Решение по дело №10/2021 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 260029
Дата: 22 март 2021 г. (в сила от 9 април 2021 г.)
Съдия: Евгени Ангелов Божидаров
Дело: 20211450200010
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

Година

22.03.2021 г.

Град

МЕЗДРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

съд

 

наказателен

състав

 

 

 

 

 

На

Пети  февруари     

 

Година

2021

 

В публичното заседание в следния състав:

 

 

Председател

ЕВГЕНИ БОЖИДАРОВ

 

Съдебни заседатели
 

 

 
Секретар

Валя Каменова

 

 
Прокурор                                                                     

 

 

 
Като разгледа докладваното от

Съдия БОЖИДАРОВ

 

АНХ

дело номер

10

по описа за

2021

година.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

В.Д.С. *** обжалвал  НП № 447/29.09.2020 година  на  Директор ОД МВР-Враца ,с което на основание чл.209а ал.4 пр.2 вр. ал.1 от Закона за здравето вр. т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 година , изменена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването му   е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.209а ал.1 пр.2 вр. чл. 63 ал.4  от Закона за здравето.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

В жалбата се твърди допуснати множество процесуални нарушения,  без да се  конкретизират. Претендира се погрешна правна квалификация. Въз основа  на това се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Г.Павлов от АК-Враца.Доразвиват се доводите относно неправилно приложение на санкционна норма относима към описанието на нарушението. Изтъква се , че към момента разпоредбите на посочената   нарушена заповед на Министъра на здравеопазването са отменени , поради което следва да се приложи чл. 3 ал.2 ЗАНН относно наличие на по- благоприятен закон. Претендират се направени разноски по делото с представено пълномощно  с платен хонорар от 300 лева.

Ответна страна редовно призована,не изпраща представител .

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

  Събрани са писмени доказателства.  Снети са показания  от актосъставителя и свидетелите по акта, явяващи се  свидетели при установяване на нарушението .Приложени са и  копия  от посочените в НП 2 бр.  заповеди на Министъра на здравеопазването.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и изложените в жалбата доводи, приема от фактическа страна за установено следното:

Предмет  на обжалване е НП № 447/29.09.2020 г. издадено  против В.Д.С. ***, за това, че на 17.04.2020 г. около 13,10 ч. в гр. Роман  се намирал на открито обществено място – на бул. „Христо Ботев“ срещу  Дом № 152, като  лицето не спазва противоепидемичните мерки  наложени със заповед № РД-01-124/13.03.2020 година и допълнена  със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването , като не  използва поставяйки на лицето си защитна маска или  друго средство покриващо носа и устата.

 Нарушението е квалифицирано по чл. 209а ал.1 пр.2  вр. чл. 63 ал.4  Закона за здравето  вр. т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 година и допълнена  със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Посочено е в НП ,че нарушението е  извършено за първи път.

Фактическата обстановка в АУАН  се подкрепя от събраните доказателства и се споделя от съда. В подкрепа на нея са показанията на полицейските служители Б.М. и С.Л. установили нарушението  ,че на   посочената  в АУАН и НП дата , време и място С. не е използвал защитна маска на обществено място в гр. Роман в нарушение на т.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Това  обстоятелство не се спори и от санкционираното лице В.С.. Защитата атакува НП в насока единствено , че  са налице последващи заповеди на Министъра на здравеопазването с които е  отменена т.9 от цитираната заповед от 13.03.2020 г. задължаваща  лицата да ползват предпазни маски  или друго средство покриващо носа и устата на обществено място.

Съдът ,като прецени установената фактическа обстановка след анализ поотделно и в съвкупност на събраните доказателства , на основание жалбата и релевираните в нея доводи,становищата на участниците  в процеса и след проверка на атакуваното наказателно постановление намира следното :

Жалбата е основателна и на други основания .

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 103 ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ПВС № 10/1973 г.). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение .Нещо  повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа описание на нарушението, като следва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Като не е конкретизирал коя точно норма или норми са нарушени с описаното в наказателното постановление деяние, административно-наказващият орган е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. По този начин се създава неяснота относно приетото от административния орган за нарушение, доколкото отделните точки установяват различни по своето съдържание задължения. При това положение, възможността за упражняване на съдебен контрол върху материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е ограничена, доколкото в случая е невъзможно описаното в акта и в наказателното постановление поведение на наказаното лице да се подведе под точно определена правна норма, чието съдържание нарушава и  съдържаща кореспондираща санкция с ясни критерий  нарушението да е обявено за наказуемо по смисъла на чл.6 ЗАНН със специален закон  . Не посочването в наказателното постановление на правна норма, съдържаща изискване за конкретно поведение, ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое конкретно законово изискване е нарушило. Описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление и е недопустимо позоваване от страна на наказващия орган на други документи или свидетелски показания. Осъществяваният от съда контрол е за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като всички други документи и респ. показания могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в наказателното постановление констатации. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Имайки предвид горното ,съдът намира  по отношение на соченото нарушение следното:

Съгласно чл. 63а ал.5 Закона за здравето заповедите   по налагане на противоепидемичните мерки са   общи  административни актове и се публикуват само на ведомствената страница на Министерството на здравеопазването ,т.е.  не подлежат на обнародване в Държавен вестник.  Въпреки това, съдът приема , че случая  цитираните нарушени заповеди на Министъра на здравеопазването  съдържат характеристика не на общ административен  акт , а на нормативен акт , поради което е следвало  тези заповеди да бъдат   публикувани в Държавен вестник  съгласно  чл.5 ал.5 от Конституцията на РБ , което не е сторено . След като този факт е налице то   тези заповеди не могат да породят правно действие  водещо до  санкциониране  на съответните нарушители  при нарушение на общи бланкетни разпоредби на чл. 209а ал.1 Закона за здравето. Съдът установява , че в този смисъл разпоредбите на Закона за здравето са в противоречие с АПК  и именно нормите  на този кодекс следва да се прилагат, тъй като са с  по- висок нормативен  ранг.

Съгласно правната теория  административните актове са общи, индивидуални и нормативни.  Несъмнено  посочените в НП заповеди на Министъра на здравеопазването не са индивидуални административни актове , тъй като не са  насочени към конкретен правен субект- физическо или юридическо лице. Тяхната насоченост е към неограничен кръг субекти . Съгласно чл. 65 АПК  общи са   административните актове с еднократно  правно действие , засягащи   права или  задължения  на неопределен  брой лица.   Характерна специфика за общия административен акт е еднократното правно действие , което не може да се изчерпва със задължителна сила на акта или с определен период на действие. Това еднократно действие  следва да е свързано с конкретна  фактическа обстановка и съответни на нея правила за  поведение.  Правилата за поведение  в общите административни актове  не са правни норми, тъй като  липсва степен на абстракция в уреждане на обществените отношения . Еднократното правно действие на  общите нормативни актове се изчерпва или с определено действие или чрез изтичане на определен срок.  Тези  актове пораждат еднократно правни последици.  Именно това обстоятелство е разделителната линия между общите   административните   актове и нормативните административни актове , като  правилата за поведение в последните водят до правни последици винаги, без значение   колко пъти  ще се появят тези факти.  При общите нормативни  актове правните последици са еднократни. При тези доводи  този състав  стига до извод, че въпросната заповед  на Министъра на здравеопазването посочена в НП  под № РД-01-124/13.03.2020 година  има многократно действие, което  я характеризира като нормативен  акт   , а не като общ административен акт.  Тази заповед не е обнародвана в Държавен вестник  и по този начин не може да породи съответните правни последици.  В случая е посочена бланкетна разпоредба за нарушение на Закона за  здравето, която препраща към  нарушение  на т.9 от посочената заповед на Министъра на здравеопазването. Бланкетната законова  норма може да бъде попълвана само с разпоредби от  нормативен характер,  а не с разпоредби  на общ нормативен акт. 

Дефиницията на  „ нормативен акт“ се съдържа в чл. 75 АПК , където е посочено , че  нормативни, административни актове  са подзаконови  административни актове  съдържащи  норми отнасящи се за  неопределен и неограничен  брой адресати и имат многократно правно действие.  По изложените по- горе съображения посочените в НП заповеди на Министъра на здравеопазването  покриват тези характеристики  и по принцип правилно  наказващия орган се е позовал на конкретни разпоредби от тях които са нарушени и по този начин  запълват бланкетния характер на чл. 209а ал.1 Закона за здравето  като приложена   санкционна норма на която наказващия орган се е позовал.  Въпреки това НП не може да породи правни последици , тъй като  наказващия орган се е позовал на   нарушение на  нормативен административен акт , който не е обнародван в Държавен вестник  по силата на чл. 78 ал.2 АПК и чл. 5 ал.5 от Конституцията на Р България , което води до отмяна на НП като  незаконосъобразно. Независимо от това не носенето на маска по време и място посочено в НП представлява самостоятелно нарушение  на посочените заповеди на Министъра на здравеопазването , което обаче  не подлежи  на наказание по реда на чл. 209а ал.1 Закона за здравето.  Това не следва да означава , че предпазната маска за лице не следва да бъде използвана по време на пандемия .Съдът  прилага закона  съобразно неговите цели и условия за това , поради което  не установява основания  не носенето на предпазна маска да бъде санкционирано с общата бланкетна  норма на чл. 209а ал.1 Закона за здравето  след като запълващата я норма  на т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.  не е публикувана в Държавен вестник  при установени кумулативни признаци  за нейното правно съдържание  определящо тази заповед като  нормативен административен акт.

На второ място, съдът сезира и друго основание за отмяна на НП.  Посочено е  ,че нарушението  е извършено за първи път , доколко изобщо може да се  твърди, че такова е налице. Жалбоподателя е бил на публично място в гр.Роман  без да носи предпазна маска , като полицейските служители  не посочват покрай него да е имало други лица , които да са били в контакт  с жалбоподателя.Не се установява по този начин жалбоподателят да е застрашил общественото здраве под каквато и да е форма или да е допринесъл към риск за това . Тези обстоятелства характеризират нарушението като маловажно , поради което  НП подлежи на отмяна и на това основание поради неправилно приложение на материалният закон .

На следващо място  към настоящия момент   гражданите нямат задължения на публични места  задължително да ползват маски или друго средство покриващо носа и устата. В този смисъл дори условно  да се приеме формалния  характер на вмененото нарушение , то след неговото извършване  и до влизане в сила на обжалваното НП са последвали  различни нормативни разпоредби , които са по- благоприятни за нарушителя , поради което той не следва да бъде санкциониран на  основание чл.3 ал.2  вр. ал.1 ЗАНН .

Всички тези обстоятелства водят до отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно . При този изход на процеса  жалбоподателя има право на присъждане на разноски по реда на АПК на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН вр. чл 143 ал.1 АПК. Пред съда   жалбоподателя е  защитаван от адв. Г. Павлов от АК-Враца с приложено пълномощно  за платен  адвокатски хонорар в размер на 300 лева. Това  възнаграждение съответства  на дължимото такова  при участие на защитник в съдебно заседание  на основание чл. 18 ал.2 и ал.4  от Наредба №1 от 07.09.2004 г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Не е налице прекомерност на възнаграждението, тъй като същото е в минимален размер за този вид дела.  При тези обстоятелства следва да се осъди наказващия орган да възстанови на жалбоподателя разноските по  упражнената защита  с  платен за това  адвокатски хонорар.

При изложените съображения и  на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН  РС-Мездра в този съдебен състав                                

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТМЕНЯ  като незаконосъобразно и неправилно НП № 447/29.09.2020 година  на  Директор ОД МВР-Враца ,с което на В.Д.С. ***  на основание чл.209а ал.4 пр.2 вр. ал.1 от Закона за здравето  е санкциониран с  наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.209а ал.1 пр.2 вр. чл. 63 ал.4  от Закона за здравето вр. т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 година , изменена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването.

ОСЪЖДА  ОД МВР гр. Враца  да заплати на основание чл. 63 ал.3  ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК на  В.Д.С. ***  сума в размер на 300.00 лева /триста лева/,  представляваща направени разноски по делото като адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението ,че решението е обявено.

 

 

                                                                                   Районен съдия: