МОТИВИ по НОХД № 321 от 2019 г. на РС - Габрово:
Габровска
районна прокуратура е повдигнала обвинение против О.А.Б. за това, че в
периода 08.01.2018 г. – 10.01.2018 г. в гр. Габрово, при условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор с В.Е.П и В.Н.А., с цел да
набави за себе си имотна облага извършил следното:
1. На
08.01.2018 г. възбудил заблуждение у К.Р.П. ***,
че е служител на полицията и трябва да съдейства за залавянето на измамници, с
което и причинил имотна вреда в размер на
5224,65 лева;
2. На
10.01.2018 г. възбудил заблуждение у Б.К.Т. ***,
че е служител на полицията и за залавяне на измамници е необходимо да му
предаде пари и златни накити, с което и причинил имотна вреда в размер на
22 095,36 лева,
всичко на обща стойност
27 320,01 /двадесет и седем хиляди триста и двадесет лева и една ст./ -
престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26,
ал.1 от НК.
Със същия обвинителен акт обвинение
е повдигнато и против В.Н.А. за това, че в периода 08.01.2018 г. –
10.01.2018 г. в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление и
опасен рецидив, след предварителен сговор с В.Е.П и О.А.Б., с цел да набави за
себе си имотна облага извършил следното:
1. На
08.01.2018 г. възбудил заблуждение у К.Р.П. ***,
че е служител на полицията и трябва да съдейства за залавянето на измамници, с
което и причинил имотна вреда в размер на
5224,65 лева;
2. На
10.01.2018 г. възбудил заблуждение у Б.К.Т. ***,
че е служител на полицията и за залавяне на измамници е необходимо да му
предаде пари и златни накити, с което и причинил имотна вреда в размер на
22 095,36 лева,
всичко
на обща стойност 27 320,01 /двадесет и седем хиляди триста и двадесет лева
и една ст./ - престъпление по чл. 211, предл. трето във вр. с чл. 210, ал.1, т.
2 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” и „б” във вр. с чл.
26, ал.1 от НК.
Преди
стартиране на съдебното следствие от страна на пострадалата К.Р.П. е
предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимите за
заплащане при условията на солидарност на сумата от 4 942,03 лева,
представляваща обезщетение за причинените и и останали невъзстановени имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 08.01.2018 г., до
окончателното им изплащане. На основание чл. 84 от НПК К.Р.П. е
конституирана като граждански ищец в настоящото производство.
В хода на съдебното производство подсъдимият О.А.Б. се представлява от служебния си
защитник адв. Г.Г. от ГАК, а подсъдимият В.Н.А. – от договорния си защитник
адв. С.Т. от ГАК. Със съгласието на подсъдимите и техните защитници
производството е стартирано по реда на съкратеното съдебно следствие – чл. 372,
ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура - Габрово с оглед направените от подсъдимите
самопризнания и събраните по досъдебното производство писмени и веществени
доказателства моли за осъдителна присъда. Поставяйки акцент върху високия
съвкупен размер на предмета на посегателство, предлага на О.Б. да бъде
определено след дължимата се по силата на чл. 58а, ал.1 от НК редукция финално
наказание от „Две години и осем месеца лишаване от свобода”, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. По отношение на подсъдимия В.А. моли за
окончателна санкция от „Четири години лишаване от свобода”, която също да бъде
изтърпяна при първоначален строг режим. Пледира за отнемане в полза на
държавата използвания за деянието мобилен телефон, както и за връщане на
останалите веществени доказателства на правоимащите лица. На последно място
моли за цялостно уважаване на предявения граждански иск.
Гражданският ищец се явява лично
и моли за уважаване на предявената претенция за обезвреда.
Адв. Г.Г. набляга в пледоарията си на редицата смекчаващи отговорността на
неговия подзащитен обстоятелства и най-вече декларираните изначални
самопризнания и второстепенната роля в извършените посегателства, поради което
моли за наказание в размер на „Една година лишаване от свобода”. Не заявява
възражения касателно основателността на предявения граждански иск и
предложеното от прокурора последващо разпореждане с веществените доказателства
по делото.
Адв. С.Т. моли съда, след като признае неговия доверител за виновен по
предявеното обвинение, да му наложи наказание в предвидения по чл. 211
от НК законов минимум и впоследствие да го редуцира с 1/3 по реда на чл. 58а,
ал.1 от НК, поради изключително многобройните смекчаващи отговорността му
обстоятелства – направените изначални и напълно доброволни самопризнания,
съдействали в изключителна степен за разкриване на обективната истина,
възстановяването на голяма част от причинените имуществени вреди и желанието за
репариране на останалите, както и изразеното искрено съжаление за извършеното. Присъединява
се към становището на останалите страни за основателността и доказаността на
приетия граждански иск и предложения начин за разпореждане с веществените
доказателства по делото.
В последната си дума и двамата
подсъдими изразяват съжаление за извършеното.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият
О.А.Б. е роден на *** г. в гр. Полски Тръмбеш, живущ в гр. Попово, български
гражданин, с основно образование, осъждан, не работи, ЕГН: **********.
Подсъдимият
В.Н.А. е роден на *** г. в гр. Велико Търново, живущ в гр. Горна Оряховица,
български гражданин, с основно образование, осъждан, не работи, ЕГН: **********
С Определение № 1068/07.09.2009 г. по ЧНД № 3287/2009 г. на РС-Пловдив, в законна сила от
24.09.2009 г., на подсъдимия В.А. е определено едно общо най-тежко наказание по три
съдебни акта в размер на „Седем години лишаване от свобода”, същото е увеличено
по реда на чл. 24 от НК за достигане до окончателно измерение от „Осем години и
шест месеца лишаване от свобода”, което е постановено да бъде изтърпяно в
затвор или затворническо общежитие при първоначален строг режим. Формираното
общо наказание е изтърпяно на 30.09.2015 г.
Със същото определение на
подсъдимия В.А. е определено едно общо най-тежко наказание по други два съдебни
акта в размер на „Една година и шест месеца лишаване от свобода”, същото е
увеличено по реда на чл. 24 от НК за достигане до окончателно измерение от „Две
години лишаване от свобода”, което е постановено да бъде изтърпяно в затвор или
затворническо общежитие при първоначален строг режим. На 30.10.2015 г. В.А. е
предсрочно условно освободен от изтърпяване на остатъка по това наказание в
размер на десет месеца и петнадесет дни с изпитателен срок от две години.
През инкриминирания период
подсъдимите и В.Е.П, които се познавали отпреди, се договорили за съвместно
извършване на телефонни измами. Уговорката между тях била първо В.А. да въвежда
в заблуждение по телефона лица за необходимост от съдействие на полицията и
след това да изпраща на конкретните адреси на измамените подсъдимия О.Б..
Същият следвало да взема оставените пари и ценности и след това лицето Веселин
Петков да го превозва с лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ВТ 19 20 КК отново
при В.А., който да разпределя между тримата полученото. За
връзка със заблуждаваните лица подсъдимият В.А. ползвал мобилен телефон „Нокия”
с IMEI: 354593059277265 с поставена в него СИМ – карта.
Във
връзка с взетото решение, на 08.01.2018 г. около 14:30 ч. на домашния телефон
на К.П. *** се обадил подсъдимият В.А., който се представил за „Лъчезар Марков”
от Криминална полиция – Габрово. При проведения разговор В.А. обяснил на К.П.,
че на територията на гр. Габрово е заловен телефонен измамник, у когото е
намерен списък с адреси, вкл. и нейния, като за задържането на останалите
негови съучастници е необходимо да събере и предаде всички пари и златни накити,
с които разполага. Подсъдимият А. посочил и номер, на който да се обади при
съмнение в думите му, като малко след това по домашния телефон на К.П. с нея се
свързало лице, което и поискало пари за операция на дъщеря и. Това затвърдило
невярното убеждение на К.П., че e обект на телефонна измама и следва
да съдейства на полицията, поради което се обадила на подсъдимия В.А. от своя
мобилен телефон и му обещала съдействие. По негово указание тя поставила в
найлонова торбичка съхраняваните в дома и 280 лева, 775 евро, златен синджир с
тегло 5 гр. и общо 10 бр. златни пендари, всичко на обща стойност 5224, 65
лева, окачила я от външната част на входната врата на дома си и се скрила в
банята. През цялото време пострадалата разговаряла по мобилния си телефон с В.А.,
който и казал да не излиза навън, докато не бъде уведомена от него за
приключване на акцията. Същевременно подсъдиимят А. се обадил на О.Б., който се
намирал в гр. Габрово от предния ден, и му дал адреса на К.П.. Подсъдимият Б.
отишъл на указаното място, взел поставената от пострадалата найлонова торбичка
и с такси се придвижил до бензиностанция на входа на гр. Велико Търново, където
по предварителна уговорка с лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ВТ 19 20 КК го очаквал Веселин
Петков. Двамата отнесли инкриминираните вещи на подсъдимия В.А., който им
предоставил част от придобитата парична сума, а на следващия ден продал в гр.
Велико Търново дадените от пострадалата К.П. златни пендари на свидетеля
Теодор Зирков за сумата от 1880 лева.
На 10.01.2018 г. около 11:00 ч.
по стационарния телефон на Б.Т. *** се обадил непознат мъж с думите: „Давай
парите, кучко.” Веднага след това, представяйки се за „Калин Марков” от
полицията, с нея се свързал и подсъдимият В.А. с обяснението, че се провежда
акция за задържане на телефонни измамници, които са набелязали и нея като като
жертва. В.А. поискал от Б.Т. да му съдейства при провеждащата се акция, като
събере и изхвърли през терасата всички свои пари и ценни вещи, като в този
момент намиращите се долу измамниците ще бъдат арестувани. Б.Т. повярвала на това
невярно твърдение за необходимост от съдействие на полицията и поставила в
найлонов плик 2 бр. златни дамски гривни с общо тегло 20, 41 гр., 5 бр. златни
дамски пръстена с общо тегло 15,51 гр., 3 чифта златни обеци с общо тегло 8,17
гр., 610 лева и 2 250 евро и ги хвърлила през терасата на жилището си. Ведно
с това подсъдимият В.А. заблудил пострадалата, че съучастник на телефонните
измамници е и директорът на клона на банка „ОББ” в гр. Габрово, като я помолил
да помогне и за неговото задържане. Б.Т. повярвала на казаното и с цел
съдействие на полицията отишла до клона на банка „ОББ” в гр. Габрово и
изтеглила от своя депозит сумата от 7 500 евро, които по указание на
подсъдимия А. поставила в кошче за боклук в района. След това пострадалата се
върнала в дома си, където подсъдимият А. и казал да очаква обаждане за
задържането на телефонните измамници. Същевременно В.А. се обадил на О.Б.,
който се намирал в гр. Габрово от предния ден, и му указал както адреса на Б.Т.,
така и мястото на горецитираното кошче за боклук. От своя страна подсъдимият Б.
отишъл на посочените места, взел със себе си оставените от пострадалата Т. пари
и златни накити на обща стойност 22 095,36 лева и с такси се придвижил до
бензиностанция на входа на гр. Велико Търново. Там по предварителна уговорка го
чакал Веселин Петков с лекия автомобил „Мерцедес” с рег. № ВТ 19 20 КК, като
двамата се насочили
към гр. Горна Оряховица, където били задържани от полицията.
При проведените в лекия автомобил
претърсване и изземване и личен обиск спрямо О.Б. и Веселин Петков двамата
предали дадените им от пострадалата Б.Т. пари и златни предмети, които
впослдествие и били върнати, както и редица мобилни телефони и СИМ – карти.
На
04.06.2018 г., в хода на образуваното по случая досъдебно производство, Весилин
Петков починал и разследването спрямо него било прекратено на основание чл. 24,
ал.1, т.4 от НПК.
В подкрепа на горната
фактическа обстановка е признанието на подсъдимите, направено в съдебно
заседание, което се подкрепя от събраните в досъдебната фаза на процеса и
присъединени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, съдържащи се в
материалите по ДП № 24/2018 година по описа на ОД на МВР - Габрово. Правилната
правна квалификация на извършеното от В.А. пък се установява от приложената по
делото негова актуална справка за съдимост.
При
така приетото за установено от фактическа и правна страна, въз основа разпоредбата
и на чл. 373, ал. 2 от НПК, СЪДЪТ призна подсъдимия О.А.Б. за ВИНОВЕН в това, че в периода 08.01.2018 г. – 10.01.2018 г. в гр.
Габрово, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор
с В.Е.П и В.Н.А., с цел да набави за себе си имотна облага извършил следното:
1. На
08.01.2018 г. възбудил заблуждение у К.Р.П. ***,
че е служител на полицията и трябва да съдейства за залавянето на измамници, с
което и причинил имотна вреда в размер на
5224,65 лева;
2. На
10.01.2018 г. възбудил заблуждение у Б.К.Т. ***,
че е служител на полицията и за залавяне на измамници е необходимо да му
предаде пари и златни накити, с което и причинил имотна вреда в размер на
22 095,36 лева,
всичко
на обща стойност 27 320,01 /двадесет и седем хиляди триста и двадесет лева
и една ст./ - престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал.1 във
вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Въз основа гореизложеното съдът
призна подсъдимия подсъдимия В.Н.А. за ВИНОВЕН
в това, че в периода 08.01.2018 г. – 10.01.2018 г. в гр. Габрово, при условията
на продължавано престъпление и опасен рецидив, след предварителен сговор с В.Е.П
и О.А.Б., с цел да набави за себе си имотна облага извършил следното:
1. На
08.01.2018 г. възбудил заблуждение у К.Р.П. ***,
че е служител на полицията и трябва да съдейства за залавянето на измамници, с
което и причинил имотна вреда в размер на
5224,65 лева;
2. На
10.01.2018 г. възбудил заблуждение у Б.К.Т. ***,
че е служител на полицията и за залавяне на измамници е необходимо да му
предаде пари и златни накити, с което и причинил имотна вреда в размер на
22 095,36 лева,
всичко
на обща стойност 27 320,01 /двадесет и седем хиляди триста и двадесет лева
и една ст./ - престъпление по чл. 211, предл. трето във вр. с чл. 210, ал.1, т.
2 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” и „б” във вр. с чл.
26, ал.1 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието съдът прецени следното:
По
отношение на О.А.Б.:
Предвиденото
от законодателя наказание за престъплението по чл. 210, ал.1, т.2 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК е
„Лишаване от свобода” от една до осем години, като в процеса на индивидуализацията му съдът
взе предвид наличието на някои смекчаващи отговорността му обстоятелства –
декларираните изначални самопризнания, възстановяването /макар и с недоброволен
характер/ на част от предмета на посегателство, второстепенната роля в
цялостната престъпна деятелност, както и затрудненото негово материално
състояние. Ведно с това налице обаче са и някои сериозно отегчаващи
обществената опасност на деянието и дееца обстоятелства – обремененото съдебно
минало, продължавания характер на деятелност, както и високия размер на
нанесена щета. Втората група фактори според съда има макар и лек превес и провокира
определяне на наказание малко над средния възможен размер, а именно – „Пет
години лишаване от свобода”. Същото след дължимата се по чл. 58а, ал.1 от НК
императивна редукция с 1/3 води до финално измерение на санкция спрямо О.Б. от
„Три години и четири месеца лишаване от свобода”, което на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следна да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
По
отношение на В. Никлочев А.:
За
извършеното от него престъпление по чл. 211, предл. трето във вр. с чл. 210,
ал.1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” и „б” във вр.
с чл. 26, ал.1 от НК законодателят е предвидил императивното за налагане
наказание „Лишаване от свобода” от три до десет години, както и диспозитивното
такова – „Конфискация” до ½ от имуществото на виновния. И по отношение
на този деец съдът констатира на първо място идентичност на установените и
спрямо О.Б. смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, но към втората
група следва да се добавят и нови два фактора – още по-обремененото съдебно
минало, включващо извършени редица измами, както и категорично водещата роля в
съвместната съучастническа дейност. Ето
защо този подсъдим категорчино според съда е лице с висока степен на обществена
опасност, с трайно изградени престъпни навици, особено за извършване на деяния
по чл. 209, ал.1 от НК, поради което дължимото се спрямо него наказание следва
да е в още по-голяма близост до законовия максимум и да е в размер на „Осем
години лишаване от свобода”, възлизащо след задължителното негово намаляване с
1/3 въз основа чл. 58а, ал.1 от НК на „Пет години и четири месеца лишаване от
свобода”, които на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС подлежат на изтърпяване при
първоначален строг режим. Съдът не намира основания да наложи диспозитивната
възможна санкция „Конфискация” до ½ от имуществото на виновния, тъй като
водещата такава отговаря в пълнота на степента на обществена опасност на дееца
и извършеното и се явява достатъчна за постигане целите по чл. 36 от НК.
По така
предявения граждански иск съдът намира следното:
Предявената
от К.Р.П. претенция
за обезвреда с правно основание чл. 45 от ЗЗД е категорично основателна с оглед
доказаното извършване на вредоносното и заблуждаващо я деяние от страна на
двамата подсъдими. Общо нанесената и вреда възлиза на 5224,65 лева, като невъзстановени към настоящия момент са
останали 4 942,03 лева, до който размер е остойностен и предявения
граждански иск. Същият по посочените съображения се явява доказан по основание
и размер и следва да бъде уважен посредством осъждане на двамата подсъдими да да
заплатят на гражданския ищец при условията на солидарност именно горепосочената
сума, ведно със законната лихва от датата на деянието – 10.01.2018 г., до
окончателното и изплащане.
При
този изход на делото и на основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, подсъдимият О.А.Б. следва да бъдат осъден да
заплати на държавата по сметка на РС -Габрово държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на по 98,84 лева, както и сумата от 5,00 лева при
служебно издаване на изпълнителен лист.
При този изход на делото и на основание
чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
подсъдимият В.Н.А. следва да бъдат осъден да заплати на държавата по сметка на
РС -Габрово държавна такса върху уважения граждански иск в размер на по 98,84
лева, както и сумата от 5,00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.
53, ал.1, б.”а” от НК в полза на държавата поради използването му за извършване
на процесното деяние следва да бъде отнето следното веществено
доказателство – мобилен телефон „Нокия” с IMEI: 354593059277265, ведно със СИМ
– карта в него.
След влизане в сила на настоящата присъда следните веществени доказателства
– мобилен телефон „Нокия” с IMEI: 358368053538921 и 358368053538939, ведно със
СИМ – карта, поставена в него; неработещ мобилен телефон „Нокия” без СИМ-карта
с IMEI: 355523/01643134/0; мобилен телефон „Нокия” без СИМ-карта с IMEI:
354255/06/669591/9 и мобилен телефон „Самсунг” с IMEI: 353501075861856/01 и
353502075861854/01 ведно със СИМ – карта, поставена в него, следва да бъдат
върнати на наследниците на В.Е.П.
След влизане в сила на настоящата
присъда следните веществени доказателства - мобилен телефон „Самсунг” с
IMEI: 359643052149071/01 със СИМ –карта на „Мтел”; 2 бр. пластики от СИМ –карти
на „Мтел” с изписани на тях номера +359********* и +359*********; мобилен
телефон „Леново”
с IMEI: 866912021433387 със СИМ-карта с №: 0887/234783 заедно с 1 бр.
зарядна батерия за мобилен телефон „Леново” и 1 бр карта-памет, подлежат на
връщане на подсъдимия О.А.Б..
След влизане в сила на настоящата
присъда следните веществени доказателства – 3 бр. СD - дискове, следва да
останат на съхранение в кориците на делото.
След влизане в сила на настоящата
присъда останалите веществени доказателства – 6 бр. листчета с изписани на тях
имена и телефони, подлежат на унищожаване.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият О.А.Б.
следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на ОД на МВР-Габрово
направените по делото разноски на досъдебната фаза в размер на 58,65 лева,
както и сумата от 5,00 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият В.Н.А.
следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на ОД на МВР-Габрово
направените по делото разноски на досъдебната фаза в размер на 58,65 лева,
както и сумата от 5,00 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: