РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Бургас, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Петкова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100501097 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от адвокат Свилен Цонев с адрес на
кантората: гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 2, вх.1, ет.1 , ап.1, в
качеството му на особен представител на Р. В. К., ЕГН **********, против
Решение № 1018 / 18.05.2022 г., постановено по гр. д. № 6210/ 2021 г. по
описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е приел за установено по
отношение на въззивника, че дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, чрез юрисконсулт Минко Миндов, сумата от 217,54 лева,
представляваща стойността на консумирана електрическа енергия за периода
от 02.10.2018 г. до 01.01.2019 г., сумата в размер на 221,41 лева – главница за
консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода 06.01.0221 г. до
12.01.2021 г. и 1,29 лева – лихва за забава за периода от 23.01.2021 г. до
12.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
2015/2021 г. по описа на БРС. Съдът е осъдил въззивника да заплати на
въззиваемото дружество сумата от 475 лева – деловодни разноски в исковото
производство и сумата от 75 лева – деловодни разноски по заповедното
производство.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита съдебния акт за неправилен. Твърди, че вземането е
погасено в хода на процеса, като съдът не се е съобразил с това
1
обстоятелство, произнесъл се е свръх петитум, като е приел за установена
дължимостта на сумата от 217,54 лева, представляваща стойността на
консумирана ел. енергия за периода 02.10.2018 г. до 01.01.2019 г., сумата от
221,41 лева – главница по фактури за периода 06.01.2021 г. до 12.01.2021 г. и
1,29 лева – лихва за забава за периода от 23.01.2021 г. до 12.02.2021 г. Твърди,
че съдът не е съобразил направените възражения за неоснователност на
претенцията, както и че ответникът не е уведомен, съгласно чл.84, ал.2 от
ЗЗД, поради което не дължи претендираната сума по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, както
и че разноските следва да се възложат върху ищеца, тъй като въззивникът не е
дал повод за образуване на съдебното производство. Моли съда да отмени
решението и постанови ново, с което да отхвърли ищцовите претенции.
Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, чрез юрисконсулт
Елка Манолова. В отговора излага съображения за неоснователност на
подадената въззивна жалба. Счита, че постановеното решение на БРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Производството пред БРС е по реда на чл.422 от ГПК, във връзка с чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото първоначално е образувано по повод
подадено от въззиваемата страна заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. След изпращане на делото по подсъдност на
БРС, последният е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №307/26.03.2021 г. по ч.гр.д. №2015/2021 г. по описа на съда, с
което е разпоредил въззивникът Р. К. да заплати на въззиваемото АД сумата
от 221,41 лева, представляваща дължима главница за незаплатена
електрическа енергия за периода от 06.01.2021 г. – 12.01.2021 г. за обекти с
абонатен №11906080, Дивдядово, Велики Преслав № 160, гараж аб.
№11906081, Дивдядово, Велики Преслав №160, с клиентски №**********,
сумата от 1,29 лева, представляваща мораторна лихва, законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението на 04.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 75 лева.
Следва да се отбележи, че в петитума на подадената в последствие
искова молба претенцията включва сумата от 222,7 лева, представляваща
2
главница от 221,41 лева – консумирана ел. енергия и лихва от 1,29 лева, а
съдът е приел за установено в отношенията между страните дължимостта и на
сумата от 217,54 лева – консумирана ел. енергия за периода 02.10.2018 г. –
01.01.2019 г., каквато претенция не е заявявана. С оглед на това направеното
във въззивната жалба оплакване за недопустимост на решението в тази му
част е основателно, което налага обезсилване на първоинстанционния съдебен
акт, досежно сумата от 217,54 лева и прекратяване на производството по
делото.
По делото са представени два броя фактури, съответно №**********
от 12.01.2021 г. с падеж на 22.01.2021 г. за сумата от 221,27 лева и фактура
№********** от 06.11.2021 г. с падеж на 05.02.2021 г. на стойност 0,14 лева.
Първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че длъжникът Р. К.
е собственик на електроснабдените обекти, което е видно от представената
справка № 214312/23.02.2021 г. на Агенцията по вписванията, от която се
установява, че на 23.05.2018 г. на Р. К. по дарение е прехвърлена
собствеността върху процесните обекти. От този момент възниква
задължението на новия собственик за промяна на титуляра на партидата,
което не е сторено и обяснява обстоятелството, че като адресат на
задължението е визирано лицето Д. Г. Д.. В този смисъл съдът намира, че
въззивникът дължи претендираните суми за потребена ел.енергия, тъй като
същият е собственик на процесните недвижими имоти. Видно от
приложените Общи условия, приети на основание чл.98а от Закона за
енергетиката и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, и по-специално чл.26, ал.6 от същите, въззиваемото дружество
може да начислява обезщетение /лихва/ по чл.86, ал.1 от ЗЗД, без
предварително да уведомява длъжника съобразно принципа на чл.84 ал.2 от
ЗЗД. В този смисъл съдът намира, че посочената разпоредба от Общите
условия не представлява неравностойна клауза.
Първоинстанционният съд, обаче, постановявайки решението си не е
взел предвид изложеното в молбата по хода на делото от 12.04.2022 г., в която
изрично е отправено искане, предявеният иск да се отхвърли поради
извършено от страна на въззивника плащане в хода на съдебното
производство. По делото е представено извлечение за фактури и плащания, от
което е видно, че длъжникът е платил претендираните суми. Това е налагало
3
първоинстанционният съд да отхвърли претенцията поради постъпило
плащане в хода на производството. Като не е сторил това
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което налага
същото да бъде отменено.
Що се отнася до неприетите от настоящата съдебна инстанция
фактури, за които в отговора на въззиваемото дружество се твърди, че
коректно отразяват данните в справките за потребление и съответно следва да
бъдат взети предвид, съдът намира, че същите обхващат друг период от време
и по-високи стойности, които не са били предмет на проведеното заповедно
производство и в този смисъл са несъотносими към правния спор.
По отношение на направеното във въззивната жалба искане по чл.78
ал.2 от ГПК разноските да се възложат на дружеството – ищец, съдът намира,
че не са налице кумулативните изисквания за признаване на иска и недаване
повод за завеждане на делото от страна на длъжника. В този смисъл
присъдените от първата инстанция разноски са дължими.
Пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата страна е направила
искане за присъждане на разноски по чл.78, ал.8 от ГПК, което налага
осъждане на Р. К. да заплати на дружеството сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение. По отношение на направения разход от 300
лева за особен представител на длъжника, сумата не следва да се присъжда на
въззиваемата страна, тъй като липсва своевременно направено искане в тази
връзка и това право е преклудирано.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №1018 от 18.05.2022 г., постановено по гр.дело
№6210/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, с която е прието за
установено по отношение на Р. В. К., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Я. П. “
№ *, чрез адвокат Свилен Цонев с адрес: гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх
Евтимий“ № 2, вх.1, ет.1 , ап.1, в качеството му на особен представител на
страната, че дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, чрез юрисконсулт Минко Миндов, сумата от 217,54 лева,
представляваща стойността на консумирана електрическа енергия за периода
4
от 02.10.2018 г. до 01.01.2019 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част.
ОТМЕНЯВА Решение №1018 от 18.05.2022 г., постановено по гр.дело
№6210/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, с която е прието за
установено по отношение на Р. В. К., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Я. П. “
№ *, чрез адвокат Свилен Цонев с адрес: гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх
Евтимий“ № 2, вх.1, ет.1 , ап.1, в качеството му на особен представител на
страната, че дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, чрез юрисконсулт Минко Миндов, сумата в размер на 221,41 лева –
главница за консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода
06.01.0221 г. до 12.01.2021 г. и 1,29 лева – лихва за забава за периода от
23.01.2021 г. до 12.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 2015/2021 г. по описа на БРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част за присъдените
разноски.
ОСЪЖДА Р. В. К., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Я. П. “ № *, чрез
адвокат Свилен Цонев с адрес: гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 2,
вх.1, ет.1 , ап.1, в качеството му на особен представител на страната, да
заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от
100 лева – разноски по делото за юрисконсулт.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5