РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1148/3.7.2020г.
гр. Пловдив,
3 юли 2020 г.
Административен
съд - Пловдив, IХ състав, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
при секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от съдия Дичева административно
дело № 3771 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 268 от ДОПК.
Жалбоподателят К.Н.П., ЕГН **********,***,
е оспорил Решение № 422 от 16.10.2019 г. на Директор ТД на НАП – гр. Пловдив, с
което е потвърдено Разпореждане изх. № С190016-137-0007610/19.08.2019г.,
издадено от Б.М.– главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП гр. Пловдив, с което е отказано погасяване по давност на публични вземания
по 29бр. изпълнителни титули.
Недоволен от така постановеното
решение, жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв.
Т., счита същото за незаконосъобразно и настоява за отмяната му. Изложени са възражения,
че са погасени по давност публичните задължения, предмет на разпореждането, тъй
като длъжникът не е уведомен надлежно за действията на публичния изпълнител, с
които давността се прекъсва и започва да тече нова давност, съответно се спира
и следва да изтече 10-годишна давност. В жалбата са изложени конкретни
възражения само по отношение публичните задължения с титул постановление на ДСИ
от 06.01.2009г., постановено по изп. дело №
138/2008г., публичните задължения за 2008г. за ДОО, ЗО и ЗДДФЛ с титул ГДД и
декларация обр. 6 от 30.04.2009г. и имуществени
санкции, наложени с 2бр. НП от 02.04.2012г.. Претендира разноски, съгласно
представен списък.
Ответникът – Директор ТД на НАП –
Пловдив счита жабата за неоснователна и настоява за отхвърлянето ѝ.
Подробни съображения излага в нарочно писмено становище, приложено по делото.
Претендира разноски, съгласно приложен списък.
Съдът, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието
на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира
същата за ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
С Разпореждане изх. № С 190016-137-0007610 от 19.08.2019г.
на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив е
отказано прекратяване на изпълнителното производство поради изтекла погасителна
давност за събиране вземанията, произтичащи от 29бр. изпълнителни титули,
подробно описани в него (л. 32 – 32 гръб), които могат да се групират като
данъчни декларации по ЗДДС (тт. 1 – 3, 5, 7 – 9 и 12
– 14), данъчни декларации по ЗДДФЛ (тт. 4, 6, 11 и
29), декларации обр. 6 за ДОО и ЗО (тт. 17 – 28), изпълнителен лист (т. 10) и наказателни
постановления (тт. 15 – 16). В разпореждането
публичният изпълнител е изброил началният момент, от който започва да тече
погасителната давност по отделните групи титули, както и предприетите действия
на публичния изпълнител, водещи до прекъсване и спиране на давността.
По-конкретно, за задълженията по постановление от ДСИ при РС – Пловдив №
136/08/17.07.2009г., предадено за събиране от взискателя
за събиране на РД на АДВ – Пловдив, давността е прекъсната с разпореждане за
присъединяване изх. № 4524/2008/000002/14.12.2012г. и е започнала да тече нова
5-годишна давност. Преди изтичане на новия давностен
срок, същият е спрян с налагане на обезпечителни мерки с постановление по чл.
195 от ДОПК изх. № С170016-022-0051089 от 11.09.2017г. и постановление по чл.
195 изх. № С180016-022-0038930 от 11.06.2018г.
По аналогичен начин, давностният
срок за задълженията по декларации обр. 6, справки –
декларации по ЗДДС, годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ и наказателни
постановления, подробно изброени на л. 31 гръб, абзац 2, е прекъснат с издаване
на разпореждане за присъединяване изх. № 4524/2008/000003 от 13.11.2014г. Преди
изтичане на новия давностен срок са издадени
постановления за налагане на обезпечителни мерки от 11.09.2017г. и
11.06.2018г., с които същият е спрян. По аналогичен начин, давностният
срок за задълженията по декларации обр. 6, справки –
декларации по ЗДДС и годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ, подробно изброени на
л. 31, абзац 3, е прекъснат с издаване на разпореждане за присъединяване изх. №
С160016-105-0106370 от 06.10.2016г. Преди изтичане на новия давностен
срок са издадени постановления за налагане на обезпечителни мерки от
11.09.2017г. и 11.06.2018г., с които същият е спрян.
Директорът на ТД на НАП – гр. Пловдив, за да остави
без уважение жалбата е приел за установено следното: против длъжника П. е
образувано изпълнително дело № 4521/2008г. по описа на РД на АДВ – Пловдив и му
е изпратено съобщение за доброволно изпълнение изх. № 4524-000001 от
04.07.2008г. (л. 38 – 38 гръб), в което са посочени вида и размера на изискумените публични задължения, съответно длъжникът е
поканен да ги заплати в 7-дневен срок от съобщаването. Видно от приложената
обратна разписка за доставяне П. е уведомен за адресираната до него пратка и е
поканен в офиса на пощенския оператор да получи същата, но не е предприел последващи действия. Към образуваното изпълнително дело е присъеднинено за събиране вземане за такса на Окръжен съд –
Пловдив, определено с постановление от 06.01.2009г. на ДСИ, постановено по изп. Дело № 136/2008г., влязло в сила на 17.07.2009г. с разпореждане
за присъединяване с изх. № 4524/2008/000002/14.12.2012г. (л. 40). С оглед на
това, давностният срок е прекъснат и от 15.12.2012г.
е започнал да тече нов давностен срок, който е до 14.12.2017г.
Преди изтичане на новия давностен срок, с
постановление за налагане на обезпечителни мерки № С170016-022-0051089 от 11.09.2017г.
(л. 47), е наложена обезпечителна мярка за принудително събиране. Запорът на
МПС, посочено в постановлението, е наложен от 15.09.2017г. със запорно съобщение, изпратено до ОД на МВР – гр. Пловдив. В
последствие е издадено и постановление за налагане на обезпечителна мярка –
запор върху банкова сметка ***. № С180016-022-0038930 от 11.06.2018г. Към
момента на постановяване на решението на горестоящия
административен орган не е изтекла 10-годишната давност.
По отношение на публичните вземания за ДОО, ЗО и ЗДДФЛ
за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г., същите са
декларирани с декларации, подадени на 30.04.2009г., съответно давностният срок за тях започва да тече от 01.01.2010г. Преди изтичането му е предприето действие от
публичния изпълнител за прекъсване на давността, а именно издаване на
разпореждане за присъединяване изх. № 4524/2008/000003 от 13.11.2014г. (л. 41 -
42). Считано от 14.11.2014г. е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който преди изтичането си на 13.11.2019г. е
спрян с издаването на ПНОМ, посочени по-горе от 11.09.2017г. и 11.06.2018г. Към
момента на постановяване на решението на горестоящия
административен орган не е изтекла 10-годишната погасителна давност.
По отношение на публичните вземания по ЗДДС,
декларирани със СД по ЗДДС от 14.01.2010г. и 14.09.2010г., по ЗДДФЛ, за ДОО и
ЗО, декларирани с декларации от 28.04.2010г., 30.04.2010г. и 30.11.2010г., давностният срок започва да тече от 01.01.2011г.
и би следвало да изтече на 01.01.2016г. Преди
изтичането му е предприето действие от публичния изпълнител за прекъсване на
давността, а именно издаване на разпореждане за присъединяване от 13.11.2014г.,
посочено по-горе (л. 41). Преди изтичането на новия 5-годишен давностен срок, същият е спрян с издаването на ПНОМ от
11.09.2017г. и 11.06.2018г., посочени по-горе. Към момента на постановяване на
решението на горестоящия административен орган, не е
изтекла 10-годишната погасителна давност.
По отношение на публичните вземания по ЗДДФЛ,
декларирани с декларации от 02.05.2011г. и 02.05.2012г., по ЗДДС, декларирани
със СД от 23.01.2012г., 16.01.2012г., 13.12.2012г., 14.03.2013г., 13.06.2013г.,
12.10.2013г. и 13.11.2013г. и имуществените санкции по НП № 62804-S017226 от 02.04.2012г.
и 62803-S017225 от 02.04.2012г. давностният
срок започва да тече от 01.01.2012г. и от 01.01.2013г., съответно от датите на влизане в сила на НП.
Преди изтичане на давностния срок с начална дата 01.01.2012г. е предприето действие от публичния изпълнител за
прекъсване на давността, а именно издаване на разпореждане за присъединяване
изх. № С160016-105-0106370 от 06.10.2016г. (л. 43 – 44). Преди изтичането на
новия 5-годишен давностен срок, същият е спрян с
издаването на ПНОМ от 11.09.2017г. и 11.06.2018г., посочени по-горе. Към
момента на постановяване на решението на горестоящия
административен орган, не е изтекла 10-годишната погасителна давност.
По отношение на публичните задължения с титул НП,
същите са присъединени за събиране с разпореждане изх. № 4524/2008/000003 от
13.11.2014г. (л. 41 – 42). Тъй като с тях е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ не е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Преди изтичане на новия 5-годишен давностен
срок, същият е спрян с издаването на ПНОМ от 11.09.2017г. и 11.06.2018г.,
посочени по-горе. Към момента на постановяване на решението на горестоящия административен орган, не е изтекла
10-годишната погасителна давност.
В хода на съдебното обжалване не са
представени допълнителни писмени доказателства
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи:
По направените в жалбата възражения настоящият съдебен
състав намира следното: основателно е възражението, че длъжникът не е надлежно
уведомен за образуваното изпълнително дело № 4524/2008г. по описа на АДВ – РД –
гр. Пловдив, за принудително събиране на публични вземания по акт за
установяване на задължение по декларация № 266 от 28.09.2007г., издаден от
дирекция „Местни данъци и такси“ в община Пловдив и заповед № ОА – 3358 от
02.11.2007г., издадена от дирекция „Местни данъци и такси“ в община Пловдив.
Видно от известие за доставяне/обратна разписка (л. 39) съобщение за доброволно
изпълнение № 4524-000001 от 04.07.2008г. е изпратено на адрес: гр. Пловдив, ул.
„Полковник Сава Муткуров“ № 55, ет. 1, ап. 3, като е
налице отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“, съответно е положен
подпис на пощенски служител. По делото не са представени доказателства за
връчване на съобщението за доброволно изпълнение по реда на чл. 29 – 32 от ДОПК, както и за предприемане на действия по принудително изпълнение.
Аналогична е ситуацията по съобщаването на
жалбоподателя на издадените разпореждания за присъединяване на публични
задължения към вече образувано изпълнително дело №№ 4524/2008/000002 от 14.12.2012г.
и 4524/2008/000003 от 13.11.2014г. и постановления за налагане на обезпечителни
мерки изх. №№ С170016-022-0051089 от 11.09.2017г. и С180016-022-0038930 от
11.06.2018г., които са изпратени до посочения по-горе адрес за кореспонденция,
но първите два акта изобщо не са връчени на длъжника, а вторите два са върнати
с отметка „непотърсен“ и подпис на съответния пощенски служител (л. 48 – 48
гръб и л. 55 – 55 гръб).
В тази връзка, следва да се приеме, че П. е уведомен
за образуваното против него изпълнително дело и предприетите действия на
публичния изпълнител на 02.11.2016г, когато надлежно му е съобщено за
издаденото от публичен изпълнител разпореждане за присъединяване изх. №
С160016-105-0106370 от 06.10.2016г. (л. 43 – 45). Видно от представеното по
делото известие/обратна разписка (л. 45), в нея са изписани имената на
жалбоподателя, дата и е положил подпис. Положеният подпис не е оспорен от П. и
не са ангажирани доказателства за оспорването, предвид на което може да се
приеме, че това действие на публичния изпълнител, прекъсващо давностния срок, е доведено до знанието на длъжника.
В посоченото разпореждане най-старите публични
вземания са за лихви за авансов и годишен данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2010г. по ГДД
от 02.05.2011г. (позиция 23), лихви за данък върху добавената стойност съгласно
справка – декларация от 23.01.2012г. (позиция 21), главница и лихви за годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2011г. по ГДД от 02.05.2012г. (позиция 5) и главница
и лихви за задължение по ЗДДС по справка декларация от 16.01.2012г. (позиция
22). По отношение на посочените задължения е направено възражение за изтекла
погасителна давност пред публичния изпълнител с нарочна молба от 16.07.2019г.
(л. 35 – 36), като е постановено и процесното
разпореждане от 19.08.2019г., с което е публичният изпълнител е отказал
погасяването им по давност.
На следващо място, на настоящия съдебен състав е
служебно известно, тъй като е бил докладчик по адм.
дело № 3483 от 2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, че за
обезпечаване на публичните задължения по изпълнително дело №
16080004524/2008г., преди влизането в сила на процесното
разпореждане изх. №
С190016-137-0007610/19.08.2019г., с което е отказано погасяването по давност на
част от тях, посочена от жалбоподателя, е издадено постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С190016-022-0085220 от 20.09.2019г. Същото е връчено
лично на П. на 25.09.2019г., обжалвано е по административен и съдебен ред и е
потвърдено с решение № 329 от 07.02.2020г., постановено по адм.
дело № 3483 от 2019г. по описа на Административен съд – Пловдив.
С това действие на публичния изпълнител е спряна
погасителната давност на публични задължения в общ размер на 7 818,14лв.,
в т.ч. главница в размер на 4 720,73лв. и лихва в размер на
3 097,41лв. По отношение размера на публичните задължения към момента на
обезпечаване, не са представени доказателства, като съгласно последно
издаденото във времево отношение разпореждане за присъединяване изх. №
С180016-105-0057007 от 07.03.2018г. общият размер на задължението е главница 4
740,85лв., лихва 4 010,84лв. и нелихвоносно вземане в размер на
1 000лв., за част от които могат да се приемат претендираните
от жалбоподателя като погасени по давност задължения – главница
2 284,42лв., лихви 2 667,32лв. и нелихвоносно задължение в размер на
1 000лв. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че правилно горестоящият административен орган е изпратил по
компетентност на публичния изпълнител преписката, касаеща
искането за погасяване по давност на публичното задължение по ЗДДФЛ за 2013г.,
с изпълнителен титул ГДД от 30.04.2014г.
В настоящия случай, видно от изложеното по-горе в
настоящото решение е, че жалбоподателят не е уведомен за образуваното
изпълнително дело и извършените от публичния изпълнител действия, обективирани с разпореждания за присъединяване на публични
задължения към вече образувано изпълнително дело №№ 4524/2008/000002 от 14.12.2012г.
и 4524/2008/000003 от 13.11.2014г. и постановления за налагане на обезпечителни
мерки изх. №№ С170016-022-0051089 от 11.09.2017г. и С180016-022-0038930 от
11.06.2018г.
Тук е необходимо да се отбележи, че съгласно чл. 36,
ал. 1 и ал. 3 от Закона за пощенските услуги и чл. 13, ал. 1 от Общи правила за
условията за доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските
парични преводи, приети с решение № 755 от 17.05.2007г. на Комисията за
регулиране на съобщенията, когато получателите на пощенски пратки и пощенски
колети са сменили адреса си, пратките и колетите се препращат служебно на новия
им адрес, ако е известен на пощенската служба или има изрично указание за
препращането от подателя или получателя, в писмен или електронен вид. Съгласно
чл. 14 от правилата, пощенски пратки и пощенски колети, които не могат да бъдат
доставени на получателите, се връщат на подателите в срок и при условия,
определени в общите условия на договора с потребителите, а според чл. 15,
недоставени пощенски пратки и пощенски колети, които не могат да бъдат върнати
на подателите, се третират съгласно общите условия на договора с потребителите.
Поначало препоръчано писмо с известие за доставяне не
може да бъде върнато от пощите с формалната причина "Непотърсено".
Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски
клон да го получи (при евентуално оставено съобщение, че за него има
препоръчано писмо още повече в случая при ясен и точен адрес) не освобождава
пощите от задължението им отново да потърсят получателя на адреса. Освен, че
съставлява нарушение по смисъла на чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от Закона за
пощенските услуги във връзка с чл. 6, ал. 3 от приложимите Общи правила за
условията за доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските
парични преводи, приети с Решение № 755 от 17.05.2007г. на Комисията за
регулиране на съобщенията, връщането на препоръчаното писмо задължава
административния орган да извърши ново валидно уведомяване на адресата по
правилата на ДОПК в случая. Отбелязването от страна на приемащата пощенска
станция, че "пратката не е потърсена от получателя" не следва да бъде
тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ., че се е
преместило на друг адрес или е заминало. Затова препоръчано писмо, върнато от
пощите по причина "Непотърсено", не може да бъде прието за
недоставено по вина на получателя, респ. не може да бъде основание за приемане,
че разпореждането е редовно връчено на неговия адресат. В тази връзка, при
невъзможност за връчване на съобщения на адреса за кореспонденция на длъжника
чрез оператор на пощенски услуги, административният орган разполага с други
алтернативни възможности за връчване на съобщения на длъжника – на деклариран
електронен адрес или по реда на чл. 32 от ДОПК, от които не се е възползвал.
Предвид изложеното по-горе по отношение доставката на
пощенски пратки и колети, съдът намира, че в този случай не може да се приеме,
че изброените по-горе в настоящото решение административни актове, издадени от
публичния изпълнител, са връчени редовно, поради което и не би могло да се
приеме, че давността е прекъсната или спряна, съответно на основание чл. 172,
ал. 2 от ДОПК и на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Обжалваното решение
на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено по отношение публичните задължения за 2008г., както следва:
-такса по изпълнителен титул изпълнителен лист
(позиция 10 от разпореждането от 19.08.2019г.) за сумите главница 38,22лв. и
лихви 39,59лв.;
-задължение за ЗО по изпълнителен титул декларация от
30.04.2009г. (позиция 17 от разпореждането от 19.08.2019г.) за сумите главница
172,80лв. и лихви 183,19лв.;
-задължение за ДОО по изпълнителен титул декларация от
30.04.2009г. (позиция 18 от разпореждането от 19.08.2019г.) за сумите главница
633,60лв. и лихви 906,14лв.;
-задължение по ЗДДФЛ по изпълнителен титул декларация
от 30.04.2009г. (позиция 29 от разпореждането от 19.08.2019г.) за сумите
главница 49,48лв. и лихви 52,57лв.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че
към момента на постановяване на настоящото решение е изтекла 10-годишната
погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК по отношение на тези публични
задължения.
Обжалваното решение на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив е незаконосъобразно и по отношение публичните задължения с титули,
посочени в разпореждане изх. № 4524/2008/000003 от 13.11.2014г., както следва:
-задължение по ЗДДФЛ за 2009г. по изпълнителен титул
декларация от 28.04.2010г. (позиция 11 от разпореждането от 19.08.2019г.) за
сумите главница 126,77лв. и лихви 120,36лв.;
-задължение за ДОО за 2009г. по изпълнителен титул
декларация от 30.04.2010г. (позиция 20 от разпореждането от 19.08.2019г.) за
сумите главница 561,60лв. и лихви 684,22лв.;
-задължение за ЗО за 2009г. по изпълнителен титул
декларация от 30.04.2010г. (позиция 19 от разпореждането от 19.08.2019г.) за
сумите главница 249,60лв. и лихви 236,77лв.;
-задължение за ДДС за м. 12.2009г. по изпълнителен
титул справка декларация от 14.01.2012г. (позиция 12 от разпореждането от
19.08.2019г.) за сумите главница 19,38лв. и лихви 18,99лв.;
-задължение за ДДС за м. 08.2010г. по изпълнителен
титул справка – декларация от 14.09.2010г. (позиция 13 от разпореждането от
19.08.2019г.) за сумите главница 5лв. и лихви 4,55лв.;
-задължение за ДДС за м. 12.2010г. по изпълнителен
титул справка – декларация от 13.01.2011г. (позиция 14 от разпореждането от
19.08.2019г.) за сумите главница 5,54лв. и лихви 4,85лв.;
-задължение за ДОО за м. 07.2010г. по изпълнителен
титул декларация от 30.11.2010г. (позиция 26 от разпореждането от 19.08.2019г.)
за сумите главница 24,73лв. и лихви 28,45лв.;
-задължение за ЗО за м. 07.2010г. по изпълнителен
титул декларация от 30.11.2010г. (позиция 25 от разпореждането от 19.08.2019г.)
за сумите главница 9,33лв. и лихви 8,53лв.;
-задължение за ДОО за м. 08.2010г. по изпълнителен
титул декларация от 30.11.2010г. ( позиция 22 от разпореждането от
19.08.2019г.) за сумите главница 30,22лв. и лихви 34,26лв.;
-задължение за ЗО за м. 08.2010г. по изпълнителен
титул декларация от 30.11.2010г. (позиция 21 от разпореждането от 19.08.2019г.)
за сумите главница 11,40лв. и лихви 10,33лв.;
-задължение за ДОО за м. 09.2010г. по изпълнителен
титул декларация от 30.11.2010г. (позиция 24 от разпореждането от 19.08.2019г.)
за сумите главница 30,22лв. и лихви 33,72лв.;
-задължение за ЗО за м. 09.2010г. по изпълнителен
титул декларация от 30.11.2010г. (позиция 23 от разпореждането от 19.08.2019г.)
за сумите главница 11,40лв. и лихви 10,22лв.;
-задължения за ДОО за м. 10.2010г. по изпълнителен
титул декларация от 30.11.2010г. (позиция 28 от разпореждането от 19.08.2019г.)
за сумите главница 30,22лв. и лихви 33,23лв.;
-задължения за ЗО за м. 10.2010г. по изпълнителен
титул декларация от 30.11.2010г. (позиция 27 от разпореждането от 19.08.2019г.)
за сумите главница 11,40лв. и лихви 10,13лв.;
На следващо място, спорът по делото се свежда до
въпроса изтекла ли е погасителна давност по отношение на публичните вземания,
произтичащи от 2бр. наказателни постановления, издадени на 02.04.2012г., по
отношение на които не се спори, че са надлежно връчени на наказаното лице и са
влезли в сила на 19.06.2012г.
Административният орган е изложил аргументи за
извършени от публичния изпълнител действия по принудително събиране, с които се
прекъсва и спира давността, съответно за прилагане разпоредбата на чл. 82, ал.
4 от ЗАНН, като са неприложими разпоредбите на чл. 82, ал. 1, б. „а“ и чл. 82,
ал. 3 от ЗАНН.
В тази връзка, принципно правилно е твърдението на
ответника, че издаденото разпореждание за пресъединяване от 13.11.2014г. прекъсва давността и започва
да тече нова такава, която изтича на 12.11.2019г. Не е спорно и
обстоятелството, че преди изтичането на новия давностен
срок е са издадени постановления за налагане на обезпечителни мерки от 11.09.2017г.
и 11.06.2018г., които обаче не са връчени на лицето и същото не е узнало за
налагането на обезпечителни мерки до издаване на постановлението от 20.09.2019г.
Поради тази причина съдът приема, че след като то не е доведено да знанието на П.,
не е налице нито прекъсване, нито спиране на давностния
срок, още повече че от страна на публичния изпълнител не са положени усилия за
връчването на неговите актове по надлежния ред, включително по реда на чл. 32
от ДОПК.
Или иначе казано, давностният
срок за двете НП е изтекъл на 18.06.2017г., след изтичане на 5 години от
влизането им в сила. Това означава, че към момента на издаване на процесното разпореждане от 19.08.2019г., този срок е
изтекъл, съответно решението на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено по отношение публичните задължения
с титули наказателни постановления (позиции 15 и 16 от разпореждането от
19.08.2019г.) за сумата в общ размер на 1 000лв.
По отношение на публичните задължения по изпълнителни
титули по позиции от 1 до 9 от разпореждането от 19.08.2019г. в жалбата не се
сочат конкретни възражения. По-горе в настоящото решение беше посочено, че
погасителната давност по отношение на тях е прекъсната с издаването на
разпореждане за присъединяване от 06.10.2016г., надлежно съобщено на длъжника и
в последствие е спряна с издаване на постановление за налагане на обезпечителни
мерки от 20.09.2019г., също надлъжно съобщено на длъжника. Поради тази причина,
не е изтекла 10-годишната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК и
решението на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив е правилно и законосъобразно,
в тази му част.
По изложените аргументи, жалбата се явява частично основателна
по отношение неправомерността на отказа на публичния изпълнител за погасяване
по давност на публични вземания по изпълнителни титули по позиции от 10 до 29
от разпореждането от 19.08.2019г. за суми на главници в общ размер на
2 020,91лв., лихви в общ размер на 2 420,10лв. и нелихвоносни
задължения в общ размер на 1 000лв. В тази й част преписката следва да
бъде изпратена на административния орган, който следва да изпълни указанията,
съобразно тълкуването и прилагането на закона, съдържащо се в мотивите на
настоящото решение.
В останалата си част, жалбата е неоснователна,
съответно правилен и законосъобразен е отказът на публичния изпълнител за
погасяване по давност на публични вземания по изпълнителни титули по позиции от
1 до 9 от разпореждането от 19.08.2019г. за суми на главници в общ размер на
263,51лв. и лихви в общ размер на 247,22лв.
При този изход на делото, на
страните се дължат направените от тях разноски. От страна на жалбоподателя е
представен списък с разноските на л. 101, в който е посочено, че производството
по делото е безплатно, като на основание разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата се дължи възнаграждение, изчислени по чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 623,17лв. От страна на ответника е направено
възражение по чл. 161, ал. 2 от ДОПК за прекомерност на размера на адвокатския
хонорар, съответно е заявена претенция за присъждане на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на
500лв. (списък на л. 103), дължимо на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство по административно дело без определен материален
интерес.
Настоящият съдебен състав намира,
че в настоящия случай се касае за административно дело без определен материален
интерес, тъй като предмет на спора са действия на публичен изпълнител, оспорени
в производство по реда на чл. 268 от ДОПК, а не дължимост
на определени публични задължения от жалбоподателя, установени по основание и
размер.
В този смисъл, претенциите на страните
по делото за присъждане на разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение са основателни. Възнагражденията на страните следва да бъдат
определени по реда на реда на § 2 от ДР на ДОПК, във вр.
с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за правната помощ, тъй като в ДОПК не е предвидено разпоредбите
на Глава XIX – та от Дял трети, в частност чл. 161, ал. 1 да намират приложение
в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс.
Предвид фактическата и правна сложност на правния спор, на ответния
административен орган и на пълномощника на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски от по 100лв., съразмерно на уважената и отхвърлена част на
жалбата. След извършена компенсация следва да бъде присъдена в полза на
жалбоподателя единствено сумата в размер на 10лв., представляваща направени от
него разноски за заплатена държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 160,
ал. 1, предл. 1 от ДОПК, Административен съд - Пловдив,
IХ състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалбата
на К.Н.П.,
ЕГН **********,***, Решение № 422 от 16.10.2019 г. на Директор ТД на НАП – гр. Пловдив,
с което е потвърдено Разпореждане изх. № С190016-137-0007610/19.08.2019г.,
издадено от Б.М.– главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП гр. Пловдив, В ЧАСТТА, в което е отказано погасяване по давност на публични
вземания по 20бр. изпълнителни титули (от позиция 10 до позиция 29) за суми на главници в общ размер на
2 020,91лв., лихви в общ размер на 2 420,10лв. и нелихвоносни
задължения в общ размер на 1 000лв.
ИЗПРАЩА
преписката на ответника директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, за иницииране
на процедура по издаване на ново разпореждане от компетентния публичен
изпълнител, в изпълнение на указанията по тълкуването и прилагането на закона,
съдържащо се в мотивите на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Н.П., ЕГН *********** ***, против Решение № 422
от 16.10.2019 г. на Директор ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане
изх. № С190016-137-0007610/19.08.2019г., издадено от Б.М.– главен публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП гр. Пловдив, В ЧАСТТА, в което е
отказано погасяване по давност на публични вземания по 9бр. изпълнителни титули
(от позиция 1 до позиция 9) за суми на главници в общ размер на 263,51лв., лихви в общ размер на
247,22лв.
ОСЪЖДА НАП да
заплати на К.Н.П., ЕГН **********,***, сумата в размер на 10лв. (десет лева)
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: