М О Т И В И
към присъдата по НОХД
№137/2018г.
по описа на Провадийски
районен съд - четвърти състав.
Подсъдимият Й.Д.Й., роден на *** ***,
постоянен адрес ***, ЕГН: ********** е предаден на съд за извършено
престъпление наказуемо по чл.195 ал.1 т.9 пр.1 вр.
чл.194 ал.1 от НК.
Предявеното против подсъдимия обвинение
е затова, че на
16.12.2016г., в гр. Провадия, област Варна, отнел чужди движими вещи - 1бр.
мъжки кожен портфейл, кредитна карта, дебитна карта, лична карта и сумата от
250 лева, всички вещи на обща стойност 257.50 лева, от владението на К.С.А.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е
извършена от лице по чл.142 ал.2 т.6 от НК - от служител от организация, която
извършва охранителна дейност - фирма „Фараон“ ЕООД - гр. Варна, на която е
издаден лиценз за извършване на охранителна дейност № 528/28.02.2005г.
В съдебно заседание представителя на
прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение със същата фактическа обстановка описана в обвинителният акт и
същата квалификация на деянието. По отношение на реализацията на наказателната
отговорност се предлага на подсъдимия да
бъде наложено наказание към минимума, като излага, че с наказание в такъв
размер ще бъдат постигнати целите на генералната превенция предвидена в НК.
По делото е приет за разглеждане
граждански иск предявен от пострадалия от престъплението К.А. за заплащане на
сумата в размер на 257.50 лева- причинени с деянието имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на
деянието до окончателното заплащане на сумата. Същия е конституиран като
граждански ищец и частен обвинител по делото чрез адв.
Р.И. ***.
Гражданският иск се поддържа в съдебно заседание. Поддържа се и обвинението
наред с прокурора, като се моли за налагане на наказание съобразено с факта, че
подсъдимия не се признава за виновен и не съдейства за разкриване на
обективната истина по делото.
Защитата на подсъдимия в лицето на адв.И. К.-АК Варна пледира, че подсъдимият не е осъществил
състава на престъплението за което има повдигнато обвинение, като твърди, че
същото не е доказано по безспорен начин - не е доказано длъжностното качество
на подсъдимия, не е доказано, че в портфейла е била налична сумата от 250 лева,
както и че именно подсъдимия е взел портфейла на пострадалия А.. Моли
подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият не признава извършването на
описаното в обвинителния акт престъпно деяние, като твърди, че е невинен.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа и правна
страна:
По твърдения на
прокуратурата изложени в обвинителния акт на 30.08.2016г. подсъдимия Й.
започнал работа във фирма „Фараон“ ЕООД - гр. Варна на длъжността „охранител“,
като за целта между него и „Фараон“ ЕООД
- гр.Варна бил сключен трудов договор № 239/30.08.2016г. Дружество притежавало
лиценз за извършване на охранителна дейност № 528/28.02.2005г., като в
длъжностната характеристика на подс.Й. влизало
задължение да извършва охранителна дейност. Приема се от прокурора, че именно
предвид на горното подсъдимия Й. имал
качеството на лице по чл.142 ал.2 т.6 от НК - служител в организация, която
извършва охранителна дейност, като такова качество подсъдимия притежавал и към
дата 16.12.2016г.
Твърди се, че
едва на 01.03.2017г. трудовото му
правоотношение било прекратено.
Установява се по делото, че на 15.12.2016г.
вечерта св. А. и приятелката му св. П. празнували предстоящите новогодишни
празници в механа „К.“ в гр. Провадия, като заедно с тях празнували и приятелки
на св. П.. Съседна на масата на празнуващите била и масата на св. Т., който бил
с приятел и познавал св. А. и св. П.. Малко преди 01.00 часа на 16.12.2016г., в
заведението дошъл и подсъдимия, като бил облечен с тъмно яке, светли панталони
и черни обувки. Той познавал и тримата
свидетели, описани по - горе, а
именно А., П. и Т..
Подсъдимия Й. седнал на масата на св. Т..
Около половин час по късно св. А. извикал подс.
Й. и св. Т. на тяхната маса, като двамата, както и приятеля на св. Т. се
преместили там.
Малко след 01.00 часа на
16.12.2016г. св.А. извадил портфейла си и платил сметката си, като оставил
портфейла на масата пред стола, на който седял. Ставал да танцува на дансинга,
като портфейла му останал на масата. Същият бил забелязан и от св. Т. и от подс. Й., като последния дори попитал св. Т. чий бил
портфейла и разбрал от него, че е на св. А.. Тогава подсъдимия споделил пред св. Т., че смятал да се
пошегува със св. А., като вземе портфейла му. Всъщност подсъдимия Й. имал за намерение да открадне портфейла на
св. А. от масата. Това свое намерение подсъдимия осъществели в 01.14 часа на
16.12.2016г., като тогава той останал сам на масата, като св. А. и Т. били
станали от нея.
Портфейла на св. А. стоял все още
на масата пред неговото място.Тогава подсъдимия
Й. взел от масата портфейла на св. А., поставил го във вътрешния джоб на
якето си и станал от масата.
По късно св. А. си тръгнал от заведението и
отишъл с приятелката си до друго заведение в гр.Провадия, където и установил
кражбата на своя мъжки портфейл.
По твърдения на св.А. в портфейла му
имало следните вещи- кредитна карта, дебитна карта, лична карта и сумата от 250
лева.
На следващия ден със съдействието
на собствениците на механа „К.“, св. А. прегледал записите от охранителните
камери. На него той видял, че подсъдимия
Й. е откраднал портфейла му. За кражбата св.А. подал жалба в полицията, като било образувано
и ДП.
От изготвената съдебно
оценителна експертиза се установява, че
общата стойност на 1бр. мъжки кожен портфейл, кредитна карта, дебитна
карта, лична карта и сумата от 250 лева е 257. 50 лева.
Видно от изготвената по делото видео - техническа и лицево - идентификационна експертиза се установява, следното, а именно: че
обект на изследване са записите от охранителните камери на механа „К.“ -
гр. Провадия от дата 16.12.2016г., предоставени по делото в хода на проверката
от пострадалия А.. Записите обхващат времевия период от тази дата от 01.10 часа
до 01.39ч. – 29 мин. От записите се установява, че лице /условно наречено лице
№ 3/ в 01,14,32 часа от видим мъжки пол, седнало на дясното чело на масата в
заведението, облечено с тъмно яке, светли панталони и черни обувки с къса черна
коса, взема предмет от масата с големина и форма на портфейл и го поставя във
вътрешния джоб на якето, докато другите две лица /условно наречени лица № 1 и
лице № 2/ от мъжки пол липсват от масата. Експертизата сравнява извлечения
снимков материал от видеозаписите от охранителните камери на механа „К.“ с
фотоснимки - сравнителни образци, иззети от подс. Й.
с Протокол за вземане на сравнителни образци от 13.09.2017г. /л.55 от ДП/. В резултат на този сравнителен анализ се установява, че лицето от
мъжки пол, заснето от охранителните камери да взема предмет, наподобяващ
портфейл, обозначено като лице № 3, вероятно е лицето Й.Д.Й.
Горната
фактическа обстановка, се установява по безспорен и категоричен от показанията
на разпитаните свидетели св.
А., св. Д., св. Т., св.П., събрани по време на досъдебното
производство и в съдебно заседание, а така също и от заключенията на вещите
лица, както и всички приложени към
следственото дело писмени доказателства, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и създадоха в съда убеждение за
достоверност.
Подсъдимия не дава обяснения
по делото, като се възползва от това му право дадено от закона.
В хода на съдебното следствие
бяха разпитани свидетелите А., Д., Т. и П., чиито
показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно и обективно, като
от техния разказ, както и от приетата видео -
техническа и лицево - идентификационна експертиза видео -
техническа и лицево - идентификационна експертиза безспорно се установява факта на извършване
на кражба на портфейл в механа ,,К.,, от подсъдимия.
От друга страна по делото не
се доказа по безспорен начин, че в портфейла откраднат от подсъдимия е била
налична сумата от 250 лева.
Твърденията на св.А. изложени
по ДП и в съдебно заседание се отличават относно това колко пари е имало в
портфейла му, като от него се твърдят различни суми, поради което и съдът не
дава вяра на тези негови показания в цялост. От друга страна за наличието на
пари в портфейла на св.А. не се събраха и не се представиха от страна на
обвинението допълнителни доказателства, които да подкрепят това
обстоятелство, поради което и
обвинението в тази му част, а именно за наличието на парична сума в портфейла
на св.А. остана недоказано в процеса.
Предвид и на факта на
недоказване на обвинението за наличието на сумата от 250лева в портфейла на св.А.
съдът с присъдата си призна подсъдимия за невиновен за това обвинение.
От друга страна следва да се
даде отговор и на въпроса дали подсъдимия при извършване на деянието е имал
качеството на лице по чл.142 ал.2 т.6 от НК. При преценка на събраните по делото доказателства
отговорът на този въпрос е отрицателен предвид на следното: по делото от
обвинението са представени трудов договор и заповед за прекратяване на трудов
договор /л.17 и л.18 от ДП/, като обаче
на нито един от тези документи няма нито подпис, нито печат, нито заверка за
вярност с оригинала. При това положение съдът не може да даде вяра на
показанията на св.С., който твърди, че подсъдимия е бил назначен във фирмата,
която той представлявал /за което обстоятелство също не се представят
доказателства/ като охранител, т.е. по никакъв начин обвинението не доказа в
процеса твърдяното в обвинителния акт, че подсъдимия към момента на извършване
на деянието е бил лице по чл.142 ал.2
т.6 от НК поради което и съдът оправда подсъдимия за обвинението в тази му част
поради недоказано.
Горното решение, съдът взе по
следните правни съображения:
За да бъде признат подсъдимия
за виновен следва да са налице такива доказателства, които по безсъмнен начин
да установяват всички елементи на състава на инкриминираното престъпление. При положение, че такива
доказателства липсват за съда е налице само една възможност, а именно да
признае подсъдимия за невинен и да постанови оправдателна присъда.
В настоящия случай съдебният състав прие, че по делото не са
събрани достатъчно убедителни и категорични
доказателства за наличие на сумата от 250 лева в портфейла на св.А.,
който подсъдимия е присвоил противозаконно.
За да даде отговор на въпроса
дали подсъдимия е автор на престъплението, за което му е повдигнато обвинение,
съдът обсъди всички доказателства, върху които се гради приетата за установена
фактическа обстановка.
Прие, че в конкретния случай с
оглед събраните доказателства и в частност
заключението на извършената видео -
техническа и лицево - идентификационна експертиза, както и показанията на
свидетелите А., Д., Т. и П. безспорно се установява, че подсъдимия
е извършил престъпление кражба на портфейл.
Следва обаче да се
прецени дали не са налице условията на
чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на
извършването на кражба на портфейл, кредитна карта, дебитна карта и лична карта.
В конкретния случай се касае
за деяние, от което не са произлезли значителни обществено опасни последици,
тъй като на практика се касае за кражба на вещи на стойност 7.50 лева.
Предвид на това настоящия
съдебен състав съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК прецени, че макар
и формално извършеното от подсъдимия деяние кражба на вещи на стойност 7.50 лева да осъществява признаците на предвиденото от
закона престъпление, деянието не е престъпно, тъй като е с явно незначителна
обществена опасност.С деянието извършено
от подсъдимия не са увредени в значителна степен правата на пострадалия А.. Съдебният
състав стигна до този свой извод предвид липсата на обществено опасни последици
от извършеното от подсъдимия деяние, като счете, че безспорно то е извършено,
но в случая общественият и икономическия
ред не са засегнати до такава степен, че да бъде признат подсъдимия за
престъпник по повод на извършеното от него престъпление, за което са събрани
безспорни доказателства по делото.
Целта на наказанието е не толкова да накаже, колкото да се поправи и
превъзпита дееца, поради което и настоящия съдебен състав прецени, че на
подсъдимия следва да бъде даден шанс в живота, от който да прецени, дали да се
възползва или не и какво обществено и правно поведение ще има за в бъдеще.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че по отношение на
обвинението на кражба на сумата от 250 лева от лице по чл.142 ал.2 т.6 от НК
остана недоказано, а по отношение на доказаната кражба на кожен портфейл,
кредитна карта, дебитна карта и лична карта са налице предпоставките на чл.9
ал.2 от НК, поради което и постанови присъдата си, като на основание чл. 304 от НПК оправда подсъдимия по възведеното му
обвинение.
СЪДИЯ: