Присъда по дело №8425/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта:	53
Дата:	13 февруари 2024 г.
Съдия:	Велизар Стоянов Костадинов

Дело:	20221110208425
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 53
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. К.
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
и прокурора П. Ст. С.Н. Ив. Н.И. Ал. Ч.И. Ал. Ч.Н. Й. С.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. К. Наказателно дело от общ
характер № 20221110208425 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ М. Д. К., роден на *********г. в гр. Б.,
българин, българско гражданство, женен, с дете на ....... години, висше
образование, трудово ангажиран в частния сектор, осъждан, с адрес по
лична карта в гр. С., ж.к. „Р.“ – К., бл.., ет. . ап. ., и живущ на адрес гр. С.,
ул. „Ц. И. А. .“, №., ет. ., ап. ., с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,
ЧЕ на 20.10.2020г., около 20:00 часа в жилище, находящо се в гр. С., ж.к. Р.
(К.), бл. ., ет. ., ап. . причинил на С. И. К. лека телесна повреда, изразяваща се
в оток и кръвонасядане на двете устни, травматично избити стоматологични
фасети на съответни зъби, като тези травматични увреждания са й причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота и телесната повреда е
причинена в условията на домашно насилие – нанасянето й е предшествано от
системно упражняване на физическо и психическо насилие спрямо С. И. К., с
която е живял в едно домакинство – ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ
ХАРАКТЕР ПО СЪСТАВА на чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 от НК,
ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл.78а, ал.1 от НК ГО
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършеното престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 от НК, КАТО ГО ОСЪЖДА НА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ПАРИЧНА ГЛОБА“ в размер на
1

1 000.00 (хиляда) лева, платима в полза на Държавата.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК ПОДСЪДИМИЯТ М. Д.
К., с ЕГН: ********** (със снета по делото самоличност) да заплати в
полза на Държавата и по сметка на СДВР сумата от 391.50 лева,
представляваща направени разноски за оценителната експертиза по делото,
ведно със сумата от 5.00 лева за служебно издаден изпълнителен лист в полза
на СРС.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК ПОДСЪДИМИЯТ М. Д.
К., с ЕГН: ********** (със снета по делото самоличност) да заплати в
полза на Софийски районен съд и по сметка на Висш съдебен съвет сумата от
4530.00 лева, представляваща направени разноски за оценителната
експертиза по делото, ведно със сумата от 5.00 лева за служебно издаден
изпълнителен лист в полза на СРС.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК събраните по
делото на л.243 от СП доказателства – голям лист и малък картон с надписи с
червени букви, с рисунка в съответните им части – ДА ОСТАНАТ
приложени към доказателствения материал от наказателното производство до
изтичане на сроковете по Правилника за администрацията в съдилищата.

Присъдата може да бъде обжалвана и/или протестирана в 15
(петнадесет) дневен срок от днес пред Софийски градски съд по реда на
глава XXI от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 8425/2022г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав.

I. Софийска районна прокуратура е внесла в СРС на 04.07.2022г. на
основание чл.247, ал.1, т. 1 НПК обвинителен акт против подсъдимия М. Д.
К., ЕГН: ********** (и със снета по делото самоличност), с което е
повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по състава чл. 131,
ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 20.10.2020г., около 20:00 часа
в жилище, находящо се в гр. С., ж.к. Р. (К.), бл. 106, ет. 5, ап. 21 причинил на
С. И. К. лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на двете
устни, травматично избити стоматологични фасети на съответни зъби, като
тези травматични увреждания са й причинили временно разстройство на
здравето неопасно за живота и телесната повреда е причинена в условията на
домашно насилие – нанасянето й е предшествано от системно упражняване на
физическо и психическо насилие спрямо С. И. К., с която е живял в едно
домакинство.
В открито съдебно заседание Софийска районна прокуратура, редовно
призована, чрез прокурор поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че в
хода на досъдебното производство, се доказвало по категоричен начин
авторството на дееца при извършване престъплението. Извършва се
аргументативен анализ на доказателствата. Прави се искане съдът да
постанови присъда, с която да ангажира юридическата отговорност на
подсъдимия К..
Конституираната в процеса като частен обвинител С. И. К. чрез
повереника си адвокат Р. Г. моли (в писмена молба) да бъде ангажирана
отговорността на подсъдимия К..
Подсъдимият М. Д. К., редовно призован и след надлежно връчване на
съдебните книжа, се явява лично и лично участва в наказателното
производство. Представлява се от упълномощения му защитник в качеството
на процесуален представил адвокат Я. А..
Защитникът на подсъдимия К. – адвокат А. инвокира подробни доводи
и съображения, при което се прави искане съдът да извърши доказателствена
преценка дали са налице основания да се ангажира наказателната отговорност
на подзащитния му. Приема се, че не е извършено престъпление и че
доказателствата по делото не го обосновават. Релевира се подобрен,
изчерпателен, професионален и обоснован доказателствен анализ от
защитата. Прави се искане за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият К. заявява, че поддържа изложеното от своя защитник.
Приема, че не е домашен насилник. В правото си на последна дума на
основание чл.297, ал.1 от НПК моли да бъде оправдан.
II. Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
1

НПК приема за установено следното:
III. От фактическа страна (“res ipsa loquitur” – фактите говорят
сами за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт):
Подсъдимият М. Д. К. е роден на **********г. в гр. Б., българин,
българско гражданство, женен, с дете на ... години, висше образование,
трудово ангажиран в частния сектор, осъждан, с адрес по лична карта в гр.., и
живущ на адрес гр. ., с ЕГН: **********.
Пострадалата С. И. К. и подсъдимия М. Д. К. били съпрузи считано от
2005г. Имали едно общо дете - Д. М. К.. Живеели на адрес в гр.С., ж.к. „Р. К.“,
бл. ., ет.., ап... Пострадалата К. била доктор по образование и
общопрактикуващ лекар. С времето отношенията между двамата съпрузи
започнали да се влошават – 2016-2017г. Подсъдимият К. ставал изнервен
спрямо пострадалата К. – особено вечер, когато се връщал от работа и когато
тя се опитвала да говори с него. Отношенията между тях не били
положителни. Вечер, когато подсъдимият К. се връщал от работа, освен че
реагирал с вербална агресия към пострадалата К., той започнал да я удря с
шамари на ръката си. С времето ескалацията на психическо и физическо
насилие над пострадалата К. се увеличавало.
От месец февруари 2020г. ударите на подсъдимия К. спрямо нея
започнали да й бъдат нанасяни вече с юмруци. Именно през месец февруари
2020г. подсъдимият К. в гр.С. нанесъл три удара с юмрука на дясната си ръка
в областта на долната част на дясната буза на лицето на пострадалата К..
Същата изпитвала в продължение на около десетина дни болки, имала синини
и главоболие и трудно се хранела (ударите попаднали в областта на зъбите й).
За този физически инцидент пострадалата К. не е посещавала съдебен лекар
за освидетелстване. Физически побой над пострадалата К. от страна на
подсъдимия К. последвал и през месец март 2020г.
Последвали на 27.05.2020г. и на 29.05.2020г. идентични физически
инциденти в гр.С., при които пострадалата К. (за всеки случай) е била удряна
с по два юмрука в лицето и корема (с по един юмрук в тези части на тялото й)
от страна подсъдимия К.. За всички тези инциденти пострадалата К. не е
предизвиквала, обиждала, нападала или провокирала подсъдимия К.. За тези
дава физически инцидента пострадалата К. посетила съдебен лекар за
освидетелстване. Било й е издадено СМУ № 136.06/2020г. от 04.06.2020г. ,
според което същата е имала кръвонасядания по лицето, лявата си ръка и
върху предната коремна страна на тялото си. Според съдебния лекар тези
увреди на пострадалата К. са в резултат от действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по начина, по който тя е съобщила – от
нанесени й побои от 27.05.2020г., около 20:00 часа и от 29.05.2020г., около
22:30 часа.
На 31.07.2020г., около 20:30 часа пострадалата К. била в дома си в
гр.С.. Подсъдимият К. пристигнал от работа. Бил ядосан. Същият изпил около
200 грама ракия. Без да бъде предизвикан от пострадалата К. (тя не го
обиждала, провокирала или нападала), подсъдимият К. се приближил към
нея. Започнал да я обижда с думите „куче“, „гнидо мръсна“. Казвал й, че не
2

става за съпруга, жена и майка. Подсъдимият К. бил изнервен. Не стоял на
едно място в жилището й. Пострадалата К. мълчала. Страхувала се, че ако му
отвори, той ще я удари. Подсъдимият К. отново се приближил към нея.
Пострадалата К. вдигнала ръка, за да не бъде ударена от него. Била се
изправила (седяла). Очаквала удари. Той успял да удари последователно и
бързо пострадалата К. (в право положение) с юмрука на дясната си ръка в
лицето й в областта на дясната буза на челюстта й два пъти. Последвали още
два удара с юмруци от страна на подсъдимия К. и в тялото на пострадалата К.
в областта на диафрагмата й. Тя паднала на земята. Спрямо нея подсъдимия
К. продължил да я обижда със същите обиди като обидите му, преди да я
удари. Пострадалата К. била уплашена. Подсъдимият К. след това се оттеглил
в стаята си. На 02.08.2020г. свидетелят К. се решила да подаде жалба срещу
подсъдимия К. в 03 РУ-СДВР за нанесения й на 31.07.2020г. побой.
На 24.08.2020г., около 23:00 часа пострадалата К. отново била в дома
си в гр.С.. Подсъдимият К. пристигнал от работа. Бил ядосан. Без да бъде
предизвикан от пострадалата К. (тя не го обиждала, провокирала или
нападала), подсъдимият К. отново се приближил към съпругата си, посегнал
към нея и я ударил с юмрука на дясната си ръка в областта на дясната й буза и
челюстта от лицето й. С този юмручен удар подсъдимият К. избил фасета
(зъбна коронка) на пострадалата К.. Последвал втори юмрук на подсъдимия
К. към нея в областта на тила й, след което тя била задвижена с главата и
тялото си напред, след което тя си ударила челото на главата си в касата на
намиращата се в близост до нея врата в семейното жилище. Пострадалата К.
паднала на земята. Подсъдимият К. хванал лявата й ръка, докато тя била по
корем, и я усукал. Пострадалата К. изпитала силна болна – този й ляв крайник
преди време е претърпял операция и лявата й ръка е имала деформация.
На 25.08.2020г., в 16:20 часа свидетелят К. била освидетелствана от
лекар в МУ гр.София. При прегледа й били установени травматични
увреждания – контузия в тилната част на главата й; контузия на челото
вдясно; контузия на десния й долен лицев етаж; увреждане на терапевтично
изградения долен десен четвърти зъб; травматичен оток на лявата лакътна
става; оток на лявото ходило и глезена. Според съдебния лекар
травматичните наранявания на пострадалата К. са били получени в резултат
от действието на твърди тъпи предмети с по-обширна и по-ограничена
контактуващи повърхности, каквито характеристики имат човешките ръце,
ръб на каса на врата, както и други предмети. Според СМУ № 287.08/2020г.
ставните структури на освидетелстваната съответстват да са получени в
резултат на динамично натоварване. Уврежданията й в долната дясна част на
лицето на пострадалата К. добре отговаряли да са получени от типични удари
с юмруци. Контузията на челото й съответствала да е причинена от
действието на предмет с тясна продълговата контактуваща повърхност.
Според съдебния лекар тези увреждания на пострадалата могат да бъдат
получени, както е съобщила освидетелстваната – по време на нанесен на
24.08.2020г., около 23:00 часа побой от съпруга й. В СМУ № 733/2020г. е
удостоверено, че телесните увреди на пострадалата се квалифицират от
медицинска гледна точка като временно разстройство на здравето, неопасно
3

за живота.
Със заповед за незабавна защита по чл.18 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН) от 28.08.2020г. по гр.д. № 40589/2020г. по описа
на СРС подсъдимият К. бил задължен да се въздържа от извършване на
насилие спрямо пострадалата К., като е бил отстранен от семейното й
жилище в гр.С., забранявайки му се да я доближава на по-малко от 100.00
метра от този адрес.
На 11.09.2020г. бил съставен първи писмен предупредителен протокол
срещу подсъдимия К. по чл.65 от ЗМВР същия да спазва общественият ред,
да не упражнява психически или физически тормоз и насилие спрямо
съпругата му С. И. К., както и да не нарушава издадената срещу него заповед
за незабавна защита по ЗЗДН.
На 20.10.2020г., около 20:00 часа пострадалата К. отново била в дома
си в гр.С., ап. Подсъдимият К. бил ядосан. Пострадалата К. искала да се
разведе с него, заради неговия тормоз към нея. Подсъдимият К. я обиждал.
Без да бъде предизвикан от пострадалата К. (тя не го обиждала, провокирала
или нападала), подсъдимият К. отново се приближил към съпругата си,
посегнал към нея и я ударил с два последователни юмрука на дясната си ръка
в областта на лицето й. На пострадалата К. в резултат на тези юмручни удари
й били избити фасетните й коронки на горните й предни четири зъба и
фасетната коронка на долен зъб. На 20.10.2020г. свидетелят К. подала жалба
срещу подсъдимия К. в 03 РУ-СДВР за нанесения й на 20.10.2020г. побой.
На 21.10.2020г., в 12:10 часа свидетелят К. била освидетелствана от
лекар в УМБАЛ „А.“ ЕАД. При прегледа й били установени оток и
кръвонасядане (мораво синкаво кръвонаседнати и изразени оточно) на двете
й устни от по около 1.5/1 см, както и травматично избити стоматологични
фасети на зъбите й – в областта на първи и втори горни десни и първи и втори
горни леви зъби, както и четвърти долен десен зъб. Според съдебния лекар
травматичните наранявания на пострадалата К. са били получени в резултат
от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар с или върху
такива и могат да бъдат получени, както е съобщила освидетелстваната – по
време на нанесен на 20.10.2020г., около 20:00 часа пореден побой от съпруга
й. В СМУ № 733/2020г. е удостоверено, че телесните увреди на пострадалата
се квалифицират от медицинска гледна точка като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. По идентичен начин последвал следващ побой
на подсъдимия К. спрямо пострадалата К. и на 22.10.2020г., вечерта, около
22:00 часа, когато била отново ударена от него. На 26.10.2020г. бил съставен
втори писмен предупредителен протокол срещу подсъдимия К. по чл.65 от
ЗМВР същия да спазва общественият ред, да не упражнява психически или
физически тормоз и насилие спрямо съпругата му С. И. К., както и да не
нарушава издадената срещу него заповед за незабавна защита по ЗЗДН. По
идентичен начин последвал следващ побой на подсъдимия К. спрямо
пострадалата К. и на 17.11.2020г., вечерта, около 22:00 часа , когато била
отново ударена от него с два юмрука в лицето. Подсъдимият К. казал на
пострадалата К., че забраната на съда срещу него (тази по ЗЗДН) не го
плашела. (С постановление на прокурор от СРП по пр.пр. № 44480/2020г.
4

било отказано образуването на ДП срещу подсъдимия К. за престъпление по
чл.296 от НК).
Според СМЕ на вещото лице д-р П. К., изследваща медицинска
документация на пострадалата К., се установявало, че на същата са й били
причинени по същия механизъм, отразена във изследваните СМУ, болка и
страдание във връзка с търпените й телесни увреди според СМУ
№287.08.2020г. и временно разстройство на здравето, неопасно за живота
според данните от СМУ № 733/2020г. Съгласно заключението на СМЕ на
вещите лица д-р Ц. Г. и д-р А. М. на пострадалата К. с оглед изследваните
медицински документи не са причинени трайни телесни увреди, които да се
квалифицират по медико-биологични характеристики като средни телесни
повреди по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. СМЕ на д-р Г. и д-р М. са
изследвали трите СМУ и са подчертали, че увредата на пострадалата К. с
установеното кръвонасядане в областта на лявата й вежда й е причинило само
болка и страдание, а всички останали телесни увреди се квалифицират като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота – включително и
увредата по избиване на фасетите й. СМЕ е подчертала, че възстановителния
период в рамките до три седмици на пострадалата К. не надвишава време
повече от 30 (тридесет) дни.
Пострадалата К. не за всички случаи на насилие (от изброените такива)
е била подавала жалба до МВР. Пострадалата К. за нанесените й побои от
подсъдимия К. от месец август и месец октомври 2020г. разказала на своя
позната съседка – свидетелят К. Г. У.. Свидетелят У. е виждала пострадалата
К. със синини по лицето й, като я забелязвала да трепери и да се разстройва,
когато споделяла за нанасяните й побои от подсъдимия К.. Тъй като
пострадалата К. е личност (жена е – изводът е на съда), която не можела да се
защитава и не можела да отвръща с насилие над подсъдимия К., същата в
човешката си реакция, заради системния физически и психически тормоз над
нея от негова страна, написала ръкописно на бял картон (залепен с тиксо и
със снимка на актьора Г. П.) текст (с червени букви), с който изразила
недоволството си към него.
Според заключението на КСППЕ на вещите лица д-р М. К. и
психолога С. Д. пострадалата К. не страда от психоза, която качествено да
променя психиката й. Същата не страда от продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието й. Липсва установена патология в когнитивните й
функции. Същата няма зависимост към психоактивни вещества. Проявявала е
мания с психотични симптоми, но състоянието й е било овладяно със
съответно лечение. Липсвали са медицински документи за нейното психично
състояние във връзка с поставената й диагноза – биполярно афективно
разстройство. Към момента на изследването пострадалата К. се е намирала в
клинична ремисия. Същата изпитвала тревожност, обусловена от разрива в
семейните отношения с подсъдимия К. и с оглед проявяваната от него към
нея вербална и физическа агресия. Според КСППЕ пострадалата К. нямала
нарушения в базисните й психични годности и същата може да излага
достоверни сведения за възприятията си. Свидетелят К. се явявала да е
пълноценен участник в наказателния процес.
5

Според заключението на тройната КСППЕ на Д. А., д-р А. М. и
психолога Д. З. пострадалата К. страда от психични и поведенчески
разстройства, дължащи се от употребата на седативни или сънотворни
средства със синдром на зависимост. Това не е качествено заболяване на
психиката й. То е вид заболяване (психически недостатък според съда).
Спрямо освидетелстваната К. тройната КСППЕ не е установила симптоми на
тежко психично заболяване, което да променя качествено психиката и
съзнанието й. Липсват обективни находки същата да има продължително
и/или краткотрайно разстройство на съзнанието, въпреки че е пострадалата К.
е имала медицински оценки по медицинските документи по делото за наличие
на биполярно афективно разстройство с мания и психотични симптоми.
Вещите лица не отхвърлят тази диагноза, но при пострадалата К. има
заболяване, но то не променя качествено психиката й. Това нейно заболяване
е в резултат на изградената й зависимост към транквиланти и успокоителни.
За случая в гр.Бургас тя е получила интоксикация от такива медицински
средства, съчетано с употреба на консумиран алкохол (бира) – при този
случай е било променено само количествено поведението й (отпадали
задръжките й), без да има качествена промяна на психиката й. КСППЕ
приема, обаче, че при пострадалата К. не е установена абстиненция към
такива седативни лекарства. По време на изследването й не са установени
симптоми на формирана зависимост към медикаменти, липсвала е
интоксикация, не са проявени гневно дисфорични и дистимни колебания в
поведението й. В рамките на инкриминирания период (за всички описани
случаи на насилие през 2020г.), пострадалата К. е била в клинична ремисия,
не е имала психично мотивирано поведение (наличната медицинска
документация не удостоверява такива факти за 2020г.), липсвали са
проявления на абстинентни процеси у нея, не е провеждано специализирано
лечение, нито е имало обострени състояния спрямо нея. Експертизата приема,
че пострадалата К. не е имала психитично поведение. В медицинската
документация липсвала описана психотична симптоматика – такава е
липсвала и затова не е посочена. Трите вещи лица са установили, че
пострадалата К. е със стабилен тип личност със слабо предразположение към
възникване на стрес в силно значими или критични ситуации (виж отговор на
7 въпрос). КСППЕ излага заключението, че пострадалата К. не страда от
психоза, като същата има запазен паметов ресурс без интелектуален дефицит.
През инкриминираното време (2020г.), пострадалата К. не е имала
психотични симптоми и е била с ясно съзнание, респективно може да
възпроизведе достоверно и хронологично запомнените от нея събития.
Липсвала е зависимост на пострадалата К. към психотици. КСППЕ излага, че
липсва да е установен болестен процес в мислите на пострадалата К.. Не са
установени налудности или халюцинации, въпреки адресираната от нея към
подсъдимия К. писмена бележка със снимката на актьора Георги Парцалев.
КСППЕ счита, че пострадалата К. е била повлияна по-скоро негативно от
физическото и психическото насилие от него към нея и с това може да се
обяснят човешките й реакции (изводът е на съда) – с написаната от нея
бележка до подсъдимия К., с репликите й, че ще го съди, ще го вкара в
6

затвора (заради побоя над нея от 2020г. за всички описани случаи), че няма да
види детето им и т.н. Трите вещи лица не са установили тревожност у
пострадалата К. към датата на освидетелстването й през 2023г. Същата
изпитвала значителен психически дискомфорт от проявяваното към нея
вербално и физическо насилие от 2020г., но КСППЕ посочва, че тя не е
преекспонирала (преувеличавала – изводът е на съда), преживените от нея
инкриминирани събития.
IV.). Описаната фактическа обстановка в мотивите на постановената
присъда е изведена от анализа на събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства. В наказателното производство във
всичките му фази по линията на държавното и частното обвинение и
защитата, както и служебно по инициатива на съда с цел изясняването на
обективната истина и предмета на доказване по чл.102 от НПК са
инкорпорирани към доказателствения материал множество писмени
доказателства (медицински документи, справки и др.) и гласни
доказателствени средства. Реализирани са експертизи във всички фази на
наказателното производство, като експертизите в съдебната фаза на делото
изясняват най-много въпроси и задачи, поставени от съда. Събраният в
наказателното производство и проверен от съда в хода на съдебното
следствие доказателствен материал е съпоставим с високата интензивност на
проведеното разследване. Съдът в рамките на своите мотиви към присъдата
ще извърши необходимият процесуален анализ на цялата доказателствена
съвкупност, който следва да се представи във възможно най-голямата му
пълнота и ще подчертае кои доказателства и доказателствени средства следва
да се кредитират, кои от тях не следва да се кредитират и поради какви
основания, а това от своя страна е в съответствие с изискванията на чл.305,
ал.3 от НПК, които са от безусловен императивен характер. При анализа на
доказателствената съвкупност съдът съобразява и ще съобразява с оглед
развитието на делото в съдебната му фаза и извършените процесуално-
следствени действия по делото само тези факти и обстоятелства, които са
ценени и изведени от законовите процесуални способи, които са валидно и
допустимо приложени и с отчитане на изпълнените предпоставки от
института на чл.281 от НПК в хода на съдебното следствие по отношение на
част от разпитаните свидетели, които са давали показания в това качество и в
образуваното по делото ДП. С оглед анализа на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства в мотивите на постановената
присъда не е необходимо детайлно изброяване на доказателствените
източници и/или частичното пресъздаване на съдържанието им.
Проблемът не е в изброителното им посочване от съда, а в това, че то не е
част от онзи доказателствен анализ и оценка, които правната доктрина,
законът и съдебната практика очертават като задължение на съда във връзка
със съдържанието на съдебния акт – в този смисъл Ст.П. „Наказателен
процес“, изд. 1979 г., стр.660 и сл. В тази насока е Решение № 194 от
12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО – „Делото Белнейски“.
В рамките на доказателствения анализ на съда ръководно-решаващият орган
на наказателното производство по правилата на НПК и принципите на
7

формалната логика ще обследва събраните писмени доказателства,
показанията на съответните разпитани свидетели и изпълнените експертизи.
По този начин на процедиране от решаващата инстанция на СРС съдът ще
може да обективира и изгради своето вътрешно убеждение, основано на
доказателствата по делото и закона в съответствие с принципите на НПК. В
този смисъл е Решение № 538 от 20.01.2010 г. на ВКС по НД № 598/2009 г.
на Второ НО – делото „Чората“, според което вътрешното убеждение на
съда се изгражда въз основа на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК, а според
Решение № 574/08.05.2013 г. по НД № 1902/2012 г. на ВКС, Трето НО –
„Делото за двойното убийство край р. Камчия“ съдът е задължен да
подложи на проверка, както доказателствата, които разобличават подсъдимия,
така и доказателствата, които го оневиняват.
Съдът отбелязва, че показанията от досъдебното производство и
съдебната фаза на наказателния процес на основния свидетел – очевидец в
наказателното производство пострадалата С. И. К. и свидетелят К. Г. У.,
която потвърждава изцяло показанията й в производна насока, бидейки
от своя страна отделен пряк независим и безпристрастен очевидец на
нейното накърнено здравословно физическо и психическо състояние след
инкриминираните събития, споделени й от самата пострадала за
побоите, които са й били нанесени през месеците август и октомври
2020г. (съгласно фактите описани в настоящите мотиви към
постановената присъда), поставени във фактическата обстановка, възприета
от съда с настоящите мотиви, които кореспондират на останалия писмен
доказателствен материал (писмени доказателства и три броя съдебни
медицински удостоверения), събраните веществени доказателства – на л.243
от СП, и изпълнени експертизи, които поотделно и помежду си, се
взаимодопълват за фактите относими към предмета на доказване по чл.102
НПК. Съдебният състав намира, че събраните по делото по реда и способите
на доказване по НПК доказателства и доказателствени средства обосновават в
пълнота възприетата от ръководно-решаващия орган на наказателно
производство в съдебната му фаза фактическа обстановка. Доказателствата и
доказателствените средства всестранно, обективно и пълно се
взаимодопълват помежду си при изясняване на обективната истина,
кореспондирайки на установените факти и връзките между тях. Съдът не би
могъл да изследва, установи, изясни и обоснове фактите по делото и
съответстващата им настояща фактическа обстановка, ако не цени поотделно
и в съвкупност по реда и способите на доказване по НПК и в съответствие с
принципите на наказателния процес, дефинирани в чл.13 и чл.14 от НПК,
всички събрани доказателства и доказателствени средства чрез способите на
доказване. Съдът намира, че показанията от досъдебното производство и
съдебната фаза на наказателния процес на основния свидетел – очевидец в
наказателното производство пострадалата С. И. К. и свидетелят К. Г. У.,
която потвърждава изцяло показанията й в производна насока за
кредитираните от съда при анализа от разпитите им факти и обстоятелства,
залегнали в настоящата фактическа обстановка, описани в мотивите на
постановената присъда, са в подкрепа на събраните в наказателното
8

производство доказателства при пълното и цялостно изследване на фактите
по делото. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално,
логично, обичайно и допустимо всеки един свидетел в настоящото
наказателно производство да описва някои детайли от събитието по различен
начин, според собствената си гледна точка по начина, по който ги е възприел
със сетивата си, останали в съзнанието на свидетеля и възпроизведени в един
последващ по-късен момент. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата
си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени
като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от
24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени
факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен
добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст,
наблюдателност, особености и специфика на умението за точно
възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място
волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и
възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна
ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление. Също така, със
свидетелски показания могат да бъдат установени всички факти от значение
по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма изискване едно
обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 от
НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече
свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него
възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл
е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на подсъдимия М. Д.
К. и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно производство те не са
единственото доказателствено средство – събрани са множество от писмени
доказателства и веществени доказателства, както и гласни доказателствени
средства с приетите по делото съдебни експертизи и с оглед приложените по
делото способи на доказване, дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалата С. И. К. от
всички фази на наказателното производство. Свидетелят К. е основния пряк
очевидец на инкриминираните действия на подсъдимия К. в тяхната пълна
разновидност и проявление в обективната действителност. Същата в
показанията си от ДП и съдебната фаза на наказателния процес пресъздава
своите преки възприятия за действията на подсъдимия К. в тяхното развитие
от началото до края, които са описани в настоящата фактическа обстановка.
9

Показанията на свидетеля К. пред разследващия полицай от ДП,
прочетени частично на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от
НПК, потвърдени от показанията й, дадени пред друг съдебен състав
(прочетени от съда на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК) и от
показанията й, дадени пред настоящият съдебен състав, са най-ясни, най-
конкретни и най-детайлни. Тези показания на пострадалата К. от ДП пред
разследващия орган са инкорпорирани от съда с частичното им прочитане по
реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК. Същите тези показания се
допълват от показанията на свидетеля Т., дадени пред друг състав на съда
(пред 13-ти състав по АНД № 15434/2021г. по описа на СРС), като и тези
показания от разпита й пред другия съдебен състав са станали част от
доказателствения материал с цялостното им прочитане по чл.281, ал.1, т.1 и
т.2, пр.2 от НПК. Показанията на свидетеля К. от съдебната фаза на делото от
разпита й пред настоящият съдебен състав допълват показанията й от ДП,
дадени пред разследващ орган и пред друг съдебен състав. Съдът съобразява,
че е приложил отделни хипотези на четене на показанията на свидетеля К. – в
цялост от ДП за разпита й пред друг съдебен състав и частично от ДП за
разпита й пред разследващ полицай. С оглед изминалото време е причинно
обусловено спомените на свидетеля К. да намаляват с времето, доколкото
същата е разпитана повече от две години пред настоящия съдебен състав,
след случилите се инкриминирани събития от 2020г. и е логично част от
възприятията й пред съда да са неточни или непълно възпроизведени за
определени факти и/или детайли, поради липсата на спомени, за разлика от
тези, които е изложила в първия си разпит в ДП пред разследващия полицай.
Решаващата инстанция на СРС отчита, че пострадалата К. поддържа
прочетените й показания, тъй като те най-всеобхватно, най-точно и най-
изчерпателно описват събитията, поредността и последователността на всяко
инкриминирано действие от отделните деяния на подсъдимия К. спрямо нея.
Съдът цени и изследва показанията на свидетеля К. от всички фази на
наказателното производство, за да изведе установените факти и описаната
фактическа обстановка в мотивите на постановената присъда не само въз
основа на тях, но и на база показанията й от съдебната фаза на делото и с
оглед кредитирания от съда останал доказателствен материал. Показанията на
свидетеля С. И. К. от всички фази на наказателното производство са пълни,
логични, точни, изчерпателни, достоверни, чистосърдечни, хармонични,
непротиворечиви, безпристрастни, незаинтересовани, добросъвестни, единни,
последователни, взаимодопълващи се и корелиращи помежду си и на
останалия кредитиран от съда доказателствен материал. Показанията на
свидетеля К. притежават качествени характеристики във висока степен на
надежден и сигурен доказателствен източник на факти и доказателствена
информация. Цялостната деятелност на подсъдимия К., описана във фактите
на мотивите към постановената присъда, се основава на показанията на
свидетеля К., които се потвърждават изцяло от показанията на свидетеля К. Г.
У., (чийто показания съдът също кредитира изцяло с изброените качествени
характеристики, посочени за показанията на свидетеля К.), от писмените
доказателства (трите СМУ от ДП, от заповедта за незабавна защита, от
10

протоколите по чл.65 от ЗМВР и от цялостната медицинска документация) и
от събраните експертизи. Съдът анализира показанията на свидетеля К. и е
следвал логиката им по повод на съдържащите се в тях факти при извеждане
на всяко конкретно престъпно действие и деяние на подсъдимия К. спрямо
нея. Показанията й съдържат фактически констатации за настъпилите факти в
тяхната темпорална проявеност в обективната действителност, така както
съдът ги е възприел причинно, последователно и хронологично, приемайки ги
за установени. Установените по делото фактически констатации от
показанията на пострадалата К. от ДП и съдебната фаза на делото при
оценката им, са възприети от съда от всичките й разпити, тъй като те са
годен, валиден, надежден, сигурен, обоснован и допустим гласен
доказателствен източник. Показанията на свидетеля К. се изследваха от
съдебния състав от всички фази на наказателното производство. Всеки
отделен разпит на пострадалата К. допълва следващия, а всички заедно
изясняват в пълнота фактите от предмета на доказване от наказателното
производство, дефиниран в разпоредбата на чл.102 от НПК. Показанията й от
всички фази на делото се отличават с вътрешна подреденост, с липсата на
противоречия и с наличието на подробна обстоятелственост във връзка с
непосредствено възприетите и запомнени от нея факти. Съдът намира, че
показанията на пострадалата К. относно изложените за подсъдимия К.
неблагоприятни факти, водещи до основателното и законосъобразното
ангажиране на юридическата му отговорност, се дължат на желанието й да
бъде разкрита обективна истина относно упражненото физическо и
психическо насилие по повод на личността й, към което не може да остане
безразлична или да премълчи, независимо от наличието на родно дете с него.
При изложението на показанията на свидетеля К. от двете фази на
наказателното производство при условията на устност и непосредственост
съдът не възприема в тях да се съдържа негативно отношение към
подсъдимия К., което е също основание да се приеме, че показанията й
отговарят на обективната действителност. Именно качествените
характеристики на показанията на пострадалата К. (за чието изясняване съдът
е уважил в цялост доказателствените искания на защитника адвокат А.) са
свързани с изясняването на обективната истина. Съдът счита, че показанията
на свидетеля К. са основен източник на фактическите обстоятелства, свързани
с последователната и хронологично осъществената от подсъдимия К.
цялостна негова престъпна деятелност. Решаващата инстанция на СРС
съпостави и изследва показанията на свидетеля К. и чрез нейните възприятия
очерта фактите по делото, следвайки логиката им по повод на съдържащата
се в тях възприятийна цялост на извършените деяния от страна на
подсъдимия К.. Тези факти и доказателства от показанията й не представляват
твърдения сами по себе си, тъй като същите се подкрепят изцяло от всички
събрани и проверени в хода на наказателното производство чрез
процесуалния инструментариум на НПК писмени доказателства,
доказателствени средства и изпълнени експертизи. В показанията на
свидетеля К. съдът не установява изначално премълчаване на факти,
преиначаването на такива и/или придаването на смисъл на фактите, какъвто
11

те нямат. В показанията си свидетелят К. не интерпретира факти. Нито
измисля такива. Нито излага субективни такива. Напротив, показанията й са
обективни, безпристрастни и независими във висока степен. Достоверността в
показанията на пострадалата К. от всичките й разпити в наказателното
производство се извеждат според съда от последователността, конкретността
и логичността на възприятията й. Нейните показания се подкрепят от
заключенията на съдебно-медицинските експертизи и от данните от съдебно-
медицинското й освидетелстване според издадените й на различни дати три
броя СМУ през 2020г., от писмената заповед за незабавна защита по ЗЗДН и
от писмените протоколи за предупреждения към подсъдимия К. същият да не
проявява физическо и психическо насилие над пострадалата К. и да не
нарушава издадената й заповед за съдебна защита. По делото липсва
основание решаващата инстанция на СРС да приеме, че показанията на
пострадалата К. са тенденциозни, респективно, че тя би имала мотив да
уличава в знак на отмъстителност и/или ярост подсъдимият К. в престъпления
по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 и ал.2 от НК от 2020г., които той е
извършил спрямо нея (съгласно установените от съда факти). В тази насока
съдът не споделя изначално доводите и възраженията на защитника адвокат
А., че пострадалата К. е имала за цел да уличи подсъдимия К., така както го е
била заплашила с думите, че ще влезе в затвора и/или с думите и изразите,
отразени в писмото до него, приложено на л.243 от СП. Тези думи и
написания текст от лист 243 от СП са израз на безпомощността на
пострадалата К. и на нейния отговор във връзката с трайното и системно
упражнявано физическо и психическо домашно насилие спрямо нея от дееца
К. - за случаите от 2020г. (изчерпателно описани в мотивите към присъдата).
Съдът отчита, че пострадалата К. не може да се защитава наравно с
подсъдимия К.. Тя не може да реагира като него – на насилието с насилие
например. Същата е представител на особено уязвима група на населението в
обществото – тази на женското съсловие, още повече че уязвимостта на
пострадалата К. се увеличава от психическия й недостатък – получен от
изградената й зависимост към успокоителни и седативни медикаменти (с тях
се успокоявала, намалявала своят стрес и тревожност, както сочи свидетелят
У. – при споделянето на информация за насилието над нея от подсъдимия К.,
насочвала усилията си към упражняването на лекарската си професия). Съдът
намира, че показанията на свидетеля В. С. С. не носят никаква релевантна
доказателствена информация за предмета на доказване по делото съгласно
чл.102 от НПК – не знае никакви факти за обвинението и/или защитата. Съдът
не може да ползва показанията на свидетеля Ц. Н. К. от ДП на основание
чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.3 и т.5 от НПК, тъй като е липсвало съгласие на
подсъдимия К. и неговия защитник за прочитането на показанията на
свидетеля К. по този ред и доколкото приложението на чл.281, ал.4 вр. ал.1,
т.1 и т.2 от НПК изисква свидетелят К. да присъства в съдебна зала.
Свидетелят К. е трайно заболяла от нелечима болест. Същата не е била
разпитвана пред съдия, а от друга страна и без нейните показания, съдът
счита, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин от
останалите доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на
12

свидетеля Н. В. – същият не е очевидец на инкриминираните събития.
Показанията на свидетеля В. не са достатъчни по доказателствена стойност
съдът да приеме въз основа на тях, че показанията на свидетеля К. са
недостоверни и/или уличаващи (нарочно създадени). От друга страна,
обясненията на подсъдимия К., които освен гласно доказателствено средство,
са и основно (и най-вече) средство за защита се опровергават (включително и
показанията на свидетеля Величков) от показанията на свидетелите К. и У., но
и от писмените доказателства в производството – трите броя СМУ, писмените
протоколи по чл.65 от ЗМВР, заповедта за незабавна защита по ЗЗДН и от
всички съдебни експертизи – двете СМЕ и двете КСППЕ. Съдът счита, че
пострадалата К. няма никаква склонност към самонараняване и автоагресия,
съгласно показанията й. В тази насока съдът не споделя по никакъв начин
възраженията на защитата, че пострадалата К. се е самонаранявала, за да
изпълни заплахите си към подсъдимия К. и дори, показвайки „сълзливи“
реакции пред съответни лица и институции. Двете КСППЕ спрямо
пострадалата К. не са установили симптоми на психоза спрямо нея и/или
склонност на автоагресия към себе си. От прегледа на медицинската
документация за психичното състояние на пострадалата К. съдът не извежда
поставени диагнози или медицински изводи тя да има склонност към
самонаряване – такова поведение към себе си не е наблюдавано от трети лица
и/или лекари. Двете КСППЕ са установили изпитвана тревожност и
склонност у пострадалата К. към нормална човешка защитна реакция, заради
упражняването над нея системно физическо и психическо насилие от
подсъдимия К., без да има данни за преувеличаване или преекспониране на
преживените инкриминирани събития. Упражняваната в наказателното
производство процесуална функция на частен обвинител от страна на
свидетеля К. не води до наличие на заинтересованост на показанията й. Тази
процесуална функция не повлиява на достоверността на показанията й в
наказателното производство, доколкото съдът не установява финансов
интерес, користност, отмъщение, човешка злоба и др. да предопределят
показанията й или факта на упражнените в наказателното производство
субективни права и материално-правни интереси, които законът й позволява.
В заключение, съдът подчертава в мотивите си, че при анализа на гласния
доказателствен материал е обхванал в основни линии показанията на всички
разпитани свидетели в наказателното производство, както и обясненията на
подсъдимия К.. Решаващата инстанция на СРС приема, че със съпоставяне на
различните гледни точки от възприятията на всички свидетели по делото, се
положиха процесуални усилия съдът да изведе по безспорен начин
цялостната детайлност на инкриминираните събития, както и
инкриминираните действия и деятелност на подсъдимия К..
Решаващата инстанция на СРС намира, че фактите по делото, изведени
не само от писмените доказателства и гласните доказателствени средства, са
подкрепени и чрез събраните в цялото наказателно производство съдебни
експертизи. Съдът приема като обосновани и мотивирани издадените три
броя СМУ и изпълнените две СМЕ. Всяка от експертизите се основава на
собствени заключения от отделните области на науката за всяко вещо лице
13

експерт. Експертизите не съдържат правен анализ на доказателства и
доказателствени средства. Те изследват с научен подход и специализация
обективните находки по делото с оглед предмета на всяка експертиза.
Заключенията на посочените експертизи са и неоспорени от страните и за
съда няма основания да се съмнява в безпристрастността, добросъвестността
и професионализма на вещите лица.
Съдът кредитира изцяло двете КСППЕ спрямо пострадалата К.. Всяка
от експертизите е обоснована, мотивирана и професионално защитена, а по
между си, взаимно се допълват. Експертизите прилагат свой собствен,
индивидуален подход на изследване на освидетелстваното лице К. относно
нейните психологичен и психиатричен статус поотделно. Съпоставят се
обективните находки, свързани с изследване на нейното поведение, човешки
реакции, съзнание, волева насоченост и възприемане на фактите от
обективната действителност. Изводът на съда е, че свидетеля К. е годен
участник в наказателния процес и показанията й могат да се ползват от
решаващата инстанция на СРС като достоверен източник на доказателствена
информация. Експертизите обосноват по експертен начин, че пострадалата К.
е напълно съзнателна личност, които не страда от психично заболяване, което
да води до краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието й.
Установеният спрямо нея психически недостатък не променя качествено
психиката й. Тройната КСППЕ е обоснована, мотивирана и професионално
защитена. Експертизата е изключително авторитетна. Тя обследва
обективните находки. Същата е независима, обективна и безпристрастна.
Изготвена е от вещи лица със значима квалификация и с висока степен на
експертност на показаната пред съда и страните ерудиция в областта на
психиатрията и психологията. Съдът отчита, че не страните, нито той, нито
защитника или подсъдимия К. са вещи лица и експерти от областта на тези
сфери на познание на обществото. Отговорите на вещите лица по тройната
КСППЕ са съобразени с поставените им многобройни задачи и се основават
на пълно изследване на релевантните въпроси. Отговорите на вещите лица по
тройната КСППЕ са съобразени с научната им специалност. За решаващата
инстанция на СРС не възникват основания да се съмнява в правилността или
обосноваността на тройната КСППЕ. Експертизата кореспондира на
останалия кредитиран от съда доказателствен материал.
Съдът кредитира като обоснована и мотивирана и изготвената по делото
СГрЕ. Експертизата е неоспорена от страните и същата се явява част от целия
доказателствен материал.
По тази съображения и с оглед изложеното настоящият съдебен състав
намира, че е положил усилия да осъществи пълен, детайлен и всеобхватен
анализ на събраните в производството доказателства и доказателствени
средства, за да гарантира ефективен достъп до правосъдие за страните, но и за
да спази принципите на правовата и демократична държава, според които
съдът следва да бъде обективен и безпристрастен при решаването на
въпросите на чл.102 от НПК вр. чл.1 от НПК.
V. При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от
14

съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства с приложените способи на доказване, съдът излага
от правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
С ДВ брой 67 от 04.08.2023г. са приети изменения в разпоредбата на
чл.93, т.31 от НК. Преди измененията й с този брой на Държавния вестник
признакът „системност“ по смисъла на чл.93, т.31 от НК вр. чл.131, ал.1, т.5а
вр. с чл.130, ал.1 от НК е изисквал наличието на най-малкото три и повече
деяния от същия престъпен състав. Наличието на три и повече деяния по
чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК образуват признака системност по
чл.93, т.31 от НК до 04.08.2023г. Престъплението по чл.131, ал.1, т.5а вр.
чл.130, ал.1 от НК се образува от най-малко три и повече деяния. След
изменение на дефинитивната разпоредба на чл.93, т.31 от НК по волята на
законодателя е отпаднал признакът системност за причинена в условията на
домашно насилие лека телесна повреда. Вече само едно деяние в условията на
домашно насилие по визирания наказателно-правен състав е достатъчно
законово основание за привличане към наказателна отговорност на
извършителя на престъплението. Не се изисква след 04.08.2023г. три и повече
деяния, както се е изисквало до 04.08.2023г.
Съдът намира, че законът по чл.93, т.31 от НК е по-благоприятния
правнонаказателен материален закон за личността на дееца (независимо, че за
прокурора възникват повече усилия да докаже три и повече деяния от същото
престъпление), тъй като се изискват най-малко три и повече деяния, за да се
формира признака системност по чл.93, т.31 от НК и за да се обоснове
инициираното срещу личността на дееца наказателно преследване за едно
престъпление (от три и повече деяния) по състава на чл.131, ал.1, т.5а вр.
чл.130, ал.1 от НК (преди измененията на разпоредбата).
Измененията на разпоредбата по чл.93, т.31 от НК след 04.08.2023г. са
по-неблагоприятен закон за личността на обвиненото лице (въпреки че това
правно положение е по-благоприятно за държавното обвинение, което твърди
по-малко обем факти, при което процесуалните му усилия са насочени към
доказването на този по-малък обем от факти – по-лесно е да се докажат по-
малко факти, отколкото повече факти). И при двете редакции на чл.93, т.31 от
НК вр. чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК наказанието не е променено, но
е променен елемент от съставомерните признаци на състава – т.нар. признак
„системност“. В първия случай са необходими три и повече деяния, за да има
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК, а за втория случай –
само едно деяние по същия състав е достатъчен елемент да се счита, че може
да се повдигне обвинение само по него и само за едно деяние.
Настоящият съд намира, че подсъдимият М. Д. К. е осъществил от
обективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т.5а вр.
чл.130, ал.1 от НК, за това че на 20.10.2020г., около 20:00 часа в жилище,
находящо се в гр. С. причинил на С. И. К. лека телесна повреда, изразяваща се
в оток и кръвонасядане на двете устни, травматично избити стоматологични
фасети на съответни зъби, като тези травматични увреждания са й причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота и телесната повреда е
причинена в условията на домашно насилие – нанасянето й е предшествано от
15

системно упражняване на физическо и психическо насилие спрямо С. И. К., с
която е живял в едно домакинство.
Решаващата инстанция на СРС приема, че се доказват всички елементи
от обективната и субективната страна на престъплението по чл. 131, ал.1,
т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК. Леката телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК от
20.10.2020г. е извършена при квалифицирания признак по чл.131, ал.1, т.5а
НК – в условията на домашно насилие (прилага се материалният закон към
датата на деянието, ако е по-благоприятен за дееца на основание чл.2, ал.2 от
НК, доколкото от месец август 2023г. е отпаднало законовото изискване за
системност на проявите на домашното насилие с изменението на т.31 от чл.93
от НК, в противен случай по новите правила на материалния закон трите
прояви на подсъдимия К. би следвало да се считат за три отделни
престъпления, а не като едно такова, извършено в условията на системност).
При т.нар. системност, съгласно императива на чл.93, т.31 от НК
(законово изискване, действало към датата на престъплението от
20.10.2020г.), според който престъплението е извършено „в условията на
домашно насилие“, ако е предшествано от системно упражняване на
физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа
зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш
съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във
фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло
в едно домакинство.
Домашното насилие не е легално дефинирано в международното право.
Понятието системност е разгледано в ТР № 3 от 15.02.1971г. на ОСНК на
ВКС, според което при системно извършване на престъпление се изискват
най-малко три деяния и между тях следва да има устойчивост и трайност,
като не е необходимо всичките деяния да са извършени при една и съща
обстановка и всяко последващо да е продължение на предшестващото.
Според Европейският институт за равенство между половете (ЕИРП)
домашното насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психологическо
и/или икономическо насилие (включително и кибернасилие), проявявано в
рамките на семейна среда или домашна единица, независимо от биологичните
и/или правни връзки или между бивши или настоящи съпрузи или партньори,
независимо дали извършителят споделя и/или е споделял същото жилище на
жертвата.
Настоящата инстанция на СРС приема, че към деянието от 20.10.2020г.
се включват и доказаните според съда, и деянията на подсъдимия К. от месец
02.2020г; от месец 03.2020г.; от 27.05.2020г.; от 29.05.2020г.; от 31.07.2020г. и
от 24.08.2020г., включително и проявите от 22.10.2020г. и от 17.11.2020г.,
когато пострадалата К. отново е била ударена от подсъдимия К.. Налице са
повтарящи се и екскалиращи актове на домашно насилие спрямо
пострадалата К.. Подсъдимият К. реално се е показал чрез престъплението си
с включените към него повече от три деяния по чл. 131, ал.1, т.5а вр. чл.130,
ал.1 от НК в “надмощно“ положение „contra legem” спрямо пострадалата К.
16

1.). при незачитане на нормите на принципа на телесната неприкосновеност,
живот и здраве, съществуващи за всяка човешка личност, независимо от
произхода й, в национален и международноправен мащаб и регламентирани
като върховна ценност от конституционен ранг във всяка правова и
демократична държава – обект на нормирана закрила и защита, 2.). в
нарушение на принципа за неприлагане на изтезаващи и унизяващи методи на
тормоз или нападение, причиняващи физическо и/или психическо
издевателство, над който и да е човек и личност, от който и да е човек и
личност, особено спрямо лицата от женски пол, 3.). при несъобразяване на
принципа на равнопоставеност на хората, независимо от произхода им,
ценностите им и мирогледа им на живот, които дадености не нарушават
закона по никакъв начин, 4.). при накърняване на висшите конституционни
принципи за защита на всяка жена и жената-майка от всякакъв вид насилие,
издевателство, дискриминация или надмощно положение, които й нанасят
вреди, поради накърнимата й цялост във всякакъв аспект, водеща до
дефинирането на принадлежността на всяко лице от женски пол към
представителите на една от особено уязвимите категории лица в обществото
(наред с тези на децата, възрастните хора и душевноболните лица), както и
5.). при погазване на принципа на позитивното право, обичайте и добрите
нрави споровете между хора да се съотнасят по законният метод на жалбата
само пред компетентните в държавата органи – съд, прокуратура и полиция.
Между престъплението на подсъдимия К. и причинения резултат на
накърнените обществени отношения по чл. 131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от
НК е налице причинна връзка на доказан каузалитет, която се извежда от
показанията на свидетелите, от събраните по делото доказателства,
доказателствени средства и експертиза, поставени в основата на възприетата
фактическа обстановка за обстоятелствата предмет на производството по
чл.102 от НПК. Въз основа на цялостна преценка на доказателствата по
делото, личността на подсъдимия К. обществената опасност на извършеното
престъпление, с оглед на преценката на подбудите и мотивите на субекта на
престъплението, както и съобразявайки се обществената опасност на
личността на дееца, правилно и законосъобразно случаят е квалифициран от
СРП по състава на чл. 131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК.
От субективна страна съдът намира, че престъплението е извършено в
условията на пряк умисъл, тъй като деецът е вменяем, като същият е разбирал
свойството и значението на постъпките си, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието и последиците от него, но въпреки това го е извършил,
при положение, че е имал психическата годност да се въздържи от това.
последици. За да определи формата на вината, съдът обсъди не само
субективното отношение на дееца, но всички налични обективни признаци,
съпътстващи извършването на деянието.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване
на подсъдимия К. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, тъй като преценката на ръководно-решаващият орган за
приложението на посочения институт е за законосъобразност в условията на
обвързана компетентност, при което тази преценка не се явява да е такава по
17

целесъобразност – обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, за деянието е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ до три години, а от
извършеното престъпление няма причинени имуществени вреди. Чрез
престъплението по чл. 131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК деецът К. е
проявил своите волеви и личностни качества, и с оглед на това, когато е
висока степента на обществена опасност на деянието, предпоставя се висока
да е и обществената опасност на неговия извършител. Съществуват простъпки
и деяния, които извършени от лица с чисто съдебно минало, притежават
изключително висока степен на обществена опасност и са по-укорими от
обществото в сравнение с деяния и простъпки извършени от лица с утежнено
съдебно минало и множество осъждания, които по своите характеристики са с
по-ниска степен на обществена опасност, но са по-малко укорими от
обществото. В такива случаи, наказанието за подобен тип деяния, извършени
от лица с чисто съдебно минало при висока степен на обществена опасност на
деянието, следва да бъде съответно и справедливо в корелация с целите на
специалната и генерална превенция в условията на наложено наказание по
чл.37 от НК или при налагане на административно наказание по чл.78а от НК
в предвидените предели за изпълване целите на административното
наказание по чл.12 от ЗАНН. Настоящият случай се явява да е такъв.
Подсъдимият К. в самото престъпление е проявил изключително висока
степен на обществена опасност, а целите на наказанието могат да бъдат
постигнати по този начин – чрез налагане на административно наказание. В
тази насока, съдът се позова на цялостната преценка на доказателствата по
делото, на личността на обществената опасност на дееца, на степента на
обществена опасност на извършеното престъпление от същия вид и при
същите последици, които са високи, както и с оглед на преценката на
подбудите и мотивите на подсъдимият К..
При индивидуализация размера на административното наказание съдът
отчете смекчаващи отговорността обстоятелства – висше образование за
подсъдимия К., трудова ангажираност, изминало време от четири години до
постановяване на присъдата на съда (по независещи от него причини).
Отегчаващи вината обстоятелства са престъпна фактическа последователност,
упоритост и арогантност в извършените инкриминирани действия,
резултирали в извършеното престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а вр. чл.130,
ал.1 от НК; продължителността на разнородните по вид физически действия
на физическото насилие от тяхното начало спрямо свидетеля К. прераснали в
продължителен период от време повече от осем месеца във физически побой,
психически тормоз, унижаване, издевателстване, погазване и т.н.; липсата на
морално-волеви задръжки да не напада, удря и бие лице от женски пол и да не
упражнява физически и психически тормоз спрямо него, която е негова
съпруга; притесненията за здравето на пострадалата К., които е изпитвала, в
резултат на системното физическо и психическо насилие спрямо нея.
Причини за деянието на дееца К. са изключително ниско правосъзнание,
липсваща правна култура, брутална безцеремонност в действията му, липсата
на човешко разбиране и достойно отношение към на мъж към жена, желание
18

да се покаже превъзходство, подставеност, сила, надмощие спрямо
незащитена и физически слаба жена, която не може да оказва никаква
съпротива, а още повече защитно или нападателно отношение.
Лицето се освобождава от наказателна отговорност, именно чрез
налагането на административно наказание, което е глоба. Глобата като
административно наказание се определя в съответствие с целите на
административното наказание по ЗАНН. В чл.78а от НК законодателят е
предвидил предели на административното наказание от 1000.00 до 5000.00
лева, като в тези предели следва да бъде определено и наказанието на
подсъдимия К.. Съдът намира, че наказанието следва да бъде определено в
предел от минимума на предвиденто в закона, а именно глоба от 1000.00
хиляда) лева. Съдът определи този размер на административното наказание
„парична глоба“, тъй като същото е съответно на тежестта на обществената
опасност на извършеното престъпление и степента на обществена опасност на
неговия извършител, но с оглед наличието на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства и поради изминалото значително време от датите на
деянията до постановяването на присъдата в първата инстанция (по
независещи от съда причини). Чрез този размер на наложената парична глоба
ефективно ще се постигнат целите на административното наказание. Съдът
отдава чрез него примат за постигането на личен предупредителен ефект
спрямо подсъдимият К., същият да се въздържа от каквито и да е било прояви
на домашно насилие спрямо пострадалата К.. Съдът би приложил и друг по-
тежък наказуем материален закон спрямо подсъдимия К., ако законодателят
бе уредил своевременно в НК и съответно наказание, което да отчита, че
постигането на целите на чл.36 от НК за престъплението по чл.131, ал.1, т.5а
вр. чл.130, ал.1 от НК не може да се постига с административно наказание
при първо осъждане. Необходимо е тежестта на наказателната репресия за
престъпленията по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК да бъде съответна и
пропорционална на тяхната значителна тежест и висока степен на обществена
опасност. Така определено и в тези предели индивидуализирано, посоченото
административно наказание ще спомогне според решаващата инстанция на
СРС за постигане на целите на административно наказание по смисъла на
ЗАНН, тъй като се явява да е отговарящо на конкретната обществена
опасност на извършеното от лицето престъпление и неговата личност. Чрез
него ще отчете, че за такъв подобен тип престъпления е недопустимо
наказателното преследване и превенция на закона да са изцяло за сметка на
оневиняването или оправдаването на лицата, субекти на такива деяния. Т.е.
все пак наказание трябва да има с оглед принципа на наказуемостта на
престъпленията, дори това наказание да е по правната си природа
административно такова, а в случая е глоба в размер на 1000.00 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
по сметка на СДВР сумата от 391.50 лева за съдебни експертизи
(неправилно посочени в диспозитива на присъдата като СОЕ) и по сметка
на СРС сумата от 4530.00 лева за разноски за експертизи по делото, ведно
със сумите от по 5.00 лева за служебно издадени изпълнителни листи.
Съдът постанови на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК събраните по
19

делото на л.243 от СП доказателства – голям лист и малък картон с надписи с
червени букви, с рисунка в съответните им части – да останат приложени
към доказателствения материал от наказателното производство до изтичане
на сроковете по Правилника за администрацията в съдилищата.
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите
мотиви към присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЗАР К.

20

Съобщи за изтекли лични данни