Р Е
Ш Е Н
И Е № 166
05.06.2020г.,
гр.Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд – Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Пенка Маринова
и в
присъствието на прокурора
изслуша докладваното
от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №158 по описа на съда за 2020г.
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.
145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „ТРЕЙДЪРС ОФИС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, представлявано от управителя Д.И., против Ревизионен
акт /РА/ № Р-16002419002891-091-001 от 25.11.2019 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 62 от 10.02.2020 г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, в
частта, с която на дружеството допълнително е начислен ДДС в размер на
35 655.94 лв. и лихви за просрочие в размер на 2 124.38 лв. за
данъчен период 01.03.2019г. – 31.03.2019 г., считано от 25.11.2019г.
В жалбата са изложени доводи, че
ревизионния акт бил незакосъобразен и необоснован, постановен при неправилно
приложение на материалния закон. Оспорва се в частта, с която е преобразуван
деклариран от дружеството резултат по ЗДДС за данъчен период 01.03.2019г. –
31.03.2019г., през който дружеството не е начислило ДДС, като доставчик на
услуги по договор, сключен между него и „Глобал Трейдинг плюс“ – дружество,
регистрирано в гр.Единбург, Шотландия. Поддържа се довод, че тъй като
получателят по доставката било лице, извършващо независима икономическа
дейност, регистрирано в регистъра на компаниите в Обединеното кралство, което
получило процесните услуги в кръга на осъществяваната от него икономическа
дейност, била налице хипотезата по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 3, ал.1 от ЗДДС, поради което не бил начислен ДДС в процесната фактура. В тази връзка, оспорващият
счита за неправилно приетото от приходните органи, че получателят „Глобал
Трейдинг плюс“ бил данъчно незадължено лице. Посочва, че нито ЗДДС, нито
Директива 112/2006/EO поставят изискване данъчно задълженото лице да било и регистрирано
за целите на ДДС. Освен това се изтъква, че в действащото българско
законодателство не били регламентирани документите, необходими за доказване статута
на получателя - дали той бил данъчно задължено лице или данъчно незадължено
лице, което обстоятелство било определящо за мястото на изпълнение на услугата
и приложимия данъчен закон.
Според жалбоподателя, такива
документи и доказателства относно статута на получателя били установени в чл.
18, ал.1 от Регламент за изпълнение № 282/2011/ЕО на Съвета от 15 март 2011 г.,
като валидния идентификационен номер по ДДС на получателя не бил поставен като
единствено и задължително условие, определящо получателя по доставката като данъчно
задължено лице. В тази връзка се изтъква, че при липсата на задължително и лимитивно
посочени документи, които биха били доказателство, че получателят бил
данъчнозадължено лице, такова доказателство би могло да бъде и идентификационен
номер, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за
идентифициране на данъчнозадължени лица - какъвто бил уникалния номер на
данъкоплатец /УНД/ на получателя, издаден от „Агенция приходи и митници” на
Нейно Величество. По подробно изложени доводи в жалбата и допълнително развити
в писмените бележки на пълномощника на оспорващия, последният прави искане за
отмяна на ревизионния акт в обжалваната част, както и искане да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си
представител по делото гл.юрк. С. и в представеното писмено становище оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира в полза на
Дирекция ОДОП Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера,
определен по Наредба № 1 на ВАС от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, платен от жалбоподателя.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16002419002891-020-001 от 07.05.2019г. /л.44/ на Началник сектор при
ТД на НАП Пловдив Н.Ж.К. била възложена ревизия с ръководител Е.С.Ц. /главен
инспектор по приходите/ и Е.Н.Д./старши инспектор по приходите/ на „ТРЕЙДЪРС
ОФИС“ ЕООД, гр. Стара Загора, ЕИК *********, която да обхване задълженията за данък
върху добавената стойност /ДДС/ за периода от 01.10.2017г. до 31.03.2019г.
Срокът за извършване на ревизията бил определен до три месеца, считано от
датата на връчване на заповедта, което било извършено на 15.05.2019 г. по
електронен път /л.48/. Със Заповед за изменение на заповед възлагане на ревизия
/ЗИЗВР/ №Р-16002419002891-020-002/ 12.08.2019г. /л.310/ на началник сектор при
ТД на НАП Н.Ж.К., обхватът на ревизията бел разширен с включване на определяне
на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г.,
като срокът на завършването й бил продължен до 15.10.2019г. Тази заповед била
съобщена електронно на 16.08.2019г. Със ЗИЗВР № Р-16002419002891-020-003/12.08.2019г.
/л.307/ на началник сектор при ТД на НАП Н.Ж.К. отново бил променен обхвата на
ревизията, като били включени и задължения за ДДС за периода от 01.04.2019г. до
30.06.2019г., при запазване на срока за приключването й, както и на органите, на
които било възложено да я извършат. Не се спори, че заповедта за възлагане на
ревизия и заповедите за изменение на ЗВР са подписани с валиден към датата на
полагането им квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено
като издател в съответното длъжностно качество, както, като в тази насока има представен
CD-R /в кориците на т.І от делото/.
С цел установяване на факти и
обстоятелства от значение за данъчното облагане на ревизираното лице, са
връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са
изискани първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри и
търговска документация, присъединени са доказателства и са предприети действия
по налагане на предварителни обезпечителни мерки, за което са издадени и
съответните протоколи. Извършените процесуални действия и събраните в хода на
производството доказателства са подробно описани в РД и РА. На ревизираното
лице е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице /ИПДПОЗЛ/ с изх. №Р-16002419002891-040-001/20.05.2019г. /л.274/,
като във връзка с него са представени документи под опис с вх. №
13213/20.06.2019 г. /л.285/, описани в РД. Съгласно представените доказателства
и дадените писмени обяснения от управителя на дружеството /л.287/ е установено
следното: основната дейност на дружеството през ревизираните периоди е
посредническа дейност по сделки с ценни книжа и стоки, както и консултантски
услуги, свързани с пазарен анализ на фондовата борса.
От органите по приходите е
констатирано, че за ревизирания период дружеството декларирало една единствена
доставка с предмет „консултантска услуга“ за период 02.01.2019г. - 31.01.2019г.,
предоставена на „Глобал Трейдинг плюс“ - регистрирано в Единбург, Обединено
кралство. За доставката била издадена фактура №********** от 12.03.2019г. /л.65/
на стойност 178 279.68лв. /равностойността на 102775 щ. долара/, която
била включена в дневника за продажбите за месец март 2019г.
Във връзка с тази фактура, от
ревизираното лице било представено споразумение за консултантски агажимент
№18-238 от 15.10.2018г., сключен с „Глобал Трейдинг плюс“ /л.298-305/. Според
договора, ревизираното дружество предоставяло финансови услуги на „Гобал
Трейдинг плюс“, Шотландия изразяващи се в снабдяване на последното с анализи на
публично търгувани ценни книжа, пазарни проучвания на държавни, глобални,
секторни и класови активи /чл.2 от сопразумението/. Съгласно договора,
ревизираното лице следвало да получава такса /възнаграждение/ за извършените
услуги, договорена на месечна база въз основа на изразходваното време и
прилаганата ставка на час, която варирала от 75 долара на час до 160 долара на
час, в зависимост от нивото на трудност на възложената задача /чл.7/. Съобразно
условията на посоченияото споразумение, приложимата ставка следвало да бъде
посочена от изпълнителя по него – „ТРЕЙДЪРС ОФИС“ ЕООД във фактурата. Именно по
този начин била определена и стойността на процесната доставка, видно от представения
от ревизираното лице Invoice с №**********/12.03.019г. /л.66/ на обща стойност
102 775 щатски долара. Получателят на услугата заплатил сумата от 102 626.22
щатски долара по банков път на 18.03.2019г, видно от представеното банково
извлечение /л.85/.
В хода на ревизията било установено,
че доставката по фактура №**********/12.03.2019г. /л.65/ с данъчна основа 178
279.68лв била декларирана от доставчика „ТРЕЙДЪРС ОФИС“ ЕООД в кл. 17 на
справката - декларация по ЗДДС, в която се посочва данъчната основа на
доставките на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на
друга държава-членка.
По повод на цитираното по-горе
искане за представяне на документи и писмени обяснения, от ревизираното лице
във връзка с процесната доставка било дадено обяснение /л.287/, че към момента
на подаване на справката-декларация по ЗДДС ревизираното дружество не разполагало
с информация за ДДС-номер на „Глобал Трейдинг плюс“, поради което не била подадена
и VIES-декларация. От ревизираното лице била представена справка за фирма
„Глобал Трейдинг плюс“ от Агенция „Приходи и митници" на Нейно Величество на
английски език и в заверен превод на български език /л.294-295 и л.306/, в
която било посочен уникален номер на данъкоплатец /УНД/ на дружеството **********.
В тази връзка от органите по приходите била извършена проверка в ИС на НАП -
VIES при която било установено, че посоченото дружество „Глобал Трейдинг плюс“,
регистрирано в Единбург, Шотландия нямало валиден VAT номер, удостоверяващ регистрация
за целите на ДДС в държава-членка на ЕС.
При тази установена фактическа обстановка
ревизиращите органи приели, че в конкретният случай, получателят по конкретната
доставка имал качеството на данъчно незадължено лице и мястото на изпълнение на
консултанската услуга, следвало да се определи по правилото на чл. 21, ал.1 ЗДДС и това било мястото, където доставчикът „ТРЕЙДЪРС ОФИС“ ЕООД е бил установил
своята независима икономическа дейност, т.е. на територията на нашата страна. Обобщено
било, че доставката на консултантските услуги, за която била издадена
процесната фактура на стойност 178279,68лв., е облагаема доставка, тъй като не
попада в изрично посочените като освободени доставки по Глава четвърта от ЗДДС.
Заключено било, че българското дружество като доставчик по реализираната сделка
следвало да начисли данъка на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС, като посочи данъка
на отделен ред в издадения данъчен документ и да включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка- декларацията по
ЗДДС за м.03/2019г.
На основание чл.117 от ДОПК
определеният със ЗВР ревизиращ екип – Е.С.Ц. - главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и Е.Н.Д.- старши инспектор по приходите съставил РД
№ Р-16002419002891-092-001 от 29.10.2019 г. /л.34–40/, с който предложил по отношение
на ревизираното лице „ТРЕЙДЪРС ОФИС“ ЕООД, на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС,
във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДДС да бъде начислен ДДС върху данъчна основа
178 279.68 лв., в размер на 35 655.94лв., определен по реда на чл.67,
ал.1 от ЗДДС и лихви за просрочие в размер на 1868.32 лева, изчислени към
29.10.2019г. Ревизионният доклад бил издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен
документ и подписан с електронни подписи от Е.Д. и Е.Ц.. РД бил връчен на
жалбоподателя по електронен път на 29.10.2019г. /л.42/. На основание и в срока
по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице подало възражение срещу съдържащите
се в доклада констатации и предложения за установяване. Същото е обсъдено като
процесуално допустимо, а по същество е прието за неоснователно, видно от
мотивите на РА.
Въз основа на съставения РД и на
основание чл.119, ал.2 от ДОПОК от Н.Ж.К. на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията и Е.С.Ц. на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, бил издаден процесният РА с №
Р-16002419002891-091-001 от 25.11.2019г., с който допълнително бил начислен ДДС
за данъчен период м. март 2019г. в размер на 35 655.94 лева и лихви за
просрочие към 25.11.2019г. в размер на 2124.38 лева. РА бил издаден чрез ИС
„Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни
подписи от Н.К. и от Е.Ц.. Същият бил връчен на ревизираното лице на 28.11.2019г.
по електронен път /л.29/ и в срока по чл.152, ал.1 ДОПК обжалван по
административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив.
С Решение № 62/10.02.2020г. актът бил
потвърден изцяло в оспорената част на установения резултат по ЗДДС за м.
03.2019 г., ведно със съответните лихви – допълнително установени задължения по
ЗДДС в размер на 35 655.94 лв., както и прилежащите лихви в размер на
2 124.38 лв.по извършена доставка от жалбоподателя към „Глобал Трейдинг
плюс“, Шотландия.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с
квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и
ЗИЗВР /на електронен носител/.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и при извършената цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002419002891-091-001/ 25.11.2019г.,
потвърден изцяло с Решение №62/10.02.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и
чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира следното
от правна страна:
Оспорването на РА, потвърден с
Решение № 62/ 10.02.2020г. на Директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, е
процесуално допустимо, като направено в законово установения срок по чл.156,
ал.1 от ДОПК, от активно легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, пред местно компетентния
административен съд.
Разгледана по същество, Съдът намира
жалбата за неоснователна.
Удосотверява се по делото, че ревизионното
производство е валидно образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от
компетентни органи в рамките на определените им правомощия. По делото е
представене и приете като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив /л.11-13/, на основание чл.11,
ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават
заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за
изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно
чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В случая издателят на
заповедта за възлагане на ревизия – Н.Ж.К., с оглед на заеманата длъжност
/Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред органите,
посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив /т.8/, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според
правилото на чл.119, ал.2 от ДОПК, РА се издава от органа, възложил ревизията и
ръководителя на същата. В конкретният случай автори на обжалваното произнасяне
са именно Н.Ж.К. – възложител на ревизията и Е.С.Ц. – определен за ръководител
на ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване съдът намира за спазено.
Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава
по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от
териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. Не се спори, че РА е
подписан от лицата, посочени като негови издатели, с квалифициран валиден
електронен подпис.
При извършената служебна проверка, Съдът
не констатира да има допуснати съществени по своя характер нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство и при издаването на акта, които да обуславят отмяна на това
основание. Ревизията е приключена в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е
съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2
от ДОПК за издаването на РА. В хода на ревизията органите по приходите са
идвършвали редица процесуални действия по събиране на относимите и необходимите
доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства. Ето защо не се удостоверява да има
допуснато и процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените
такива.
При изследване на материалната
законосъобразност съдът съобрази следното:
По делото няма спор, че извършената
от „ТРЕЙДЪРС ОФИС“ ЕООД доставка е декларирана като услуга с място на
изпълнение извън територията на страната. Не се спори и относно
обстоятелството, че жалбоподателят е доставил консултантска услуга на „Глобал
Трейдинг плюс“, декларирана в кл. № 17 в справката–декларация по ЗДДС за
данъчен период месец март 2019г. Не е спорно и обстоятелството, че сделката по
която жалбоподателят е доставчик, шотландското дружество „Глобал Трейдинг плюс“
реално е получил услугата. Не е спорно, че услугата е предназначена за лице,
установено в държава членка на общността.
Основният и единствен спорен въпрос
по делоно не е по фактите, а е по приложението на материалния закон, а именно
какъв е статутът на „Глобал Трейдинг плюс“ - получател по процесните доставки,
извършени от „ТРЕЙДЪРС ОФИС“ ЕООД, т. е., дали чуждото дружество е данъчно
задължено лице или данъчно незадължено лице, с оглед определяне мястото на
изпълнение на доставката на услуга, съобразно правилата на чл. 21 от ЗДДС.
Съгласно чл.2, т.1 от ЗДДС, с данък
върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока
или услуга. Чл.12, ал.1 от ЗДДС определя като облагаема всяка доставка на стока
или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно
задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на
страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно
задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Следователно, за да е облагаема една доставка на стока или услуга, същата
следва да е извършена от данъчно задължено по ЗДДС лице и да е с място на
изпълнение на територията на страната. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, когато
получателят е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение е мястото, където
доставчикът е установил своята независима икономическа дейност /транспонирана е
разпоредбата на чл. 43 от Директива 2006/112/ЕО/. Ако получателят е данъчно
задължено лице, според чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка
на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа
дейност. Специални правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка
на услуги се съдържат в чл. 21, ал. 4 от ЗДДС /съобразно вида и характера на
услугата/ и в чл. 21, ал. 5 от ЗДДС /получател е данъчно незадължено лице,
установено или имащо постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския
съюз и доставяните услуги попадат в изброените по б. "а" - б.
"н".
Както правилно се приема в решението
на директора на дирекция ОДОП, подробни правила относно доказване статута на
получателя се съдържат в Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 г. на Съвета
от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива
2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Регламентът
е тълкувателен акт, насочен към уеднаквяването на условията за изпълнение на
правно обвързващите актове в Съюза. Целта му се определя в неговия преамбюл и
тя е да гарантира еднаквото прилагане на действащата система на ДДС чрез
установяване на правила за прилагане на Директива 2006/112/ЕО и по-специално по
отношение на данъчнозадължените лица, доставката на стоки и услуги и мястото на
облагаемите доставки. Съгласно същия преамбюл на Регламента, в съображение 18
изрично се сочи, че правилното прилагане на правилата за определяне на мястото
на доставка на услуги зависи главно от статута на получателя, данъчно задължено
лице или данъчно незадължено лице и от това в какво качество действа. За да се
определи статут на данъчно задължено лице на получателя, следва да се установят
доказателствата, които доставчикът на услуги трябва да получи от него. Съгласно
чл. 17 от раздел 4 „Място на доставка на услуги“, подраздел 1 „Статут на
получателя“, ако мястото на доставка на услуги зависи от това дали получателят
е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице, статутът на получателя се
определя въз основа на членове 9-13 и чл. 43 от Директива 2006/112/ЕО. Съгласно
чл. 18, § 1 от раздел 4 „Място на доставка на услуги“, подраздел 1 „Статут на
получателя“, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на
услуги може да се счита, че получател, установен в Общността, има статут на
данъчнозадължено лице: а) когато
получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи
потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното
с него име и адрес в съответствие с чл. 31 от Регламент /ЕО/ № 904/2010 на
Съвета от 07 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и
борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност; б) когато
получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика,
че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго
доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно
незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрина за целите на
ДДС и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията,
предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за
сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В чл. 18, § 2 се сочи, че освен ако не разполага с информация за противното,
доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има
статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е
съобщил идентификационния си номер по ДДС.
В конкретния случай, от представените
по делото доказателства - данъчна фактура, Invoice и споразумение, касаещи
процесната доставка на финансови услуги, е безспорно видно, че в тях не се сочи
конкретен идентификационен номер по ДДС на получателя – „Глобал Трейдинг плюс“,
а единствено неговото име и адрес. Обстоятелството, че получателят към момента
на споразумението и на извършване на услугите не е предоставил на доставчика
/оспорващият/ валиден идентификационен номер по ДДС или съответно писмено
уведомление, че той е данъчно задължено лице, което да подлежи на регистрация
по ДДС и/или е подало заявление за получаване на ДДС номер, се потвърждава и от
представените в хода на ревизията писмени обяснения /л.287/ от ревизираното
лице, където този факти не се отрича. Предвид на това и в съответствие с
разпоредбите на чл. 18 от регламента, жалбоподателят следва да третира
получателя на доставяната услуга като данъчно незадължено лице.
В жалбата се твърди, че като доказателство
за това, че получателят е данъчно задължено лице, можел да послужи уникалния
номер на данъкоплатец /УНД/ на получателя, съгласно удостоверението, издадено
от „Агенция приходи и митници” на Нейно Величество. За удостоверяване на това
обстоятелство в хода на ревизията е представена справка за „Глобал Трейдинг
плюс“ от Агенция „Приходи и митници" на Нейно Величество на английски език,
придлужена със легализиран превод на български език /л.294-295 и л.306/, което
доказателство е и единственото таково, което жалбоподателят ангажира в подкрепа
на твърденията си, че „Глобал Трейдинг плюс“ е данъчно задължено лице.
Настоящот съдебен състав не споделя
правните доводи и тълкувания на оспорващия, които той излага в жалбата и
писмената си защита, в насока, че това доказтелство в достатъчна степен
оправдава българското дружество да не дължи начисляване на ДДС по процесната
фактура, съотв. начисленият такъв от приходната администрация е
незаконосъобразно извършено.
На пъпрво място, макар това
доказателство да не се оспорва от ответната страна, Съдът констатира, че в него
не се съдържа подпис на съответното длъжностно лице, негов издател, нито има
поставен печат, чрез който да се удостоверява верността на данните, посочени в справката.
Съдът не цени така представеното писмено доказателство, тъй като същото не
представлява нито официален, нито частен документ, съгласно чл. 179, ал.1 и чл.
180 от Гражданско –процесуалният кодекс, който в конкретния случай намира
приложение съгласно § 2 от ДР на ДОПК. Въз основа на това доказателство, не се
постига надлежно установяване на факта, че „Глобал Трейдинг плюс“, Шотландия е
данъчно задължено лице. В тежест на
жалбоподателя е да установява по делото онези факти и обсотятелства, от които
черпи благопирятни за него последици, в този случай, че получателят по фактурата
към датата на издаването й е данъчно задължено лице /арг. чл.116, ал.1 ДОПК/. При
така събрания доказателствен материал, Съдът намира, че оспорващият не доказва
твърденията си за онези факти, от чието проявление претендира изгодни за него
последици.
Доводите на жалбоподателя, че липсата
на идентификационен номер по ДДС на получателя на услугата не води до
заключението, че лицето е данъчно незадължено лице, в конкретния случай настоящият
състав намира за неоснователно, тъй като по делото липсват каквито и да е други
доказателства, въз основа на които, може да бъде обосновано заключение, че
получателят по процесната фактура- „Глобал Трейдинг плюс“ действително извършва
независима икономическа дейност в страна, членка на ЕС, която да подлежи на
облагане с ДДС.
Както вече се прие по-горе, не е
спорно, че оспорващият - „ТРЕЙДЪРС ОФИС“ ЕООД, е доставчик на услуга /вкл. и
нейното реално изпълнение не е спорно/, получател на която е чуждестранно юридическо
лице, установено в държава – членка на ЕС, което не е предоставило своя
идентификационен номер по ДДС, издаден от същата държава - членка. Към датата
на данъчното събитие жалбоподателят няма получено писмено уведомление от своя клиент,
че последният е данъчно задължено лице, което подлежи на регистрация по ЗДДС и
за целта има съотв. идентификационен номер или има подадено заявление за
получаване на ДДС номер, както и друго доказателство, което да потвърждава това
му качество. От жалбоподателя няма реализирана нито една от установените с
регламента възможности за доказване качеството данъчнозадължено лице на
получателя по спорната фактура. В конкретния случай дори не се установява, че
дружеството - получател по спорната доставка също е декларирало по съотв. ред и
същата е обложена с ДДС във Великобритания.
С разпоредбите относно мястото на изпълнение
при облагаемите доставки на стоки и на услуги в рамките на общностната търговия
се цели избягване на двойното данъчно облагане с ДДС. Поради тази причина, един
от контрагентите по търговската сделка следва да начисли ДДС по конкретната
доставка. В случая, жалбоподателят не е начислил ДДС, приемайки, че получателят
на предоставената от него услуга е данъчно задължено лице и поради това мястото
на изпълнение на доставката на услугата е мястото, където получателят е
установил независимата си икономическа дейност. Според наведените доводи на
жалбоподателя, ДДС следва да бъде начислен от получателя на услугата и това не
зависимо от факта, че за това дружгеството не се доказва то да има регистрация
по ДДС в държавата си, чрез издадена идентификационене номер. Обаче това ще е
така, ако получателят е данъчно задължено лице в страната си, като жалбоподателят
е длъжен да се увери, че „Глобал Трейдинг плюс“ притежава това качество. В
настоящото съдебно производство, а и пред горестоящия административен орган, жалбоподателят
не ангажира каквито и да е надлежни доказателства, относно обстоятелството, че
преди извършване на доставката е знаел или се е уверил, че „Глобал Трейдинг
плюс“ е данъчно задължено лице.
Настоящият състав не споделя за
правилно тълкуването на визираните европейски и национални разпоредби, което се
прави от пълномощника на жалбоподателя в жалбата и писмените бележки. Именно в
чл.18, т.1 от Регламент 282/2011 на Съвета изрично се установява, че
доставчикът на услуги, може да счита, че получателят на същите, установен в
общността има статут на данъчно задължено лице, когато този получател е съобщил
на доставчика идентификационния си номер по ДДС и неговата валидност /т.е.
първа хипотеза, б.“а“ - има издаден и валиден ДДС номер/ и когато получателят
на услугата информира доставчикът, че все още няма получен идентификационен
номер, но има подадено заявление за придобиване на такъв /б.“б“/ и доставчикът се
сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е
данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е
задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен
на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните
търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността
и на плащанията“. От новелите на тези две хипотези настоящият съдебен състав
приема извод, че фактът на издаден идентификационен номер по ДДС за получателя
по доставката на услуга, когато той е в страна от Общността или на факта на знание
за подадено заявление за придобиване на такъв номер е от същесвено значение за определяне
на статута на „данъчно задължено лице“ на получателя по доставката на услуга,
несъмнено релевантен и от съществено значение за определяне мастото на
доставката на услуга, а от там и къде ще бъде извършено нейното облагане с ДДС.
Да, регламентът не посочва документите, които следва да удостоверяват факта на
издаден идентификационен номер по ДДС или на подадено заявение за придобиване
на такъв, но именно доставчикът на услугата е длъжен да направи всичко
необходимо, за да узнае и удостовери тези факти.
В конкретният
случай има издадена фактура от получател на консултанстска услуга, с място на
дейност страна членка на Общността, като по нея доставчикът е дружество,
регистриранато по националното ни законодателство по ЗДДС и има издаден
идентификационен номер. Последният обаче не доказва по безспорен начин, че към
момента на извършване на доставката и в последствие не удостоверява пред
ответника, че получателят на услугата има регистрация по неговото
законодателство за целите на ДДС, съотв. че е налице втората хипотеза на чл.18,
т.1, б.“б“ от регламента, за да обоснове своя довод, че шотландското дружество
е данъчно задължено лице по см. на тези норми и съотв. мястото на изпълнение по
доставката следва да се определя по реда
на чл.21, ал.2 от ЗДДС, както оспорващият процедира. Тъй като не се
удостоверява от оспорващата страна, че към момента на доставката на конкретната
консултанска услуга получателят й е „данъчно задължено лице“, то изцяло
правилно органът приема приложимост на нормата на чл.21, ал.1 от ЗДДС и съотв.
извежда извод, че в конкретня случай процесната доставка е с място на
изпълнение България и съотв. задължението за начисляване на ДДС лежи върху
доставчикът, тъй като получателят е „данъчно незадължено лице“, в който случай оспорващия,
който има качеството на „доставчик“ по въпросната доставка е задължен да
начисли съотв. ДДС. Тъй като това не е направено от него в процесната фактура,
ответникът с издадения РА допълнително начислява съотв. ДДС за данъчния период
м.03-2019г. Цитираните от пълномощника на оспорващия решения са неотносими към
конкретния спор – кое е мястото на изпълнение по процесната доставка на услуга,
съотв. кой е задължен да начисли ДДС по тази облагаема сделка, поради което и
позоваването на същите е ирелевантно за правилното му разрешаване.
По
така изложените по-горе правни съображения настоящият съделен състав намира жалбата на „ТРЕЙДЪРС ОФИС“ ЕООД против
Ревизионен акт № Р-16002419002891-091-001/ 29.11.2019г., за изцяло неоснователна. При този изход
на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК да заплати
на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 663.41 лева, определено на основание
чл. 8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът
Р
Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТРЕЙДЪРС
ОФИС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, представлявано
от Управителя Д.И., против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002419002891-091-001/
25.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив,
потвърден с Решение № 62 от 10.02.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, в частта, с която на дружеството е
начислен допълнително ДДС в размер на 35 655.94 лв. и лихви за просрочие в
размер на 2 124.38 лв. за данъчен период 01.03.2019г. – 31.03.2019 г.
ОСЪЖДА „ТРЕЙДЪРС ОФИС“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ЕИК *********, да заплати
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на
НАП сумата от 1 663.41лв. /хиляда
шестстотин шестдесет и три лева и 0,41/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ