.02.1907 г., изм., бр. 156 от 20.07.1938 г., бр.
81 от 9.04.1946 г., отм., бр. 22 от 29.01.1949 г., в сила от 30.04.1949 г./.
Оформят се три колена и съдът дължи разяснения на наследяването по закон
и определянето на съответните части за всеки от ищците.
Първо коляно се формира от низходящите на Тодор Д. Първанов,
починал на 27.01.1985 г. и оставил наследници от първи ред: дъщеря *** /2.1
от удостоверение за наследници на л. 47/, починала на 04.05.2002 г.; дъщеря
*** Б.а /2.2 от удостоверение за наследници на л. 47/, починала на 30.08.1992
г. и син *** Д. /2.3 от удостоверение за наследници на л. 47/, починал на
28.07.1998 г. Всеки от тях е получил, по правилата на чл. 5, ал. 1 ЗН, 1/3 част
от наследството на Тодор /Закон за наследството, редакция от 22.11.1950 г., в
сила от 1.01.1951 г./
Мария Тодорова Младенова имала двама сина - Любомир Цеков
Аврамов /2.1.1 от удостоверение за наследници на л. 47/, без съпруга и
низходящи, починал преди майка си на 19.07.1989 г. и Аврам Цеков Аврамов
/2.1.2 от удостоверение за наследници на л. 47/, неженен, без низходящи,
починал на 02.02.2016 г. Аврам, като единствен наследник на майка си Мария
от първи ред, получил наследеното от нея. До смъртта си през 2016 г., Аврам
притежавал придобитото по наследство от майка си Мария, т.е. 1/3 от
наследството на дядо си Тодор.
*** Б.а, втората дъщеря на Тодор, след смъртта на наследодателя си,
получава 1/3 от неговото наследство. След смъртта й през 1992 г., по
правилата на чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН, нейни наследници по закон са
преживелият съпруг Борис Каменов Б. /2.2.1 от удостоверение за наследници
на л. 47/ и децата й, ищците в производството Т. /2.2.3 от удостоверение за
наследници на л. 47/ и Б. /2.2.2 от удостоверение за наследници на л. 47/,
като всеки от тях получава по 1/9 от наследството й, т.е. по 1/9 от
наследството на Тодор. Впоследствие, след смъртта и на Борис Б. през 1995
г., неговият дял от 1/9 се наследява от Т. и Б. /1/18 за всеки от наследството на
Тодор/. Т. и Б. през 1992 г. получават по 1/9 от наследството на Тодор, а през
1995 г. още по 1/18 част, което ще рече, че всеки от тях има права 1/6 част
/1/9 + 1/18=1/6/ от наследството на Тодор Д. Първанов.
Наследници по закон на *** Д. са съпругата му Елена Г. Д. /2.3.1 от
удостоверение за наследници на л. 47/, починала на 11.07.2012 г. и дъщеря му
И. Д. К. /2.3.2 от удостоверение за наследници на л. 47/ – третият ищец в
производството. По правилата на чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН, след смъртта на
Димитър, всяка от тях получава по 1/6 част от наследството му, което е
включвало и полученото в наследство от неговия баща Тодор. След смъртта
на своята майка през 2012 г., И., наследява сама и придобива в наследство
общо 1/3 част от наследството на Тодор Д. Първанов.
Второто коляно на Димитър Първанов Линдов се формира от Борис Д.
Първанов, нямал низходящи, починал на 21.02.1985 г. Негови наследници по
закон са преживялата съпруга Цвета Петрова Първанова /3.1 от
14
удостоверение за наследници на л. 47/, починала на 07.02.1992 г. и роднините
му от III степен родство по съребрена линия /децата на братята му Тодор и
Павел/. Правилата за наследяване към датата на смъртта на Борис са в
актуалната за тогава редакция на Закона за наследството /редакция от
22.11.1950 г., в сила от 1.01.1951 г./. Съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗН
Цвета получила 2/3 част от наследството на съпруга си Борис, а останалата
1/3 се наследява от децата на Тодор и Павел, като по 1/12 получават
Валентина и Виктор /деца на Павел/ и по 1/18 получават Мария, Сефтора и
Димитър /децата на Тодор/.
Получената от Мария 1/18 част от наследство от чичо й Борис, след
нейната смърт, преминава в наследство на сина й Аврам. След смъртта на
Аврам през 2016 г., по правилата на чл. 8, ал. 4 ЗН, негови наследници са Б.,
Т. и И. /неговото наследство, което касае настоящия казус, се състои от 1/3 от
наследството на Тодор Първанов и 1/18 от наследството на Борис Първанов/,
т.е. Т. и Б. получават по 1/12 от наследството на Тодор и по 1/72 от
наследството на Борис, а И. получава 1/6 от наследството на Тодор и 1/36 от
наследството на Борис/. Тези части от наследствени права ищците получават
от Аврам.
Получената от Сефтора 1/18 част от наследството на чичо й Борис, след
нейната смърт, премивана в наследство на преживелия съпруг /Борис
Каменов Б. - 2.2.1 от удостоверение за наследници на л. 47/ и децата й Т. и Б..
По правилата на чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН всеки от тях получава 1/54 от
наследството на Борис. Впоследствие, след смъртта и на баща им Борис Б.
през 1995 г., неговият дял от 1/54 се наследява от Т. и Б. /1/108 за всеки от
наследството на Борис/. Т. и Б. през 1992 г. получават по 1/54 от наследството
на Борис, а през 1995 г. още по 1/108 част, което ще рече, че всеки от тях има
права 1/36 част /1/54 + 1/108=1/36/ от наследството на Борис Д. Първанов.
Т. и Б. веднъж получават дял от Борис, чрез майка си Сефтора и втори
път чрез наследяване на Аврам, т.е. те имат по 3/72 от наследството на Борис
или това прави по 1/24 ид.ч. за всеки от тях.
Получената от Димитър 1/18 част от наследството на чичо му Борис,
първоначално бива наследена от съпругата му Елена и дъщеря му И.. След
смъртта на Елена през 2012 година, ищцата И. притежава 1/18 от
наследството на Борис, от баща си. В същото време И. наследява и Аврам,
чрез своя баща и така получава още 1/36 от наследството на Борис. Нейният
дял е 1/36 +1/18=1/12 или 2/24 от наследството на Борис.
Т. и Б. получават по 1/12 от наследството на Тодор чрез Аврам и по 1/6
от своята майка Сефтора, т.е. всеки от тях има по ¼ част от наследството на
Тодор /1/12 +1/6= 3/12 или 1/4/. Ищцата И. получава от баща си 1/3 от
наследството на Тодор и 1/6 част от същото чрез Аврам, т.е. притежава 1/3 +
1/6= 3/6 или това се равнява на ½ част от наследството на Тодор.
В обобщение следва да се посочи, че наследствените права на ищците по
първото коляно /на Тодор/ са - за Т. Б. Б. - 1/4 ид.ч.; за Б. Б. А. - 1/4 ид.ч. и за
15
И. Д. К. - 1/2 ид.ч. Постройките, в частта на имота откъм ул. „Осма“ №6, са
от наследството на Тодор. Тъй като ищците са единствени наследници по
това коляно, следва да се признае правото им на собственост върху
построеното в тази страна на процесния имот, съответно на наследствените
им части. Наследствените права на ищците по второто коляно /на Борис/ са -
за Т. Б. Б. - 1/24 ид.ч.; за Б. Б. А. - 1/24 ид.ч. и за И. Д. К. - 2/24 ид.ч. В тези
части следва да се признае правото им собственост на построеното в средата
на процесния имот.
Ищците не твърдят да са наследници по закон по третото коляно, това на
Павел Д. Първанов и съдът не дължи произнасяне на формираните по него
наследствени части от останалите сънаследници.
Така определените части съответстват изцяло на претендираните с
исковата молба.
Ищците твърдят, че дворното място било разделено на три части,
съответно 752 кв.м., 386 кв.м. и 534 кв.м. Тъй като не се събраха
доказателства в производството, нито писмени, нито гласни, относно
разделянето на дворното място на сочените реални части, съдът счита, че
следва да определи правата на ищците като изходи от равните части при
наследяването на дворното място от Тодор, Борис и Павел /по 1/3 ид.ч./. В
този смисъл Т. и Б. наследяват по ¼ от 1/3 от дворното място от Тодор и по
1/24 от 1/3 от частта на Борис /1/4*1/3 +1/24*1/3=7/72 или 3.5/36 ид.ч./, което
се равнява на 3.5/36 ид.ч. за всеки от тях. Наследствените права на ищцата И.
върху дворното място са 7/36 ид.ч. /1/2 от 1/3 дворно място + 2/24 от 1/3
дворно място, което се равнява на 14/72 или на 7/36/.
В производството не се представиха доказателства относно находящите
се в имота сгради, а и не се спори относно техния вид и брой. Данни за
жилищната сграда в имота откъм ул. „Осма“ № 6 съдът извлича от
обстоятелствата, декларирани от Елена Г. Д. /л.134-142/, във връзка с
наследяването на права след смъртта на съпруга й *** Д. /син на Тодор Д.
Първанов/. Посочени са жилище с РЗП 40 кв.м. и таван 40 кв.м., или общо 80
кв.м. построени през 1930 г.; второстепенна постройка с РЗП от 40 кв.м.,
построена 1930 г.; второстепенна постройка с РЗП от 32 кв.м., построена през
1934 г. и навес с посочено РЗП от 32 кв.м., построен през 1934 г. В
декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ с вх. № 2662 от 21.12.2012
г. /л.149-154/, подадена от И. Д. К., относно деклариране на наследствени
права пак за постройки в имота откъм ул. „Осма“ №6, са отразени същите
къща с РЗП 40 кв.м. и таван 40 кв.м., или общо 80 кв.м. построена през 1930
г.; второстепенна сграда с РЗП от 40 кв.м., построена 1930 г.; второстепенна
сграда с РЗП от 32 кв.м., построена през 1934 г. и навес с огр. стени с
посочено РЗП от 32 кв.м., построен през 1934 г. Други данни относно
построеното в имота откъм ул. „Осма“ №6 не се установиха в производството
и затова съдът приема, че имотът в тази си част е застроен именно с къща с
РЗП 40 кв.м. и таван 40 кв.м., или общо 80 кв.м. построена през 1930 г.;
16
второстепенна сграда с РЗП от 40 кв.м., построена 1930 г.; второстепенна
сграда с РЗП от 32 кв.м., построена през 1934 г. и навес с огр. стени с
посочено РЗП от 32 кв.м., построен през 1934 г.
Сведения относно построеното в средната част на имота се набавят от
декларираните от И. Д. К. обстоятелства /декларация вх. № 2663 от 21.12.2012
г. по ЗМДТ на л. 143-148/. Посочено е единствено второстепенна сграда от 50
кв.м., построена през 1934 г. На ищците следва да се признае правото на
собственост за сградата в средната част на имота, наследена от коляното на
Борис, в съответната за всеки от тях част.
Предявеният от всеки от ищците установителен иск следва да се уважи,
като се признае за установено по отношение на ответниците правото на
собственост върху определените от съда идеални части от имота и
постройките.
Съобразявайки постановките на ТР № 3/2012 г. от 29.11.2013 г. по тълк.
дело № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС и признаване права на ищците по
отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият
акт за собственост по обстоятелствена проверка следва да се отмени на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната е законна последица от уважаване на
иск за собственост и съдът дължи постановяването й, независимо дали
страната я е поискала.
Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка - № 6, т. II,
рег.№1651, дело №68 от 1.03.2021 г. следва да бъде отменен до размер на 7/18
ид.ч. /за Т. Б. Б. - 3.5/36 ид.ч., за Б. Б. А. - 3.5/36 ид.ч. и за И. Д. К. - 7/36
ид.ч., които части при сборуване се равняват на 7/18 ид.ч. от дворното място/
от описаното в него дворно място, за който размер констатацията на
нотариуса по принадлежността на правото на собственост е опровергана от
събраните по делото доказателства, както и за посочените една жилищна
сграда и три второстепенни. В нотариалния акт за собственост по
обстоятелствена проверка жилищните сгради и второстепенни постройки са
отразени само като брой, но без посочване на индивидуализиращи признаци.
За жилищната сграда и за две от второстепенните постройки титулът за
собственост следва да бъде отменен, тъй като ищците притежават в пълен
обем наследствените права по сградите в дворното място откъм ул. „Осма“ №
6. Нотариалният акт следва да се отмени и в 1/6 ид.ч. от второстепенна
постройка, тъй като ищците притежават общо 1/6 от постройката в средната
част от имота.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците
следва да заплатят на ищците направените по делото разноски в размер на
2011,95 лева, за което е представен списък и доказателства за тяхното
извършване /л. 157-165/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
17
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. В. Д. с ЕГН
**********, В. В. Д. с ЕГН ********** и Г. К. Тодорова – Д. с ЕГН
**********, на основание наследство и придобивна давност, ПРАВОТО НА
СОБСТВЕНОСТ на Т. Б. Б. с ЕГН ********** на 3.5/36 ид.ч. от дворно
място имот пл.№338, кв. 55, за който е отреден УПИ V по кадастралния и
регулационен план на с. Горна Вереница, Община Монтана, одобрен със
Заповед №1625 от 18.10.1993 г., с приложена улична и дворищна регулация,
на площ от 1672 кв.м., при граници и съседи: улица, имот пл. №337, улица,
имот пл. №339, имот пл. №342 от същия квартал, ведно с 1/4 ид.ч. от
жилищната сграда, намираща се откъм ул."Осма" №6, заедно с две
второстепенни постройки и 1/24 ид. ч. от второстепенна постройка попадаща
в средната част от дворното място.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. В. Д. с ЕГН
**********, В. В. Д. с ЕГН ********** и Г. К. Тодорова – Д. с ЕГН
**********, на основание наследство и придобивна давност, ПРАВОТО НА
СОБСТВЕНОСТ на Б. Б. А. с ЕГН ********** на 3.5/36 ид.ч. от дворно
място имот пл.№338, кв. 55, за който е отреден УПИ V по кадастралния и
регулационен план на с. Горна Вереница, Община Монтана, одобрен със
Заповед №1625 от 18.10.1993 г., с приложена улична и дворищна регулация,
на площ от 1672 кв.м., при граници и съседи: улица, имот пл. №337, улица,
имот пл. №339, имот пл. №342 от същия квартал; ведно с 1/4 ид.ч. от
жилищната сграда, намираща се откъм ул."Осма" №6, заедно с две
второстепенни постройки и 1/24 ид. ч. от второстепенна постройка попадаща
в средната част от дворното място.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. В. Д. с ЕГН
**********, В. В. Д. с ЕГН ********** и Г. К. Тодорова – Д. с ЕГН
**********, на основание наследство и придобивна давност, ПРАВОТО НА
СОБСТВЕНОСТ на И. Д. К. с ЕГН ********** на 7/36 ид.ч. от дворно
място имот пл.№338, кв. 55, за който е отреден УПИ V по кадастралния и
регулационен план на с. Горна Вереница, Община Монтана, одобрен със
Заповед №1625 от 18.10.1993 г., с приложена улична и дворищна регулация,
на площ от 1672 кв.м., при граници и съседи: улица, имот пл. №337, улица,
имот пл. №339, имот пл. №342 от същия квартал; ведно с 1/2 ид.ч. от
жилищната сграда, намираща се откъм ул."Осма" №6, заедно с две
второстепенни постройки и 2/24 ид. ч. от второстепенна постройка попадаща
в средната част от дворното място.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК до размера на 7/18 ид.ч.
Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка - № 6, т. II, рег.
№1651, дело №68 от 1.03.2021 г. на Нотариус В.я Тодорова, с район на
действие Районен съд – Монтана, с който В. В. Д. с ЕГН ********** е
признат за собственик на основание давност и наследство на недвижим имот:
дворно място, представляващо имот пл. №338 от квартал 55 по кадастралния
18
и регулационния план на с. Горна Вереница, община Монтана, одобрен със
Заповед № 1625 от 18.10.1993 г., за който е отреден УПИ V, с приложена
улична и дворищна регулация, с административен адрес с. Горна Вереница,
ул. „Вацинска“ №14, с площ от 1672 кв.м., както и в частта, касаеща една
жилищна сграда, две второстепенни постройки и 1/6 ид.ч. от трета
второстепенна постройка.
ОСЪЖДА В. В. Д. с ЕГН **********, В. В. Д. с ЕГН ********** и Г. К.
Тодорова – Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. Б. Б. с ЕГН
**********, Б. Б. А. с ЕГН ********** и И. Д. К. с ЕГН **********
направените в производството разноски в размер на 2011,95 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
19