Р E Ш Е Н И Е
№ 462
гр.Плевен, 21.09.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
Членове: Снежина Иванова
Венелин Николаев
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора
Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно дело № 537 по описа за 2021 г. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.285 ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.208 и сл. АПК.
С Решение №292/31.05.2021г. по адм.дело №748/2020г. по
описа на Административен съд Плевен е отхвърлена исковата молба на л.св.Е.С.Я.
– изтърпяващ наказание към датата на подаване на исковата молба в затвора
Белене, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за присъждане
на обезщетение в размер на 50000лева за претърпени неимуществени вреди за
периода от 28.10.2016г. до 25.08.2020г., вследствие бездействие и/или
неадекватни действия на затворническата администрация, изразяващи се в
поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ в затвора Белене – липса на достатъчно жилищна площ,
проветряване на килията, храна и лоша вода, лоши битови и хигиенни условия,
както и недостатъчно медицинско обслужване на ищеца във връзка със заболяването
му от туберкулоза и бронхиална астма, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.
Срещу решението е подадена касационна жалба от л.св.Я.
и касационна жалба от адв. П.А. – служебен защитник на ищеца, назначен в
производството по адм.дело №748/2020г. В касационната жалба на л.св.Я. се
твърди, че административният съд му е нарушил правото на свидетел, който се
казва С. К. и е в затвора Стара Загора. На следващо място се твърди, че не е
изпълнено изискването за 4кв.м. на лишен от свобода в помещението, както и че
водата и храната са с лошо качество. Сочи, че в килията му е настанено лице с
доживотна присъда, а той е с общ режим. Твърди също, че в затвора Белене се е
разболял от астма и ползва инхалатор, което е последица от боледуването от
туберкулоза в затвора Плевен. Моли се за справедливо решение.
В касационната жалба на адв.А. са наведени доводи, че
решението е неправилно и необосновано на събраните по делото доказателства.
Твърди се, че от събраните доказателства
по безспорен начин се установяват твърденията на ищеца относно незаконосъобразното бездействие на
затворническата администрация и вредите, които същият е търпял. Твърди се още,
че от заключението на вещото лице се установява, че затворническата
администрация не е положила дължимите и необходими грижи към ищеца по отношение
на заболяването му от бронхиална астма. Моли се за отмяна на решението и
уважаване на исковата молба на л.св.Я. по основание и размер.
По касационните жалби е постъпил писмен отговор от
процесуален представител на ГДИН-София, с доводи за неоснователност на същите.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и със
служебен защитник адв.П.А., като молят касационните жалби да бъдат уважени, тъй
като събраните по делото доказателства сочат на основателност на исковата
претенция. Л.св.Я. допълнително твърди, че съдебният експерт е излъгал, а решението
е неправилно.
Ответникът в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт У., който счита касационните жалби за неоснователни,
а решението за постановено при съобразяване с доказателствата по делото. Сочи,
че в хода на производството не са допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, като ако ищецът е недоволен от заключението на вещото лице е
разполагал с възможността да го оспори в хода на първоинстанционното
производство.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на Административен съд Плевен е правилно и следва да
бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационните жалби са подадени в законоустановения
срок и от надлежна страна, при доказан правен интерес, поради което са допустими
за разглеждане.
Разгледани по същество са неоснователни.
С Решение №292/31.05.2021г. по адм.дело №748/2020г. по
описа на Административен съд Плевен е отхвърлена исковата молба на л.св.Е.С.Я.
– изтърпяващ наказание към датата на подаване на исковата молба в затвора
Белене, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за присъждане
на обезщетение в размер на 50000лева за претърпени неимуществени вреди за
периода от 28.10.2016г. до 25.08.2020г., вследствие бездействие и/или
неадекватни действия на затворническата администрация, изразяващи се в
поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ в затвора Белене – липса на достатъчно жилищна площ,
проветряване на килията, храна и лоша вода, лоши битови и хигиенни условия,
както и недостатъчно медицинско обслужване на ищеца във връзка със заболяването
му от туберкулоза и бронхиална астма, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.
С решението си съдът е приел, че исковата претенция е за неимуществени вреди,
произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата
администрация, изразяващи се в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието в затвора Белене – липса на достатъчно жилищна площ,
проветряване на килията, храна и лоша вода, лоши битови и хигиенни условия,
както и недостатъчно медицинско обслужване на ищеца във връзка със заболяването
му от туберкулоза и бронхиална астма, което представлява нарушение на забраната
за подлагане на осъдените на жестоко и нечовешко отношение по смисъла на чл.3
ал.2 от ЗИНЗС, в резултат на което ищецът е търпял твърдяните болки и
страдания, изразяващи се в обостряне на туберкулозното заболяване и поява на
бронхиална астма през 2017г. На база на събраните доказателства съдът е извел
извод, че във всички помещения, в които е пребивавал ищецът е осигурена
изискуемата минимална площ от 4кв.м. на един лишен от свобода. Счел е, че
всички помещения разполагат с два големи прозореца, които се отварят и
осигуряват приток на естествена светлина и възможност за проветряване;
разполагат със санитарен възел с мивка и тоалетна и осигурен достъп до течаща
вода; осигурено е изкуствено осветление и отопление; през 2017г. е извършен
ремонт на спалните и санитарните помещения; осигурени са условия за смяна на
лично и постелъчно бельо; извършвани са периодични дезинсекции и дератизации, а
при необходимост и извънредни третирания. Счел е още, че храната се приготвя
съгласно сборник рецепти за обществено хранене, като седмичното меню се
съгласува с медицинския център и се утвърждава от началника на затвора съгласно
калориен състав и количествен набор. На база доказателствата е посочил също, че
лабораторните анализи на питейната вода не сочат отклонения от нормативните
изисквания по показатели за химичен състав и микробиологични показатели. Съдът
е анализирал свидетелските показания на св.Ш., както и заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза. На база доказателствата е приел, че
за исковия период няма данни за обостряне на туберкулозния процес, а
заболяването бронхиална астма е диагностицирано за първи път на 21.09.2017г.
при преглед от пулмолог д-р Н., като е назначено лечение. Позовавайки се на
вещото лице е счел, че появата на туберкулоза не може да се свърже с
пребиваването му в затвора Белене и условията в този затвор и не може да се
търси причинно-следствена връзка между тях. Посочил е още, че бронхиалната
астма е различно заболяване от туберкулозата и според доказателствата не може
да се направи извод, че появата му се свързва с условията в затвора Белене през
процесния период. Посочил е също, че двете заболявания са свързани с
дихателната система, но са с различни причинители и генеза, съществуват
независимо едно от друго, като твърденията за лоши битови условия са
опровергани от събраните по делото доказателства. Съдът е счел, че на ищеца е
осигурено необходимото медицинско обслужване, като за заболяването бронхиална
астма не е необходима специална диета. На база на изложеното съдът е направил
заключение, че не са налице твърдяните незаконосъобразни бездействия на
затворническата администрация; не се установява обостряне на туберкулозното
заболяване, както и липсва причинно-следствена връзка между появата на
бронхиална астма през 2017г. и условията в затвора Белене, и не са налице
твърдяните неимуществени вреди. На база горните мотиви е направил извод, че за
процесния период не са налице жестоко, нечовешко и унизително отношение спрямо
ищеца по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, поради което исковата претенция е
неоснователна.
Касационната инстанция намира решението на първоинстанционния
съд за правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка
е изведен правния извод, че л.св.Я. не е бил поставян в неблагоприятни условия в
затвора Белене, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, проветряване
на килията, храна и лоша вода, лоши битови и хигиенни условия, както и
недостатъчно медицинско обслужване на ищеца във връзка със заболяването му от
туберкулоза и бронхиална астма. Фактическите констатации и правните изводи в
тази насока формирани от III-ти състав на Административен съд Плевен се споделят от
настоящия касационен състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне
на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията на л.св.Я. са неоснователни. Както е
посочено и по-горе, първоинстанционният съд е направил правилна преценка и
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и е установил, че не са налице доказателства,
от които да се направи извод, че Я. е бил поставен в неблагоприятни условия в
затвора Белене за процесния период. Основното възражение в касационната жалба е за нарушени права,
поради недопускане за свидетел л.св.К. В тази връзка следва да се посочи, че
първоинстанционният съд не е допуснал за свидетел л.св.К., тъй като последният не е поискан от служебния
защитник за свидетел. В първото открито съдебно заседание адв.А. е посочил, че
иска за свидетел л.св.Ш., тъй като л.св.К. е в много отдалечен затвор. Съдът е
допуснал за свидетел л.св.Ш., който е разпитан в следващото съдебно заседание. Неговите
свидетелски показания са описани и подробно анализирани в съдебния акт. Съдът е
допуснал и искането за съдебно-медицинска експертиза, като при изслушване на
вещото лице и приемане на заключението, не е направено възражение от страна на
ищеца или неговия служебен защитник. Предвид
изложеното, не са налице пороци на съдебния акт, които да обосновават неговата
отмяна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №292/31.05.2021г. по адм.дело
№748/2020г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена
исковата молба на л.св.Е.С.Я. – изтърпяващ наказание към датата на подаване на
исковата молба в затвора Белене, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София за присъждане на обезщетение в размер на 50000лева за
претърпени неимуществени вреди за периода от 28.10.2016г. до 25.08.2020г., вследствие
бездействие и/или неадекватни действия на затворническата администрация,
изразяващи се в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в затвора Белене – липса на достатъчно
жилищна площ, проветряване на килията, храна и лоша вода, лоши битови и
хигиенни условия, както и недостатъчно медицинско обслужване на ищеца във
връзка със заболяването му от туберкулоза и бронхиална астма, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/