№ 7278
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110156916 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца Б. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С....... срещу
.............., Булстат ........, със седалище и адрес на управление: гр. С............ представлява
от кмета В. Т., съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за заплащане на сумата 100 лв., представляваща получена от ответника сума по
изп. дело № ........... на ЧСИ А. П. за глоба, на отпаднало основание – същата е събрана
по изпълнително дело, което е образувано след като вземането е било погасено по
давност, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2024
г. до окончателното плащане, и с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата
303,00 лева, представляваща събрани по изпълнителното дело от ищеца такси и
разноски за принудително изпълнение, с която сума ищецът е обеднял, а ответникът се
е обогатил спестявайки средства за заплащането им, ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 26.09.2024 г. до окончателното плащане.
Първоначалната дадената от съда правна квалификация на предявения
осъдителен иск за заплащане на сумата от 100 лв., представляваща получена от
ответника сума по изп. дело № ........... на ЧСИ А. П. за глоба, на отпаднало основание
– същата е събрана по изпълнително дело, което е образувано след като вземането е
било погасено по давност, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 26.09.2024 г. до окончателното плащане – чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, се явява
неправилна. Това е така, тъй като според твърденията на ищеца сумата подлежи на
връщане, тъй като ответникът е образувал изпълнително дело за принудителното й
събиране, след като давността за принудителното й събиране вече е била изтекла, т.е.
изобщо не е съществувало основание, на което е платена сумата. Т.е. следва да се даде
правна квалификация на така предявения иск чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – при начална
липса на основание. Промяната на правната квалификация в настоящия случай е
допустимо да се бъде направено с решението, тъй като подлежащите на доказване
факти са еднакви и не се налага ново разпределение на доказателствената тежест.
Ищецът Б. С. К. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
1
че за събирането на наложена с Наказателно постановление № 329192/26.01.2018 г.,
глоба в размер на 100 лв., и по искане на ответника, като взискател, през 2020 г. било
образувано изпълнително дело № .........по описа на ЧСИ А. П.. В рамките на
изпълнителното дело от ищцата била принудително събрана сумата от 403 лв., която е
разпределена, както следва – със сумата от 100 лв. е погасено вземането на ответника
за глоба, а със сумата от 303 лв. са погасени такси и разноски по изпълнението. Счита,
че изпълнителното дело е започнало и посочените суми са събрани принудително след
като задължението за глоба е било погасено по давност. В този смисъл се позовава на
разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „А“ от ЗАНН, според която административното
наказание глоба не се изпълнява, ако са изтекли две години от налагането на
наказанието. При условията на евентуалност поддържа, че след образуване на
изпълнителното дело през 2020 г. в продължение на две години не са извършвани
никакви изпълнителни действия, поради което най-късно вземането е погасено по
давност в края на 2022 г., поради което счита, че към датата на която на ищцата е
наложен запор върху пенсията – 25.09.2023 г., вземането вече е било погасено по
давност. По отношение на събраната сума от 100 лв. счита, че същата подлежи на
връщате, поради това, че е платена на отпаднало основания. По отношение на сумата
от 303 лв., представляваща събрани по принудителен ред такси и разноски в полза на
ЧСИ, счита, че със същата ответникът се е обогатил неоснователно, спестявайки
средства за заплащане на дължимите такси и разноски по принудителното изпълнение,
а ищецът е обеднял. Претендира и законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както разноските по делото.
Ответникът .............. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва иска при възражения, че вземането не е било погасено по давност, тъй
като действията по образуване на изпълнителното производство и принудително
събиране на наложената глоба, са предприети в законоустановения срок, преди да е
изтекла абсолютната погасителна давност. Счита, че длъжникът няма право да иска
обратно платено погасено по давност задължение, независимо дали е знаел за
изтичането на давността. Останалите възражения се отнасят до друго наказателно
постановление и друго изпълнително дело, които не са предмет на настоящото
производство, поради което не следва да намерят място в доклада по делото. Моли за
отхвърляне на предявения иск и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото на л. 51 е представен Акт за установяване на административно
нарушение № 0329193/10.01.2018 г., съставен на ищцата Б. С. К., за това, че на
посочената дата пътува без превозен документ и отказва да закупи карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, с което
същата е нарушила чл. 18, т. 1, б. „а“, „б“ и „в“ и чл. 35, ал. 1 от Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на ..............
(НРУПОГТТСО).
Между страните не е спорно, а с приложеното на л.50 от делото Наказателно
постановление № 329193/2018 г., издадено на 26.01.2018 г. от Зам. Кмета на ..............,
се установява че въз основа на съставения АУАН, на ищцата Б. С. К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 от
НРУПОГТТСО, която следвало да бъде платена в полза на Общинския бюджет. Върху
наказателното постановление е положен печат с отразяване на дата на връчването му –
13.07.2018 г. и дата на влизане в сила – 22.07.2018 г.
По делото е приложена и покана до ищцата за връчване на наказателното
постановление, което е връчено на същата, видно от приложената обратна разписка на
2
11.06.2018 г.
Видно от приложеното на л. 48 възлагателно писмо, на дата 04.11.2020 г. на
ЧСИ А. П., рег. ............ на КЧСИ е възложено събиране на сумата, дължима въз основа
на издаденото наказателно постановление, и въз основа на същото било образувано
изп. дело № .........
От приетия по делото препис на изп. дело № .........по описа на ЧСИ А. П., рег.
............ на КЧСИ, се установява, че в рамките на същото са извършвани следните
изпълнителни действия:
На 18.03.2021 г. е наложен запор върху вземането на ищеца - длъжник от
трудово правоотношение с „...............“ ООД.
На 26.11.2021 г. е наложен запор върху банкови сметки на ищеца – длъжник,
открити в „.......“ ЕАД.
На 15.05.2023 г. е наложен запор върху пенсията на ищеца – длъжник, като е
наличен отговор от ........., в който се сочи, че удръжки не могат да се правят, тъй като
се правят такива по друго изпълнително дело.
С писмо от ......... от дата 11.08.2023 г. последното уведомява, че започва да
прави удръжки от пенсията на ищеца – длъжник, считано от 01.09.2023 г.
Видно от протокол за извършено погасяване на дата 23.10.2023 г. е извършено
разпределение на постъпилите суми, съответно на дата 18.10.2023 г. на сумата от
219,84 лв. и на дата 19.09.2023 г. на сумата от 183,16 лв., както следва: погасени са
такси по тарифата в размер на 203 лв. и неолихвяемо вземане – глоба в размер на 200
лв.
На 18.10.2023 г. е вдигната запора върху пенсията на ищеца – длъжник.
Към исковата молба и на л. 6 от делото е приложено и Удостоверение от ЧСИ А.
П., в което същият удостоверява, че въз основа на Наказателно постановление №
329193/2018 г., издадено на 26.01.2018 г. е образувано изп. дело № .........с взискател
.............. и длъжник Б. С. К., като по делото е постъпила сума в размер на 403 лв., с
която е напълно погасено задължението.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че срещу него има издадено
Наказателно постановление № 329192/26.01.2018 г., с което е наложена глоба в размер
на 100 лв., дата на която е влязло в сила наказателното постановление, както и че за
събиране на глобата срещу него е образувано изпълнително дело № .........по описа на
ЧСИ А. П., в рамките на което глобата е събрана принудително.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга,
както и наведените правопогасяващи и правоизключващи възражения, в това число, че
е извършвал действия, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е да докаже пълно и
главно, че е ответникът се е обогатил без основание до размера на претендираната
сума, а ищецът е обеднял до този размер.
В тежест на ответника по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е да докаже
връщане на сумата и основанието, на което я е получил, както и всички възражения,
изложени в отговора на исковата молба.
По делото беше доказано, че на 10.01.2018 г. ищцата е извършила нарушение на
Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на
3
територията на .............. (НРУПОГТТСО), като е използвала градски транспорт без
закупен превозен билет и е отказала да закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците. В тази връзка на същата е
съставен АУАН и Наказателно постановление № 329193/2018 г., издадено на
26.01.2018 г. от Зам. Кмета на .............., се установява че въз основа на съставения
АУАН, на ищцата Б. С. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лв.
Не е спорно между страните, а и от представения препис на изпълнително дело
№ .........по описа на ЧСИ А. П., се доказа, че за принудителното събиране на
наложената глоба, по възлагане на ответната община на 04.11.2020 г. е образувано
изпълнително дело, като на съдебния изпълнител са възложени правата по 18 от ЗЧСИ.
От представените по делото писмени доказателства беше доказано и
обстоятелството, че по изпълнително дело № .........по описа на ЧСИ А. П. в резултат
на принудително изпълнение е постъпила сумата от 403 лв., с която е погасена глобата
в размер на 200 лв. и 203 лв. такси на съдебния изпълнител по тарифата.
Вземането за глоба по издадено и влязло в сила наказателно постановление на
.............. представлява публично общинско вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 от
ДОПК. По силата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните задължения се погасяват с
изтичането на петгодишен давностен срок, считано от първи януари на годината,
следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок. Глобата на ищеца е наложена по реда на ЗАНН,
поради което и приложение намират нормите на ЗАНН.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН административното наказание глоба не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наказанието е наложено, а съгласно чл.
82, ал. 2 от ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Между страните не се
спори, че наказателното постановление е влязло в сила на 22.07.2018 г., поради което
давността по чл. 82, ал. 2 от ЗАНН е изтекла на 22.07.2020 г. От приложеното
изпълнително дело се установява, че възлагателното писмо за събиране на публични
вземания е било депозирано при ЧСИ на 04.11.2020 г. По делото липсват доказателства
за предприемане на действия по изпълнение на наложеното административно
наказание глоба преди 22.07.2020 г., поради което и не може да се приложи чл. 82, ал.
4 от ЗАНН. Ето защо за съда се налага извод, че към момента на образуване на
изпълнителното дело възможността за изпълнение на наложеното наказание глоба е
била погасена.
Следователно може да се обоснове извод, че ответната община е образувала
процесното изпълнително дело след като правото да изпълнява принудително е било
погасено, доколкото изтичането на изпълнителската давност за административното
наказание „глоба“ води до погасяване на възможността на общината да изпълни
принудително наказанието. След това глобата, разглеждана като публично вземане,
продължава да съществува само като естествено право. Нарушителят (ищцата) може
да я заплати доброволно (чл. 174 ДОПК намира съответно приложение). Тази
възможност за доброволно изпълнение след изтичането на изпълнителската давност по
ЗАНН не може да бъде съотнесена към плащанията, чрез принудително изпълнение.
Съгласно чл. 174 ДОПК не подлежат на връщане доброволно платени публични
задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по
реда на чл. 173. Видно е че законът визира, че не подлежат на връщане единствено
платените по доброволен път публични задължения, а по арг. за противното
принудително събраните суми след като давността е била изтекла, подлежат на
4
връщане.
Следователно събраните по процесното изпълнително дело глоба подлежи на
връщане, поради липсата на основание, на което същата е платена. В случая по делото
беше доказано, че събраната глоба е в размер на 200 лв., но ищецът е предявил иск за
сумата от 100 лв., поради което и предвид диспозитивното начало съдът следва да се
произнесе съобразно заявеното искане.
По отношение на събраните по принудителен път от ищеца суми за такси по
изпълнението, съдът намира, че при положение, че правото на принудително
изпълнение е било погасено към момента на образуване на изпълнителното дело, то
действително разноските за дължимите такси по принудителното изпълнение, няма
основание да се възлагат в тежест на длъжника, а следва да останат в тежест на
взискателя. Следователно чрез принудителното събиране от ищцата – длъжник на
сумите, дължими на съдебния изпълнител за извършените от него действия (такси по
Тарифата), които се дължат от взискателя авансово, всъщност е налице неоснователно
обогатяване от страна на .............., чрез спестяване на средства за дължимите такси по
принудителното изпълнение, а за ищцата- длъжник е налице обедняване. В случая по
делото беше доказано, че събраните по принудителен път суми от ищеца, които са
отнесени за погасяване на дължимите за принудителното изпълнение такси са в размер
на 203 лв., поради което предявеният иск се явява основателен до този размер, а над
тази сума до пълния предявен размер, искът подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, както следва: 50 лв. платена държавна такса и 400
лева реално заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част на
предявените искове, в тежест на ответника следва да се присъди сумата от 338,34 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на направените от
него разноски в производството, съобразно отхвърлената част на предявяните искове.
Същият е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
отхвърлената част на исковата претенция, в тежест на ищеца следва да се присъди
сума от 24,81 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .............., Булстат ........, със седалище и адрес на управление: гр.
С............ представлява от кмета В. Т., ДА ЗАПЛАТИ НА Б. С. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. С......., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 100 лв.,
представляваща получена от ответника сума по изп. дело № ........... на ЧСИ А. П. за
глоба, без основание – същата е събрана по изпълнително дело, което е образувано
след като вземането е било погасено по давност, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 26.09.2024 г. до окончателното плащане, и на основание
чл. 59 ЗЗД сумата 203,00 лева, представляваща събрани по изпълнителното дело от
ищеца такси и разноски за принудително изпълнение, с която сума ищецът е обеднял,
а ответникът се е обогатил спестявайки средства за заплащането им, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2024 г. до окончателното
5
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Б. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С.......
срещу .............., Булстат ........, със седалище и адрес на управление: гр. С............
представлява от кмета В. Т., осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
заплащане на сумата над 203,00 лева до пълния предявен размер от 303,00 лева,
представляваща събрани по изпълнителното дело от ищеца такси и разноски за
принудително изпълнение, с която сума ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил
спестявайки средства за заплащането им, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 26.09.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА .............., Булстат ........, със седалище и адрес на управление: гр.
С............ представлява от кмета В. Т., ДА ЗАПЛАТИ НА Б. С. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. С......., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД , на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 338,34 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА Б. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С......., ДА ЗАПЛАТИ НА
.............., Булстат ........, със седалище и адрес на управление: гр. С............ представлява
от кмета В. Т., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 24,81 лв. – разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6