Решение по дело №657/2018 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 52
Дата: 27 февруари 2019 г.
Съдия: Ванухи Бедрос Аракелян
Дело: 20183001000657
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е № 52

 

гр. Варна, 27.02.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Ели Т.                               

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 657/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 633, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 258 и следв. от ГПК.

Подадена e въззивнa жалбa от „Българска инвестиционна група“ ООД /в несъстоятелност/, чрез управителя К.Ч. против решение № 79 от 27.04.2018 г., постановено по т. д. 144/2012 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което са оставени без уважение молби вх. № 8144 от 19.12.2017 г., както и вх. № 726 от 31.01.2018 г., депозирани от настоящия жалбоподател за възобновяване на производството по несъстоятелност.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението. Навежда аргументи за наличие на дължими вземания по търговски сделки. По повод на вземането, посочено в Ревизионния акт от 2013 г. счита, че не са предприети действия за събиране на същото от страна на синдика. На следващо място твърди, че несъстоятелният длъжник не се е разпоредил с всички обекти, намиращи се в предвидената за застрояване сграда. В продължение на доводите за наличие на имущество, посочва и констатацията, закрепена в Ревизионния доклад за 2013 г. за наличие на печалба в размер на 145 000 лева. Излага, че в производството не са представени от синдика заверените търговски книги на дружеството, справки от Агенция по вписванията, както и удостоверение от Община Добрич по ЗМДТ за декларации за платени данъци на недвижимите имоти. Моли за отмяна на обжалваното решение.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок не са постъпили писмени отговори.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В о. с. з. заседание процесуалният представител на въззивника не се явява, депозира писмена молба, в която посочва, че поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното решение. В писмена защита навежда подробни твърдения за основателността на исканията за възобновяване.

В о. с. з. заседание „Прециз Агро Фер“ ООД, не се явява, не се представлява. Депозира писмена молба за отмяна на обжалвания съдебен акт. В писмена защита навежда подробни твърдения за отмяна на обжалваното решение.

В о. с. з. синдикът на дружеството в несъстоятелност излага подробни доводи за правилността на решението. Моли за отхвърляне на жалбата.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Производството по т. д. № 144/2012 г. по описа на Добричкия окръжен съд е с предмет несъстоятелността на „Българска инвестиционна група“ ООД – гр. Добрич.

С решение № 257 от 05.12.2012 г. по т. д. № 144/2012 г. на Добричкия окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на „Българска инвестиционна група“ ООД, определена е начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2011 г., постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, продължено е действието на наложените обезпечителни мерки и е определена дата на първото събрание на кредиторите – 11.01.2013 г., на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ. Същото е потвърдено с решение № 114 от 26.04.2013 г., постановено по в. т. д. № 93/2013 г. по описа на Варненския апелативен съд, което не е обжалвано пред касационната инстанция.

С определение № 820 от 21.12.2013 г., постановено по т. д. № 144/2012 г., Добричкият окръжен съд е постановил започване на осребряването на имуществото на длъжника. Същото определение не е обжалвано.

С постановление за възлагане № 1 от 19.01.2015 г., Добричкият окръжен съд е възложил на Миглена Денева правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор № 72624.622.6200.1.12, находящ се гр. Добрич, бул. „Добруджа“ № 21-23, бл. 1, ет. 1, ап. М-2. Получената сума от продажбата на същия е разпределена с одобрената с определение № 146 от 17.03.2015 г., за която е изготвена частична сметка № 1 от 16.02.2015 г., на основание чл. 721, ал. 2 от ТЗ.

След продажбата на недвижим имот с идентификатор № 72624.622.6200.2.6, находящ се сграда в гр. Добрич, бул. „Добруджа“ № 19-Б, с площ от 372.18 кв. м., с предназначение за обществено хранене е изготвена втора частична сметка от синдика от 01.11.2015 г.. Същата е одобрена от съда с определение № 60 от 18.02.2016 г., постановено по т. д. № 144/2012 г. по описа на Добричкия окръжен съд /л. 556/.

В изготвения доклад от синдика за извършените разпределения на суми, събрани при осребряването и за останалите наплатени вземания, на основание чл. 733, т. 2 от ТЗ е посочено, че от осребряването на имуществото на длъжника са събрани общо 115 300 лева, от които са платени разноски за производството по несъстоятелността - 33 772.50 лева и вземане на кредитора НАП – 81 527.50 лева. От записванията е видно, че са останали неплатени вземания на „Добрич строй“ ООД – 24 503.76 лева, К.К. – 13 697.40 лева, НАП – 7 793.73 лева, „Добротица БСК“ АД – 3 426.79 левва и „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД – 70 832.55 лева.

С решение № 50 от 27.01.2017 г., съдът по несъстоятелността е спрял производството, поради липсата на приета окончателна сметка за разпределение на проведеното заключително събрание от 26.01.2017 г. предвид изчерпване на масата на несъстоятелността. Същото решение не е обжалвано.

На 19.12.2017 г. управителят на „Българска инвестиционна група“ ООД /в несъстоятелност/ подава молба с вх. № 8144 до съда по несъстоятелността на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ с искане за възобновяване на производството, тъй като е налице имущество, представляващо 2 500 дяла от по 1 лев от на „Би Ай Джи Сървис Център“ ООД, чийто съдружник е дружеството в несъстоятелност.

От същия е депозирана и молба с вх. № 726 от 31.01.2018 г. /л. 693/ за възобновяване на производството по несъстоятелността на „Българска инвестиционна група“ ООД /в несъстоятелност/, в която се съдържат доводи за наличие на имущество досежно констатациите в ревизионните актове и доклади за наличието на парични средства от извършени продажби на недвижими имоти.

С обжалваното решение Добричкият окръжен съд е приел, че в молбите не е посочено бързоликвидно имущество, което да покрие началните разходи по несъстоятелността, като е отхвърлил молбите за възобновяване.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

По същество:

Съгласно разпоредбата чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението по ал. 1 (30.01.2017 г.) по молба на длъжник или кредитор (молбите са от 19.12.2017 г. и 31.01.2018 г. /п. к. 30.01.2018 г./), като възобновяването се допуска, ако молителят установи, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629 б от ТЗ.

В законноопределения преклузивен срок по делото са постъпили молби от дружеството в несъстоятелност чрез управителя К.Ч., с които се прави искане по чл. 632, ал. 2 от ТЗ поради наличие на достатъчно имущество.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице имущество на дружеството в несъстоятелност, в размер на 2 500 дяла от по 1 лев от капитала на „Би Ай Джи Сървис Център“ ООД, чийто съдружник е „Българска инвестиционна група“ ООД /в несъстоятелност/. От събраните доказателства и изявленията на синдика, дадени в последното о. с. з. пред настоящата инстанция се установява, че същото имущество не е включено в масата по несъстоятелността и по повод на него не е предприето изпълнение.

В доктрината е застъпено становището, че освен наличие на новооткрито имущество е необходимо молителят да обоснове и целесъобразност на продължаване на осребряването и разпределението във възобновеното производство /така Стефанов. С., Топчиев. Р., Митева. Д., Николов. Б. Актуални въпроси на производството по несъстоятелност, 2013, с. 689/.

В процесния случай, новооткритото имущество обаче, не е достатъчно да покрие текущите разноски в производството по несъстоятелността. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че последният публикуван ГФО на „Би Ай Джи Сървис Център“ ООД в ТР, касае 2011 г. и е обявен на 11.12.2012 г., т. е. за последните шест години отсъстват отчети за дейността на дружеството, поради което е невъзможно да се направи преценка за имущественото състояние на същото.

От друга страна текущите разноски в производството по несъстоятелност са в общ минимален размер от поне 2 500 лева, представляващи разходи за нова експертиза за оценяване на имуществото, поне три месечни възнаграждения на синдика, провеждане на пълна процедура по продажби, евентуално свикване на заключително събрание, ако осребряването се окаже неуспешно, или съставяне на одобрение и изпълнение на нова сметка за разпределение ако проданта се осъществи. Соченото имуществото не е бързволиквидно, каквото е изискването с оглед специфичността на производството. В настоящия случай не се претендира новооткритото имущество да е определена парична сума, а е вземане от дружествени дялове от капитала на „Би Ай Джи Сървис Център“ ООД. Прогнозна стойност на същите не е доказана, поради което следва да се приеме, че постъпленията в масата няма да могат да покрият разноските и вместо да послужат за удовлетворяване на кредиторите ще доведат до увеличаване на неудовлетворени вземания за разноски.

По повод твърденията за наличие на достатъчно имущество, основани на констатациите в ревизионните актове и доклади, въззивният съдебен състав намира следното:

В Ревизионен доклад № 1204148 от 08.01.2013 г. /л. 701/ и в Ревизионен акт № 1000914 от 06.04.2010 г. /л. 709/ се съдържат констатации за дължим корпоративен данък за 2011 г. и за ДДС за периоди до края на 2009 г.. Същите касаят реализирани доходи за периоди преди образуване на производството. Предвид горното, следва да се приеме, че същите не могат да обусловят извод за налично имущество, което да доведе до възобновяване на производството по несъстоятелността, на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че възражението във въззивната жалба за липса на предприемане на действия от страна на синдика за събиране на вземането по предоставения заем на „Кит“ ЕООД в размер на 80 000 лева, е неоснователно. Безспорно в производството е обявяването на същото дружество в несъстоятелност по молба на синдика на „Българска инвестиционна група“ ООД. Същото производство е спряно с решение № 29 от 13.02.2015 г., постановено по т. д. № 152/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд поради липсата на никакви дългосрочни или краткосрочни материални активи.

На следващо място, от синдика са предприети всички необходими действия за осребряване на наличното имущество, в това число и продажба на недвижимите имоти една, част от които са останали нереализирани поради липсата на купувачи на същите.

Вън от горното, следва да се посочи, че не са изпълнени указанията на съда по несъстоятелността, дадени с определение № 635 от 21.12.2017 г. /л. 684/ на дружеството в несъстоятелност, депозирало молба за възобновяване за внасяне на сумата в размер на 2 500 лева, на основание члл 632, ал. 2 от ТЗ, необходима за предплащане на началните разноски по чл. 629 б от ТЗ.

Настоящата съдебна инстанция приема, че след като не е налице никоя от алтернативните предпостави за възобновяване на производството, а именно наличие на достатъчно имущество, за което да бъде доказана прогнозна стойност при осребряване или внасяне на сума, необходима за предплащане на началните разноски, следва да се приеме, че молбите за възобновяване се явяват неоснователни.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 79 от 27.04.2018 г., постановено по т. д. № 144/2012 г. на Добричкия окръжен съд.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в седмодневен срок от съобщаването му с касационна жалба по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

На основание чл. 634 в, ал. 1 от ТЗ препис от решението да се изпрати на Добричкия окръжен съд за вписване в книгата по чл. 634 в, ал. 1 от ТЗ.

На основание чл. 634 в, ал. 2 от ТЗ на страните да се изпрати съобщение по реда на ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.         

 

 

         2.