№ 1976
гр. Пловдив, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330204222 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ №
21-1030-004541 от 26.05.2021 г., издаден от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив, с който на М. Н. А. с ЕГН ********** с адрес **** на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановлението,
свързани с неправилно установяване на водач на автомобила, разлика в НП между НП
и АУАН, поради посочването на лек респ товарен автомобил, възражение за чл. 28 от
ЗАНН. Същите възражения се поддържат и в съдебно заседание. Моли се да бъде
отменено.
Въззиваемата страна е взела становище с писмото, с което е изпратена
преписката, като се моли да бъде потвърдено НП като законосъобразно. Не се
представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.10.2020 г. в 11:11 ч. в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“ – пътен
възел „Скобелева Майка“, южно платно, посока изток при ограничение на скоростта за
градски условия от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в
ползва на водача МПС „Пежо Партнер“ с рег. № ** се е движил със скорост от 112
km/h, като е превишил максимално допустимата с 62 km/h и това е установено с АТСС
CORDON-M2 MD1196. Установява се преди отчетения толеранс да е регистрирана
1
скоростта от 116 km/h, както и автомобилът да е собственост на „Бета Глобал“ ЕООД.
За нарушението била съставена снимка от 24.10.2020 г., а за използването на АТСС
протокол рег. № 1030р-33800/26.10.2020 г.
Установява се, че автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD1196 е
одобрено средство за измерване, вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № В-46. Същото е минало периодична техническа
проверка на 21.02.2020 г., като е издаден протокол от проверка № 10-С-ИСИС от
същата дата.
От представителя на юридическото лице, собственик на автомобила – неговия
** Б. Н. М. е постъпила декларация по чл. 188 от ЗДвП на 19.04.2021 г., в която е
посочил, че за датата и часа на нарушението автомобилът е бил управляван от
жалбоподателя М. Н. А..
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АА № 670142/05.05.2021 г., в който е
описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят е
отразил, че възразява. Депозирал е възражения, в които е посочил, че на датата на
нарушението автомобилът е бил управляван от съпругата му Г. А. М.. Актът му бил
предявен за запознаване, за което и го подписал. Било му връчено копие от него.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 800 лв. и бил лишен от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на С.В. – *, частично от показанията на свидетелката А.а в частта им
относно предоставянето на автомобила за управление на съжителя й и в частта, че
същият е собственост на работодателя на А., тъй като същите се подкрепят от
останалите доказателства по делото, както и от писмените такива – АУАН, снимков
материал от автоматизираното техническо средство, снимка на самото АТСС, писмо от
БИМ за вписано в списъка на одобрени типове средства за измерване, протокол за
премината последваща проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г., протокол за използване
на АТСС рег. № 1030р-33800/26.10.2020 г., разпечатка от база данни за собственост на
автомобил, декларация по чл. 188 от ЗДвП, справка за нарушител/водач, заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. и №8121з-825/18.07.2019 г. на МВР, справка за юридическо
лице, докладна записка.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката А.а, тъй като отчете
заинтересоваността й от изхода на делото като лице, което живее на семейни начала с
жалбоподателя. Твърденията за управление на служебния автомобил от съжителката
на жалбоподателя изхождат единствено от негова страна, служат за защита срещу
съставения АУАН и според съда представляват защитна версия. По начина на
депозиране съдът намира, че свидетелката цели да освободи от
административнонаказателна отговорност съпруга си, чрез отправените твърдения, че
през седмицата той управлява служебния автомобил, а събота и неделя тя, което не
кореспондира с житейската логика. На второ място свидетелката има ясни спомени
относно дата и дестинацията на пътуването, причината за него, както и за номера на
служебния автомобил, но не можа да си спомни маршрута, по който е минала на
излизане от гр. Пловдив, което съдът намира за още едно основание да не кредитира
показанията й.
Отстъпването на ползването на автомобила от страна на представителя на
собственика в полза на жалбоподателя не се оспорва и дори се потвърждава от
свидетелката А.а. Собствеността се установява от справка в информационните масиви
на КАТ.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят В. потвърждава авторството на АУАН.
2
В допълнение пояснява, че при констатиране на превишаване на разрешената скорост с
50 km/h се съставя АУАН и НП съответно. Посочва, че процедурата се състои в
преглед на снимките материали изпратени от АТСС, установяване на собственика на
автомобила, който попълва декларация по чл. 188 от ЗДвП и се съставя АУАН на
посоченото в декларацията лице. За конкретния случай си спомня установеният
нарушител, който пред него първоначално потвърдил, че е управлявал автомобила.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като
достоверен източник на информация. Те се потвърждават от приетите по делото
писмени доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо
съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които
е извършено то.
Съдът не споделя въведеното възражение, че правото на защита на
жалбоподателя било нарушено, тъй като на едно място било записано товарен, а на
друго лек автомобил. Автомобилът, с който е извършено нарушението е детайлно
индивидуализиран с марка модел и най-вече регистрационен номер. Дали същият е
товарен или лек такъв не е съставомерен признак на нарушението и по никакъв начин
не се отразява на отговорността на субекта на нарушението. Не съществува вероятност
от объркване за кой автомобил се ангажира отговорността на лицето.
Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и
нарушителя, който е направил своите възражения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото
на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за скоростта на движение в
населени места. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % km/h в полза на
водача. На приложената снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди
толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на
нарушение и координатите му.
По отношение на законосъобразността на използването на АТСС съдът намира
следното: Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с
АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък
от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.
Процесният случай е от втората група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение
дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо
3
от него, тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. За
законосъобразност на установяването на нарушенията е достатъчно да е установено
чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи,
при спазване на изискванията за тяхното използване.
В чл. 9 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. е посочено, че контролния
орган може да включва автоматизираното техническо средство или система, да
извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания
контрол и поставя начало на работния процес, също така може да осъществява
наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и
подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение и лед
изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо
средство или система. В този смисъл контролния орган не участва в самото
установяване на нарушението.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след
изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от
одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта
или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол
за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
При конкретният вид АТСС, а именно такова, временно разположено на
определен участък от пътя, наредбата въвежда и изискването да има снимка на
местоположението на АТСС. Съдът намира, че представената от въззиваемата страна
снимка изпълва това условие, като не създава съмнение за разположението на АТСС
CORDON M2 MD1196.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка и нарушението е извършено в срока на
валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС, който съдът намира за редно да отбележи, че е
изключително подробен, прегледен и при съставянето му не са допуснати никакви
нарушения, още по-малко съществени такива. В него е посочено вида АТСС и неговия
номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на
контролирания участък, посоката на задействане на АТСС, статичността на режима на
измерване, началото и края на работата по час и минута и броя на установените
нарушения. Тъй като върху изображенията от АТСС липсва номер, затова не е и
посочен номер на първо и последно статично изображение, което тъй като това са
технически характеристики на конкретните АТСС, не представлява нарушение на
процесуалните правила.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН при съставянето на актовете в
производството. Тримесечният срок за съставяне на АУАН следва да се брои от
установяване на нарушителя. В конкретния случай това е моментът, в който
нарушителят е посочен от представителя на юридическото лице в подадената от него
декларация по чл. 188 от ЗДвП. Следователно тримесечният срок за съставяне на
АУАН е спазен. В срок е съставено и НП – на 25.03.2020 г.
4
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно установено е, че на 24.10.2020 г. в 11:11 ч. лек автомобил „Пежо
Партнер“ с рег. № *** се е движил в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“ – пътен
възел Скобелева майка, южно платно, посока изток при ограничение на скоростта
населени места от 50 km/h със скорост над 100 km/h, а именно 112 km/h /при отчетен
толеранс от 3 %, като е превишил максимално допустимата скорост с 62 km/h.
Извършвайки деянието предмет на издаденото постановление, нарушителят
виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване, като е управлявал МПС с 62 км/ч над
допустимото и по този начин е извършил деянието си с пряк умисъл.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя и процесуалния му
представител, че не следва жалбоподателя да носи административнонаказателна
отговорност, тъй като не е управлявал процесния автомобил в деня на установяване на
нарушението. Съгласно чл. 188 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство.
В първото изречение на разпоредбата са въведени две категории субекти на
нарушение на ЗДвП - "собственик на МПС" и "този, на когото е предоставено
превозното средство"(Решение № 2179 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1679 / 2019 г.
на XXI състав на Административен съд – Пловдив и др.). В случая автомобилът е бил
предоставен по смисъла на чл. 188 ЗДвП на жалбоподателя, поради което въпросът за
управлението в конкретния случай е ирелевантен. Спазена е изцяло процедурата по
установяване на субекта на нарушението и същият е правилно установен.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца, съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, доколкото
тя отговаря на условията за превишаване на скоростта на движение над 50 km/h.
Наказанието е фиксирано, поради което и същият не подлежи на каквато и да било
преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване са от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението, без въобще да се споменава отчетените параметри на
превишението на допустимата скорост. Установеното превишаване на скоростта
накърнява именно тези отношения, като нито деянието му, нито личността на
нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на същото нарушение.
5
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание наказателното постановление да се прецени като законосъобразно и
последицата от това – да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за въззиваемата страна,
като същата не отправя такова искане и не представя доказателства за сторени такива,
поради което не следва такива да бъдат присъждани.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 21-1030-004541 от
26.05.2021 г., издаден от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с който на
М. Н. А. с ЕГН ********** с адрес **** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в
размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6