ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 73
гр. гр. София , 19.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя И. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Галя И. Георгиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600183 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл. 249, ал. 3, вр. ал.1, вр. с чл. 248, ал. 1,
т.3 от НПК по повод частен протест от Мария Борисова – прокурор при Специализираната
прокуратура срещу определение от 17.03.2021 година, постановено в разпоредително
заседание по н.о.х.д. № 3557/2020г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което
при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното
производство по гореописаното дело и същото е върнато на Специализираната прокуратура
за отстраняване на констатираните допуснатите съществени процесуални нарушения.
Въззивната проверка на определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е предизвикана с
частен протест на прокурор от СП – Борисова.
В частния протест срещу определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, депозиран от
прокурор от СП се навежда, че неправилно СНС е приел, че са допуснати съществени и
отстраними процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт. Представителят
на държавното обвинение твърди, че същият е съобразен с изискванията на чл. 246, ал. 2 и 3
от НПК и отговаря в пълен обем касателно съдържанието на посочената процесуална
наказателноправна норма. Прокурорът от СП е посочил, че в обстоятелствената част са
отразени всички факти, обуславящи съставомерността на деянията на подсъдимите лица.
Обръща се внимание на това, че коментираните в определението на съда други непълноти в
обстоятелствената част на обвинителния акт са ирелевантни за повдигнатите обвинения, тъй
като не очертават и не засягат правото на защита на подсъдимите Г. М. Ж., К. И. Е., Н. Б. Г.
и П. И. Г..
По делото не са постъпили писмени становища и възражения от подсъдимите и техните
защитници.
1
Съдът, след като се запозна с доводите, изтъкнати в частния протест и при направенната
служебна проверка, намира за установено следното:
Частният протест е подаден в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално допустим.
Разгледан по същество същият е основателен.
В разпоредително заседание по НОХД № 3557/2020 г., проведено на 17.03.2021 г. СНС е
приел, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимите, поради което е прекратил съдебното производство и е
върнал делото на прокурора за изготвяне на съответен обвинителен акт, който да отговаря
на изискванията на чл. 246 от НПК.
Констатираните процесуални нарушения от първоинстанционния съд се изразяват в
непълноти в обстоятелствената част на обвинителния акт – непосочване на всички факти,
обуславящи обективните и субективни признаци на отразени в заключителната част на
обвинителния акт деяния, което е довело до нарушаване правата на подсъдимите, а именно
да разберат за какви престъпления са предадени на съд и да узнаят фактите, по които следва
да организират защитата си. Съдът е счел, че макар в обвинителния акт да се съдържа
подробно описание на длъжността, която са заемали подсъдимите лица, както и описание на
част от фактите и обстоятелствата относими към осъществяване на вменената им
вторичната престъпна дейност, прокурорът не е съобразил в достатъчна степен изискванията
по чл. 246, ал.2 от НПК, като не е посочил всички факти касателно инкриминираната
дейност по чл. 321, ал. 6 от НК, което е лишило подсъдимите да разберат в какво точно са
обвинени, с оглед на което не биха могли адекватно да осъществят правото си на защита.
По отношение на въведеното с обвинителния акт вторично деяние, посочено като
извършено на 07.07.2016 г., първоинстанционният съд е констатирал, че в обстоятелствената
част на акта по недостатъчен начин са отразени фактите, обуславящи съпричастността на
подс. Г.в качеството му на съучастник под формата на помагачество. В определението на
съда е прието, че по идентичен начин лаконично са отбелязани и фактите на посоченото в
обстоятелствената част на обвинителния акт деяние на 24.07.2016 г. за подсъдимите Е. и Г.,
както и за деянието на 28.07.2021 г. за подсъдимия Г..
На следващо място първоинстанционният съд е отбелязал процесуално нарушение,
изразяващо се в противоречие относно цифровото и словесно отразяване на деянията на
подсъдимите в заключителната част на диспозитива на обвинителния акт, а от там и
противоречие с приетите в обстоятелствената част факти.
Първоинстанционният съд е установил непълнота от страна на фактическия състав на
въведените спрямо всяко от подсъдимите лица престъпления:
По отношение на подсъдимия Ж. – относно вмененото му деяние от продължаваното
престъпление по чл.26 от НК, посочено като извършено на 07.07.2016 г., в
обстоятелственатата и заключителната част на обвинителния акт твърде лаконично според
СНС са описани конкретните действия на Ж., с които е подбудил подс. Н.Г. да вземе
неследваща му се парична сума, за да наруши службата си. По идентичен начин в
обстоятелствената част на обвинителния акт лаконично били отразени действията на Ж.
досежно осъществяването на вменените му деяния от продължаваното престъпление,
посочени като извършени на 24.07.2016 г. и 28.07.2016 г.
По отношение на подсъдимия Г. – относно въведеното деяние, посочено като
2
извършено на 07.07.2016 г., в обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт
твърде лаконично са описани конкретните действия на Г., обективирани към приемане на
неследваща се парична сума, за да наруши службата си.
По отношение на подсъдимия Г. – относно въведените деяния, посочени като
извършени на 24.07.2016 г. и 28.07.2016 г., в обвинителния акт по недостатъчен начин
според становището на първата инстанция е отразено в какво се изразяват конкретните
действия, с които е улеснил подс. Ж. да приеме неследваща му се парична сума.
По отношение на подсъдимия Е. – относно въведеното деяние, посочено като
извършено на 24.07.2016 г.,в обвинителния акт по недостатъчен начин според СНС са
отразени действията, обективирани към улесняване на подс. Ж. да приеме неследваща му се
парична сума.
Според обвинителният акт, поставил началото на първоинстанционното съдебно
производство на подсъдимите са повдигнати следните обвинения:
На подсъдимия Г. М. Ж. за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК и чл. 302,т.1, вр. чл.
301, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 20,ал.2, ал.3 вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
На подсъдимия К. И. Е. за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК и чл. 302, т.1, вр. чл.
301, ал.2,вр.ал.1, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1 от НК.
На подсъдимия Н. Б. Г. за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК и чл. 302, т.1, вр. чл.
301, ал.2,вр.ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
На подсъдимия П. И. Г. за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК и чл. 302, т.1, вр. чл.
301, ал.2 вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
При извършената въззивна проверка на атакувания съдебен акт и в цялост на
материалите по делото, АСНС е на становище ,че не са допуснати съществени отстраними
процесуални нарушения по смисъла на чл. 248, ал.1, т. 3 от НПК при изготвянето на
обвинителния акт, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите. Това
според становището на настоящия съдебен състав е така защото:
На първо място е необходимо да се посочи, че в хода на досъдебното производство
подсъдимите лица няколко пъти са били привличани като обвиняеми. Следва да бъдат
съобразени последните постановления за привличане,които определят рамките на
обвинението скъм момента на внасяне на обвинителня акт в СНС. С постановление на
14.08.2020 г. Н. Б. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по 321, ал. 6 от НК и
престъпление по чл. 302, т.1, вр. чл. 301, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК. С
постановление от 17.08.2020 г. П. И. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
321, ал.6 от НК и чл. 302, т.1, вр. чл. 301, ал.2, вр. ал.1, вр.чл. 20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.
1 от НК.С постановление от 17.08.2020 г. К. И. Е. е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 321, ал.6 от НК и чл.302, т.1, вр. чл. 301, ал.2, вр. ал.1, вр.чл. 20, ал.4,
вр. ал.1 от НК. С постановление от 17.08.2020 г. Г. М. Ж. е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК и чл. 302, т.1 във вр. чл. 301, ал.2 вр. ал.1 във вр.чл. 20,
ал. 2, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26 от НК. На 23.12.2020 г. прокурорът от СП е внесъл обвинителен
акт за същите тези престъпления. С оглед на изложеното въззивният съд счита, че в този
случай не е налице множество на обвиненията за едно и също деяние, когато правото на
защита на обвиняемия действително би било затруднено. Съществува само едно последно
формулираното обвинение, по което прокурорът е решил да внесе обвинителен акт, без да е
длъжен да се произнася по предходните обвинения. В този смисъл са и указанията по точка
1 на Тълкувателно решение № 57 по н. д. № 13/1984 г., ОСНК на ВС.Горното съдът е
3
длъжен да констатира за пълнота на въззивната проверка.
На следващо място АСНС при преценка на фактите, макар и лаконично изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт констатира ,че същите са относими към
въведените в заключителната част деяния и в достатъчна степен са спазени изискванията на
чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК като при иписване на обвинителния акт прокурорът е акцентирал
върху основните факти ,от които може да се направи извод за съставемерност на деянията
вменни на всеки от подсъдимите като престъпни такива,отговарящи на конкретен престъпен
състав от специалната част на НК.
Апелативен специализиран наказателен съд намира за необоснован общия извод на
първата инстанция за това, че подсъдимите са лишени да разберат обема на всяко от
обвиненията, за които са привлечени на досъдебното производство и за които са предадени
на съд. Видно от протоколите за предявяване на разследването – том 17,л.20-21 за подс.Е. ,л.
51- за подс.П.Г.,л. 52- за подс.Н.Г. и л.53 за подс..Ж. от досъдебното
производство,подсъдимите и защитата им не са направили възражения в насока, че имат
ограничени процесуални права, като в протоколите е отбелязано, че същите са се запознали
с всички материали по делото, включително с допълнително приобщените и нямат искания,
бележки и възражения.
Изводът за липса на единство между обстоятелствена част на ОА и на диспозитив на
обвиненията, настоящата инстанция не възприема като обоснован. Фактите и
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част са тези, които очертават приложението
на материалния закон. Съдът с крайния си съдебен акт в зависимост от доказателствата и
установените факти е длъжен да приложи материалноправната норма и да я отнесе към
фактите.В случая са изложени с обвинителния акт факти за престъпление по чл.321 ал.6 за
всички обвиняеми и по чл.302 т.1 във вр. с чл.301 ал.2 във вр. ал. 1 от НК:
Така в абз. 5, стр. 9 от обвинителния акт са посочени действията на подс. Г.Ж. и П.Г.,
релевантни към постигнато съгласуване на волите са осъществяване на престъпление по чл.
321, ал. 6 от НК, а именно :“ На неустановена дата в периода от началото на м/ април 2016 г.
до 28.07.2016 г. обв. Г. М. Ж. запознал обвиняемия П. И. Г. с плана си…….Обвиняемият
П.Г. се съгласил да участва в така планираната от обв. Г.Ж. задружна престъпна дейност“ и
абз. 2, стр. 10 от обвинителния акт са посочени действията на подс. Н.Г. и К.Е., относими
към постигане на съгласие за осъществяване на престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК, като е
посочено, че „Н.Г. и К.Е. са се съгласили срещу получаването на дар – парични суми да
участват заедно с Ж. Г. и неопределен брой полицейски служители в планираната престъпна
дейност“.
По отношение на вторичното престъпление следва да се отбележи, че за подсъдимия
Г.Ж. в абз. 3, стр. 10 от обвинителния акт са посочени действията, относими като факти от
дейността на същия като подбудител на подс. Н.Г. да вземе неследваща му се парична сума,
за да наруши службата си – „на 07.07.2016 г., около 20,15 часа, когато свидетел И. Н. спрял
с автомобила си в близост до карулката на база Сливница, обв. Г.Ж. извиквал обв. Н.Г. по
малко име и казал на св. Н. да предостави носените пари на него. И.Н. дал на Н.Г. сумата от
100 евро /195,59 лв./, дадени му същата вечер от М.А. за „плащане на полицаите от
карулката“. Г.Ж. обяснил на Г., че това са парите за две коли, а И.Н. го допълнил, че са за
две BWT-та. Тогава Н.Г. прибрал в джоба си предоставената от И.Н. парична сума“. В абз.2,
стр. 11 от обвинителния акт са обективирани действията на подс. Ж., релевантни като факти
от дейността на същия като извършител – приел от И.Н. неследваща му се парична сума, за
това, че е нарушил службата си, като е посочено следното : „ на 24.07.2016 г……И.Н.
преминал управлявания от него л.а. „Фолксваген пасат“ с рег. № СВ ХХХХ ВН покрай
карулката на КПП – Сливница, където Г.Ж. му дал знак с ръка да продължава. Когато
половин час по-късно се връщал по същия път, спрял в близост до карулката на Сливница.
4
Забелязал, че Г.Ж., П.Г. и ползваният от тях служебен автомобил не са в базата. Обадил се
на „работния телефон“ на Ж. и го питал как да му предаде парите. Той отговорил или да ги
даде на служителя в карулката или да му ги предаде на другия ден. Николов влязъл в
карулката и оставил парите на намиращия с в нея служител - обв. К.Е.. Казал му, че носи
нещо за Ж., а той му отоговорил, че знае за какво става въпрос, но в момента не е удобно и
да остави парите на масата до карулката“. В абз. 2 и 3, стр. 12 от обвинителния акт са
очертани действията, относими като факти от дейността на Ж. като извършител – приел от
И.Н. неследваща му се парична сума, като е отбелязано слледното : „ На 28.07.2016 г. ….Н.
извършил екскортиране на незаконно пребиваващи в страната чужденци покрай КПП –
Сливница и на връщане спрял на известно разстояние от карулката, за да предостави
предварително уговорената сума. Паркирал автомобила си срещу карулката и пресякъл
пътя, за да се срещне с Г.Ж. и П.Г., които стояли в близост до нея. Тримата повели кратък
разговор, след което Г.Ж. дал знак с глава на Н. да му предостави парите и той му подал в
ръката сумата от 150 евро, която сума обв. Г.Ж. прибрал в джоба си“.
По отношение на подс. Г. в абз. 3, стр. 10 от обвинителния акт са посочени действията,
относими като факти от дейността на същия като извършител – приел неследваща му се
парична сума, за да наруши службата си. По отношение на подс. Г. следва да се посочи, че в
абз. 2, стр.11 и абз. 2 и 3, стр. 12 са посочени действията, обуславящи дейността на същия
като помагач. В абз. 2, стр.11 от обвинителния акт са обективирани действията на подс. Е.,
относими като факти от дейността на същия като помагач. Действията на Г., Г. и Е. са
коментирани по-горе в настоящия съдебен акт, с оглед на което не е необходимо същите да
бъдат отново посочвани.
В обвинителния акт подробно е описана длъжността, която всеки един от подсъдимите
е заемал, както и вменените задължения и длъжностна характериситика,а именно Г.Ж. е
заемал длъжността „мл. автоконтрольор в група „Пътен контрол“ на сектор „Престъпления
по пътищата“, отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-София, К.Е. е заемал длъжността
пазач/диспечер в сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР –
София, Н.Г. е заемал длъжността мл. автоконтрольор в група „Пътен контрол“ на сектор
„Престъпления по пътищата“, отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-София, П.Г. е
заемал длъжността мл. автоконтрольор в група „Пътен контрол“ на сектор „Престъпления
по пътищата“, отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-София. С оглед на изложеното е
изводимо, че описаните действия произхождат от възможностите, които са имали
подсъдмите лица, в качеството на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно
положение.
Настоящата инстанция намира за необходимо да акцентира, че в зависимост от
промяната на установените по несъмнен начин факти в хода на съдебното производство
първоинстанционният съд има задължение да прецени коя материлноправна норма да
приложи, дали да приеме въведената в обвинителния акт правна квалификация или да
преквалифицира деянията с присъдата, ако обвиненията са доказани.За държавното
обвинение е налице и възможността по чл.287 НПК за изменение на обвиненията с оглед
установените факти в хоа на съдебното следствие.Съдебната фаза на наказателния процес
е основна в наказателното производство и въпреки, че НПК е строго формален,то са налице
процесуални възможности за адекватно пролежение на материално правните норми към
установените факти,включително и такива извън първоначално посочените в обвинителния
акт стиа да не е налице съществено изменение на обстоятелствената част очертана в
обвинителния акт.
В конкретния случай АСНС при извършената проверка на съдържанието на
овинителния акт отнесено към форумираните на ДП обвинения приема че изложените факти
и обстоятелства в достатъчна степен очертават както обективния състав на престъплението
5
по чл.321 ал.6 от НК за всички подсъдими,така и този на престъплението по чл.302 т.1 във
вр чл.301 ал.2 във вр. с ал.1 от НК както и различините форми на съучастие за всеки от
четириматга подсъдими.Въззивната инстанция не констатира противоречение между
фактическата част на ОА и диспозитивите на обвиненията.
Апелативният специализиран наказателен съд счита, че с оглед на гореизложеното в
конкретния случай в изложението на обстоятелствената част на внесения обвинителен акт са
отразени в пълен обем всички факти и обстоятелства досежно инкриминираната дейност по
чл. 321, ал. 6 от НК и чл. по чл.302 т.1 във вр. с чл.301 ал.2 във вр. ал. 1 от
НК.Наблюдаващият прокурор от СП изчерпателно и в достатъчна степен ,за да покрие
критериите на чл.246 ал.2 и 3 от НПК е описал действията на всеки един от подсъдимите,за
които се твърди ,че са се сговорили към съгласуване на волята им за извършване на
престъпления по чл. 281 и чл. 301 от НК, както и действията им по осъществяване на
вторичните престъпления. В достатъчна степен са очертани фактите, обуславящи
съпричастността на всяко едно от подсъдимите лица във вторичното престъпление, като
правилно са конкретизирани действията им, определящи формите на съучастие. Задружната
им престъпна дейност е определена по време и място, описан е механизмът на извършване
на процесните престъпления, посочени са пострадалите лица и причинените имуществени
вреди.
Следва да се отбележи, че не е налице противоречие между обстоятелствената и
диспозитивната част на обвинителният акт, а същият е изготвен в пълно съответствие с
дадените задължителни указания и минималните стандарти въведени с Тълкувателно
решение № 2/07.10.2002 г. на ОСНК, ВКС постановено по т.д. № 2/2002 г. В цитираното
решение е посочено, кои нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното
производство са от категорията на съществените и налагат връщане на прокурора. Съгласно
указаното в него обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да
съдържа изложение на фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му, включително времето, мястото и начина на извършване
на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. Заключителната част на
обвинителния акт задължително трябва да съдържа данни за самоличността на обвиняемия,
правната квалификация на деянието, наказателния закон, който трябва да се приложи, датата
и мястото на съставяне на обвинителния акт, името и длъжността на съставителя, както и
неговия подпис. В конкретния случай прокурорът от СП е спазил изцяло дадените указания,
като е налице единствено между обстоятелствена и заключителна част.
Основателно е оплакването в частния протест на прокурора от СП, че законодателят не
е поставил изискване в обвинителния акт да бъде направен анализ на събраните при
разследването доказателства такъв какъвто съда в ролята на арбитър е задължен да извърши
в мотивната част на съдебния си акт.Не е въведено подобно изискване и в ТР
2/2002г.ОСНК.Обвинението почива на факти ,които се извличат от доказателствата и
доказателствените източници на ДП.Факите следва да са в такъв обем,който да е достатъчен
за да очертае състава на всяко от престъпленията,за които подсъдимите са предадени на
съд.В срлучая АСНС приема ,че такава фактическа обстановка е налична ,поради което
приема за необоснован извода на СНС за нарушения по смисъла на чл.248 ал.1т.3 от НПКа
от там и не е налично основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на СП.
По отношение на сочените от първоинстанционния съд други непълноти в
обвинителния акт следва да се посочи, че същите не са задължителна част от обвинителния
акт, с оглед на което не би могло да бъде направен извод за допуснато в досъдебното
производство съществено процесуално нарушение.
С оглед на гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че при изготвянето на
обвинителния акт са спазени изискванията по чл. 246 от НПК, протестът на прокурора от
6
СП е основателен и първоинстанционният съд е процедирал незаконосъобразно,
прекратявайки съдебното производство на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3
НПК.
Водим от горното Апелативният специализиран наказателен съд, трети състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение произнесено в разпоредително заседание на 17.03.2021 г.
по нохд № 3557/20 г. по описа на СНС, 21 състав, с което е прекраено съдебното
произовдство и делото е върнато на СП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7