РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Монтана , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на единадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Таня Т. Живкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Живкова Гражданско дело №
20201600100212 по описа за 2020 година
Настоящото производство е образувано по искова молба на Р. А. Х. чрез
пълномощника адв.О. против „ Д.“ ЕАД-С., ЕИК * .
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата 100 000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди ,ведно със законната лихва,считано от 05.09.2020 г .
Ищцата твърди , че на 23.06.2019 в гр. М. е настъпило ПТП с участието на л. а. „
ХХХ" с рег. *, управляван от К. К. и лекотоварен бус „ХХХ“,модел „ХХХ“ с рег.№ *,
управляван от М. Б. . Катастрофата е предизвикана от водача К. К., който е навлязъл в
насрещното платно, като в резултат на това е настъпил и удара между МПС . На задната
седалка в опела е пътувала М. П., внучка на ищцата ,която вследствие на получените
травматични увреждания е починала в УМБАЛСМ“Н.П.“ .
При извършена справка се установило,че управляваният от К. автомобил е
застрахован при ответното дружество .
С молба с вх.№ 94-В-96/-4.06.2020 г. ответното дружество е сезирано за
катастрофата и за изплащане на ищцата на обезщетение за претърпени неумеществени
вреди, но в определения законов срок / и към настоящия момент/ такова не е изплатено.
Ищцата твърди,че връзката между нея и детето е била изключително силна,тя е
полагала грижи за внучката си още от бебе,като до настъпване на смъртта е била неотлъчно
до нея.Поддържа,че след смъртта на М. изпаднала в състояние на емоционален шок, като не
е могла да спи,сънувала кошмари и непрекъснато плачела .В резултат на тежката загуба
претърпяла значителни неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени със сумата
100 000 лв.,ведно със законната лихва,считано от 05.09.2020 г. до окончателното изплащане
и направените в производството разноски.Предвид гореизложените съображения моли съда
да постанови решение,с което да уважи предявения иск,ведно със законните последици.
Ответникът „ Д.“ ЕАД-С. чрез своя процесуален представител е представил
писмен отговор, в който се въвеждат няколко основни твърдения. На първо място се
оспорва правото на ищцата да получи обезщетение с оглед обстоятелството,че не са налице
1
изключителни и особени,специални основания за това.На второ място се оспорва размера на
претендираното обезщетение,като в тази насока се изтъква,че максималният размер на
обезщетение съгласно въведения лимит в чл.493 а,ал.4 КЗ е 5000лв. Ответникът не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение с причинителят на вредата.Не
оспорва също така,че смъртта на М.П. се дължи на настъпилата катастрофа и е в причинна
връзка с процесното ПТП .Не оспорва и заявения механизъм за настъпване на ПТП и
виновното поведение на Кр.К. .Предвид гореизложените съображения моли съда да
отхвърли изцяло исковата претенция .
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът , след преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо
единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона , приема следното:
Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал.1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловено и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането за съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетение на причинените вреди.
Съдът с изготвения проекто-доклад е обявил за безспорно обстоятелството , че е
сключена гражданска отговорност към ответното дружество по отношение на л. а. „ ХХХ" с
рег. *, управляван от К. К., актуална към времето на настъпването на ПТП.
С оглед заявеното становище и предвид събраните писмени доказателства съдът
обяви за безспорни следните факти : настъпилото ПТП ,вината на Кр.К. ,настъпилата смърт
на М.П. и причинно-следствената връзка с ПТП,т.е. в случая е безспорно,че е осъществен и
състава на чл.45 ЗЗД .
Безспорно е установено също така,че ищцата е заявила претенции за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди пред ответното дружество на 4.06.20 г.,по която е
постановен отказ.
Основното възражение на ответника е ,че връзката между пострадалото лице и
ищцата,нейна баба, не е от такова естество, които би обусловило правото й на обезщетение .
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016
г., ОСНГТК, право на обезщетяване в полза на баби и дядовци възниква в случаите, когато
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик
2
да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
В настоящата хипотеза съдът намира,че ищцата е представила доказателства,
установяваща съществуването именно на такава изключителна връзка .
Видно от показанията на св.Н.П.,М. П. и ищцата са живели заедно в едно
домакинство от самото раждане на детето .Същата е била неотлъчно за детето,и тъй като
родителите са били на работа,тя се е грижила предимно за него.Свидетелката установява
също така,че привързаността на ищцата към нейната внучка е била изключителна,като в
резултат на това и същата е претърпяла загубата много тежко.Рухнала е емоционално и
плаче непрекъснато,станала е съвсем различен човек.Съдът кредитира показанията на тази
свидетелка като дадени обективно и безпристрастно, тъй като са логични, последователни и
не се опровергават от другите доказателства.
Ето защо съдът намира,че между ищцата и пострадалата М.,нейна
внучка,съществува емоционална връзка, която надвърля нормално присъщите за съответната
родствена връзка,поради което и искът се явява основателен .
Съгласно принципа за справедливо обезщетяване, уреден от нормата на чл. 52 от ЗЗД
тежестта на непозволеното увреждане обуславя и решението за присъждане на също такова
обезщетение, като размерът на обезщетението следва изцяло да отговаря на принципа на
справедливостта.
Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от
ищците са отношенията им с починалия, мъчителното понасяне и трудното преживяване на
загубата на близкия човек, като се съобрази и константната съдебна практика в тази насока.
В случая е доказано, че неимуществената сфера на ищцата е била засегната.
Смъртта на нейната внучка й е нанесла сериозна психологическа травма. Обезщетението за
неимуществени вреди имат за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални
последици, възникнали от деликта. Тези нематериални последици в житейски аспект не се
ограничават само до изживените към момента на осъществяването на увреждането
страдания, а продължават и след това. Починалата М. е била едва на 8 години . От
събраните по делото доказателства се налага извода, че нейната смърт е причинила
сериозен стрес, който не е преодолян и към настоящия момент. Ищцата е претърпяла и
продължава да търпи негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка
от загубата на толкова близък за нея човек .
Съобразявайки вида на родствена връзка между починалата и ищцата, характера на
съществуващите отношения на обич и привързаност между тях , на основание чл. 52 ЗЗД
съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 50 000 лева.Лихвата се дължи от
изтичане срока на пращане от страна на застрахователя, а именно от 05.09.2020 г. Над този
размер до предявения такъв от 100 000лв.съдът намира искът за неоснователен,поради което
и в тази част го отхвърля.
От страна на ответника е постъпило възражение,свързано с размера на исковата
претенция.
В отговора се твърди ,че максималния размер на присъденото обезщетение следва да
бъде до 5 000 лева с оглед разпоредбата на пар.96 ,ал.1 от ПЗР на ЗИД КЗ.
Съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
3
Въведения в разпоредбата на пар.96,ал.1 от подход противоречи на първо място на
основополагащия принцип за определяне размера на обезщетение-този на
справедливостта,съгласно чл.52 от ЗЗД. С така въведения лимит се изключва приложението
на обективността и съотнасянето на обема и интензитета на преките и непосредствени вреди
към дължимото обезщетение, като еквивалент в пари. Противоречи на изискването за
адекватност на застрахователното обезщетение към обема на претърпените вреди и лишава
от смисъл сключването на застрахователен договор.
На следващо място съдът намира,че въведена по този начин нормата на §96 от ПЗР
на КЗ противоречи на европейското право. Видно от §7 от ДР на КЗ,с последния в
националното законодателство са въведени и нормите на редица директиви, между които и
специалната, касаеща застраховката „Гражданска отговорност”- Директива 2009/103 ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г.,относно застраховката „Гражданска
отговорност” при използването на моторни превозни средства и контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка. Директивата кодифицира
съществувалите преди норми и главно Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април1972г. и
т.н. Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983г. Относими към казуса са
нормите, регламентиращи обхвата на лицата,на които се дължи обезщетение и подходът при
определяне на размерите му в националното законодателство. Така съгласно Директива
2009/103 задължение на държавите-членки е да гарантират минимални суми на
застрахователно покритие,които да обезщетят напълно и справедливо всички пострадали…
Следва да се предвиди минимално покритие на пострадал или за претенция (т.12 от
преамбюла) В чл.9,ал.1 е посочено,че "Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които
държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката,
посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални
суми: а) в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR
за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; б) в случай
на имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на
пострадалите. "
Във връзка с приложението на тази норма е налице и отговор на Съвета на ЕС на
отправено преюдициално запитване - Решение на СЕС от 24.10.2013г.по село С-277/12,(с
докладчик съдия Ал.А.), в което Съдът е отговорил,че „ държавите-членки трябва да
упражняват своята компетентност в тази област при спазване на правото на Съюза и че
разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при произшествия при
използването на моторни превозни средства, не могат да лишат посочени по-горе директиви
от тяхното полезно действие..” Също е прието,че „ Ако националните законодатели бяха
свободни, когато счетат за нужно, да определят в националното право за всяка отделна
категория установени вреди максимални гарантирани суми, по-малки от минималните
гарантирани суми по член 1, параграф 2 от Втора директива посочените минимални
гарантирани суми, и следователно този член, биха били лишени от тяхното полезно
действие..”. Тълкуването,което съдът дава е,че ”Член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и
член 1,параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 , трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
„Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при
пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1,параграф 2 от Втора директива 84/5.
В случая с нормата на §96 от ПЗР на КЗ реално се въвежда на лимит на максималното
обезщетение,което може да се получи при застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, което, обаче е в пъти по-ниско от установените стандарти, описани по-
горе и поставящи минимален праг за репариране. На практика се дерогират предварително
4
уговорените застрахователни лимити, при и с оглед на които страните са сключили
застраховката. Въведена в този й вид нормата противоречи на европейското
законодателство, поради което националният съд е задължен да зачете директното му
действие (т.н.директен ефект) и приложи общностното право. Това е наложително и при
наличието на изрично произнасяне на Съда на Европейските общности по преюдициалното
запитване,касаещо тези разпоредби, съгласно чл.633 от ГПК.
По изложените съображения съдът намира,че не следва да е обвързан с въведения в
§96 от ПЗР на КЗ максимален размер на възможно обезщетение, а е нужно съгласно
принципа на справедливостта и европейските норми да определи обезщетението в
съответствие с действителните вреди,претърпени от ищеца.
Относно разноските по делото:
Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски и е била
защитавана безплатно на основание чл.38 от ЗАдв, поради което разноски не следва да и се
присъждат, а такива се следват на адв. В.О. ,ведно с дължимото ДДС /в тази насока са
представени доказателства за регистрирането му по ДДС , а на осн. § 2а от Наредба № 1 на
ВАС, за регистрираните по ЗДДС адвокати, дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение/ .Ето защо и ответникът следва да заплати на Адв.В. О. , САК
сумата 2030 лв.Върху тази сума следва да бъде начислен и 20 % ДДС, поради което и
ответникът дължи общо 2436 лв .
Съобразно разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК ответникът също има право на
разности съобразно отхвърлената част от иска,поради което и ищцата следва да му заплати
сумата 150 лв.юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд-
Монтана ДТ в размер на 2000 лева , тъй като ищцата е освободена от заплащането на д.т.за
образуване на делото .
По изложените съображения съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ Д.“ ЕАД-С. ,ЕИК * със седалище и адрес на управление С.,бул. “В.“
№ * , представлявано от К.Ч. и Б.В. -изпълнителни директори да заплати на Р. А. Х. от
гр.С. , ЕГН ********** СУМАТА 50 000 /петдесет хиляди / лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейната внучка
М.. М. П. ,причинена от настъпило ПТП на 23.06.2019г. ,ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 05.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата , като ОТХВЪРЛЯ
иска над този размер до предявения такъв 100 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ Д.“ ЕАД-С. ,ЕИК * със седалище и адрес на управление С.,бул. “В.“ № *
, представлявано от К.Ч. и Б.В. -изпълнителни директори да заплати на Адв.В. О. , САК
сумата 2436 лв ./ с включено ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА Р. А. Х. да заплати на „ Д.“ ЕАД-С. ,ЕИК * сумата 150 лв. разноски по
водене на делото.
ОСЪЖДА „ Д.Е“ ЕАД-С. ,ЕИК * със седалище и адрес на управление С.,бул. “В.“ №
* , представлявано от К.Ч. и Б.В. -изпълнителни директори да заплати да заплати по
сметка на Окръжен съд-Монтана сумата 2000 лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
6