Разпореждане по дело №2274/2023 на Административен съд - Варна

С определение № 9211/3.10.2023 г. по адм. дело № 9251/2023 г. по описа на ВАС делото образувано по жалба на Н.А.Н., срещу решение № ППН-01-722/23.06.2023 г. на КЗЛД е изпратено по подсъдност на АС-Варна.

Преди разрешаването на спора за подсъдност на делото, жалбата е била подадена в АС-София град, който я оставя без движение с определение от 1.08.2023 г. по адм. дело № 7258/2023 г. , изискващо внасянето на държавна такса от 10 лв.

По този повод е подадена от Н. молба за освобождаването му от заплащане на държавна такса, както и такава за предоставянето на правна помощ.

Към молбата за освобождаване от такса е приложено експертно решение № 1212/15.06.2021 г. на НЕЛК от съдържанието на което се установява дадена оценка на работоспособността 80,0 % трайно намалена работоспособност със срок до 1.03.2024 год. Съобразно тези данни , налице е основанието по чл.5, б. “о“, пр .І от З-на за държавните такси за освобождаването на Н. от заплащането на дължимата държавна такса в размер на 10,00 лв.

Молбата за правна помощ е обоснована с приложено към нея разпореждане № ********** *** ,с което за периода 6.07.2021 г. – 1.03.2024 г. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 148,71 лв. , а за периода от 25.12.2021 г. до 1.03.2024 г. в размер на 170 лв. Представена е и декларация за имотно състояние, в която е посочено получаване на 322 лв. за м. юни 2023 г. , получаване на 7.06.2023 г. на 247 лв. пенсия и получаване на 15.06.2023 г. на 75 лв. финансова подкрепа по чл.70, ал.2 от ЗХУ. Посочено е в декларацията, че Н. не притежава недвижими имоти , а единствено притежава лек автомобил „Рено Меган Сценик с рег. № ***** със застрахователна стойност от 500 лв. Правната помощ е поискана на основание чл.21, т.3 и чл. 23, ал.3 и 4 от ЗПП, като в молбата изрично е посочена липсата на средства за заплащане на адвокат. Отчитайки фактическата и правната сложност на делото, които според решаващия съд не са съществени, то молбата за правна помощ се явява неоснователна по смисъла на чл.24, т.1 от ЗПП – предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на Н.. По тези съображения тази молба не следва да бъде уважена, а подадената жалба като редовна и допустима следва да бъде разгледана по същество в публично съдебно заседание.

Предвид изложеното , съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Освобождава Н.А.Н. от заплащане на държавна такса в размер на 10,00 лв.

НЕ УВАЖАВА молбата на Н.А.Н. за предоставяне на правна помощ, като в тази му част определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Насрочва делото за 7.11.2023 г. от 9.30 ч., за когато да се призоват жалбоподателя Н.А.Н., ответника Комисия за защита на личните данни и заинтересованата страна УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна, на която да се изпрати препис от жалбата за подаване в 14-дневен срок от съобщението на писмен отговор с посочване на доказателства.

Препис от определението да се изпрати на страните по делото.

	Съдия: