Определение по дело №124/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирани пред съда искове от [фирма], вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н "Т.",[жк]Б, № 17, представлявано от С. М. Д.-управител, чрез Адвокатско дружество „М. М. и съдружници", представлявано от адв. М. М., с адрес за призоваване: [населено място] 1000, ул. „С." № 4, срещу [фирма], вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] поле, общ.Б., представлявано от В. Г. В. – управител.

Исковата претенция се основава на твърдението изведено с исковата молба, за възникнали между дружеството ищец и дружеството ответник търговски отношения. Така по силата на сключен между страните Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013г., е било постигнато съгласие, [фирма] като продавач, да достави и продаде на [фирма], като купувач, инертни материали- насипни земни маси, от табана на рудник „Х. С.”, находящ се в землището на [населено място], Община Д., област Х., стопанисван от дружеството продавач.

Твърди се в исковата молба по делото, че за периода от сключването на договора-17.10.2013г. до 13.01.2014г., в изпълнение на поетите по договора задължения, [фирма] е продало на купувача [фирма], инертни материали- насипни земни маси, с общо количество 67 714 куб.м., за цена по 1.67лв. за кубически метър, или земна маса на обща стойност 112 856.66лв.

Сочи се още в исковата молба, че съобразно т. 3.2, във връзка с т. 4.2 от сключения договор, е било договорено между двете търговски дружества и начина на заплащане на продажната цена, като същата следвало да се заплаща от купувача авансово, а остатъка да се заплаща след получаване на всяка отделна доставка материал, в срок от 2 дни от издаването на фактурата.

Исковата претенция по настоящото дело е основана на издадената от продавача и приложена с исковата молба окончателна данъчна фактура № [ЕГН] от 14.01.2014г. Договорената между страните цена на покупката на стоката е отразена в съответствие със Закона за счетоводството от продавача [фирма] в издадената фактура, както следва: от общо дължимата сума за закупеното количество земна маса на стойност 112 856.66лв. са били приспаднати платените авансово от купувача суми в размер на 33 333.33лв. по фактура № 715/31.10.2013г. и 33 333.33лв. по фактура № 716/05.11.2013г., като така е формиран остатък за заплащане по цитираната данъчна фактура в размер на 55 428 лв. с включен ДДС.

Твърди се в искавата молба от представителят на дружеството ищец, че издадената от продавача [фирма] и описана данъчна фактура е изпратена и приета без възражения от страна на купувача [фирма] .

Ищецът твърди че в сключения между страните договор за продажба, изрично е уговорен падеж на плащането на цената на доставяната стока, който е вписан в разпоредбата на т. 4.2 от договора. Това дава основание на дружеството ищеца да счете, че след изтичане на уговорения срок от издаването на фактура № [ЕГН] от 14.01.2014г., дружеството ответник като купувач дължи остатъка от продажната цена, в размер на 55 428.00лв., с включен ДДС, за което задължение купувача е изпаднал в забава, считано от 17.01.2014г.

За задължението си дружеството ответник е било уведомено и поканено да изпълни с писмо с изх. № 139/06.03.2014г. и с Нотариална покана от 17.03.2014г. на Нотариус А. И.- В., с район на действие РС София, с рег. № 460 в НК, но въпреки поканата доброволно заплащане на остатъка от дължимото не е било извършено.

Тъй като ответното дружество не е изпълнило насрещното задължение да заплати цената на получената и закупена от него стока, дори и след получаване на изпратената му нотариална покана, то за дружеството ищец е възникнал правния интерес да иска от съда да постанови решение, с което да осъдите ответника [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] поле, общ. Б., обл. Б., с ЕИК:[ЕИК], представлявано от Управителя В. Г. В., да изпълни задълженията си, произтичащи от Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013 год. и данъчна фактура № [ЕГН]/14.01.2014 год., като заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], район „Т.",[жк]Б № 17, с ЕИК:[ЕИК], представлявано от Управителя С. М. Д., сумата от 55 428.00лв., представляваща стойността/остатък от продажната цена/ на закупени от ответника стоки -насипни земни маси от табана на рудник „Хр.С.", [населено място], общ. Д., обл. Х., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на предявяване на исковата молба пред съда до окончателното заплащане на задължението отстрана на ответника, както и да осъди ответника [фирма] да заплати на [фирма] сума в размер на 1403.90 лв., представляваща изтеклата законна лихва за забава, начислена върху дължимата от ответника сума по издадената данъчна фактура № [ЕГН]/14.01.2014 г., считано от датата на падежа на задължението по съответната фактура- 17.01.2014 год., до датата на завеждане на настоящата искова молба-17.04.2014 год.

Ищецът моли също така, съдът на основание т.7.2 от Договора за покупко-продажба от 17.10.2013 год., да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5 542.80лв., представляваща неустойка за забава в размер на 10% от стойността на незаплатената доставка на материали, както и сторените по делото разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства и е направено искане за допускане на съдебно икономическа експертиза, за установяване на отбелязванията в счетоводствата на двете дружества, както и за доказване на размера на претендираната мораторна лихва за забава и договорна неустойка.

Направено е искане за допускане на обезпечение на предявените искове, чрез налагане на запор върху сметките на дружеството ответник в български и чуждестранни банки на територията на РБ, за което съдът се е произнесъл с определение по делото.

След като е приел исковата молба за редовна и е счел че е налице изначална допустимост на предявените пред съда искове с правно основание чл. 327 от ТЗ във връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, съдът е извършил проверка за приложимия процесуален закон и за процесуалния ред по който следва да се проведе производството по делото, като е постановил производството по делото да се развие и проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, приложимия процесуален закон уреждащ търговските спорове.

Съдът е изпратил препис от исковата молба по делото и книжата приложени към исковата молба на насрещната страна, по реда на чл. 367 ал.1 от ГПК, като му е указал за възможностите дадени от закона в нормата на чл. 367 ал. 4 от ГПК и чл. 369 от ГПК. Указани са с оглед на служебното начало на другата страна и неблагоприятните процесуални последици от неподаването на отговор в установения от закона срок съобразно разпоредбата на чл. 370 от ГПК.

В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от [фирма], чрез пълномощника му по делото- адв. И. М.. С отговор е представено по делото платежно нареждане от 29.04.2014г., като се твърди, че сумата по процесната данъчна фактура № [ЕГН]/14.01.2014год., е заплатена, като се иска от ответната страна, съдът да прекрати производството по делото в частта на исковата претенция за главница по сключения между страните договор за претендираната сума от 55 428.00лв. Възразява се от ответната страна чрез процесуалния пълномощник, че по правилата на чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, недопустимо е кумулирането на неустойка за забава за изпълнение на парично задължение с обезщетение по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, в размер на законната лихва за същото неизпълнение/Решение № 68 от 09.07.2012г. на ВКС, ТК, І-во отделение по ТД № 450/2011г. по описа на ВКС/. В този случай търговеца би понесъл две санкции за едно и също неизпълнение и би се стигнало до неоснователно обогатяване за кредитора, поради което за ищеца остава възможността да поиска обезщетение за законна лихва или обезщетение за неустойка. Навадено е с писмения отговор възражение от ответника [фирма], чрез процесуалния му пълномощник И. М., с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД- за нищожност на клаузата за неустойка на т. 7.2 от Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013 год., поради противоречие с добрите нрави, тъй като същото се явява несъвместимо с тях, тъй като предопределя нарушаване на принципа на справедливост и на добросъвестността в гражданските правоотношения и създава възможност за несправедливо обогатяване на съконтрахента, в чиято полза е уговорено. Пълномощника на дружеството ответник моли съда, в случай че не приеме възражението по чл. 26 ал.1 от ЗЗД за нищожност на неустоечната клауза, алтернативно да приеме възражение за прекомерност на неустойката по т. 7.2 от Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013 год., тъй като така определения размер от 10% от стойността на неизплатената доставка за материали е прекомерна.

С писмения отговор не се възразява на доказателствените искания на ищцовата страна, но се изказва становище, че с оглед на заплащането на размера на претендираната главница в хода на процеса, на експерта икономист, следва да бъде възложена задачата да отговори само на един от въпросите посочени в исковата молба- този за размера на дължимата законна лихва върху претендираната главница, за времето от датата на поканата за плащане- 20.03.2014г. до датата, на която сумата е заплатена.

Към писмения отговор е приложено копие от платежно нареждане за извършеното плащане на претендираната главница в размер на 55 428.00лв. от [фирма] на [фирма].

Съдът е дал възможност на ищцовата страна, по реда на чл. 372 от ГПК, да поясни и допълни първоначално предявената искова молба, без да променя фактическите си твърдения, но допълнителна искова молба по делото не е била представена. Ето защо на дружеството ответник не е давана възможност за отговор по реда и в сроковете на чл. 373 от ГПК.

По искане на ищцовата страна и на основание чл. 232 от ГПК, съдът е допуснал оттегляне на предявения иск от [фирма], с който се иска от съда да постанови решение и да осъдите ответника [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] поле, общ. Б., обл. Б., с ЕИК:[ЕИК], представлявано от Управителя В. Г. В., да изпълни задълженията си, произтичащи от Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013 год. и данъчна фактура № [ЕГН]/14.01.2014 год., като заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], район „Т.",[жк]Б № 17, с ЕИК:[ЕИК], представлявано от Управителя С. М. Д., сумата от 55 428.00лв., представляваща стойността/остатък от продажната цена/ на закупени от ответника стоки -насипни земни маси от табана на рудник „Хр.С.", [населено място], общ. Д., обл. Х., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на предявяване на исковата молба пред съда до окончателното заплащане на задължението отстрана на ответника, като производството по делото по отношение на главния иск с правно основание чл. 327 ал.1 от ТЗ във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД е прекратено, поради оттегляне на иска.

В насроченото по делото открито съдебно заседание при пледоариите си по време на устните състезания- пълномощника на [фирма]- адв. Г. поддържа предявения иск за заплащане на претендираните лихви за забава, на основанията изложени още в исковата молба по делото, като моли съда да присъди на ищцовото дружество и сторените по делото разноски съобразно представения списък по реда на чл. 80 от ГПК.

С писмена защита по делото, пълномощника на [фирма]- адв. И. М., поддържа направените още с отговора на исковата молба възражения за недопустимост на кумулирането на неустойка със законна лихва за един и същи период на забава на изпълнението от страна на длъжника, както и възражението за нищожност на договорената неустойка на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, както и искането за редуциране на същата поради прекомерност, за което е развил подробните си правни съображения.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът счита за установено следното:

Страните по делото са търговски дружества, като видно от актуалните справки от ТР, представени по делото с исковата молба, дружеството ищец- [фирма] се представлява от Управителя С. М. Д. и с основен предмет на дейност- строителство. Дружеството ответник- [фирма] също е регистрирано в ТР, като е с Управител В. Г. В. и с основен предмет на дейност- строителство на автомагистрали и пътища.

Не е спорно между страните по делото, че след преговори и по силата на сключен между страните Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013г., е било постигнато съгласие, [фирма] като продавач, да достави и продаде на [фирма], като купувач, инертни материали- насипни земни маси, от табана на рудник „Х. С.”, находящ се в землището на [населено място], Община Д., област Х., стопанисван от дружеството продавач. Не е спорно също така, че за периода от сключването на договора-17.10.2013г. до 13.01.2014г., в изпълнение на поетите по договора задължения, [фирма] е доставило и продало на купувача [фирма], инертни материали- насипни земни маси, с общо количество 67 714 куб.м., за цена по 1.67лв. за кубически метър, или земна маса на обща стойност 112 856.66лв. За извършената доставка е издадена от продавача, приложената с исковата молба окончателна данъчна фактура № [ЕГН] от 14.01.2014г., която не е оспорена от ответната страна по делото. Договорената между страните цена на покупката на стоката е отразена в съответствие със Закона за счетоводството от продавача [фирма] в издадената фактура, както следва: от общо дължимата сума за закупеното количество земна маса на стойност 112 856.66лв. са били приспаднати платените авансово от купувача суми в размер на 33 333.33лв. по фактура № 715/31.10.2013г. и 33 333.33лв. по фактура № 716/05.11.2013г., като така е формиран остатък за заплащане по цитираната данъчна фактура в размер на 55 428 лв. с включен ДДС. Това се потвърди и от заключението не експерта Х. по делото, с което се потвърждава, че фактурата е надлежно осчетоводена както в счетоводството на дружеството ищец- [фирма], така и в счетоводството на ответното дружество- [фирма].

Не спорно между страните по деолото също така , че в чл. 4.2 от сключения между страните Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013г., изрично е уговорен падеж на плащането на цената на доставяната стока, като е уговорено наред с извършването на авансово плащане/чл. 3.2 от договора/, плащането на дължимата цена за доставената стока, да се извършва от купувача в срок от 2 дни от всяка издадена от купувача фактура. Това дава основание на дружеството ищецда твърди, че купувача- [фирма] е изпаднал в забава, за заплащане на дължимата главница от 55 428лв., считано от 17.01.2014г., тъй като процесната фактура № [ЕГН], е издадена от купувача на 14.01.2014г.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че за задължението си към [фирма], дружеството ответник- [фирма] е било уведомено и поканено да изпълни с писмо с изх. № 139/06.03.2014г. и с Нотариална покана от 17.03.2014г. на Нотариус А. И.- В., с район на действие РС София, с рег. № 460 в НК, но въпреки поканата доброволно заплащане на остатъка от дължимото не е било извършено.

По искане на ищцовата страна, съдът е допуснал и назначил съдебно икономическа експертиза и допълнителна такава, извършена от същото вещо лице, които не са били оспорени от страните по делото. Съдът възприема изцяло заключеното на експерта П. И. Х., тъй като счита същото за пълно, безпристрастно и компетентно изготвено. От писменото заключение на експерта Х. се установи, че процесната фактура № [ЕГН] от 14.01.2014г. е била осчетоводена своевременно в счетоводството и на двете дружества, като счетоводните записвания в книгите на страните по делото са водени надлежно и съобразно изискванията на Закона за счетоводството, поради което съдът може да даде вяра на извършените счетоводни записвания. Експерта сочи, че съобразно чл. 4.2 от сключения между страните договор, издадената от купувача фактура № [ЕГН] от 14.01.2014г., е следвало да бъде изплатена в 2 дневен срок след нейното издаване, като сумата претендирана като главница в размер на 55 428лв., е била изискуема и дължима, считано от 16.01.2014г., като дължимата сума е била заплатена от ответника длъжник на 29.04.2014г./след завеждането на исковата молба по настоящото дело/. Експерта е посочил в заключението си, съобразно поставените му задачи, че законната лихва за забава върху така претендираната главница от 55 428.00лв., за периода от 17.01.2014г. до 18.04.2014г. е в размер на 1 419.33лв., а начислена върху същата главница, за периода от 20.03.2014г. до 29.04.2014г., в размер на 632.53лв.

В допълнителното си заключение по делото, експерта е посочил, че договорената между страните в чл. 7.2 от Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013г., неустойка за забава, изчислена при 10% от дължимата сума като цена, е в размер на 5 542.80лв.

Установи се от приетото като писмено доказателство платежно нареждане от 29.04.2014г., че на същата дата е била преведена от [фирма] по сметката на [фирма], по банков път сумата 55 428.00лв., като претендираното вземане на ищцовото дружество за неизпълнената главница по Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013г. е била изплатена изцяло. Това обстоятелство не се оспори от ищцовата страна и по искане на същата съдът допусна оттегляне на иска с правно основание чл. 327 ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и производството в тази част е прекратено поради погасяване на задължението чрез плащане.

При така установената фактическа обстановка, съдът навежда следните правни доводи:

По допустимостта на предявените искове:

Съдът счита че предявените обективно и кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за неустойка и закъснителни лихви, поради забавеното изпълнение на длъжника, са процесуално допустими.

Обстоятелствата обосноваващи фактите от които произтича претендираното от ищеца право – уговорената между страните в т. 7.2 от Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013г., неустойка за обезщетение за забава от неизпълнение на задълженията по договора от страна на купувача, обуславят правния интерес за ищеца продавач- [фирма], от завеждането и поддържането пред съда на иск за заплащане на неустойка за забава, основан на твърдението за неизпълнение на задълженията на длъжника купувач по т. 4.2 от договора за покупко продажба- за заплащането на цената за получените стоки от продавача, в двудневен срок от издаването на фактурата за извършената доставка. Тогава когато се твърди, че длъжника виновно не изпълнява поетите от него задължения към съконтрагента си, за кредитора възниква дадената от закона правна възможност, да поиска заплащане на уговорените със сключения договор неустойки, ведно със законната лихва от деня на тяхното поискване.

Обезщетението на кредитора за вредите при неизпълнение на парично задължение от длъжника, предположено от закона и уредено в чл. 86 ал.1 от ЗЗД, се проявява само със забавата на длъжника, като същото има своето самостоятелно правно съществуване, независимо дали между страните е уговорена неустойка за забава, като може да бъде претендирано от ищеца, наред с уговорената между страните с договора неустойка. Ето защо иск за действително претърпените вреди в по- висок размер от законната лихва, кредитора може да предяви пред съда наред с иска за неустойка, като може да иска обезщетение за вредите от неизпълнението на длъжника съобразно общите правила/чл. 82 от ЗЗД/.

По основателността на предявените искове:

Без съмнение от доказателствата по делото се установи и доказа, че страните са били обвързани от валидно възникнало облигационно отношение, основано на сключен между тях Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013г., с който правата и задълженията на страните са били ясно и точно очертани. Не се оспори от ответната страна по делото, че продавача по договора точно и в уговорените срокове е изпълнил задължението си за доставка и продажба на инертни материали- насипни земни маси, с общо количество 67 714 куб.м., на обща стойност от 112 856.66лв. Купувача е изпълнил частично задължението си съобразно чл. 3.2 от договора, като е заплатил авансово част от договорената между страните по договора цена, но към последната доставка, за която е издадена фактура № [ЕГН] от 14.01.2014г., не е изпълнил задължението си за заплащане на остатъка от дължимата цена, в размер на 55 428.00лв., заради което е бил предявен иска с правно основание чл. 327 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, за същата сума от продавача [фирма], срещу купувача [фирма]. Вземането на дружеството ищец по настоящото дело за претендираната главница по Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013г., за неизплатената и част от 55 428.00лв. е погасено чрез плащане, което е извършено по банков път и чрез представеното по делото платежно нареждане на 20.04.2014г./след завеждането на исковата молба по настоящото дело/, поради което и поради оттегляне на иска с правно основание чл. 327 от ТЗ, производството в тази му част е прекратено от съда по настоящото дело.

От анализа на клаузата на чл. 4.2 от сключения между страните по делото Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013г., и нейното тълкуване от съда във връзка с разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, за изясняване на действителната воля на страните и целения от тях правен резултат, налага се извода че страните са договорили заплащането на дължимата продажна цена, освен чрез авансово плащане, да бъде заплащана за всяка отделна доставка, в 2 дневен срок от издаването от купувача на фактура за доставката. За доставките и предадените стоки от продавача за периода от 17.10.2013г. до 13.01.2014г., е била издадена представената по делото и неоспорена от ответната страна- фактура № [ЕГН] от 14.01.2014г., за остатъка от дължимата продажна цена в размер на 55 428.00лв. Съгласно договореното между страните в договора, сумата посочена във фактурата е станала изискуема и дължима, считано от 17.01.2014г., като от този момент претендираната главница по настоящото дело е станала дължима от купувача на стоките- ответното дружество [фирма]. В настоящия случай приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, според която при определен ден за изпълнение на задължението, уговорен със сключения договор или определен от закона, длъжникът изпада в забава след изтичането му и без да е необходима за това изрична покана.

Не е спорно между страните по делото, че в т. 7.2 от сключения между тях Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013г., страните са уговорили в полза на продавача- [фирма], договорна неустойка за забава, която се дължи от купувача- [фирма], при забава за заплащането на уговорената с договора цена, в размер на 1% процент от дължимата цена, но не повече от 10 % от стойността на конкретната незаплатена доставка. Тъй като плащането на дължимата цена за доставките извършени в периода от 17.10.2013г. до 17.01.2014г. е следвало да бъдат заплатени от купувача на продавача, в двудневен срок от издадената фактура № [ЕГН] от 14.01.2014г., за която се доказа от заключението на експерта по изслушаната съдебно икономическа експертиза, че е била надлежно получена и осчетоводена в счетоводството на [фирма], то длъжника купувач е изпаднал в забава за заплащането на дължимия остатък от главницата в размер на 55 428лв., считано от 17.01.2014г. и без да е необходима изрична покана, тъй като уговорения срок „кани длъжника” и без за това до него да е отправена от кредитора изрична покана за плащането на дължимото.

Съдът, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК е указал на страните при разпределение на доказателствената тежест по настоящото дело, че следва да доказват правно релевантните факти, свързани с предмета на спора от които се ползват. Така за ищеца във връзка с предявения иск за обезщетение за вреди от забавеното изпълнение на длъжника по реда на чл. 86 ал.1 от ЗЗД, тежи задължението да докаже дали и от кога длъжника [фирма] е изпаднал в забава, както и да установи размера на дължимите мораторни лихви за допуснатото виновно закъснение, които са определени по размер от закона. Във връзка с предявения иск за неустойка по чл. 92 ал.1 от ЗЗД, върху дружеството ищец по делото- [фирма], тези задължението от извършване на пълно и пряко доказване на уговорка между страните за дължимата неустойка за забава, без да е длъжен да доказва настъпването на реални вреди от забавеното неизпълнение на длъжника, както и доказването на наличието на основанията за изплащане на претендираната неустойка и нейния размер.

Иска за присъждане на мораторна лихва за забава, предявен на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД, е акцесорен спрямо иска за главницата, доколкото присъждането на обезщетение за забава е обусловено от наличието на валидно, изискуемо и неизпълнено в срок основно парично задължение. Съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД при забавата на изпълнение на парично задължение, длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, който се определя съобразно разпоредбата на чл. 84 ал. 1 от ЗЗД, при което при определен ден за изпълнение на задължението, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. С оглед установеното по делото, че страните са се договорили, освен чрез авансово плащане, цената за доставените по договора стоки да бъде заплащана, в 2 дневен срок от издаването на фактурата за последната доставка/чл. 4.2/, то с оглед на издадената от купувача и неоспорена по делото фактура № [ЕГН] от 14.01.2014г., следва да се приеме че остатъка от неплатената цена по договора за продажба, в размер на 55 423лв., след издаването на фактурата е станал изискуем и дължим, като длъжника [фирма] е изпаднал в забава и без да е необходимо да бъде канен да плати, считано от 17.01.2014г., за което дължи обезщетение в размер на законната лихва, определена за периода на забавата- 17.01.2014г. до датата на предявяване на иска пред съда- 28.04.2014г., която вещото лице въз основа на исковата претенция е изчислило за периода от 17.01.2014г. до 18.04.2014г., в размер на 1 419.33лв. Предявеният иск за заплащането и с правно основание чл. 86 ал.1. от ЗЗД в този смисъл е основателен и следва да бъде уважен от първоинстанционния съд.

С писмения отговор на исковата молба от ответната страна по реда на чл. 131 от ГПК е наведено възражение за недопустимост на комулирането на иск за обезщетение за вреди от забавеното неизпълнение на длъжника с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД, с иск за неустойка за забава по реда на чл. 92 ал.1 от ЗЗД, за едно и също по период виновно неизпълнение на длъжника и за един и същи период за забава от страна на [фирма]. По това възражение, което е своевременно направено от надлежна страна за това, съдът по настоящото дело дължи произнасяне с решението си по делото. С Решение № 68 от 09.07.2012г. на ВКС по ТД № 450/2011г., на І т.о. на ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, са дадени задължителни за съдилищата разяснения, че с оглед на различната правна природа на иска за обезщетение за вреди от забава по чл. 86 ал.1 от ЗЗД и иска за неустойка по чл. 92 ал.1 от ЗЗД, тяхното едновременно предявяване пред съда е процесуално допустимо. Същевременно очертани се и приликите между двата иска- и двата визират обезщетение за вреди, в резултат на виновното неизпълнение и забава от страна на длъжника, което обуславя нуждата от обезщетяване на кредитора. Ето защо категорично е наведен правния извод за недопустимост за кумулиране на неустойка за забавено изпълнение на парично задължение с мораторна лихва за забава, тогава когато двете се отнасят за едно и също виновно неизпълнение на длъжника и за един и същи период на забавата, тъй като ако бъдат уважени и двата иска за същия период, би се допуснало неоснователно обогатяване на кредитора, който би получил обезщетение за вреди два пъти за една и съща забава на длъжника, макар и на различно правно основание. В цитираното решение на ВКС на РБ са дадени указания, че тъй като правото на обезщетение по чл. 86 ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва произтича от закона, а договорната неустойка е определена по размер от страните по договора, при свобода на договарянето по смисъла на чл. 9 от ЗЗД, поради което кредиторът разполага с избор дали да претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на законната лихва, като този избор не може да бъде контролиран служебно от съда. Все пак отчетена е процесуалната възможност двата иска с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД и чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, да бъдат предявени от ищеца при условията на обективно съединяване и в рамките на един процес, при това относно една и съща забава на длъжника и за един и същи период. Обезщетение по чл. 86 ал.1 от ЗЗД, в размер на законната лихва за неизпалнение на парично задължение може да се присъди и ако страните са уговорили в договора неустойка за този вид неизпълнение и за същия период на забава, но в този случай предявения иск с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД е основателен само за разликата между неустойката и по- големия размер на претендираната законна лихва. Тъй като по настоящото дело претендираната неустойка за забава е с размер по- голям от този на претендираната мораторна лихва за забава, за същото неизпълнение на длъжника [фирма] и за същия период за забава- считано от 17.01.2014г. до 18.04.2014г., то предявения иск с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен, тъй като същият не е предявен за вземане по- голямо по размер от петендираната неустойка, а е налице забраната въведена от съдебната практика, за недопустимост на комулирането на иск за обезщетение за вреди от забавеното неизпълнение на длъжника с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД, с иск за неустойка за забава по реда на чл. 92 ал.1 от ЗЗД, за едно и също по период виновно неизпълнение на длъжника и за един и същи период за забава.

За неблагоприятните последици и настъпилите вреди за продавача от забавата от страна на купувача за заплащането на дължимата цена за последната доставка, в уговорените със сключения Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013г. срокове за нейното заплащане, страните по настоящото дело изрично са уговорили с разпоредбата на чл. 7.2 от договора, неустойка в полза на продавача, като санкция за виновното неизпълнение и забава на купувача, като при свобода на договарянето съобразно чл. 9 от ЗЗД, са приели същата да е в размер на 1% процент от дължимата цена, но не повече от 10 % от стойността на конкретната незаплатена доставка. Поради изложените в изложението към настоящото решение по-горе правни съображения, длъжника [фирма] е изпаднал в забава за заплащането на дължимата сума от 55 428лв., като дължима цена за доставките за които е издадена фактура № [ЕГН] от 14.01.2014г., считано от 17.01.2014г., като след тази дата дружеството ответник е било в забава за неизпълнението си за всеки изминал ден. С оглед на периода на забавата и тъй като същият е по- дълъг от 10 дни, то дължимата неустойка е в размер на максималния, предвиден в разпоредбата на чл. 7.2 от договора размер- 10 % от стойността на остатъка от дължимата цена за незаплатената доставка- според заключението на експерта по делото в размер на 5 542.80лв. Предявеният иск с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД е основателен и същият следва да бъде уважен именно за размера посочен от експерта в писменото му заключение по делото. Налице е изрично уговорена със сключения договор неустойка в полза на продавача, като санкция за виновното и забавено изпълнение на купувача, като са налице предвидените в клаузата на договора обстоятелства за заплащането на неустойката в размера за който страните са се съгласили че ще бъде достатъчен, като обезщетение за претърпените от продавача вреди, в резултат на забавеното неизпълнение на купувача да заплати цената на последната доставка, за която е издадена процесната фактура. В този смисъл без значение е дали са репарираните действително претърпените вреди за продавача, като същият няма и процесуалното задължение да ги доказва в настоящия порцес, тъй като е налице изрична неустоечна клауза в сключения договор за продажба.

Съдът следва да се произнесе по направеното от дружеството ответник чрез процесуалния му представител, в срока по чл. 131 от ГПК, възражение за нищожност на договорената неустойка на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, поради противоречието с добрите нрави, както и респективно по възражението за нейната прекомерност, поради наличието на частично плащане от страна на длъжника.

Съгласно приетото в т. 3 от ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, не нищожна клауза за неустойка при търговските договори, дори и на значителна стойност, която е уговорена между страните без фиксиран краен срок, до който тя може да се начислява. В настоящия случай макар да е не е уговорен краен срок за начисляване на неустойка, тъй като същата е уговорена като санкция за забава на длъжника, страните са уговорили нейния краен размер- не повече от 10% от остатъка от цената, дължима от длъжника за плащане съобразно последната доставка на стоките по договора за продажба. Съдът по делото счита, че възражението за нищожност на уговорената неустойка на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Това е така, тъй като в настоящия случай с оглед на начина по който неустойката е уговорена между страните, тя не е извън границите на обезщетителните и санкционните и функции. За изводите си, съдът по настоящото дело изхожда от свободата на страните за договоряне съобразно чл. 9 от ЗЗД, но и също от обстоятелството, че неустойката е уговорена в договор сключен между търговци по смисъла на ТЗ. Макар и при свобода на договарянето между страните, съдържанието на договора не може да противоречи на разпоредбите на закона, а в равна степен и на добрите нрави, като в съдебната практика е възприето становището, че това се отнася и до търговските сделки по аргумент на чл. 288 от ТЗ. Съдът счита, че с уговорената неустойка между страните в чл. 7.2 от Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013г., не е нарушен принципа на справедливост и недопускане на неоснователно обогатяване на страната в чиято полза е уговорената неустойка, тъй като същата по своята цел не излиза извън границите на нейната обезщетителна и санкционна функция. Така неустойката освен че е ограничена по размер, е съобразена с възможните вреди, които могат да настъпят за продавача в случай на забава за продавача. Доколкото страните се уговорили неустойка за забава, то правилно същата е била обвързана със срока на забавата, като е договорена в процентно отношение/1%/, за всеки ден забава. За да не се допусне обаче увеличаването на неустойката до стойност значително надвишаваща евентуалните вреди за продавача, при една продължителна забава от страна на купувача и обективна невъзможност да плати, същата е била ограничена по размер- до 10% , при това не от размера на цялата предвидена в договора сума като продажна цена, а от размера на остатъка от дължимата цена, за последната неплатена доставка на стоки от страна на продавача, въз основа на последната издадена фактура. В този смисъл съдът счита, че без значение за размера на договорената между страните неустойка е обстоятелство, че част от уговорената с договора цена, към момента на настъпването на основанията за нейното активиране, е била вече платена от купувача. Това обстоятелство е без значение, тъй като за избягване на прекомерност на уговорената неустойка и неоснователното обогатяване чрез неустоечната клауза на продавача за сметка на купувача, неустойката е ограничена по размер в процент- 10 %, но само за остатъка от незаплатената към този момент цена от купувача, за последната доставена, но незаплатена стока от продавача. Сумите по договора, които към този момент са платени от купувача не са относими към размера на договорената неустойка и същите само поставят длъжника в по- благоприятно положение при заплащането на обезщетението за вреди от собствената си виновна забава, като кредитора не би могъл да предяви иск за обезщетение по реда на чл. 86 ал.1 от ЗЗД, за вреди по- големи от тези уговорени с клаузата за неустойка.

В съдебната доктрина и практика е възприето, че правилото на чл. 309 от ТЗ, която е специална правна норма, дерогира правилото на общата норма на чл. 92 ал.2 от ЗЗД. Така на практика се изключва възможността за намаляване на размера на уговорената между страните неустойка поради прекомерност, поради изричната забрана на закона за това, когато сделката е сключена между търговци, извън хипотезите на намаляване на неустоечно обезщетение при неправилно или частично неизпълнение/чл. 92 ал.2 пр. 2 и 3 от ЗЗД/. В настоящия случай безспорно договора за доставка и продажба е сключен между дружества търговци, регистрирани по ТЗ, а изключението за приложението на възражението за прекомерност на неустоечното обезщетение по смисъла на чл. 92 ал.2 пр. 2 и 3 от ЗЗД е неприложимо, тъй като страните са уговорили неустойка за забава, а въпросите за намаляването на неустоечното задължение при неправилно или частично изпълнение се поставят в случаите на уговорена между страните компенсаторна неустойка, а не неустойка за забава.

Настоящият състав на съда обаче счита, че възражението за прекомерност на договорената по сключения между страните по делото Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013г., направено своевременно пред първата съдебна инстанция от ответника по делото, следва да бъде обсъждано и разглеждано, като съдът дължи произнасяне и по него. Това е така защото въпроса за прекомерност на уговорената между страните неустойка по размер, освен самостоятелно правно значение, има и значение обуславящо отговора на въпроса дали при договорената неустойка не са нарушени добрите нрави и дали са спазени принципите на справедливост и равноспоставеност на договарящите страни при търговските правоотношения. В крайна сметка прекомерността на уговореното неустоечно обезщетение, винаги би имало отношение към нарушаване на добрите нрави, тогава когато размера на неустойката многократно надвишава настъпилите действителни вреди, поради което се нарушава забраната на закона за превръщането на обезщетението за неустойка в неоснователното обогатяване на страната, в чиято полза същото е уговорено. Ето защо в настоящия случа при наличието на направено от ответника възражение за нищожност на уговорената неустойка поради противоречие с добрите нрави, задължително следва да бъде изследван въпроса за прекомерност на размера на договорената неустойка, в контекста на въпроса за нейното противоречие с установените морални норми в търговския оборот.

При преценката за това дали е налице прекомерност на наустоечното задължение по конкретния казус, съдът следва да се съобрази с дадените от ВКС на РБ задължителни указания в тази насока, като следва да отчете, че неустойката освен обезщетителна функция има и санкционна такава, поради което елементарното осъразмеряване на неустойката с обезщетението за вреди, би обезсмислило изобщо нейния характер, тъй като за страната винаги съществува правната възможност за предявяване на иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за обезщетяване на вредите, настъпили от виновното неизпълнение на задължението на длъжника, които са законово определени по размер. Особено когато се отнася до отношението между търговци, съдът винаги следва да отчита, че договорната неустойка за забава има и санкционна функция, която има дисциплинираща роля по отношение на страните по сключения договор за да ги стимулира своевременно и точно да престират, съобразно поетите с договора задължения.

Направеното възражение за прекомерност на уговорената между [фирма] и [фирма], неустойка в чл. 7.2 от Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013г., разглеждано в контекста на направеното възражение за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави, съдът счита за неоснователно. Възприета е константна практика от ВКС на РБ, посочена в редица решения, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/Р- 65 от 14.04.2009г. на ВКС по т.д. № 589/2008г. на ІІ т.о. на ТК; Р- 129 от 09.07.2010г. на ВКС по т.д. № 977/2009г. на ІІ т.о. на ТК и др./, в които са дадени задължителни указания на съдилищата, че при преценката за прекомерност на обезщетението за неустойка по направено изрично възражение от страната за това, следва да бъде намерена границата, от която започва тази прекомерност, като същата не може да бъде съотнасяна само към обезщетението за вреди от неизпълнение по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, а следва да бъде изследвано съотношението между размера на действително обезщетимите вреди и размера на претендираната неустойка. /Определение № 732 от 13.11.2012г. на ВКС по т.д. № 828/2012г. на І т.о. на ТК/.

Анализа на събраните по настоящото дело доказателства във връзка с разпоредбата на чл. 7.2 от Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013г., води на извода че е уговорена между страните една търпима по размер неустойка за забава, като санкция за забавата на неизправния длъжник, която обаче по своя размер не може да бъде счетена за прекомерна и уговорена в противоречие с добрите нрави в търговските отношения, по смисъла на чл. 26 ал.1 от ЗЗД. В дадените до съдилищата указания с т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по т.д. № 1/2009г. на ОСТГК, е прието за установено от съдилищата, че прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнението на задължението на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението на длъжника и неговата забава вреди. В настоящия случай съдът счита за съществен във връзка с преценката за прекомерност на уговорената между страните неустойка обстоятелството, че същата не е уговорена като процент от цялата стойност на договорното задължение на купувача за заплащане на дължимата цена, а само като процент от неизплатаната от цената част, за последните извършени от продавача и незаплатени доставки. В този смисъл размера на неустойката не е поставен в зависимост толкова от срока на забавата на длъжника, но най- вече от размера на остатъка на дължимата заплащане от купувача цена, с оглед на стойността на последните незаплатени от длъжника доставки на стоки. В този смисъл уговорената неустойка е обвързана от поведението на длъжника не само към момента на изпадането му в забава, но и с оглед на неговото предхождащо забавата поведение, като размера на уговорената неустойка предоставя възможност на длъжника да обекчи положението си при определяне на обезщетението за неустойка, ако периодично и поетапно е заплащал предишните си доставки, т.е. ако е имал добра дисциплина като цяло при изпълнението на задължението си, тъй като в този случай престацията му е била периодична и поставена в зависимост от последващите доставки от продавача. Съществено за извода на настоящия състав на съда за извода че не е налице прекомерност на договорената между страните неустойка е обстоятелството, че нейния размер е ограничен с уговорената клауза до 10% от стойността на неизплатената доставка, като на практика така е направено невъзможно достигането на прекалено голям размер на неустойката, в случай на продължителна и обективна невъзможност за заплащане на дължимото от длъжника, след изпадането му в забава. При съобразяване на изложените до тук обстоятелства, следва да се отчете и основното обстоятелство, а именно че размера на неустойката при длъжниковата забава, което според експерта по настоящото дело е в размер на 5 542.80лв. е несравнимо по- малък от останалата неизплатена част от дължимата главница към момента на изпадането на купувача в забава- 17.01.2014г., която е в размер на 55 428.00лв. Съдът счита, че в случая плащането на дължимата главница от купувача, няколко дни след завеждането на исковата молба, не може да има отношение към възражението за прекомерност на уговорената неустойка и за нищожност поради противоречието и с добрите нрави. Същественото при уговарянето на неустойката по чл. 7.2 от Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013г., даваща основание на съда да счете, че направените възражения за нищожност са неоснователни, е обстоятелството, че неустойката е ограничена по размер, само до 10 % от стойността на неизплатената цена, към момента на изпадането на длъжника в забава. Тъй като изначало неустойката е уговорена по стойността като 1% за всеки ден на просрочие, според уговореното между страните, тя е достигнала максималния си предвиден в неустоечната клауза размер на 10-я ден от забавата на длъжника, поради което заплащането на главницата след изтичането на този период е ирелевантно за размера на договорената неустойка между страните по делото. Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, съдът счита че възражението за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 7.2 от Договор за покупко-продажба на стоки от 17.10.2013г., дори и анализирано във връзка с обусловеност от прекомерността на договорената неустойка, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Следва дружеството ответник да бъде осъдено да заплати на дружеството ищец, сумата от 5 542.80лв., претендирана като неустойка за забава с исковата молба, тъй като същата се потвърждава по размер и от заключението на експерта икономист по делото.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, предявения иск с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен от съда, така както е предявен, а предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД е неоснователен поради недопустимост на комулирането на иск за обезщетение за вреди от забавеното неизпълнение на длъжника с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД, с иск за неустойка за забава по реда на чл. 92 ал.1 от ЗЗД, за едно и също по период виновно неизпълнение на длъжника и за един и същи период за забава и след като иска за неустойка е уважен от съда, иска за обезщетение за вреди от забавата на купувача за същия период, следва да бъдат отхвърлени от съда.

Съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, ищецът има право на раноските по делото за първата съдебна инстанция, съразмерно на уважената част от предявените искове. Ето защо дружеството ответник, следва да бъде осъдено да заплати на дружеството ищец, сумата 751.41лв. общо за сторените разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД, предявен от [фирма], вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н "Т.",[жк]Б, № 17, представлявано от С. М. Д.-управител, чрез Адвокатско дружество „М. М. и съдружници", представлявано от адв. М. М., с адрес за призоваване: [населено място] 1000, ул. „С." № 4, с който се иска от съда да осъди ответника [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] поле, общ. Б., обл. Б., с ЕИК:[ЕИК], представлявано от Управителя В. Г. В., да заплати на [фирма], сума в размер на 1403.90 лв., представляваща изтеклата законна лихва за забава, начислена върху дължимата от ответника сума по издадената данъчна фактура № [ЕГН]/14.01.2014г., считано от датата на падежа на задължението по съответната фактура- 17.01.2014 год., до датата на завеждане на настоящата искова молба-17.04.2014 год.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА [фирма], вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] поле, общ.Б., представлявано от В. Г. В. – управител, да заплати на [фирма], вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н "Т.",[жк]Б, № 17, представлявано от С. М. Д.-управител, сумата 5 542.80лв./пет хиляди петстотин четиридесет и два лева и осемдесет стотинки/, съставляваща неустойка за забава, уговорена в т.7.2 от Договора за покупко-продажба от 17.10.2013год., в размер на 10% от стойността на незаплатената доставка на материали, на стойност 55 428лв. към момента на падежа за плащане- 17.01.2014г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на дружеството ответник- [фирма], чрез процесуалния му представител адв. И. М., за нищожност на клаузата за неустойка по т.7.2 от Договора за покупко-продажба от 17.10.2013год., на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД- поради противоречие с добрите нрави и поради прекомерност на неустойката по чл. 92 ал.2 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, [фирма], вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] поле, общ.Б., представлявано от В. Г. В. – управител, да заплати на [фирма], вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н "Т.",[жк]Б, № 17, представлявано от С. М. Д.-управител, сумата 571.41лв./петстотин седемдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/, общо за сторените разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: