№ 6945
гр. С., 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110135868 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 6
271,51 лв. /с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски/, представляваща
регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „А.К..“ за застрахователно събитие, настъпило на 14.04.2021 г. на
път . км. .+., поради виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято г. отговорност е била застрахована от ответника, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба /04.07.2022 г./ до окончателното
изплащане на вземането и сумата 515,70 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 08.09.2021 г. – 30.06.2022 г.
Ищецът твърди, че е застраховател по имуществена застраховка „К.“ за
т.а. “М..“, рег. № .., собственост на „К.“ ЕООД, обективирана в полица № ..,
валидна в периода 12.12.2020 г. – 11.12.2021 г. Посочва, че на 14.04.2021 г. на
път . км. .+. е настъпило ПТП между застрахования при ищеца автомобил и
л.а. „Ф.“ „П.“, рег. № ., застрахован със застраховка „Г. отговорност“ при
ответника. Вследствие от произшествието, застрахованият при ищеца товарен
автомобил претърпял вреди, за обезщетяването на които била образувана
ликвидационна преписка по щета № .. Уврежданията били отстранени в
натура от ищеца чрез възлагането на ремонт, който възлязъл на стойност
6256,51 лв., която сума била изплатена изцяло от ищцовата страна, като били
начислени и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. /общо 6271,51 лв/.
Ищецът твърди, че е отправил до ответника извънсъдебна регресна покана за
изплащане на процесната сума, но последният е отказал да заплати същата.
Поради неплащане на дължимото ищецът претендира и обезщетение за забава
в размер на 515,70 лв. за периода 08.09.2021 г. – 30.06.2022 г. Претендира
1
разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
заплатен от ответната страна.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва изцяло
посочения от ищеца механизъм на ПТП и вината на водача, управлявал л.а.
„Ф.“ „П.“, рег. № .. Поддържа процесното ПТП да е настъпило единствено
поради виновните и противоправни действия на водача на т.а. “М..“, рег. № ..,
застрахован при ищеца, а в евентуалност навежда възражение последният да е
съпричинил вредоносния резултат. Оспорва размера на настъпилите вреди,
като счита, че същите са в по-малък размер. Счита, че не следва да дължи и
претендираното обезщетение за забава. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на
всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по -
конкретно, че в срока на застрахователното покритие на договора за
имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение
на лице, чиито застраховател по ГО е ответникът, е настъпило събитие, за
което застрахователят по ГО носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди, които са в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото
събитие.
По делото не е спорно наличието на валиден договор за имуществено
застраховане за т.а. “М..“, рег. № .., в изпълнение на който ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и
наличието на валиден договор с ответника за застраховка Г. отговорност за
л.а. „Ф.“ „П.“, рег. № . към датата на процесното ПТП, като тези
обстоятелства се потвърждават от приетите по делото застрахователна полица
№ .., опис на щета ./28.04.2021 г. и ликвидационен акт от 28.04.2021 г.,
калкулация на претенцията от 08.06.2021 г., възлагателно писмо за ремонт,
фактура за ремонт в сервиз от 23.06.2021 г., платежно нареждане от
05.07.2021 г., както и от извадката от Гаранционен фонд за сключена г.
отговорност за л.а. „Ф.“ „П.“, рег. № . към датата на ПТП.
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № . от
14.04.2021 г. и скица към него, изготвени от дежурен А.К.онтрольор към П.
при ОД на МВР-Ш. след посещение на място, в периода на действие на
договора за имуществена застраховка е настъпило събитие – ПТП,
представляващо покрит риск. Настъпилото ПТП е резултат от виновно
противоправно поведение на водача на л.а. „Ф.“ „П.“, рег. № ., който е
предприел навлизане в главен път . /В. – С./, по който се е движил т.а. “М..“,
рег. № .., с цел извършване на обратен завой. Водачът на тов.та композиция,
възприемайки движението на л.а. „Ф.“ „П.“, е отклонил същата вляво и е
2
задействал спирачната система. В лявата част на дясното платно траекториите
на движение на двете превозни средства са се пресекли и е настъпил удар по
между им. За товарния автомобил ударът е бил в предната дясна част, а за
лекия – в лявата странична предна част.
В частта относно механизма на ПТП констативният протокол, съставен
от органите на П., не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като
същите не са възприели непосредствено произшествието. Ето защо
посоченото в протокола относно механизма следва да се преценява от съда
във връзка с другите доказателства по делото. В случая е изслушана и приета
съдебно-автотехническа експертиза, която потвърждава описания в протокола
за ПТП механизъм. Съдът кредитира експертизата, като счита същата за
обоснована. Вещото лице е достигнало до своето заключение след подробно
изследване на мястото на инцидента, разП.жението на превозните средства
преди и след удара и тяхната скорост. Произшествието е станало на път . /В. –
С./, който е двулентов, непосредствено след детелина за включване в този път
чрез ускорителна лента. Л.а. „Ф.“ „П.“ се е намирал в ускорителната лента и
при опит да навлезе на път . /В. – С./ е отнел предимството на тов.та
композиция, която се е движила с около 60 км/час. Лекият автомобил е
навлязъл в опасната зона за спиране на композицията, с оглед на което
водачът на камиона не е разполагал с техническа възможност да приведе
управляваното превозно средство в покой, с което да избегне реализирането
на процесния удар. От посоченото в протокола за ПТП, изложеното в
експертизата от техническа гледна точка и материалите от приложеното по
делото досъдебно производство 1397/2021 г. на Районна прокуратура - Ш.
съдът възприема така посочения механизъм за установен по делото.
Застрахованият при ответника водач е нарушил разпоредбата на чл. 25 ЗДвП.
Предприел е навлизане по главен път . /В. – С./ без да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното П.жение, посока и скорост на движение. Не е пропуснал
тов.та композиция, която се е движила по път . /В. – С./, като е станал
причина за настъпване на процесното ПТП. Не е налице съпричиняване от
страна на водача на товарния автомобил, който се е движил с разрешена и
съобразена с пътната обстановка скорост, като ударът е настъпил в опасната
му зона за спиране. В този смисъл възраженията на ответника за обратното са
неоснователни.
Съгласно заключение нанесените щети по т.а. “М..“, рег. № .. са в пряка
причинно-следствена връзка с произшествието, като стойността необходима
за възстановяването им по средни пазарни цени към датата на ПТП е 6 897
лв., която надвишава изплатеното от ищеца обезщетение 6 256,51 лв., а
обичайният размер на разноските, които застрахователят обичайно прави за
определяне на застрахователното обезщетение и за приключване на преписка
по щета е 15 лв.
Ето защо и с оглед обстоятелството, че ответникът е застраховател на
3
г.та отговорност на делинквента съдът намира, че в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане спрямо ответника за сумата 6 256,51 лв. и 15 лв.
ликвидационни разноски. Ответникът не доказа П.жителния факт на плащане
на обезщетението, нито обори презумпцията за вина по отношение на
застрахования от него водач, с оглед на което предявеният иск следва да се
уважи до пълния предявен размер.
За основателността на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
необходимо наличието на главен дълг и изпадане в забава на длъжника, като
и двете предпоставки са установени по делото, с оглед на което искът за
лихва също следва да се уважи изцяло. На ищеца следва да се присъди и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца, комуто
следва да се присъдят на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в общ размер на 671,49
лв., от които 271,49 за държавна такса, 200 лв. за депозит за вещо лице и 200
лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно представения списък по чл. 80
ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.”” ЕАД, ЕИК . да заплати на „Д.” АД, ЕИК . на основание
чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 6 271,51 лв. /с включени 15,00 лв.
ликвидационни разноски/, представляваща регресно вземане за изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „А.К..“ за
застрахователно събитие, настъпило на 14.04.2021 г. на път . км. .+., поради
виновно и противоправно поведение на водач на л.а. „Ф.“ „П.“, рег. № ., чиято
г. отговорност е била застрахована от ответника, на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата 515,70 лв. обезщетение за забава за периода 08.09.2021 г. –
30.06.2022 г., ведно със законна лихва от 04.07.2022 г. до изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 671,49 лв. разноски
по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4