Решение по дело №3234/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 111
Дата: 18 август 2021 г. (в сила от 24 август 2021 г.)
Съдия: Доротея Кехайова
Дело: 20211100203234
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. София , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Доротея Кехайова

Ирина Стоева
при участието на секретаря ГЕРГАНА П. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Радост Димитрова Нацева (РП-Шумен)
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Частно наказателно дело №
20211100203234 по описа за 2021 година
и въз основа на закона и данните по делото и на основание чл. 44, ал. 7 от
ЗЕЕЗА,
РЕШИ:
ПРЕДАВА българския гражданин СТ. Н. С., роден на **** г. в гр.
София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан /реабилитиран/, трудово зает, живущ в гр. София, ул. „****, ЕГН
**********, на компетентните съдебни власти на ФРГермания въз основа на
Европейска заповед за арест, издадена на 27.04.2021 г., по дело № (352 Gb)
285 Js 4543/19 (949/21), от съдия при Районен съд – Тиргартен Берлин,
Федерална Република Германия за провеждане на наказателно преследване за
престъпление по §§ 152b, ал. 1; 152а, ал. 1, т. 2; 52 от Наказателния кодекс на
ФРГермания - „подправка на платежни инструменти“.
ВЗЕМА мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по
отношение на българския гражданин СТ. Н. С. до фактическото му предаване
на издаващата държава.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски
апелативен съд в 5-дневен срок от днес.
1
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НЧД № 3234/2021 г. по описа на СГС, НО, 9 с-в

Постъпила е Европейска заповед за арест /ЕЗА/ по отношение на българския гражданин СТ.
Н. С., ЕГН **********, издадена от германските съдебни власти, а именно съдия при
Районен съд – Тиргартен Берлин, Федерална Република Германия и е внесена за
разглеждане с предложение на прокурор при СГП. В предложението се посочва, че ЕЗА е
издадена от съдия при Районен съд – Тиргартен Берлин, Федерална Република Германия,
както и че на 11.08.2021 година същата е получена в ДМОС в превод на български език.
В съдебно заседание представителят на СГП изразява становище, че са налице
предпоставките за предаване на лицето въз основа на издадената ЕЗА, тъй като са налице
законовите предпоставки за това. Приема, че престъплението, за което е била издадена
заповедта не налага изследването на въпроса за наличието на двойна наказуемост, въпреки
което посочва, че същото съответства на чл. 249, ал. 1 и ал. 2 НК на РБългария.
Защитникът на българския гражданин С., адвокат Р. от САК поддържа становище, че
искането на СГП следва да бъде оставено без уважение. Счита, че не са налични всички
необходими и изискуеми от закона реквизити на ЕЗА, както и гаранции от страна на
издаващата държава, че на българския гражданин ще бъде осигурен справедлив процес и
защитник, владеещ родният му език, който да спомага и да следи за спазването на неговите
права и законни интереси. Изтъква още, че по делото липсва препис на документи, видно от
които да бъде ясно въз основа на какво е издадена ЕЗА, кой е компетентният орган, който
привлича исканото лице към наказателна отговорност. Излага и аргументи за неяснота на
времето на извършване на деянието, което препятства упражняването на правото на защита
на С.. С тези мотиви отправя искане за оставяне без уважение на искането на СГП.
Задържаното лице заявява, че не трябва да бъде уважено искането за предаването му, тъй
като има неясноти в описанието на престъплението, за което е издадена заповедта, а от
представения документ от РЗИ се вижда, че е бил в България през инкриминирания в
заповедта период.
След изслушване на становищата на прокурора, лицето, чието предаване се иска и на
неговия защитник и след проверка законосъобразността на издадената ЕЗА и останалите
приложени доказателства съдът намира, че:
Европейската заповед за арест е издадена по дело № (352 Gb) 285 Js 4543/19 (949/21), от
съдия при Районен съд – Тиргартен Берлин, Федерална Република Германия. Иска се
задържането и предаването на С.С., български гражданин, роден на 13.03.1974 г. Заповедта
е издадена с цел провеждане на наказателно преследване срещу исканото лице за извършено
престъпление по §§ 152b, ал. 1; 152а, ал. 1, т. 2; 52 от Наказателния кодекс на ФРГермания -
„подправка на платежни инструменти“.
Същата в съответствие с уреденото в чл. 38а, т. 4 от ЗЕЕЗА е изпратена по факс, каквато
възможност законът предвижда.
Получената ЕЗА, представена с предложението на прокурора, копие, придружено с друго
такова, в превод на български език, извършен в издаващата държава, което е четливо, е
издадена от компетентен орган (противно на твърденията на защитата), а именно Районен
съд Тиргартен Берлин, в изискуемата писмена форма и е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество получената ЕЗА отговаря на изискванията по чл. 36 от ЗЕЕЗА, респ.
на чл. 2-ри от Рамковото решение на Съвета на Европа от 13 юни 2002 година: издадена е за
лице, което се твърди да е извършило деяние, наказуемо по правото на издаващата държава
с лишаване от свобода повече от три години, като не се изисква двойна наказуемост по, ал. 3
/т. 24/, въпреки че за същото престъпление е предвидено такова наказание и в Наказателния
кодекс на Република България /чл. 246, ал. 3 от НК/. Получената ЕЗА отговаря от формална
страна и на изискванията по чл. 37 от ЗЕЕЗА: посочената самоличност и гражданство на
искането лице, които не се оспорват при проверката на самоличността му пред българския
съд; характерът и правната квалификация на престъплението са посочени в б. д от същата,
както и обстоятелствата, при които е било извършено и въз основа на което исканото за
предаване лице С.С. е заподозрян като извършител; изпълнено е и задължението по, ал. 3.
Не са налице както абсолютните основания по чл. 39 от ЗЕЕЗА, респ. чл. 3 от Рамковото
решение, така също и възможните основания за отказ да се изпълни получената ЕЗА по чл.
40 от ЗЕЕЗА, респ. чл. 4 от Рамковото решение. Престъплението, за което е издадена
заповедта, не е амнистирано в България; исканото лице не е осъдено за същото
престъпление и не е малолетно; не е привлечено като обвиняем за същото престъпление и не
е подсъдим; давностният срок по чл. 80, ал. 1 от НК не е изтекъл; няма данни, които да
сочат, че исканото лице е извършило част от престъплението на българска територия.
Настоящият съдебен състав приема за достоверни представените по делото доказателства от
съответните длъжностни лица и в превод на български език, осигурен от издаващата
държава, на основа на приетия от законодателството на ЕС принцип на взаимното доверие.
Доводите на защитника на исканото лице за липса на всички необходими и изискуеми от
закона реквизити на ЕЗА, както и гаранции от страна на издаващата държава, че на
българския гражданин ще бъде осигурен справедлив процес и защитник, владеещ родният
му език, липса на препис на документи, видно от които да бъде ясно въз основа на какво е
издадена ЕЗА, както и неяснота относно времето на извършване на деянието са
неприемливи и не намират опора в закона. Съдебният състав е взел отношение по
посочените възражения в проведеното на 18.08.2021 г. о.с.з., поради което и тук следва да се
посочи единствено, че от формална страна издадената ЕЗА отговаря на изискванията за
нейната форма и съдържание. Същите са предписани в чл. 37 от ЗЕЕЗА, като в алинея 1
(първа), точки от 1 (първа) до 7 (седма) е посочено кои реквизити следва задължително да
присъстват в съдържанието на писмената заповед. Всички те, видно от заповедта, са налице,
вкл. и визираните в т. 5 (пета), които касаят обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, вкл. време, място и степен на участие на исканото лице. Изискването на
Закона за описание на тези факти в никой случай не бива да се абсолютизира до степен, че
обстоятелствата, при които е извършено престъплението, да бъдат посочени така подробно,
както би следвало да е в съдържанието на евентуално окончателно обвинение, повдигнато
срещу лицето и служещо като основа за предаването му на съд. Ето защо и твърдението за
неяснота относно времето на извършване на деянието не може да бъде споделено.
Така предвиденият инструмент за осъществяване на бърза и ефективна правна помощ между
държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) предпоставя наличието на доверие между
страните и необходимостта от посочване на минимални обстоятелства, които да оставят
извън съмнение това, че определено лице с установена самоличност се иска за предаване във
връзка с разследване за дадено деяние въз основа на акт, издаден от компетентен орган на
издаващата държава. В случая такива обстоятелства са посочени в Заповедта. Именно
поради изложеното не може да се презюмира, че издаващата заповедта държава ще проведе
наказателното производство срещу българския гражданин при нарушаване на принципите,
2
закрепени в европейските нормативни актове и ЕКЗПЧОС за справедлив процес.
На този етап и за нуждите на това производство посочването на изброените обстоятелства се
явява, според съдебния състав, напълно достатъчно, за да се приеме, че е изпълнено
изискването на т. 5 на чл. 40 ЗЕЕЗА. Отразени са обстоятелства и касателно степента на
участие на исканото за предаване лице. Най-вече всички тези реквизити следва да бъдат
оценявани в контекста на това, че лицето се търси и иска от германските власти с цел
провеждане на разследване, в рамките на което именно предстои извършването на всички
действия, в които исканото лице има право да участва, включително и да установява, че в
рамките на инкриминирания период се е намирал извън територията на издаващата държава.
Предвид всичко изложено до тук и с оглед факта, че от германската държава е представена
гаранцията по чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА, Софийският градски съд намира, че няма нито едно
основание, което да мотивира отказ от изпълнение на ЕЗА, поради което и заключава, че
същата следва да бъде допусната.
При задържането на С.С. не са намерени и не са иззети вещи, съотносими към посоченото в
ЕЗА престъпление, поради което това акцесорно искане е неизпълнимо.
На основание чл. 44, ал. 7, предл.1 от ЗЕЕЗА, съдът взе мярка за неотклонение задържане
под стража по отношение на българския гражданин СТ. Н. С. до фактическото предаване на
лицето на издаващата държава.

Така мотивиран съдът постанови решението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
3
Съобщи за изтекли лични данни