№ 30893
гр. София, 30.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Частно
гражданско дело № 20241110108445 по описа за 2024 година
По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 23.02.2024 г.
С възражение с вх. № 121089/11.04.2024 г. длъжникът сочи, че вземането произтича
от индивидуален административен акт, поради което делото не е подсъдно на районен съд.
Твърди, че е платил сумата от 550 лв. Счита, че не е дал повод за завеждане на заповедното
производство, поради което оспорва дължимостта на присъдените разноски.
С молба с вх. № 154243/13.05.2024 г. заявителят потвърждава, че на 04.04.2024 г. е
получил плащане на сумата от 550 лв., поради което заявява, че няма интерес от предявяване
на установителен иск. Доколкото плащането е извършено след завеждане на делото, счита,
че длъжникът дължи разноски. Моли за прекратяване на производството и присъждане на
разноските.
Съдът намира, че предвид изявленията на заявителя в молба с вх. №
154243/13.05.2024 г. е надлежно десезиран, поради което заповедта за изпълнение подлежи
на обезсилване, а производството следва да бъде прекратено.
Претенцията на заявителя за присъждане на разноски въпреки прекратяването е
неоснователна. Отговорността за разноски е санкция за неоснователно предизвикан правен
спор, а в случая с поведението си длъжникът не е дал повод за завеждане на делото. Така е,
защото претендираното със заявлението главно вземане е основано на влязъл в сила
индивидуален административен акт /обстоятелство, по отношение на което заявителят и
длъжникът не спорят/, а такъв акт съгласно чл. 268, т. 1 АПК представлява изпълнително
основание, т.е. настоящото заповедно производство изобщо не е следвало да бъде
инициирано за главницата, а претенцията за мораторна лихва изобщо не се поддържа от
заявителя, вместо което той моли за цялостно прекратяване на производството.
Ето защо съдът намира, че издадената заповед следва да бъде обезсилена изцяло,
респ. производството следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 23.02.2024 г. по ч. гр. д. № 8445/2024 г. по описа на СРС, IIІ ГО, 85 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 8445/2024 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85
1
състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в 1-седмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2