№ 426
гр. Перник, 14.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500162 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1100/17.12.2024 г. по гражданско дело № 685 по описа за 2024 г.,
е признато за установено по отношение на ”ТИЕМ ФИНАНСИ” ООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя
Н.Н.Б, по иска, предявен от Р. Р. Н., с постоянен адрес: *** чрез адв. М. М. А., че
уговорените клаузи в чл. 11 от Договор за паричен кредит № *** г., уреждащ
неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение и чл. V, т. 11 от Общите
условия за предоставяне на кредити на потребители от „ТИЕМ ФИНАНСИ“ ООД от
05.06.2023 г. към Договора, допускащ начисляване на таксата „администриране на
просрочен кредит“, се явяват нищожни, като противоречащи на закона и добрите
нрави и е осъдено ”ТИЕМ ФИНАНСИ” ООД да заплати на Р. Р. Н. сумата в размер на
1 426,92 лв. /хиляда четиристотин двадесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/,
представляваща получена от ответника сума на отпаднало основание за неустойка и
такса „администриране на просрочен кредит“, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 08.02.2024г. до окончателното заплащане на сумата.
”ТИЕМ ФИНАНСИ” ООД е осъдено и да заплати на Р. Р. Н. направените разноски по
делото в размер на 922.60 лева, съобразно уважената част на исковите претенции.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „ТИЕМ
ФИНАНСИ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „Кракра“, № 39, офис 5, представлявано от управителя Николай Никифоров
Беломански, чрез адв. А. А., с която се обжалва първоинстанционното решение,
постановено по гр. дело № 685/2024г. по описа на РС-Перник само в частта, в която са
уважени предявените искове. Твърди се, че същото е незаконосъобразно, постановено
при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и
необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд приема, че уговорените клаузи
в чл.11 от Договора за паричен кредит уреждащ неустойката в случай на предоставяне
на обезпечение и чл. 5, т. 11 от Общите условия са нищожни, като противоречащи на
закона и добрите нрави. Сочи се, че съдът приема тези клаузи за нищожни, тъй като
1
възнаграждението за допълнителна услуга „Администриране на просрочен кредит " и
размера на неустойката не са включени в общата сума дължима от потребителя и че
тази такса е свързана с дейността на Дружеството, по одобрение, усвояване на кредита
и неговото управление, поради което тази такса не може да бъде начислена и събирана.
Твърди се, че първоинстанционният съд приема, неустойката в сключения между
страните Договор, че заемателя се задължава да предостави на заемодателя
обезпечение за предоставения кредит едно от следните обезпечения - запис на заповед,
банкова гаранция или да осигури подписването на договор за предоставяне на
поръчителство с поръчител в тридневен срок от подписване на Договора за паричен
кредит, като при неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи на
кредитора неустойка. Сочи се, че уговорената неустойка е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договореното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение
има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем и клаузата за неустойка изцяло
противоречи на добрите нрави и нарушава принципа на справедливостта.
В жалбата се оспорват тези изводи като незаконосъобразни, като се излагат
допълнителни съображения. Твърди се, че съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в
съдържанието на Договора за потребителски кредит следва да е посочен и годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Сочи се, че в годишния процент на разходите
не се включват разходите, които възникват за потребителя поради виновно
неизпълнение на задълженията след сключване на Договора. Тези дължими неустойки
или други плащания, които възникват поради неизпълнение на задължение не
представляват разходи, включващи в ГПР съгласно чл.19, ал.3,т.1 от ЗПК и
Приложение 1 от ЗПК. Сочи се, че в ГПР се включват само тези разходи, които са
дължими от кредитополучателят при пълно и точно изпълнение по Договора, но не и
тези разходи, които възникват поради неизпълнение на задължение по Договора, които
са извън ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.3,т.1 от ЗПК. Твърди се, че в
противоречие на горните разпоредби съдът приема, че договорената неустойка и такса
за управление на просрочен кредит се включват в ГПР и че тези клаузи в Договора за
нищожни. Сочи се, че съдът неправилно приема, че договорената неустойка при
неизпълнение на задълженията на потребителя да предостави обезпечение по кредита
заобикаля и нарушава закона и е договорена в противоречие с добрите нрави. Твърди
се, че клаузата за неустойка, която е дължима от заемателя при неизпълнение на
задължение не е нищожна, а е действителна правна клауза, предвид обезпечителната и
обезщетителната й функции.
Оспорват се също изводите на съда относно клаузата в Договора, че договорена
неустойка е нищожна, тъй като не става ясно как е определена в този размер. Излагат
се съображения, че в конкретния случай неустойката е договорена ясно и начина на
определяне на нейния размер и че неустойката е определена в абсолютна и конкретна
сума, което не противоречи на закона и добрите нрави.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение,
като незаконосъобразно в частта, в която са уважени предявените искове и да бъде
2
постановено друго решение с което да бъдат отхвърлени исковите. Прави се искане за
присъждане на разноски пред настоящата инстанция.
С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Р. Р. Н. с постоянен адрес:
***, чрез адв. М. М. А. е депозирал отговор на въззивната жалба, като се сочи, че
въззивната жалба е неоснователна и недоказана, и следва да бъде оставена без
уважение. Сочи се че, въззивната жалба е неоснователна, тъй като не се сочат
конкретни пороци по същество на решението или конкретни процесуални
нарушения. Излагат се съображения, че са неоснователни твърденията на
въззивника, че първоинстанционният съд неправилно приема, че клаузата в чл. 5, т. 11
от Общите условия за предоставяне на кредити от 05.06.2023г. към Договора с която се
предвижда начисляване на такса „Администриране на просрочен кредит“ е нищожна.
Излагат се съображения, че са неоснователни твърденията на въззивника, че
първоинстанционният съд неправилно приема, че клаузата по чл.11 от Договора за
паричен кредит № 105025/14.03.2023г., с която се предвижда неустойка в размер на
926 92 лв. е нищожна. Твърди се, че в случая неустойката изначало не е обвързана с
настъпването, каквито и да е било вреди за кредитора и се дължи независимо от това
дали такива биха могли реално да настъпят или не. Въпросното вземане ако беше
включително в ГПР, би било в размер на 794,20% - надхвърлящо многократно
законоустановения размер от 50% и че процесната неустойка има характер на „общ
разход по кредита за потребителя“ по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните
разпоредби на ЗПК. Сочи се, че по този начин посочения в Договора годишен процент
на разходите в размер на 45,71% не позволява кредитополучателя да прецени
икономическите последици от сключването на сделката. Твърди се, че
първоинстанционният съд правилно приема, че в случая няма адекватен критерий за
преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението
на вторичното задължение. В продължение сочи, че първоинстанционният съд
правилно приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите
нрави, поради което в частта за неустойката договорът не е породил правно действие и
че уговорената неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за
виновно неспазване на договореното задължение за предоставяне на обезпечение.
Твърди се, че първоинстанционният съд е стигнал до тези изводи съгласно трайната и
непротиворечива съдебна практика на ВКС. Сочи се, че първоинстанционният съд
основателно възприема въз основа на представените по делото писмени
доказателства, изслушаната по делото ССчЕ, както и съгласно съдебна практика на
ВКС да прогласи за нищожни спорните клаузи по Договора.
Въз основа на изложеното, моли съда да остави без уважение въззивната жалба,
като неоснователна и недоказана и постанови решение, с което да бъде потвърдено
решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.
Прави искане за присъждане на всички сторени пред настоящата инстанция
съдебни разноски.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
3
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за 29.05.2025 г. от 11:00 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
• да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
4
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага
да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд - Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5