№ 3549
гр. София, 03.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:.......
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20241110114522 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от В. Н. Ф. с ЕГН **********, с адрес: ..., иск с
правно основание чл. 441 ГПК, вр. с чл. 74 от ЗЧСИ срещу ЧСИ У. К. Д. с рег. № ... – район
на действие СГС и адрес: .... Ищецът претендира осъждане на ответника за сумите от 1
700лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода
31.01.2024 26.02.2024г., изразяващи се в емоционално-личностно претоварване, психически
страдания, животозастрашаващи здравословни проблеми, накърняване на достойнството и
формиране на чувства на оскърбление, накърняване на достойнството и усещане, че ищецът
е третиран като престъпник, вследствие на предприети от ответника незаконосъобразни
изпълнителни действия срещу ищеца по изп. д. № .... Претендира и законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, както и сторените в
производството разноски за държавни такси.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 30.01.2024г. е уведомен от служителка на ...... за
наложен запор върху депозита му в банката от ответника. На 31.01.2024г. е получил
надлежно съобщение за образувано изп. д. с приложен изпълнителен лист. Твърди, че
служителка на ответника е отказала контакт с оторизиран служител на ответника за
запознаване с изпълнителното дело и изясняване на точния размер на дължимите главница,
лихви, такси. Тъй като не му е била връчена сметка, за размера на таксите по изпълнението,
съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ, ищецът депозирал саморъчно писмено искане с вх. №
05604/31.01.2024г., за да се запознае с материалите по изп. д. С искането поискал и да се
преизчисли таксата от 270.01 лв по тарифата за ЧСИ и поискал да се забави принудителното
изпълнение, както и да се вдигне наложения запор, понеже имал други разплащателни
сметки, както и изразил готовността си да изплати своето задължение. С писмена молба вх.
1
№ 7371-55/31.01.2024г. до изпълнителния директор на ...... е помолил да не се превежда
исканата сума от депозита му, тъй като има други банкови сметки и би претърпял
финансови щети, ако бъде развален депозита му. Също на 31.01.2024г. е научил за наложен
запор върху депозита му в ... С писмено заявление вх. № 06008/01.02.2024г. ищецът е
информирал ответника за необосновано налагане на запори върху депозитни сметки, което
счита за несъразмерни действия спрямо него и отново изразява готовност да заплати
задължението си, като отново иска да се запознае с материалите по изп. дело. Информирал
изпълнителните директори на банките за подаденото заявление до ответника, като ги
помолил да забавят превеждането на сумите, като се съобразят с аргументите, изложени от
него в подаденото заявление. Те от своя страна са отправили запитване до ответника за
преценка на искането на ищеца и за допълнителни указания – в зависимост от това дали би
уважила искането или не.
Ищецът твърди, че в следствие на пренебрежителното отношение на ответника и поради
това, че страда от хипертония, на 03.02.2024г. и на 04.02.2024г. е бил с повишено кръвно,
поради което се е наложило да приеме „Хлофазолин“, което драстично понижило кръвното
му и се чувствал замаян и отпаднал през тези дни.
На 05.02.2024г. с писмено заявление вх. № 06607/05.02.2024г. ищецът отново поискал от
ответника да му осигури достъп до изпълнителното дело и я уведомил за претърпените
здравословни проблеми, които считал, че са вследствие на нейното пренебрежително
отношение и заявил, че е готов незабавно да погаси задълженията си. Опитал се също да се
свърже със служител на ответника на посочения стационарен телефон, обаче никой не му е
отговорил.
Със саморъчно писмено искане вх. № 06930/06.02.2024г. представил на ответника платежно
нареждане № 04000В-АЖ-4957/06.02.2024г. за внесени 383,49лв по задължението си;
помолил ответника да вдигне всички наложени запори, включително и върху пенсията му и
помолил отново да се запознае с материалите по делото. Едва тогава получил надлежно
съобщение за образувано изпълнително дело. Ищецът забелязал, че по делото липсвали
неговите писмени искания, както и запора върху пенсията му до НОИ, както и че е
действано с необичайна бързина.
В последствие установил, че дължимата сума е преведена повторно от ... и от ..., които суми
впоследствие били върнати от ответника по сметката на ищеца. Бил уведомен от
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ на НОИ, че от пенсията му за месец март ще
бъде удържана дължимата сума.
Ищецът твърди, че на 18.02.2024г. е намерил писмено съобщение-покана с дата 16.02.2024г.
от ответника за доброволно изпълнение и получаване на книжа, като твърди, че това
действие на ответника било подигравателно и унижаващо спрямо него, тъй като входът на
блока се заключва, следователно служителят на ответника е нямало как да залепи поканата
на входната врата, ако не е говорил с някой съсед, който следвало да му отвори.
Поради така описаната фактическа обстановка ищецът счита, че ответникът е нарушил
2
Етичния кодекс на ЧСИ, пренебрегнал е нормативната уредба, като е предприел
изпълнителни действия срещу финансови активи на ищеца, които са несъразмерни с оглед
целта на принудителното изпълнение и дължимата сума.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът частен съдебен изпълнител У. К. .., с
рег. № ... в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, с адрес: .., е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като недопустима и
неоснователна, както и оспорва исковата молба по размер.
Оспорва всички фактически твърдения и правни изводи, включително /но не само/
твърденията, че ответникът е извършил незаконосъобразни действия/бездействия по
изпълнително дело водено срещу ищеца, и че е нарушил Етичния кодекс на ЧСИ; оспорва,
че ищецът е претърпял неимуществени вреди, както и че има причинно-следствена връзка
между действията/бездействията на ответника и претендираните от ищеца вреди. Излага
фактическата обстановка, според която изп. д. № ... е образувано по молба на ..., въз основа
на изп. лист № 11219/17.05.2023г., издаден по гр. д. № 20211110173515/2021 по описа на
СРС, 46 с-в. Твърди, че на ищеца е изпратено съобщение за образуваното изп. д. с изх.
№3123/27.01.2024г., което е връчено лично на 31.01.2024г. Твърди, че на 27.01.2024г. са
изпратени запорни съобщения до ......, „..., ..., за налагане на запори на сметки и вземания,
както и е изпратено съобщение до НОИ, за налагане на запор за получаване на пенсия, като
наложените запори са посочени в съобщението за образувано изп. дело. Твърди, че няма
задължение за ЧСИ да уведоми длъжника за образуваното изп дело, преди третите
задължени лица да получат запорните съобщения. Твърди, че в запорните съобщения
изрично е посочено запорите да не се считат за наложени, ако се отнасят за суми,
постъпващи от НОИ или имащи характер на трудово възнаграждение, социални помощи и
обезщетения. Твърди, че в резултат на наложения запор има надвнесени суми, които са
възстановени на 13.02.2024г и изп дело е приключено на същата дата. Твърди, че не е
отказван достъп до информацията по изп дело на ищеца. Твърди, че запорите са съразмерни,
като са взети предвид всички данни и обстоятелства по делото, включително фактите, че при
налагане на запорите не е ясно дали длъжникът има сметки в банките, както и че при
образуване на делото не е ясно какво ще е поведението на длъжника. С оглед на изложеното
моли съда да отхвърли изцяло предявения иск и да присъди направените от ответника
разноски по делото. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на проц. Представител на ищеца и моли да определи разноските за ищеца
за адвокатски хонорар в минимален размер.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, прецени, че е налице следната фактическа
обстановка:
Между страните е определено за безспорно, че срещу ищеца е образувано изп. дело №... по
описа на ЧСИ У. Д. рег. №..., по което са били възстановени на длъжника надвнесени в хода
на принудителното изпълнение суми.
От приобщения препис от изпълнителното дело се установява, че изп. д. е образувано по
молба от ..... с вх. № 04575/24.01.2024г. до ЧСИ У. Д. въз основа на изп. лист № 11219 от
3
17.05.2023г., с който длъжниците В. Н. Ф. и . Н. Ф. са осъдени да заплатят на ... разделно
сумата от 591.79лв – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена
топлинна енергия, 134.14лв – мораторна лихва за забава, както и 8.58 лв. – главница за
дялово разпределение за период 11.2018г. – 04. 2019г.
На 24.01.2024г. с разпореждане е образувано изп. д. На 26.01.2024г. са извършени справки за
длъжниците, включително справка за банкови и платежни сметки на физическо лице в БНБ,
справка за актуално състояние на действащите трудови договори в Регистър на
уведомленията за трудови договори и уведомления за промяна на работодател, справка за
доход от пенсия в НОИ. Направени са справки за наличните сметки на ищеца и съответно на
27.01.2024г. са изпратени запорни съобщения до ......, .... и НОИ.
Също на 27.01.2024г. с изх. № 3123 е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело
до В. Н. Ф., с което ищецът е бил уведомен, че дължи сумата от 383,49лв на заявителя – ...,
както и че са наложени запори върху всички негови банкови сметки в лева и валута, както и
върху пенсията му и са посочени указания за плащане на задължението. Съобщението е
връчено на 31.01.2024г. На същата дата е депозирано искане от ищеца да се запознае с изп.
д., да бъдат преизчислени таксите по изп. д., да се забави принудителното изпълнение и да
се вдигне запора върху депозита му в ......, тъй като счита, че това е злоупотреба с права, и
твърди, че има други сметки за запор и заявява, че е готов да изпълни задължението си след
уточняване на точния му размер.
На 31.01.2024г. е изпратено писмо до ответника от ......, с което го уведомяват, че длъжникът
има открита сметка, като вземанията му по същата са запорирани, няма наложени предходни
запори и че средствата са достатъчни за изпълнение на задължението. Уведомява също така
ответника, че длъжникът е информирал банката, че вземането му е обезпечено по негови
сметки в други банки и иска да се дадат допълнителни указания от ответника дали да бъде
изпълнен запора от тях.
На 01.02.2024г. е подадено ново заявление от ищеца, в което твърди, че е получил
писменото съобщение за образувано изп. д., но му е отказан контакт с оторизиран служител
на ответника за запознаване с изп. д. Заявява, че не му е съобщено конкретно за наложените
запори върху негови сметки и отново заявява, че е готов да заплати дължимите суми, след
като се изясни точния им размер, тъй като твърди, че вече има извършено частично
погасяване.
На 05.02.2024г. е подадено ново заявление от ищеца, с което уведомява ответника, че шести
ден не му е осигурен достъп до изп. д., както и че вследствие на това пренебрежително и
уронващо достойнството поведение от негова страна, му се е наложило да приема
„Хлофазолин“ и кръвното му налягане спаднало и съответно бил замаян и отпаднал през
този период. Отново заявява, че е готов да изпълни задължението си. По делото са
представени и рецептурна книжка, както и амбулаторен лист №957/16.04.2021г, които
доказват, че действително ищецът страда от хипертония. Същото се потвърждава и от
свидетелските показания в о.с.з. на 02.12.2024г от свидетеля . Н. Ф., чийто показания са
4
преценени от съда в съвкупност с останалите доказателства по делото.
На 06.02.2024г. ищецът е заплатил дължимите суми, за което с искане до ответника прилага
платежното нареждане. На 07.02.2024г. ищецът отново подава заявление, с което
удостоверява, че сумата, дължима от . Н. Ф. е внесена, и също така заявява, че са извършени
повторни плащания вследствие на наложените запори за собственото му задължение,
платено предишния ден. Ищецът се е запознал с изп. дело едва след внасяне на платежното
нареждане предния ден, видно от собствения му текст върху искане с вх. №
05604/31.01.2024г. /л. 37 от прил. Изп.д/.
На 07.02.2024г. и на 08.02.2024г. са изпратени съобщения за вдигане на наложените запори,
а на 09.02.2024г. ищецът е уведомен, че надвнесените суми по изп. д. ще бъдат възстановени
и е отказано намаляване на определените размери на таксите и разноските по изп. д.
На 09.02.2024г. и на 12.02.2024г. са входирани искане с вх. № 07892 и молба с вх. № 08064, с
които ищецът иска да му бъдат предоставени заверени копия от запорните съобщения до
съответните банки.
На 13.02.2024г. с разпореждане е приключило изпълнителното производство срещу ищеца, а
на 14.02.2024г. с разпореждане е приключило изпълнителното производство срещу . Н. Ф..
На 14.02.2024г. ищецът е получил съобщение за приключване на изпълнителното
производство /л. 99 от изп. д./
С уведомление от 16.02.2024г. ищецът е уведомен, че следва да се яви в канцеларията на
ответника, за да получи документ с изходящ номер №4809/08.02.2024г.
След приключване на изпълнителното производство ищецът е подал сигнал до
министерството на правосъдието, както и до Камарата на ЧСИ.
Поради така изложените аргументи и доказателства съдът счита, че искът на ищеца относно
претърпени неимуществени вреди е основателен. Съгласно чл. 441, ал. 1 ГПК частният
съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени на
длъжника от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, в каквато насока е
и разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, според която съдебният изпълнител отговаря за
вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Предвид
изричното препращане на чл. 441 ГПК към разпоредбата на чл. 45 ЗЗД следва да се посочи,
че фактическият състав на непозволеното увреждане включва: деяние (действие или
бездействие), обусловено от волята на извършителя, то да е противоправно, да е извършено
виновно и да се намира в причинна връзка с реално настъпила вреда. Както разпоредбата на
чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, така и тази на чл. 441 от ГПК уреждат отговорност на съдебния
изпълнител за непозволено увреждане на страни в изпълнителното производство или на
трети лица-участници в същото. Затова тази отговорност е лична и се носи от лицето,
извършило конкретното действие в качеството му на съдебен изпълнител. При това за да
може да се ангажира отговорността на съдебния изпълнител на основание посочените две
разпоредби, трябва да са причинени реални вреди на страната по изпълнението или на
третите лица-участници в производството. Същите вреди трябва да са в причинна връзка с
5
конкретно и точно определено действие на съдебния изпълнител, което от друга страна
трябва да е противоправно.
Първоначалните действия на ЧСИ в действителност следва да са налагане на запор върху
всички активи на длъжника, тъй като в началото на изпълнителното производство няма как
съдебният изпълнител да знае дали длъжникът има банкови сметки и дали има активи, както
и не се знае какво би било поведението на длъжника и дали ще изпълни задължението си.
Освен това ЧСИ следва да посочи какви запори е наложил върху имуществото на длъжника
в самата покана за доброволно изпълнение. Същевременно съдебният изпълнител поначало
не може да откаже да приложи посочен от взискателя изпълнителен способ върху
секвестируемо имущество на длъжника. Единствено последният разполага с възможността
да предложи на основание чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или
вземане, или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на
изпълнение. Ако ЧСИ прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в
състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от
длъжника вещ или вземане, но освобождава от изпълнение посочените от взискателя
имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен. При действието на нормата на чл.
442а ГПК, СИ може по възражение на длъжника да вдигне наложени обезпечителни мерки,
когато установи, че са несъразмерни с размера на дълга, като при формиране на преценката
си трябва да отчете "всички конкретни данни и обстоятелства по делото, процесуалното
поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено", като ще
отговаря за вреди както в случая, когато те са произтекли от неправилното неуважаване на
възражението на длъжника; така и когато в резултат на вдигане на мерките, някаква част от
вземането на взискателя остане неудовлетворена. Затова, при преценката си за
съразмерността на наложените мерки съдебният изпълнител, трябва да има предвид не само
стойностното съответствие между дълга и запорираното и възбранено имущество /известна
несъразмерност е допустима/, но и комплекс от фактори с различна относителна тежест по
конкретното делото и в хода на целия изпълнителен процес, които законодателят най-общо е
посочил в чл. 442а ГПК. Разпоредбата цели да се избегнат случаите на насочване на
принудителното изпълнение върху имущество на длъжника, чиято стойност многократно
надхвърля размера на вземането на кредитора, както и предприемането от ЧСИ на
множество изпълнителни действия, натоварващи длъжника с разноски, надвишаващи по
размер сбора от главницата и лихвите по задължението му. Въпреки, че само по себе си
налагането на запор на повече на една банкова сметка не е незаконосъобразно и
несъразмерно спрямо дълга, тъй като е налице банкова тайна, то в настоящия случай съдът
счита, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, поради
множеството изпратени молби, заявления, искания от ищеца до ответника, като липсва
отговор и съответно вдигане на запорите, както и липсва осигуряване на достъп до
материалите по изп. д. за определен период от време. Самите молби, заявления и искания от
страна на ищеца доказват неговата готовност и добросъвестност да заплати задължението си
съответно за ответника няма аргумент да не вдигне някои от наложените запори. Въпреки
това, вдигането на запорите се случва едва след изрична молба от ищеца след заплащане на
6
сумата и впоследствие настъпват дублирани плащания, което представлява излишен разход
и енергия за ищеца. От амбулаторния лист, както и от свидетелските показания, може да
стигнем до извода, че в действителност ищецът е страдал от хипертония, която се появила
на 03.02.2024г. и на 04.02.2024г., което непосредствено съвпада с периода на изпълнителното
производство, което би доказало и причинно-следствената връзка. Относно причинените
вреди, съдът счита за основателно да се приеме, че в следствие на неправомерно от страна
на ответника, ищецът се почувствал унизен, оскърбени с накърнено достойнство. Освен
здравословните проблеми от хипертония, е нормално за човек да се чувства по този начин,
когато се опитва да бъде добросъвестен и да заплати задължението си, но бива игнориран от
такава институция. ЧСИ следва да целят възможно най-ефективното изпълнение на
дълговете, като когато длъжникът е готов да изпълни задължението си, следва най-малкото
да се влезе в контакт с него, да му бъде предоставен достъп до изп. дело, да бъдат вдигнати
ненужните запори. Относно уведомлението за получаване на покана за доброволно
изпълнение/призовка/съобщение, съдът счита, че в действителност би могло да причини
допълнителни болка и страдание спрямо ищеца, поради това, че документът, който следва да
получи, е идентичен с документ №4893/09.02.2024г., който е получен на същата дата от
ищеца. Освен това, съобщението е залепено на входната врата на блока на ищеца повече от
десет дни след плащане на дълга доброволно, както и след повторното погасяване чрез запор
от банковата сметка на ищеца по сметка на ЧСИ. Поставено е на видно място за всички
съкооператори.
Поради така изложените аргументи и доказателства съдът счита, че искът на ищеца относно
претърпени неимуществени вреди е изцяло основателен. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението
се определя от съда по справедливост, вземайки предвид разясненията, дадени в
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. Съдът счита, че с оглед размера,
претендираната сума от 1 700 е основателна да се присъди на ищеца, с оглед претърпените
здравословни проблеми, както и неправомерното бездействие от страна на ответника, което
може да доведе и се намира в причинно следствена връзка с преживените от ищеца емоции.
Следа да се вземе предвид, че поставеното съобщение за образувано изпълнително дело, по
което ищецът е бил длъжник, поставено седмица след като е погасен дълга, е поставено на
видно място, като е било достъпно за неограничен кръг лица, които са възприели този факт,
макар длъжникът да е бил платил. Следв да се вземе предвид икономическото състояние на
обществото към момента на деликта, както и възрастта на ищеца, към същия момент, като
ищецът е бил на 67 години към момента на деликта. От друга страна, следва да се вземе
предвид, че до настоящия момент не е настъпило състояние на дистрес по - голям от
нормалното, както и не са настъпили трайни и необратими нарушения в адаптацията,
физическото и психическото здраве на ищеца, следва да се вземе предвид и периодът, за
който е предявена исковата претенция - по - малко от месец, както и съобрази съдебната
практика за подобни случаи,настоящият състав приема, че обезщетението следва да се
определи в размер на 1500 лв
Съдът счита възражението на ответника за намаляване на адвокатски хонорар за
7
неоснователно, тъй като такъв не се претендира от ищеца.
Върху уважената главница следва да се осъди ответникът да плати и законната лихва от
датата на подаване на искова молба - 13.03.2024г. до окончателно изплащане на сумата.
По разноските
Разноски се дължат на ищеца. Същия претендира единствено държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, ПЪРВО гражданско отделение
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49, вр чл. 45 ЗЗД Частен съдебен изпълнител У. К. Д. с рег. №
... – район на действие СГС и адрес: ...., да заплати на В. Н. Ф. с ЕГН **********, с адрес: ...,
сумата от 1 500лв - обезщетение за неимуществени вреди,претърпени за периода от
31.01.2024г. до 26.02.2024г., изразяващи се в преживени болка и страдание, последвали от
незаконосъобразно действия и бездействие на ответника при изпълнение на служебите си
задължения по движение на ИД № ... по описа на ЧСИ Д., ведно със законната лихва считано
от 13.03.2024г., до окончателното изплащане на сумата, като отвхърля иска частично за
сумата над уважения размер от 1500 лв. до първоначално предявения размер от 1700 лв.
ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител У. К. Д. с рег. № ... – район на действие СГС и
адрес: ...., да заплати на В. Н. Ф. с ЕГН **********, с адрес: ..., сумата в общ размер на 68
лв., представляваща разноски за образуване на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок с
въззивна жалба от връчването му на страните.
Препис от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8