№ 808
***, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20244430101367 по описа за 2024 година
Иск с правно основание иск чл.432 ал. 1 от КЗ.
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от П.П.Х., ЕГН **********,
против ***, за заплащане на обезщетение в размер на 10 000лв. за
причинените й неимуществени вреди, вследствие на *** на нейния *** Т.И.Ф.
при ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането -
11.03.2019г., до окончателното изплащане. Ищцата сочи, че е *** на ***
Т.И.Ф., ЕГН **********, починал на 11.03.2019 г. вследствие на ПТП на
25.02.2019 г. в *** с виновен *** Г. П. А., ЕГН **********, осъдена за това,
че на 25.02.2019 г. около 22:40 часа в ***, на ***, пред ***, при управление на
МПС - ***, собственост на А.С.П. от ***, нарушила правилата за движение
по пътищата установени в ЗДвП - чл.21, ал.1 от ЗДвП като управлявала МПС
от категория „В“ със скорост 67, 57 км/ч. в населено място - ***;-чл.116 от
ЗДвП, като не изпълнила задължението си, като *** на МПС по отношение на
*** Т.И.Ф., на ***, от *** и по непредпазливост причинил *** му, починал
по-късно на 11.09.2023 г. в 06:40 часа в *** *** като *** е избягал от
местопроизшествието - престъпление по чл.343а, ал.3, предл.6, б.“б“, предл.1,
във вр. с ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, с Присъда № 22/05.07.2023 г.
по НОХД № 327/2023 г. по описа на ПлОС, потвърдена с Решение №
2/05.01.2024 г. на ВТАС, влязла в сила на 24.02.2024г. Ищцата твърди, че
управлявания от подсъдимата А. ***, към момента на деянието - 25.02.2019 г.
е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в *** валидна от
12.06.2018 г. до 11.06.2019 г. Твърди, че на основание чл.380 от КЗ ищцата
уведомила ответното дружество като предявила по съответния ред
претенцията си, но била уведомена от ответното дружество, че същата не
попада в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за причинени
1
неимуществени вреди и по тази причина ответникът отказал да изплати
обезщетение за причинените неимуществени вреди. Сочи, че в резултат от
деянието, ищцата като *** на Т.Ф. загубила в негово лице здравата опора,
която той е бил за нея и за цялото й семейство през целия й живот. Твърди, че
с внезапната и тежка загуба, тя претърпяла и продължава да търпи и ще търпи
до края на живота си непреодолима мъка, болки и тъга, тъй като с *** Т.Ф. са
били свързани през целия живот, между тях е имало изключително силни
чувства на обич, топлота и привързаност, той не само, че е бил *** за нея,
чийто живот бил така рано прекратен, но бил и надежда и опора в живота й, а
тя се радвала на неговата изключителна помощ и грижи. Твърди, че ***т Ф. е
изиграл изключително силна роля при отглеждането и възпитанието на
ищцата още от най-ранната й детска възраст. Твърди, че всичко това й
създава и продължава да създава едни изключителни затруднения в
качеството й на *** на *** Т.Ф.. В съдебно заседание на 29.05.2024г. е
допуснато намаляване на исковата претенция до размер на 5 000лв.
Ответникът *** оспорва изцяло предявения иск - както по основание,
така и по размер. Счита, че от твърденията в исковата молба не се установява,
че ищцата следва да получи обезщетение за неимуществени вреди от *** на
*** си вместо най-близките й ***, доколкото не се твърди такива да не
съществуват, или пострадалия и най-близките и родственици да са били в
обтегнати отношения, не се твърди ищцата да няма близки, или поради
житейски обстоятелства да е имала отношения на особена близост, които да
обосновават житейска връзка, различна от обичайната между *** и ***. Сочи,
че пострадалия е оставил наследници от първи ред - низходящи,
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди и независимо,
че ищцата е *** на пострадалия, тя не е сред най-близкия му кръг. Сочи, че не
се твърди изключението, което касае всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с *** и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания. Твърди съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия Ф., поради извършено нарушение на чл.
108, ал. 1 от ЗДвП, както и поради установената концентрация на алкохол в
неговата кръв - 1,72 промила. Прави възражение за съпричиняване в равна
степен на степента на водача. Оспорва претенцията за неимуществени вреди и
по размер, като твърди, че исковата сума е изключително завишена и не
съответства на обективните критерии, включващи се в понятието
„справедливост”, счита, че сумата е недължима и поради степента на
съпричиняване на вредоносния резултат, сочи, че съгласно §96 от ПЗР на
ЗАКОН за изменение и допълнение на КЗ, е определен лимит по претенциите
на лицата по чл. 493А. ал.2 от КЗ - до 5000 лв. Оспорва като неоснователна
претенцията за лихва. Оспорва претенцията за разноски, прави възражение за
прекомерност на адв. хонорар.
По делото е конституирано като трето лице – помагач на ответника
Г.П.Р., която не е дала становище в хода на производството.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното: Приети са за безспорни между страните
2
следните обстоятелствата: че към момента на ПТП - 25.02.2019 г., *** е имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ***; че с влязла в сила на
24.02.2024г. Присъда № 22/05.07.2023 г. по НОХД 327/2023г. на ОС Плевен,
потвърдена с Решение на ВТАС по ВНОХД 271/2023г., водачът на лекия
автомобил - Г. П. А., е признат за виновен за процесното противоправно
деяние, съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 6, б. „б“, предл. 1,
вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК; че е отправена претенция до *** от
ищеца за заплащане на обезщетение и е налице отказ на *** да заплати
обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на
25.02.2019г. Приложено е производството по НОХД 327/2023г. на ОС Плевен
и копия на претенцията на ищцата до ответника и неговия отказ.
Не е спорно между страните, а и това се установява от приложените
справки от НБД Население на л. 70 и 75 от досъдебното производство, че
ищцата П.П.Х. е *** на М.Т.В., която от своя страна е *** на *** пострадал от
ПТП Т.И.Ф., т.е ищцата е *** на пострадалия по майчина линия.
Изготвената по делото съдебно автотехническа експертиза сочи
конкретния механизъм да ПТП: на 25.02.2019 г., около 22:40 часа, в ***, ***,
управляван от Г.П.Р. се е движил в посока юг със скорост 67,57 км/час. В
същото време, попътно на движението на МПС в дясната част на пътното
платно, се е движил *** Т.Ф.. Към момента, в който челната част на лекият
автомобил е отстоявал на разстояние 35,56 м. от мястото на удара, *** е
променил направлението на движение, и от западния тротоар на ***, пред
***, е слязъл върху асфалтовата настилка от пътното платно със скорост 3,2
км/час и след като изминал разстояние 1,7 м върху асфалтовата настилка,
непосредствено преди контакта между предна дясна ъглова част на
автомобила и тялото на пострадалия, той завъртял тялото си в посока на
часовниковата стрелка. Водачът на автомобила възприел движението на *** и
реализирал спиране без отлагане на следи върху настилката, последвал удар
между предна дясна ъглова част на автомобила и тялото на *** в областта на
дясно бедро и таз и при първоначалния контакт, направлението на ударния
импулс е бил под масовия център на ***, при което се реализирало завъртане
на тялото, отхвърляне, падане и търкаляне върху асфалтовата настилка на
пътното платно до момента на установяване в покой. Мястото на
първоначален контакт между предна дясна ъглова част от купето на
процесния автомобил и тялото на *** е в дясната част на асфалтовата
настилка на *** *** в по посока на движение на МПС, на 1,7 м източно от
десния тротоар. След отделянето на *** от автомобила, МПС реализирало
закьснително движение и се установило в покой, с което произшествието
приключило. ПТП е настъпило в ясно, сухо и студено време в тъмната част
на денонощието, при прав и хоризонтален участък в района на ПТП, пътното
платно е без особености, асфалтова настилка, еднопосочно движение, с два
тротоара, като този, от който е слязъл *** е бил с плочки, а другият –
затревен. Изводът на експертизата е, *** е имал техническата възможност към
момента на промяна на направлението на движението от тротоара към
асфалтовата настилка да възприеме *** като местонахождение, посока и
направление, да преустанови движението преди мястото на контакт, да
3
пропусне МПС и предотврати ПТП.
Изготвената по делото съдебномедицинска експертиза сочи, че при
огледа и аутопсията на трупа на Т.Ф., на ***, извършена в съдебна медицина
на 12.03.2019г., са били установени следните травматични увреждания: ***.
За причината за *** се сочи ***. Механизмът на получаване на уврежданията
е: блъскане на пешеходец от лек автомобил отзад, на границата между дясно
бедро и таз на височина от 62 до 75 см. от петата, последващо завъртане на
тялото, отхвърляне и падане върху платното с първоначален удар на дясната
странична повърхност на тялото при отведена в раменната става дясна ръка.
Заключението сочи, че е налице е пряка причинна връзка между травмите от
ПТП и ***. Относно алкохолното повлияване на *** към момента на ПТП е
посочено, че веднага след приемане на пострадалия в болницата, е иззета
кръв за изследване на съдържанието на алкохол в кръвта и резултатът от
химическата експертиза за изследване е наличие на алкохол в кръвта 1,72
промила, което представлява средна степен на алкохолно опиване. Сочи се, че
тази степен на опиване се характеризира с умерени, към значителни
нарушения в мисловната дейност, речта съобразителността, вниманието,
координацията на движенията, ориентировката в пространството, силно
забавени реакции, понякога сънливост и тази концентрация без съмнение е
повлияла негативно върху походката, възприятията, координацията на
движенията, бързината на реакциите на пострадалия, а в конкретния случай –
при възраст ***, негативния ефект от алкохола върху походката и
движенията, се наслагва с възрастово-болестните изменения в опорно-
двигателния апарат, каквито изменения имат болшинството на хората на
такава възраст.
За отношенията между ищцата и пострадалия от ПТП и вредите за
ищцата от *** на нейния ***, гласни доказателства бяха събрани от разпита
на *** – неин ***, който също е ищец в производство за обезщетение срещу
ответника във връзка със същата щета. *** посочи, че е *** на *** Т.Ф., ***,
но от 2000г. установил, кой е *** и тогава се запознал с *** и с неговите 10-11
***, вкл. ищцата. *** посочи, че не е живял в едно жилище с ***, но били
наблизо. Той посочи, че с ищцата от 2000г. се намира в приятелски и
роднински взаимоотношения, че от 7 години ищцата живее със семейството
си в ***. *** твърди, че ищцата била в много близки отношения с *** си,
почитала е възрастните хора и много често са се засичали на гости в *** й.
Посочи, че *** на ищцата са били разведени, и ищцата живеела като ***, но
това не й е пречело постоянно да посещава *** си. Заяви, че ищцата
преживяла много тежко инцидента, като разбрала за ПТП, всички *** се
събрали и П. си дошла от ***, а после дошла за погребението, с *** й имали
много топли отношения, той много й помагал и я учел на много неща, много
й липсвал, когато си идвали от ***, ходели на гробища на Задушница.
Посочи, че *** *** на ищцата я е учел на добродетели, радвал се на
постиженията й, че се е омъжила за ***. Посочи, че към всички *** ***то се е
отнасял еднакво, били сплотено и задружно семейство.
С оглед така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
4
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. По силата на договора за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени
вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и
използването на моторни превозни средства. За основателността на
предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на
следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено
застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който
застрахован е причинителя на вредата. Фактът на ПТП, вината на водача,
причинно-следствената връзка между *** на ***то на ищцата, и деянието на
водача, наличието на застрахователно правоотношение с ответника, не са
спорни по делото, и се доказаха и от събраните доказателства. С оглед
заключението на двете съдебни експертизи по делото, които съдът изцяло
кредитира, съдът приема за доказано по делото своевременно направеното
възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат .
В случая спорен по делото е въпросът дали ищцата е от кръга на
лицата, които имат право на обезщетение по КЗ поради изключителната
връзка между него и починалото лице, вследствие на ПТП със застрахования
автомобил, какъв е интензитета и размера на неимуществените вреди.
Съдебната практика /Решение № 60070 от 29.06.2021 г. на ВКС по т. д. №
904/2020 г., I т. о., ТК, цитиращо ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, решение № 17/16.03.2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на ІІ т. о.
на ВКС, препращащо към решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г.
на ІІ т. о. на ВКС/ сочи, че от гледна точка на чл. 52 ЗЗД справедливо е и
други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с *** постоянна
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални вреди и страдания от *** му, сравними с интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките, но възможността
за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/61 г. и ППВС
№ 5/69 г., следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между *** и лицето
да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди - наред с най-близките на ***
или вместо тях, ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт.
Особено близка привързаност може да съществува между *** и неговите ***,
тъй като в традиционните български семейни отношения ***/****** и *** са
част от най-близкия родствен и семеен кръг, и връзките между тях обичайно
се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Но отново е направено разграничението, че последните, сами по себе
си, не предпоставят обезщетяване, а само тогава, когато конкретни
житейски обстоятелства са превърнали привързаността в толкова силна, че
*** на съответния родственик е станала причина за болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
5
съответната родствена връзка. Наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай, въз основа
на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди
само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с *** и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Житейските ситуации и
обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката
на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като
примерни ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат:
продължителното отглеждане и възпитание на *** от ***/*** по причина на
заболяване, смърт, дезинтересиране от *** или работа на *** в чужбина,
трайно полагане на грижи за ***/***то от ***, вместо от неговите ***.
Главното и пълно доказване на обстоятелствата по материалноправната
легитимация на ищците, извън кръга очертан с постановления № 4/61 г. и №
5/69 на Пленума на ВС, в хипотезата на родство с ***, извън родство от първа
степен по права линия, предпоставя установяването на три групи факти: 1.
такива, които по своето естество са годни да провокират създаването на
особена близка връзка, надхвърляща – когато се касае за лица в някаква
степен на родство - типичното съдържание на такава връзка, традиционно за
българското семейство, бит и морал – тези обстоятелства следва да
обосновават житейските предпоставки за възникването на изключителна
духовна връзка, но сами по себе си не биха били достатъчни за обосноваване
на активна материалноправна легитимация; 2. факти, свидетелстващи за
съдържанието на установилата се, по причина особената житейска ситуация,
връзка между съответните родственици - с продължителност, интензитет и
проявления, съобразими за период, значително преди и към момента на
настъпване на ***, които да позволяват квалифицирането й като необичайна;
3. търпените болки и страдания от загубата, надхвърлящи по интензитет и
времетраене обичайно търпимите от *** на близък човек. Неустановяването
на която и да е от трите групи факти изключва обосноваването на активна
материално-правна легитимация на ищци, по искове за обезщетяване на
неимуществени вреди, извън кръга очертан с ППВС № 4/61 г. и ППВС №
5/1969 г. При това от значение е не личната оценка на ищеца или
квалификацията на създалите се отношения между него и ***, дадена от трети
лица, а доказването на обстоятелствата, предоставящи възможност съдът да
изгради личното си впечатление и убеждение за изключителност на тази
връзка. Например в решението по т. д. № 291/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС, е
прието, че пребиваването на *** в дома на ***то, полагането на грижи от
негова страна в процеса на отглеждането им, вкл. воденето им на детска
6
градина и занимаването им с различни игри, предаването от ***то на *** на
знания и опит в областта, в която се е развивал професионално, са израз на
типичното за българските традиции участие на ***/****** в отглеждането и
възпитанието на ***, но не разкриват изключителност на съществувалата
между ***то и неговите *** родствена връзка. Прието е, че от факта, че ***
на ***то е била първи трагичен случай в семейството и че поради силната си
привързаност към него, четиримата ищци - единият от които носи неговото
име, са страдали много за загубата му и продължават да го споменават, не се
установява в правната сфера на ищците да са настъпили неимуществени
вреди, надхвърлящи като интензитет и продължителност болките и
страданията, които е нормално да търпят ***те по повод загубата на обичан
от тях ***. В решение № 92 по т.д. № 1275/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС,
идентично е съобразено, че обстоятелствата, че *** се грижела за
пострадалата си *** в детството й, и последната прекарвала летните си
ваканции при нея, че и след създаването на свое семейство продължила да
поддържа контакт с *** си – по телефона и посещавайки я често, а ищцата й
помагала в отглеждането на собствените й ***, нейни ***, както и че ищцата
е изживяла много тежко загубата й, не позволяват обосноваване на извод за
изключителност в близостта между ищцата и починалата, а сочат на нормална
за българската традиция духовна и емоционална близост между *** и ***,
характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа.
При така посочените постановки, анализът на свидетелските показания
в настоящия случай разкрива единствено обичайната връзка, характерна за
*** и *** – разбирателство и обич между родственици по права линия, които
по никакъв начин не се различават от общоприетите за нормални семейни
отношения в българските традиции. Дори и да се игнорира обстоятелството,
че единствения разпитан по делото *** е очевидно заинтересован от изхода на
делото, т.к. самият той е ищец срещу ответника за обезщетение от същото
ПТП, и от друга страна – той се възприема като роднина на ищцата, то
неговите показания не могат да послужат за извод за изключителна връзка
между ищцата и *** й *** – *** е наблюдавал семейните отношения в това
семейство след 2000г., когато ищцата е била вече *** и почти самостоятелен
човек. Същевременно, той посочи, че ищцата е отглеждана от ***, поради
което връзките с ***то по *** не биха могли да бъдат ежедневни, а само
спорадични - по определени поводи и през почивни дни, т.е. – едни нормални
семейни връзки, които не се отличават с различие от общоприетите такива.
Отново от свидетелските показания се установява, че поне 2 години преди
*** на *** си, ищцата се е преместила със семейството си да живее в друг
град – в ***, като не се установява в този период тя да е поддържала връзка
със своя *** в ***, още повече тази връзка да е била тясна, постоянна и
дълбоко емоционална. Поради горното, съдът приема, че по делото не се
доказа изключителност на връзката и отношенията между ищцата и
пострадалия й ***, които да сочат, тя е от категорията лица извън най-
близкия семеен и родствен кръг, които имат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на ПТП на 25.02.2019г. Изискването за
изключителност не е изпълнено и по отношение на действително
7
претърпените от ищцата неимуществени вреди, т.к. посоченото поведение на
ищцата след *** на нейния *** е в рамките на човешката мъка от загуба на
близък, но по делото не се установи липса на ресурс ищцата да се справи със
загубата на своя родинина. Несъмнено е, че внезапната загуба на близък
родственик се преживява тежко, и е травматично събитие, което представлява
претърпени неимуществени вреди, но липсват доказателства интензитетът и
продължителността им да са такива, които да са годни по естеството си да
обосноват извод, че е налице основание да се направи изключение от
разрешенията, дадени от Пленума на ВС в постановления № 4/61 г. и № 5/69
г., и да се признае на ищцата право да получи обезщетение за тези вреди.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е изцяло
неоснователен и следва се отхвърли.
По разноските: С оглед изхода на делото, в полза на ответника следва
да се присъдят разноски на основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК в размер на
1370.00 лева, както следва – 1220лв. за съдебни експертизи и 150лв. юрк.
възнаграждение, определено от съда на базата на фактическата и правна
сложност на делото и провеждането му в едно съдебно заседание.
Воден от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.П.Х., ЕГН **********, от ***, против
*** ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание
чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева, за
причинените й неимуществени вреди от *** на нейния *** Т.И.Ф. с ЕГН
**********, починал вследствие на ПТП, осъществено на 25.02.2019г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на ПТП -
25.02.2019г., до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ГПК, П.П.Х., ЕГН **********, от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на *** ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от
1370.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на
ответника Г.П.Р., ЕГН ********** от ***, ***.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8