Решение по дело №771/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М.Р. Х. ЕГН ********** от гр.Варна срещу Решение № 177/01.02.2023г., постановено по НАХД 20213110204189 по описа на Районен съд- Варна за 2022г., с което е потвърдено Наказателно постановление №433а-132 от 26.05.2022 г., издадено от Директор на ОДМВР Варна, с което, за нарушение по чл.209а, ал.1 ЗЗ, на касатора, е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв, на основание чл.63д, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН. Със същото решение М. Х. е осъден да заплати по сметка на ОД МВР Варна сумата 80.00 лв представляваща разноски за възнаграждение за юрисконсулт.

Касаторът релевира основанието на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63 ал.1 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че ВРС не е мотивирал решението си на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Според него, носенето на маски е житейски и научно абсурдно, те не предпазват от заболяване хората и не изпълняват защитна функция. Напротив, създават опасност за ползващите ги, както в краткосрочен план, така и в продължителен период. Приема практиката на съдилищата да присъждат юрисконсултско възнаграждение, за неправилна. Излагайки тези съображения в подкрепа на твърденията си, жалбоподателят настоява за отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява лично. Представлява се от представител по пълномощие- адв.В., който поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи, че чрез издаване на наказателното постановление е нарушена Хартата на основните права на ЕС. Заповедите на министъра на здравеопазването, с които е наредено задължителното ползване на маски, са постановени в нарушение на чл.29 ал.2 и чл.30 ал.1 от Конституцията на Република България. Отделно, районният съд не се е съобразил с обстоятелството, че задължение на държавата е да осигурява маски в обществения транспорт съобразно чл.63 ал.9 ЗЗдр.

Касационният ответник – Директор на дирекция ОД на МВР Варна е подал писмени бележки, в които оспорва касационната жалба и моли решението за бъде оставено в сила.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна приема жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211,ал.1 от АПК. Същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Касационната инстанция намира, че жалбата е неоснователна.

С проверяваното тук решение, ВРС е потвърдил Наказателно постановление №433а-132 от 26.05.2022 г., издадено от Директор на ОДМВР Варна, с което, за нарушение по чл.209а, ал.1 ЗЗ, на касатора, е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв, на основание чл.63д, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН. Със същото решение М. Х. е осъден да заплати по сметка на ОД МВР Варна сумата 80.00 лв представляваща разноски за възнаграждение за юрисконсулт.

От фактическа страна съдът е приел, че на 18.02.2022 г. около 09.25 ч., по време на въведеното със Заповед №РД-01- 968 от 26.11.2021 г. за допълнение на Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020 г. на Министър на здравеопазването, изискване за носене на защитни маски на закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, касаторът се намирал в автобус по линия 148, рег.№*****, когато служители в сектор „Общинска полиция“ при ОД МВР Варна и още един служител при общинско предприятие, след извършена проверка възприели, че той няма поставена защитна маска. Съставен и връчен бил АУАН №433а-132 от 18.02.2022 г. в който е отразено, че на същата дата и място, М.Х. няма поставена защитна маска за лице за еднократна 1 или многократна употреба, с което не е изпълнил задължението по т.I, т.7 от Заповед №РД01-968 от 26.11.2021 г. на Министър на здравеопазването по чл.63, ал.4 ЗЗ. Възражения срещу АУАН били подадени в установения тридневен срок от касатора на 24.02.2022г., като същите били приети за неоснователни. На 26.05.2022 г. наказващият орган издал срещу въззивника процесното НП №433а-132, в което описал, че на съответната дата и място, М.Х. се е намирал на закрито обществено място и не е поставил защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнил т.I, т.7 от Заповед №РД-01-968 от 26.11.2021 г. на Министър на здравеопазването по чл.63, ал.4 ЗЗ. При така направеното описание наказващият орган приел за установено, че М.Х. е нарушил чл.209а, ал.1 ЗЗ и наложил предвиденото наказание глоба в минималния установен размер 300.00 лв. Районен съд – Варна установил така визираната фактическа обстановка , както от кредитираните показания на свид. М. Д., които възприел като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия и непротиворечиви, така и върху приобщените писмени доказателства – докладна записка УРИ365р-13949 от 14.03.2022 г., сведение от Ц. Н. от 01.03.2022 г., писмо рег.№УСКОР22000386ВН от 24.02.2022 г., писмо рег.№УСКОР22000386ВН-001ВН от 04.03.2022 г. писмо рег.№365р-15339 от 21.03.2022 г., справка рег.№365р-15339 от 21.03.2022 г., Възражение рег.№УРИ365000-7675 от 24.02.2022 г., Заповед №365з-1952 от 24.03.2020 г.

При така установената фактическа обстановка, ВРС приел от правна страна, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на ОД МВР Варна. В него, административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Съдът намерил, че правилно, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма, административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.209а ал.1 ЗЗдр. Въдприел е извод, че в периода на извършване на нарушението е действала Заповед №РД-01-968 от 26.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването и това е налагало нейното спазване.

Постановеното от Варненски районен съд , решение е правилно на посочените в него доводи, към които касационната инстанция ще добави следното:

Нормата на чл. 209а от ЗЗ е санкционна, както и съдържаща съставомерен състав. Според нея, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а, ал.1 или ал.2 ЗЗ, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 лв до 1000 лв, а при повторно нарушение - от 1000 лв до 2000 лв. Действието на тази норма не е постоянно, а се проявява само и единствено при наличието на точно определени предпоставки от обективна страна, посочени в чл. 63 или чл. 63а от ЗЗдр. Чрез нея се защитават животът и здравето на гражданите от определени епидемични заболявания. Необходимо е да има някаква непосредствена заплаха за общественото здраве и живота на хората вследствие на заразна болест. Болестите по чл. 63 от ЗЗ са изчерпателно определени от Закона (чл. 61, ал. 1 ЗЗ), като при тях е необходимо също така да е въведена извънредна епидемична обстановка в страната по съответния ред. За отклика - заболяванията по чл. 63а, не са изрично указани, поради това е необходимо да е налице оценка, показваща достатъчно висок епидемичен риск от разпространението им, за предпазване на населението от заразата да е издадена заповед за въвеждане на временни противоепидемични мерки на територията на страната или на отделна област от министъра на здравеопазването или от директора на съответната област за нея, съгласувано с държавния здравен инспектор. Именно тяхното спазване се охранява от разпоредбата на чл. 209 а от ЗЗ. В кокретния случай именно такава заповед е постановената Министъра на здравеопазването, Заповед №РД-01-968 от 26.11.2021 г.

В конкретния случай, касаторът не само е останал пасивен към задължението да използва предпазна маска. Предвид твърденията, изложени и в касационната жалба, както и в становището по същество на спора, съдът приема, че деянието е извършено виновно – при пряк умисъл. В условията на извънредна епидемична обстановка всички предприети мерки са важни и случаите на нарушаването на която и да е от тях никога не може да бъдат „маловажни”. Деянията по нищо не се различават от общите случаи и не са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН . Към датата на постановяване на НП и на решението на първостепенния съд, не са били налице основанията за освобождаване от административнонаказателна отговорност по смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Районният съд обосновано е приел, че извършеното в случая административно нарушение не може да се третира като маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Настоящата инстанция споделя изводите в тази насока.

След съвкупна преценка на всички относими към казуса факти, установени от събраните пред ВРС доказателства се налага еднозначен извод, че е извършено от касационния жалбоподател нарушение на чл.209а ал.1 ЗЗДр.

Поради това, касационната инстанция приема, че в идентичен смисъл обосновано, правилно и законосъобразно се е произнесъл ВРС с проверяваното си решение, което не е обременено със сочения от касатора порок. Други такива, обосноваващи отмяна или ревизия на проверявания съдебен акт, не бяха установени и в кръга на служебно дължимата проверка по чл.218 ал.2 от АПК, което налага отхвърляне на жалбата, като неоснователна.

В допълнение, по отношение доводите на жалбоподателя в становището по същество на спора следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.29 ал.2 от Конституцията на Република България е неотносима към предмета на спора, доколкото тя се отнася за доказано извършване на медицински опити с хора. А разпоредбата на чл.30 ал.1 третира личната свобода и неприкосновеност, които не се засягат от задължението за носене на маски. Всеки субект, който ги използва остава свободен и неприкосновен. По отношение твърдението за нарушение на Хартата за основните права на ЕС, съдът приема, че същото не е конкретизирано, не са изложени конкретни доводи, коя норма е нарушена, поради което и не може да обсъди този неадресиран довод.

В обобщение, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, респективно, решението като правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и съобразно компетенциите си по чл.221 ал.2 от АПК касационният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 177/01.02.2023г., постановено по НАХД 20213110204189 по описа на Районен съд- Варна за 2022г., с което е потвърдено Наказателно постановление №433а-132 от 26.05.2022 г., издадено от Директор на ОДМВР Варна, с което, за нарушение по чл.209а, ал.1 ЗЗ, на касатора, е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв, на основание чл.63д, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: