РЕШЕНИЕ
гр. София, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е”
въззивен състав, в публичното заседание на дванадесет и
пети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с.: ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. дело №
5499 по описа на СГС за 2021 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 64784 от 11.03.2021 г., постановено по гр. дело
№ 31424/2020 г. по описа на СРС, ГО, 144-ти
състав, са отхвърлени предявените от „ЧЕЗ Е.Б.“
АД срещу „А.1“ ЕООД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни
искове с правно основание правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А.1“ ЕООД дължи на „ЧЕЗ Е.Б.“
АД сумата от 509,27 лв. - главница, представляваща стойност на потребената
електрическа енергия въз основа на едностранно извършена корекция на доставена електрическа
енергия до недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Надежда“, ж.к. „********ТП
до бл. ***, по партида с клиентски номер ********, служебно начислена за периода от 06.03.2016
г. до 03.06.2016 г., за което е бил съставен констативен протокол № 1014793 от
03.06.2016 г. и издадена фактура № 1014793 от 03.06.2016 г. и за сумата от 151,77 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 08.02.2017 г. до 30.01.2020
г., които суми е издадена Заповед за изпълнение от 19.02.2020 г. по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 6561/2020 г, по описа на СРС, 144
състав.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ищеца, чрез пълномощника си – юриск. В., с надлежно учредена представителна
власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото,
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и
необоснованост. Поддържа се, че в конкретния случай са налице
законовите предпоставки за служебно начисляване на електрическа енергия по
партидата на ищеца, тъй като СТИ не е отчитало напълно преминаващата през него
ел.енергия, поради което и за него е възникнала признатата с разпоредбата на
чл. 81, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 51 ПИККЕ /отм./, но действащ към момента на
съставяне на констативния протокол, възможност за едностранна корекция на
сметката по формулата та чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ. Сочи, че
предпоставките за извършване на корекция са обективни и не е свързана с виновно
поведение на абоната, още повече че същият е юридическо лице, а и не се касаело
за обезщетение по смисъла на чл. 82 ЗЗД. Поддържа , че е спазена нормативно
установената процедура, а съгласно допуснатата и изслушана пред СРС СТЕ
начислена енергия е извършена в съответствие с ПИККЕ /отм./, чиято цел е
недопускане на неоснователно обогатяване. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение и уважи предявените искове, както и да присъди
направените по делото разноски.
Въззиваемият ответник – „А.1“ ЕООД, чрез законния си
представител – управителя, е подал в срок отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата по подробно изложени съображения. Счита, че първоинстанционното
решение е правилно, в пълно съответствие с установените фактически
обстоятелства и законови разпоредби, поради което моли съда да потвърди същото
и присъди направените по делото разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.
259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения.
Противно на поддържаното от
ответното дружество в отговора на въззивната жалба и отговора на исковата
молба, от представените по делото доказателства - Договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и
обществена дейност и Споразумение към него от 02.09.2015 г., безспорно се
установява, че между тях към
26.01.2017 г. е съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка
на електрическа енергия за небитови нужди по партида с клиентски номер ******** за обект „заведение“, находящ се в гр.
София, район „Надежда“, ж.к. „********ТП до бл***
От представения и приет като доказателство по делото
Констативен протокол № 1014793 от 03.06.2016 г. се установява, че на 03.06.2016
г. в обект „заведение“, находящ се в гр. София, район „Надежда“, ж.к. „********ТП
до бл. *** в отсъствието на абоната с клиентски номер ******** е извършена
проверка на средството за търговско измерване на използваната електроенергия,
като служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в присъствието на двама
свидетели от Федерацията на потребителите са констатирали, че електромер с
фабр. № *9******, е с нарушения на пломбата на щита на ел. таблото, и е с
нарушени холограмни стикери и има неоригинални пломби на големия капак,
нарушена е пломбата на капачката на клеменния блок на електромера. Посочено е,
че неизправния електромер е демонтиран и поставен в пломбиран чувал за
метрологична експертиза в БИМ, като е поставен нов изправен електромер. Протоколът
е подписан както от служителите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, така и от
двамата свидетели – представители на Федерацията на потребителите.
От показанията на свидетеля С.П.- представител на
Федерацията на потребителите, които съдът намира за последователни,
непротиворечиви и обективно дадени и кредитира с доверие се установява, че е
присъствал на проверката, който обект е бил заведение, а електормера е бил
поставен на фасада, и е възприел, че нарушена пломбата на щита, а при отваряне е
видял, че са нарушени и холограмните стикери на големия капак, както и е била
нарушена пломбата на големия капак на електромера, поради което е бил заменен с
нов. Старият е бил запечатан в плик с 2 пломби и е изпратен за метрологична
проверка. Тези констатации били отразени в съставения протокол, който било
подписан от служителите на ЧЕЗ и още един представител на Федерацията на
потребителите в присъствието на представител на потребителя. Техниците били
показали и разликата с поставената пломба, като оригиналните имали по-малки
цихри.
От представения по делото Констативен протокол № 47 от
10.01.2017 г., издаден от Български институт по метрология се установява, че за
електромер с фабр. № *9******, поставен на абонат „А.1“ ЕООД, че двете пломби
са подправени и несъответстват на знака, както и че холограмните стикери са
нарушени и разлепени. Посочено е още, че е осъществен достъп до вътрешността на
електромера, като датчиците за регистриране отваряне на капака са на
електромера са счупени. Посочено е, че към електрическата схема е прикрепено
устройство от две електронни платки, реле и проводник, служещ за антена.
Констатирано е изменение на електрическата схема, което не съответства на
одобрения тип.
От представения по делото заверен препис от фактура № **********
от 26.01.2017 г. по съставения констативен протокол № 1014793 от 03.06.2016 г.
на потребителя с клиентски номер /договорна сметка/ ******** е начислена сумата от 509,27 лв. за
потребена електрическа енергия за периода 06.03.2016 г. – 03.06.2016 г., като
препис от КП от 03.06.2016 г. и уведомлението за извършване на корекцията са
били изпратени до адреса на управление на „А.1“ ЕООД, съобразно изискването на чл.47, ал.4 вр. с ал.3 ПИКЕЕ и чл.
17, ал. 2 ОУ, раздел „Корекция на сметки при неизмерване или при
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия“. Протоколът и
предложението за корекция са били надлежно връчени съобразно уговореното между
страните в разпоредбата на чл. 49, ал. 2
Общите условия фингирано връчване и в съответствие с изискването на чл.47,
ал.4 вр. с ал.3 ПИКЕЕ. Разпоредбата на § 199, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗЕ не
рефлектира върху действие на чл. 17, ал. 2 и чл. 18 от действащите ОУ на
ответното дружество
Изложеното води до извод, че ответникът своевременно е изпратил
препис от КП от 03.06.2016 г. и уведомлението за извършване на корекцията, които
са надлежно връчени на ищеца на 08.06.2016 г. и съответно на 28.01.2017 г.,
като не рефлектира върху редовността на връчването обстоятелството, че
приложените известия за доставяне /лист 34 и 37 по делото/, са върнати с
отбелязване, че управителя С.В.е в чужбина, предвид посоченото по-горе
фингирано връчване. Ето защо е налице изпълнение на задължение от странна на
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД на предвиденото в чл. 17, ал. 2 от ОУ и чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ
задължение за уведомяване на клиента.
От заключението на вещото лице по изслушаната и приета
съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно, компетентно и
безпристрастно дадено и кредитира с доверие, както и от изслушването на вещото
лице в съдебно заседание се установява, че отбелязаните в Констативен протокол
от 03.06.2016 г. нарушения в СТИ и констатацията от БИМ води до извод, че
същото е манипулирано. Вещото лице е посочило, че в допълнително издадената
фактура № ********** от 26.01.2017 г. общото количество електроенергия, което
не е било отчетено от СТИ е 3312 kWh е изчислена
математически правилно и точно съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2, б. “а“ ПИККЕ
/отм./ по действащите за периода цени на ел. енергия, утвърдени от КЕВР с
Решение Ц-35 от 01.11.2015 г.
С оглед наведените в жалбата оплаквания следва да се
отбележи, че обективната отговорност за вреди може да възникне единствено по
силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава отговорност да бъде
ангажирана без виновно поведение на гражданско – правните субекти. В този
смисъл е константната съдебна практика, формирана до изменението на ЗЕ с ДВ
бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С оглед на това корекциите на сметки до
посочения момент са допустими, само когато отклоненията в показателите на
консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие на
потребителя, доставчикът е установил периода на грешно измерване или
неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал
период (решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО,
решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ТК, І ТО и др.).
Тази практика е останала актуална и за последяващия период
от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. – до влизането в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ
бр.98/2013 г. С решение № 115/20.05.2015 г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО, е прието, че през периода 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението
на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ обн. ДВ бр.54/2012 г., до 16.11.2013 г.,
когато влизат в сила ПИКЕЕ обнародвани в ДВ бр.98/2013 г., не съществува
законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя.
С решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.;
решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и
решение № 203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І
ТО са дадени разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е
изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е.
само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. В случая в разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ОУ
на ответното дружество, раздел „Корекция на сметки при неизмерване или при
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия“ е предвиден ред за
уведомяване, поради което е необоснован извода на първоинстанционния съд, че
такива не са били предвидени в ОУ на ответното дружество. След изменянето на ЗЕ от 17.07.2012 г. и
влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013 г. са
изпълнени условията, посочени в цитираните решения на ВКС.
Предвидените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с протокол №
147/14.10.2013 г. (ДВ бр.98/12.11.2013 г). В раздел ІХ от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, регламентирани
са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ влизат в сила на
16.11.2013 г. На същите не е придадено обратно действие нито със ЗИДЗЕ ДВ
бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., нито в ПИКЕЕ (ДВ бр.98/2013 г.). С
оглед на това следва да се приеме, че за периода до приемането на предвидените
в разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ правилата за
установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за извършването на
корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите
подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна
практика на ВКС.
Исковият период обхваща 06.03.2016 г. - 03.06.2016 г., през
който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ,
обнародвани в ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане в
сила на ПИКЕЕ. Ето защо в случая спорното право се регулира от тези разпоредби.
Основанието на крайния снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия е
въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр.54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., по силата на законовата
делегация на чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 ЗЕ, от компетентен орган – ДКЕВР. С
оглед на това основанието за въвеждане на обективна отговорност на потребителя
е въведено със закон, а не посредством подзаконов нормативен акт. След приемане
на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите условия на ред за уведомяване, при
установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване е
налице въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент. В случая в чл.17, ал.2 от
действащите Общи условия на ответника е предвидено задължение на последния за
уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е посочен в
чл.49, ал.2 от същите.
В чл.47 – чл.51 ПИКЕЕ са регламентирани две хипотези, при
които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините,
по които следва да бъде извършено преизчисляването на количеството потребена
такава. Първата хипотеза е при констатирано обективно неизмерване, както е в конкретния случай, неправилно или
неточно измерване и втората хипотеза е при субективно въздействие върху
измервателната система. И
Втората посочена група обхваща случаите, при които при
извършената проверка е установено нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент. Тези обстоятелства
предполагат наличието на външна намеса, при която се променя схемата на
свързване, както е и в настащия случай. Тази промяна води до неотчитане или
неправилно отчитане на потребената електрическа енергия.
В двете хипотези се съставя констативен протокол, подписан
от представител на оператора и потребителя, респ. от заместващи го две
независими лица, присъстващи като свидетели. Ето защо претенцията на ищеца няма
характер на обезщетение по смисъла на чл. 82 ЗЗД и не е свързана с виновно
поведение, съответно престъпление по смисъла на НК, каквото оплакване се
поддържа в съдебно заседание от управителя на ответника, а има обективен
характер и е частно проявление на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване.
В разглеждания случай при извършената проверка е установено,
че средството за търговско измерване е манипулирано, поради което и в
съответствие с разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „а“ ПИККЕ /отм./ операторът
на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия. По делото се
установи също така, че ищецът не е присъствал на проверката, но същият е бил
уведомен по пощата лично, с получаването на препоръчано писмо с известие за
доставяне /обратна разписка/ на препис от съставения констативен протокол и
Предложения за корекция, съобразно изискването на чл.47, ал.4 вр. с ал.3 ПИКЕЕ
лично на 04.01.2015 г. Разпоредбата на § 199, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗЕ не
рефлектира върху действие на чл. 17, ал. 2 и чл. 18 от действащите ОУ на
ответното дружество.
С оглед на това за ответника е възникнало правото да извърши
корекция на сметката за електроенергия на ищеца. Предвид изслушаната пред СРС
съдебно – техническа експертиза, начислената от ответника стойност на
електрическата енергия в размер на сумата от 509,27 лв. е в съответствие с
чл.48 ПИКЕЕ, при съобразяване на действащите за периода на проверката цени,
определени от ДКЕВР. Това налага извода, че ответникът надлежно е упражнил
законоустановеното му право едностранно да извърши корекция на сметката за
електроенергия на ищеца за периода 06.03.2016 г. – 03.06.2016 г., който е след
влизането в сила на изменението на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, както и след влизане в
сила на ПИКЕЕ ( в този смисъл Определение № 556/21.06.2016 г. по т. д. №
2378/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО, Решение № 118/18.09.2017 г. по тд. № 961/2016 г.
на ВКС, 2-ро Т.О.).
На следващо място следва да се отбележи, че на настоящия
състав на съда е служебно известно обстоятелство, че с Решение № 1500/06.02.2017
г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС на пет членен състав на ВАС Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение именно на чл. 48, чл. 49, чл.
50 и чл. 51 са били отменени, но съгласно нормата на чл.195, ал.1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение, а през процесния исков период относимите в конкретния случай
разпоредби , именно чл. 48, чл. 49, чл.
50 и чл. 51 на ПИКЕЕ не са били отменени
с влязъл в сила съдебен акт.
В заключение следва да се отбележи, че Решение №13691 от 08.11.2018 г. на
ВАС, с което е потвърдено Решение №2315 от 21.02.2018 г., по я/ум. д.
№3879/2017 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, с което са отменени чл. 48 —
чл. 51 от ПИКЕЕ е неотносимо за
корекциите, извършени за периода до 08.11.2018 г., тъй като както то има действие
ех nunc — от момента на влизането му в сила и
за в бъдеще (чл. 195, ал. 1 от АПК). В този смисъл е налице и задължителна за
прилагане практика - Тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. по т. д. №2/2014
г. на ОСГТК на ВКС. Мотивите на ВКС са, че с приемането на АПК е регламентирано
оспорването по съдебен ред на подзаконови нормативни актове като самостоятелно
контролно-отменително административно производство (чл.1, т.1; чл. 185- 195 АПК). Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в
сила.
Процесното вземане на ищеца не е
погасено и по давност, каквото възражение ответникът е направил с отговора на
исковата молба, тъй като паричното вземане възникнало от корекция на сметки
няма характер на периодично такова по смисъла на ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012
г. на ОСГТК на ВКС, тъй като првопораждащите юридически факти от които възниква
са различни. В този смисъл е приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД,
която към подаване на заявлението – 07.02.2020 г., от който момент се счита
искът за предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК, не е изтекла, доколкото
Предложението за корекция на сметка е издадено на 26.01.2017 г.
По изложените по-горе правни съображения обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният главен иск,
като се признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът е
носител на парично вземане в размер на сумата от от 509,27 лв. - главница, представляваща
стойност на потребената електрическа енергия въз основа на едностранно
извършена корекция на доставена електрическа енергия до недвижим имот, находящ
се в гр. София, район „Надежда“, ж.к. „********ТП до бл. **по партида с
клиентски номер *******, служебно
начислена за периода от 06.03.2016 г. до 03.06.2016 г., за което е бил съставен
констативен протокол № 1014793 от 03.06.2016 г. и издадена фактура № 1014793 от
03.06.2016 г.
Доколкото по отношение правилността на решението, касаещо
акццесорния иск за мораторна лихва не са изложени никакви оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд
не дължи проверка за правилността на решението в тази му част, поради което
същото следва да се потвърди.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди общо сумата от 100,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство в производството пред СРС и СГС.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал.
3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 64784 от 11.03.2021 г.,
постановено по гр. дело № 31424/2020 г. по описа на СРС, ГО, 144-ти
състав,
в частта, с която е отхвърлен
предявеният от ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес ***, „БенчМарк бизнес
център“ срещу „А.1“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ за признаване за установено, че А.1“ ЕООД дължи на „ЧЕЗ Е.Б.“
АД сумата от 509,27 лв. - главница, представляваща стойност на потребената
електрическа енергия въз основа на едностранно извършена корекция на доставена
електрическа енергия до недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Надежда“,
ж.к. „********ТП до бл. **, по партида с клиентски номер ********, служебно начислена за периода от
06.03.2016 г. до 03.06.2016 г., за което е бил съставен констативен протокол №
1014793 от 03.06.2016 г. и издадена фактура № 1014793 от 03.06.2016 г., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с
правно основание правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ, по
отношение на „А.1“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
че ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес ***, „БенчМарк бизнес
център“, е носител на право на парично вземане в размер на сумата от 509,27 лв.
- главница, представляваща стойност на потребената електрическа енергия въз
основа на едностранно извършена корекция на доставена електрическа енергия до
недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Надежда“, ж.к. „********ТП до бл.
**, по партида с клиентски номер ********,
служебно начислена за периода от 06.03.2016 г. до 03.06.2016 г., за което е бил
съставен констативен протокол № 1014793 от 03.06.2016 г. и издадена фактура №
1014793 от 03.06.2016 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение от
19.02.2020 г. по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 6561/2020 г. по описа на СРС, 144
състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 64784 от
11.03.2021 г., постановено по гр. дело № 31424/2020 г. по описа на СРС, ГО, 144-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес ***, „БенчМарк бизнес център“ срещу „А.1“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 151,77 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 08.02.2017 г. до 30.01.2020
г., която сума е предмет на издадена по чл. 410 ГПК Заповед за изпълнение от
19.02.2020 г., по ч.гр.д. № 6561/2020 г. по описа
на СРС, 144 състав.
ОСЪЖДА, А.1“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес ***, „БенчМарк бизнес център“, на
основание чл. 78, ал. 3, и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата 100,00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред
СРС и СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: