№ 992
гр. София , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000500596 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260053 от 05.01.2021г., постановено по гр. д. № 5804/2018
г. СГС, І ГО, 24 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Е. Г. Г., на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 48 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
21.11.2016 г. на път ВП – 81, 25-ти км. в посока гр. София по вина на водача
на лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № ***, ведно със законната лихва,
считано от 06.04.2018г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска
за сумата над 48 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв., както и
искането за присъждане на законна лихва върху сумата за периода от
02.04.2018г. до 05.04.2018г. С решението СГС, І ГО, 24 състав е осъдил ЗД
„Бул Инс“ АД да заплати на Е. Г. Г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата
от 1 592 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от описаното ПТП – за фиксиращи елементи, заплатени с фактура №
********** от 25.11.2016г., издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД,
ведно със законната лихва, считано от 06.04.2018г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил иска за сумата над 1 592 лв. до предявения
размер от 1 990 лв., както и искането за присъждане на законна лихва върху
сумата за периода от 02.04.2018г. до 05.04.2018г. С решението СГС, І ГО, 24
състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., да
заплати на П. Н. К. сумата от 2 017, 76 лв. С решението СГС, І ГО, 24 състав е
1
осъдил Е. Г. Г. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, сумата от 2 024, 23 лв. С решението СГС, І ГО, 24 състав е осъдил ЗД
„Бул Инс“ АД, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 2 306, 06 лв.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 48 000 лв. до сумата от 100 000 лв. е
подадената въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство,
чрез пълномощника си, с оплаквания за нарушение на материалния и
процесуалния закон, противоречие с трайната съдебна практика и събрания
по делото доказателствен материал. В жалбата се релевират доводи, че съдът
не е отчел в достатъчна степен специфични за производството обстоятелства,
имащи решаващо значение за размера на дължимото обезщетение. Твърди се,
че първоинстанционният състав не е коментирал травмата „разкъсване на
менискуса“. Изразява се становище, че съдът не е отчел в достатъчна степен
тежестта и медико-биологичния характер на получените увреждания,
сложния и дълъг процес на възстановяване на пострадалата, извършената
повторна хирургическа интервенция под спинална анестезия за отстраняване
на имплантираните фиксиращи елементи, обстоятелството, че пострадалата е
разчитала изцяло на чужда помощ по време на оздравителния период, както и
че не се е възстановила напълно от получените травми, което е довело до
определянето на занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Релевира се възражение, че първоинстанционният съд неправилно е
определил принос на пострадалата от 20% за настъпване на вредоносния
резултат, поради непоставяне на предпазен колан. Твърди се, че това
възражение е останало недоказано от ответната страна. Евентуално се прави
искане въззивният съд да намали определения процент на съпричиняване. В
жалбата се съдържа искане въззивната инстанция да постанови решение, с
което да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което
да уважи предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди до пълния предявен размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 06.04.2018г. Предявява се претенция за присъждане на
направените разноски в двете инстанции, включително адвокатско
възнаграждение.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 и ал. 3 ГПК, ответната страна не е
подала писмен отговор на въззивната жалба на ищцата.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ответното
застрахователно дружество, представлявано от процесуалния си
представител, е оспорило подадената въззивна жалба и моли съда да я остави
без уважение.
По делото е постъпила писмена молба от ищцата, в която поддържа
подадената от нея въззивна жалба.
2
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима.
Въззивният съд приема, че предявените обективно съединени искове са
с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет –
присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпените от
ищцата неимуществени вреди и в размер на 1 990 лв. за претърпените от нея
имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 21.11.2016г., ведно със законната лихва върху сумите до
окончателното им изплащане. При предявен иск с посоченото правно
основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние
от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в
причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС, І
ГО, 24 състав е уважил частично предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, като е определил за справедливо в
случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата в размер
на 60 000 лв., както и за изцяло доказан иска за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди в размер от 1 990 лв. Размерът на обезщетенията е
намален съразмерно с приетия процент на съпричиняване от страна на
пострадалата (20%), с оглед, което ответникът е осъден да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 48 000 лв. и
обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 1 592 лв. Върху
сумите е присъдена и законната лихва.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото като
необжалвано е влязло в сила в частта, в която предявеният от ищцата иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на
сумата от 48 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2018г. до
окончателното изплащане, в частта, в която искът за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди е уважен до размера на сумата от 1 592
лв., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2018г. до окончателното
изплащане, в частта, в която искът за присъждане обезщетение за
имуществени вреди е отхвърлен за сумата над 1 592 лв. до пълния предявен
размер от 1 990 лв., както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за
присъждане на законна лихва за периода от 02.04.2018г. до 05.04.2018г. /вкл./
С оглед на гореизложеното, основанието на предявения иск е
установено със сила на присъдено нещо, а именно, че е извършено
противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е
причинило вреди на ищцата, както и че е налице причинна връзка между
3
вредите и противоправното деяние.
Предвид релевираните във въззивната жалба оплаквания, спорът на
страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху размера на
обезщетението за неимуществени вреди и основателността на възражението
на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата.
Във връзка с доводите във въззивната жалба за допуснатите от
първостепенния съд нарушения на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав приема
следното:
От приетата пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза се
установява, че вследствие на реализираното произшествие Е. Г. Г. е получила
следните увреди: счупване на външния десен кондил на голямопищялната
кост – закрито, дясна коленна става; счупване на десен ацетабулум
(главулечна ямка) – закрито, дясна тазобедрена става. Вещото лице излага, че
по съвкупност уврежданията са причинили на ищцата трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Докторът
установява, че по отношение на счупването на външния кондил на дясната
голямопищялна кост е било проведено оперативно лечение с корекция на
депресията на кондила/поставяане на спонгиоза/ и метална фиксация с плака
и винтове, имобилизация с шина на коляното. Сочи, че възстановителният
период след оперативното лечение по спешност е изисквал постелен режим
30 дни, с ползване на помощни средства и чужда помощ, без натоварване на
увредения крайник. Обяснява, че възстановителният период за коляното и за
тазобедрената става е преминал през следните етапи: 1.5 – 2 месеца –
постелен режим и постепенно натоварване и рехабилитация в следващите 5 –
6 месеца от момента на травмата, без тежък физически труд. Докторът
установява, че повторната хирургична интервенция е била извършена за
отстраняване на фиксационния метал, с оглед увеличаване обема на движение
на увредения крайник, след което ищцата е била нетрудоспособна за 36 дни.
Вещото лице сочи, че по отношение на счупването на ацетабулума – ДТС – е
било проведено консервативно лечение в болница и след това в домашно-
амбулаторни условия. Допълва, че при подобен род счупвания на таза се
изисква покой за 30 дни, контролни рентгенографии за контролиране на
костно срастване, ползване на помощни средства – патерици, без натоварване
на крайника в рамките на 1,5 – 2 месеца, последваща рехабилитация, без
тежко физическо натоварване на ставата в рамките на около 5-6 месеца. При
обсъждане на медицинските документи вещото лице сочи, че ищцата е имала
последващи оплаквания, болки, ограничена подвижност, мускулна
хипотрофия в областта на увредения крайник, преодолени чрез последваща
рехабилитация и физиолечение. Установява, че към момента на изготвяне на
експертизата няма данни за мускулна хипотрофия в областта на увредения
крайник. При извършения преглед – 28.03.2019г. докторът е констатирал лек
дефицит в движенията на дясно коляно и дясна тазобедрена става,
4
болезненост в крайната фаза на клякане по отношение на двете стави.
В заключението вещото лице описва действието и ефективността на
обезопасителните колани в различни ситуации. Посочва, че предвид
получените от пострадалата травми, механизма на процесното ПТП,
деформациите по купето, няма медицински данни последната да е получила
коланна травма по време на инцидента. Експертът пояснява, че уврежданията
са възникнали при пасажер на предна дясна седалка, при ляв завой, с
напускане на МПС в дясно, извън пътното платно, последващ челен, кос удар
в крайпътно дърво, понесен от л.а. „Пежо“ с предната габаритна страна в
ляво. Тялото на пострадалата е политнало напред и наляво, с изнасяне на
десния крак напред, удар в таблото на л.а., което според вещото лице показва,
че в конкретния случай се касае за неправилно поставен предпазен колан,
респ. за непоставен.
В о.с.з. пред първата инстанция експертът е посочил, че при
обезопасителните колани е налице диагонална и напречна лента. Напречната
лента задържа седалището, а диагоналната лента задържа торса. При
правилно поставен предпазен колан крайниците са свободни, но седалището
се задържа. Предвид механизма на настъпването на произшествието вещото
лице е изразило становище, че такива тежки травми /счупване на дясната
коленна става и на десен ацетабулум/ са настъпили вследствие на опиране на
коляното в твърда повърхност при политане напред на тялото, което говори,
че ищцата е била без предпазен колан. Експертът е допълнил, че ударът в
коляното трябва да е бил изключително силен, за да се счупи ацетабулумът.
Посочил е, че няма данни за деформации на колата, довели до вдаване на
детайли навътре, което да е компенсирало разстоянието между коляното на
пострадалата и и предната част на автомобила. Вещото лице е посочило, че
според него ищцата е била без правилно поставен предпазен колан по време
на инцидента, тъй като за получаването на две толкова тежки травми на един
крайник е била необходима изключителна сила на удара, която не би била
налице при правилното обезопасяване на тялото на пострадалата. В
заключение е направило извод, че поставеният правилно обезопасителен
колан би довел до намаляване силата на удара.
Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещото
лице, обективирани в приетата СМЕ и в съдебно заседание, тъй като
експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.
От събраните по делото показания на свидетеля Д. П. – приятелка на
пострадалата, съдът приема за установено, че свидетелката видяла ищцата,
след като я изписали от болницата. Възстановяването на пострадалата било
продължително и тежко. След болничното лечение ищцата се наложило да
лежи на легло вкъщи два месеца. След това започнала да става и да се
раздвижва, но мисълта, че след година й предстояла нова операция за
премахването на поставените импланти, я тревожела. Свидетелката
5
посещавала ищцата, докато последната била на легло. За нея се грижела
дъщеря й и внука й. Докато приятелката й била на легло, майката й също била
в тежко здравословно състояние. Това, че не можела да помогне на
собствената си майка и обстоятелството, че натоварвала собственото си дете
и внук с грижи за нея тормозело ищцата. След инцидента вече не била същия
човек. Налагало й се постоянно да ходи на изследвания, придружавана от
внука си. Вече я било страх да кара автомобила си. Пострадалата работила,
правела усилия да нормализира живота си, но й било трудно. Постоянно
приемала медикаменти. Пострадалата не била възстановена напълно.
Съдът кредитира показанията на свидетелката в описаната част, като
счита, че показанията й възпроизвеждат лични и непосредствени
впечатления, които не са в противоречие с останалия доказателствен
материал по делото.
По делото от събраните гласни доказателства на свидетеля В. Й. Г.-
водачът на процесния лек автомобил, в който е пътувала ищцата, се
установява, че ищцата е била без поставен обезопасителен колан.
От приложените и неоспорени медицински документи се установява, че
общият престой на ищцата в болница е бил общо 11 дни. Установява се, че
след втората операция, ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност 36 дни.
За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо на ищцата с оглед установените по-горе обстоятелство, съдът взе
предвид следното: Размерът на обезщетението, което следва да бъде
заплатено на ищцата от ответното дружество - застраховател, както повелява
нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост.
Съгласно Постановление №4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. С оглед конкретно установените и
обсъдени по-горе доказателства, въззивният състав намира за неоснователни
оплакванията в жалбата на ищцата, че определеното от първостепенния съд
обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер. Апелативният съд,
в настоящия си състав, съобрази вида и характера на получените от ищцата
увреди – две средни телесни увреди, които са довели до трайно затруднение
на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Съдът взе
предвид продължителността на лечебно-възстановителния период, който е
включвал 30-дневен постелен режим след първата операция и период на
възстановяване и рехабилитация от около 5-6 месеца, както и период на
нетрудоспосбност повече от един месец след последващата операция за
премахване на имплантите. Съдът съобрази, че счупеният крайник е било
наложително да бъде имобилизиран за около месец, след което в рамките на
около 2 месеца ищцата е трябвало да се предвижва с помощта на патерици без
6
да натоварва крайника, а след това да го щади от тежко физическо
натоварване. Тези обстоятелства безспорно са причинили на ищцата голям
дискомфорт и нежда от чужда помощ. Взе предвид и че ищцата все още не е
напълно възстановена от получените травми, тъй като е налице дефицит при
сгъване на крайника и болезненост. Съдът взе предвид и че ищцата е
разчитала изцяло на грижата на своите близки за продължителен период от
време след първата операция, като при постепенното си възстановяване,
макар и вече да е започнала да се предвижва сама, все още е имала нужда от
подкрепата на дъщеря си и внука си. Съобрази и болките, които пострадалата
е изпитвала по време на възстановяването си, като отчита и това, че
спорадични болки продължават при физическо натоварване на крайника и
промяна на времето. Съдът отчита и негативните последици, които
инцидентът е оставил върху психиката на пострадалата, която е изпитвала
силни притеснения по време на възстановяването си и която понастоящем все
още изпитва страх да управлява автомобил. Взе предвид и извършените две
оперативни интервенции, които безспорно се били съпроводени с неудобства
и притеснения за крайния изход. Като отчете и стадия на обществено-
икономическо развитие на страната, включително в аспекта на нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и съобразявайки се с принципа на справедливост споделя
извода, направен в обжалваното решение, че справедливият размер на
обезщетението, с оглед конкретно установените по делото факти, възлиза на
сумата от 60 000 лв. За да остави без уважение жалбата на ищцата за
присъждане на обезщетение до 100 000лв., настоящият състав съобрази, че
лечението на ищцата е протекло в нормалния за подобни травми времеви
период, без да са били налице усложнения в здравословното й състояние, като
понастоящем оплакванията й относно спорадични болки на мястото на
травмите при промяна на времето и интензивно физическо натоварване са в
рамките на нормалното при подобни физически увреди. Въпреки, че ищцата е
разчитала изцяло на грижите на своите близки в началните етапи на своето
възстановяване, беше установено, че самата тя е успяла постепенно да
започне да се предвижва самостоятелно с помощни средства, както и да прави
опити да води нормалния си живот, върнала се е на работа, което говори, че
значително е намаляла и необходимостта от чужда помощ по време на
възстановяването й. Необосновано е възражението на жалбоподателката, че
първостепенният съд не е обсъдил наличието на трета увреда, а именно-
разкъсване на менискус. В епикризата от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ не
фигурира подобна увреда, поради което и вещото лице-СМЕ също не е
обсъждало наличието на такава, нито характера на такъв вид увреда, нито
необходимостта от лечение. При приемането на СМЕ в о.с.з. ищцовата страна
не е релевирала възражения в този смисъл. Поради това и настоящата
инстанция не следва да обсъжда твърдяната увреда.
Относно въведеното от ответника с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
7
пострадалата, настоящият състав намира за доказано възражението. От
показанията на свидетеля Г., се установи, че ищцата е била без поставен
предпазен колан. Това се потвърди и от заключението на СМЕ. Вещото лице е
категорично, че ищцата не би получила толкова тежки две телесни увреди на
един и същи крайник при положение, че е била с правилно поставен
предпазен колан. За да се случи това, е било необходимо крайникът на
пострадалата да се ударил в повърхност на автомобила с висока сила, която
не би могла да бъде генерирана при правилно поставен предпазен колан. От
друга страна, поведението на пострадалата е много по-малко укоримо от
поведението на водача и извършените от него нарушения на правилата за
движение. Основната причина за произшествието е била поведението на
водача, който е управлявал лекия автомобил с неразрешена и несъобразена с
пътната обстановка /заскрежена пътна настилка/ скорост.
Ето защо, настоящият състав приема, че ищцата с поведението си е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат, като въззивният съд
определя съпричиняване в размер на 10 %. Следователно обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено съразмерно с приетия процент
– 10%. При това положение на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 54 000 лв. Върху така определеното
обезщетение съдът следва да присъди законна лихва, считано от 06.04.2018г.
до окончателното плащане.
При този изход на спора пред настоящата инстанция, решението на СГС
следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за
разликата над 48 000лв. до 54 000лв., ведно със законната лихва, считано от
06.04.2018г. до окончателното плащане, като въззивният съд постанови
решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да заплати
на ищцата тази разлика в размер на 6 000лв., ведно със законната лихва,
считано от 06.04.2018г. до окончателното плащане. Решението на първата
инстанция следва да бъде отменено и в частта, в която ищцата е осъдена, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на ответното застрахователно
дружество съдебни разноски над сумата от 1760.57лв. Ответното дружество
следва да бъде осъдено, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка
на СГС допълнително държавна такса в размер на 240лв. На адв. К. не се
следва допълнително адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 от
ЗАдв., за безплатна правна помощ и съдействие пред СГС, тъй като
определеното от първата инстанция е в завишен размер. По сметка на САС
въззиваемият дължи държавна такса в размер на 120лв., на основание чл. 78,
ал.6 ГПК. Въззивницата дължи на ответното дружество разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2211.54 лв. /с ДДС/, на основание чл.
78, ал.3 ГПК. Ответното дружество дължи на адв. К. адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв. за въззивната
инстанция в размер на 241.15лв., съобразно отхвърлената част от жалбата.
8
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260053 от 05.01.2021г., постановено по гр. д. №
5804/2018г., по описа на Софийски градски съд, І ГО, 24 състав, в частта, в
която е отхвърлен искът с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД,
предявен от Е. Г. Г. против ЗД „Бул Инс“ АД над сумата от 48 000 лв. до
размера на сумата от 54 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на
21.11.2016г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва, както и в частта, в която Е. Г. Г. е
осъдена, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД
сумата над 1760.57лв. – разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК ********* да заплати на Е. Г. Г.
ЕГН: ********** по иска с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД
допълнително още 6 000лв., /разликата между присъдените с решението на
САС 54 000лв. и присъдените с решението на СГС 48 000лв./, представляващи
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпило на 21.11.2016г. застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от
06.04.2018г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД да заплати по сметка на СГС
допълнително 240 лв. - държавна такса, а по сметка на САС да заплати сумата
от 120 лв. – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД да заплати на адв. П. К. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие пред САС,
на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., в размер на 241.15лв.
ОСЪЖДА Е. Г. Г. да заплати на ЗД “Бул Инс” АД, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 2211.54 лв. /с ДДС/ - разноски пред САС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решение № 260053 от 05.01.2021г., постановено по гр. д. № 5804/2019 г.
на СГС, І ГО, 24 състав, в частта, в която предявеният от Е. Г. Г. против ЗД
„Бул Инс“ АД иск за обезщетение на неимуществени е уважен за сумата от 48
000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.04.2018г. до
окончателното изплащане, в частта, в която искът за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди е уважен до сумата в размер от 1 592 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 06.04.2018г. до окончателното
изплащане, в частта, в която искът за присъждане обезщетение за
имуществени вреди е отхвърлен за сумата над 1 592 лв. до пълния предявен
9
размер от 1 990 лв., както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за
присъждане на законна лихва за периода от 02.04.2018г. до 05.04.2018г., като
необжалвано е влязло в законна сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10