Р Е
Ш Е Н
И Е
№
214
21.05.2018 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година, I едноличен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 118 по описа на
съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 43, ал. 3 от Закона за
подпомагане на земеделските производители и е образувано по жалба на Н.Г.М. ***
(след уточнителна молба вх. № 772/ 27.03.2018 г., с която е заявено, че не се
поддържа жалбата срещу мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция да изпълни влязло в сила Решение № 108
от 30.07.2015 г. по АД 555/ 2014 г. на Административен съд Добрич) срещу Уведомително
писмо изх. № 02 – 080 – 6500/3306-15 от
26.10.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане
по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., в частта
за извършено прихващане на санкции за бъдещ период.
Жалбоподателят
счита обжалвания акт за незаконосъобразен, необоснован, неправилен и издаден
при съществено нарушение на процесуалните правила. (л. 11 – 12) Сочи, че с
процесното УП в обжалваната му част ответникът налага бъдещи санкции, които са
относими за финансовото подпомагане след кампания 2014 г., а не за минал период
– кампания 2013 г. Настоява, че налагането им с оспореното писмо е
незаконосъобразно и недопустимо. В тази връзка указва, че не само предходното,
а и извършеното с процесното УП прихващане на санкции за бъдещ период не се
отнася за директни плащания, а за схеми и мерки по мярка 214 „Агроекология“. С
оглед на това излага становище, че прихващането на бъдещи санкции за минал
период, както и смесването на финансовото подпомагане по различни мерки и схеми
определя незаконосъобразността, необосноваността, неправилността на УП в
обжалваната част, както и издаването му при съществено нарушение на
процесуалните правила. Допълва, че поддържа жалбата си от първоначалното
разглеждане на делото в относимата ѝ към спора част, както и отговора по
подадената от ответника касационна жалба. Иска отмяна на УП в обжалваната част.
Претендира присъждане на съдебно – деловодни разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение за всички инстанции.
Ответникът – Изпълнителен директор на ДФ
“Земеделие”-Разплащателна агенция, оспорва основателността на жалбата. Претендира
съдебно – деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените
от страните доводи и възражения, намира следното:
На
първо място, по отношение жалбата срещу Мълчалив отказ на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция да изпълни влязло
в сила Решение № 108 от 30.07.2015 г. по АД 555/ 2014 г. на Административен съд
Добрич, доколкото жалбата не се поддържа предвид наличието на изричен отказ, като
е налице изрично изявление в тази насока от процесуалния представител на
жалбоподателката, то същата следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по нея прекратено.
Настоящото
произнасяне е по жалбата срещу Уведомително писмо изх. № 02 – 080 – 6500/3306 -15 от 26.10.2016
г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, представено в хода на съдебното
производство по адм. дело № 531/ 2016 г. на АдмС – Добрич, образувано срещу Мълчалив
отказ. В съдебно заседание на 13.10.2016 г. по адм. дело № 531/ 2016 г.
жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв. К., изрично е заявила,
че поддържа жалбата срещу изричния отказ. В пледоарията по съществото на спора
адв. К. е изложил възражението си в частта на наложените санкции за бъдещ
период, като за незаконосъобразността на наложените санкции се е позовал на
обстоятелството, че по мярка 214 АЕП е образувано адм. дело № 699/ 2015 г. по
описа на АдмС – Добрич, което е на производство към онзи момент пред ВАС. В
този смисъл настоящият състав счита, че е заявено обжалване в проведеното
тогава съдебно заседание спрямо УП изцяло, а в настоящото производство е
заявено след оставянето на производството без движение, че жалбата се поддържа
само в частта по отношение наложените санкции. Оспорването е заявено
своевременно и ясно, от легитимирано лице, адресат на административния акт,
който засяга неблагоприятно правната му сфера в обжалваната част, поради което
е процесуално допустимо, а разгледано по същество, е основателно.
Настоящото
производство е по реда на чл. 226 АПК след обезсилване на Решение № 431 от 24.11.2016 г. по адм. дело
№ 531/ 2016 г. на Административен съд - Добрич, с Решение № 2376/ 22.02.2018 г.
по адм. дело № 1454/ 2017 г. на Четвърто отделение на ВАС. С Решението си ВАС е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания да бъде оставено
производството без движение и да се укаже на жалбоподателката да посочи предмет
и обем на оспорването, което е сторено.
Жалбоподателката
е регистрирана като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН)
601266 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). (л. 65 от
адм. дело 555/ 2014) По силата на сключен с община Каолиново договор за аренда
от 05.11.2012 г. тя стопанисва общински земеделски земи с обща площ от 414, 422
дка, находящи се в землището на с. Лиси връх, общ. Каолиново. Договорът е със
срок тридесет стопански години.
С
общо заявление за единно плащане на площ с УИН 08/280513/75143 за кампания 2013
г. М. е поискала подпомагане по СЕПП, СНДП и АЕП, като последното не е било
предмет на адм. дело № 555/ 2014 г. по описа на АдмС – Добрич. От приложената
към заявлението таблица на използваните парцели е видно, че декларираните площи
за подпомагане са 13 броя БЗС в землището на с. Лиси връх, общ. Каолиново с
обща площ 38,24 ха с посочен код за култури 223010 - “трайни насаждения –
орехи” по списъка на основните култури и техните кодове за кампания 2013 г.
С уведомително
писмо с изх.№ 02-080-6500/3306 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ
“Земеделие” – София по подаденото общо Заявление за подпомагане с УИН
08/280513/75143 на жалбоподателката е отказано финансово подпомагане в общ
размер на 12 208, 05 лева по СЕПП и СНДП за кампания 2013 г. и са наложени
санкции за бъдещ период по СЕПП и СНДП в размер общо на 5369, 75 лева.
С
Решение № 108/ 30.07.2015 г. по адм. дело № 555/ 2014 г. по описа на АдмС –
Добрич по жалба на Н.Г.М. *** е отменено Уведомително писмо с изх.№
02-080-6500/3306 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” –
София, с което по подадено общо заявление за подпомагане с УИН 08/280513/75143
на жалбоподателката е отказано финансово подпомагане в общ размер на 12 208, 05
лева по СЕПП и СНДП за кампания 2013 г. и са наложени санкции за бъдещ период
по СЕПП и СНДП в размер общо на 5369, 75 лева., като преписката е върната на Изпълнителния
директор на ДФ “Земеделие” – Разплащателна агенция – София за ново произнасяне
по заявлението за плащане при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
След
връщане на преписката е издадено процесното
Уведомително писмо изх. № 02 –
080 – 6500/3306-15 от 26.10.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за
кампания 2013 г., с което по СЕПП е изчислена искана финансова помощ в размер
на 11 847. 45 лв., като е оторизирана сума по СЕПП в размер на 11 678. 34
лв.; по СНДП е изчислена искана финансова помощ в размер на 360.60 лв. и
оторизирана сума в същия размер. (л. 21 - 25 от адм. дело № 531/ 2016 г.)
На стр. 4 от УП
е посочено, че колона „прихваната сума“ отразява приспаднатите от оторизираната
субсидия суми. В тази връзка е указано от административния орган, че от стр. 6
от УП за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР
2007 – 2013 г. за кампания 2014 с № 02 – 080 – 6500/7269 от 15.10.2015 г. на Зам.
- изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е видно, че на Н.М. е наложена
санкция за бъдещ период по АЕП в размер на 25 877.87 лв., която
сума се удържа от ДФЗ – РА от полагащите се субсидии за подпомагане в
следващите 3 години. С оглед на това от оторизираната сума за подпомагане по
СЕПП и СНДП за кампания 2013 в размер общо на 12 038.94 лв. е
прихваната цялата сума за покриване на санкциите за бъдещ период, наложени за
кампания 2014 в размер на 25 877.87 лв.
Служебна справка
в деловодната програма на АдмС – Добрич и ВАС сочи, че срещу УП за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г. за
кампания 2014 с № 02 – 080 – 6500/7269 от 15.10.2015 г. на Зам. - изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с което на Н.М. е наложена санкция за бъдещ период
по АЕП в размер на 25 877.87 лв., е подадена жалба от М. и е образувано адм.
дело № 699/ 2015 г., по което с Решение от 12.04.2016 г. съдът е отменил изцяло
Уведомително писмо изх. № 02 – 080 - 6500 от 15.10.2015 г. на Зам. - изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие” – РА и е върнал преписката за ново
произнасяне. Срещу това Решение е подадена касационна жалба от Зам. –
изпълнителния директор на ДФЗ, като е образувано адм. дело № 7959/ 2016 г. по
описа на ВАС, Четвърто отделение, обявено за решаване в съдебно заседание на 30.04.2018
г.
По делото са
приети като доказателства адм. дела с №№ 531/ 2016 г. и адм. дело № 555/ 2014
г., както и съответните им дела на ВАС.
При така
изложените факти, съдът приема следното:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия и в предвидената от закона форма.
Предвид
обстоятелството, че като неразделна част от уведомителното писмо са приложени
таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните
колони, то УП съдържа словесната и таблична част, които представляват едно цяло.
Правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически
основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК.
В процесното
Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице
мотиви, въз основа на които издателят му е приел, че са налице предпоставките
за прихващане по отношение наложените санкции за бъдещ период. В тази връзка
административният орган се е позовал на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/ 2009
г., като е приел, че ДФЗ – РА разполага с правно основание да наложи санкции за
бъдещ период по заявлението на кандидата за 2014, тъй като разликата между
декларираните площи и установените след административни проверки надвишава 50%
от действително стопанисваните площи. Добавил е, че редът за налагане на
санкции за бъдещ период е чрез прихващане размера им от бъдещи вземания на
кандидата в съответствие с чл. 56 от Регламент (ЕО) № 885/ 2006 на Комисията.
Отбелязал е, че в случай че сумата не може изцяло да бъде прихваната в
съответствие с посочения член в течение на три календарни години след годината
на констатацията, оставащата задължена сума се анулира. В тази връзка е приел,
че съгласно Регламента, релевантна за налагането на санкцията е годината на
констатацията, т.е. тази на издаването на УП за кампания 2014 година, а не тази
на влизането на санкцията в законна сила. Обърнал е внимание, че санкцията се
налага с издаването на УП № 02 – 080 – 6500/7269 от 15.10.2015 г. на Зам. -
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, а не с влизането му в сила. Според
административния орган удържането на сумата става по силата на Регламент (ЕО) №
1122/2009 г., който се прилага директно в Република България и се извършва след
налагането й. В този смисъл настоява, че има право да извършва прихващане на
санкцията за бъдещ период, доколкото наложената санкция не представлява акт за
прихващане по смисъла на ДОПК, а е подчинена на различен режим.
С оглед
изложените мотиви и предвид събраните доказателства, вкл. справките в
деловодната програма и на страницата на ВАС, съдът съобрази следното:
На първо място,
изложените мотиви касаят доводи относно налагане на санкциите по оспореното УП,
предмет на АД 699/ 2015 г., което е висящо пред ВАС. Тяхното преповтаряне не е
достатъчно, за да обоснове основателността на прихващането.
Оспореното Уведомително
писмо е издадено в противоречие с материалния закон. Видно от § 3 на чл. 58 от
Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., санкцията за бъдещ период се прихваща в
съответствие с чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/2006 г. на Комисията, която
разпоредба от своя страна предвижда, че държавите - членки уреждат всички
неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното
законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да
бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, т.е. приложимо в случая е
българското законодателство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, публичните държавни вземания на
Разплащателна агенция, които са установени с административен акт, се събират по
реда на ДОПК. Нормата на чл. 165 от ДОПК категорично разпорежда, че събирането
на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в
сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от
компетентен орган. Поради липсата на специален закон, който да въвежда друг ред
за събиране на публични държавни вземания, съгласно тази разпоредба, същите
могат да се удържат само, след като актът за тяхното установяване влезе в сила.
В случая
административният орган не е изчакал акта, въз основа на който се твърди да са
наложени санкции за бъдещи периоди, да влезе в сила, а е пристъпил направо към
удържане на суми с оспорения административен акт. Както бе посочено по – горе, УП за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г. за
кампания 2014 с № 02 – 080 – 6500/7269 от 15.10.2015 г. на Зам. - изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с което на Н.М. е наложена санкция за бъдещ период
по АЕП в размер на 25 877.87 лв., е оспорено и към момента на извършеното
прихващане не е било влязло в сила. Същото не е влязло в сила и към настоящия
момент.
Изложеното води
до извода, че прихващането изцяло на оторизираната с оспореното в настоящото
производство УП сума в размер на 12 038.94 лв. от ДФ „Земеделие“ – РА за
покриване на санкциите за бъдещ период, наложени за кампания 2014 в размер на
25 877.87 лв., е незаконосъобразно по същество, като извършено в
противоречие с нормата на чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006, тъй като
вземането на ДФ "Земеделие" не е установено с влязъл в сила
индивидуален административен акт, както по основание, така и по размер. Към
датата на издаване на процесното УП – 26.10.2016 г. вземането на ДФ
"Земеделие" от наложената санкция за бъдещ период, досежно кампания
2014 г., не е било ликвидно и изискуемо и с него незаконосъобразно е извършено
прихващане. В цитираната от Регламент (ЕО) № 885/2006 норма не е регламентирано
това да става чрез предварително изпълнение на задължение, което не е
установено по основание и размер. Неоснователен е доводът на административния
орган, че наложената санкция за бъдещ период е изискуема с издаването на Уведомително
писмо, а не с влизането му в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 268, т. 1 от АПК само влезлият в сила административен акт е изпълнително основание, поради
което следва да се приеме, че наложената санкция за бъдещ период е изискуема
след влизане в сила на Уведомителното писмо, с което е наложена. В уведомително
писмо за следваща кампания може да се предвиди удържане на санкция за бъдещ
период, наложена за предходна кампания, но във всички случаи законосъобразността
на този акт следва да се прецени с оглед на това дали санкционният акт е влязъл
в сила и на това основание съставлява изпълнително основание
С оглед
изложеното жалбата се явява основателна и Уведомително писмо изх. № 02 – 080 – 6500/3306-15 от 26.10.2016
г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по
схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., в оспорената част
за извършено прихващане на санкции за бъдещ период, следва да бъде отменено.
С оглед изхода
от спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателката
искане, предвид и представените списъци с разноски и разпоредбата на чл. 226,
ал. 3 от АПК във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на Н.Г.М. сторените по делото разноски за производството пред
първата инстанция и пред ВАС в размер общо на 2810 лв. (две хиляди осемстотин и
десет лева)
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 159, т. 8
от АПК, Административен съд – Добрич, І едноличен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 2181/ 19.10.2016 г. срещу Мълчалив отказ на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция да
изпълни влязло в сила Решение № 108 от 30.07.2015 г. по АД 555/ 2014 г. на
Административен съд – Добрич.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД 118/ 2018 г. в частта на
обжалване на Мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция да изпълни влязло в сила Решение № 108 от
30.07.2015 г. по АД 555/ 2014 г. на Административен съд – Добрич.
ОТМЕНЯ по жалба
на Н.Г.М. *** Уведомително писмо изх. №
02 – 080 – 6500/3306-15 от 26.10.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФ
“Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за
кампания 2013 г., в частта за извършено прихващане на санкции за бъдещ период с
цялата оторизирана по процесното УП сума в размер на 12 038.94 лв.
ОСЪЖДА Държавен
фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция гр. София да заплати на Н.Г.М.,
ЕГН **********,*** съдебно – деловодни разноски в размер на 2810 лв. (две хиляди
и осемстотин и десет лева).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: