Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
20.02.2013г. гр. Хасково
Том ІІ, стр. 79-80
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен
съд
гражданска колегия
На двадесет и трети януари двехиляди и тринадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: Васил Панайотов
Секретар:
В.К.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1241 по описа за 2012г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
В.В.М., Б.М.Н. и З.Б.Н. са предявили против К.Д.Г., Д.С.
Генев, Х.С.Д., П.А.К., Б.А.А. и Д.С.М. обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл.108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че по силата на НА № 578/16.05.2007г.
д.№ 476/2007г. на нотариус № 081 са собственици на имот с идентификатор №
77195.705.408 по КК на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД
-18-63/05.10.2006г. От ответниците бил заведен иск срещу ищците по гр.д.
873/2007г. с предмет правото на собственост на този имот, като искът на две
инстанции бил отхвърлен. С нотариална покана от 22.07.2008г. ответниците били
поканени да предадат владението на имота, като алтернативно ако не го сторят,
да им заплащат месечно обезщетение в размер на 300 лева. С втора нотариална
покана, отново било сторено същото, но ответниците отказали. Молят да се
признае за установено спрямо ответниците, че са собственици на процесния имот,
като бъдат осъдени да им предадат владението на същия – иск с правно основание
чл. 108 от ЗС. Молят също така ответниците да бъдат осъдени да има заплатят
сумата от 5950 лева, представляваща частичен иск от сумата от 17850 лева,
обезщетение за лишаване от правото на ползване за периода от 16.05.2007г. до
01.05.2012г., съобразно квотите на наследство на всеки ответник – иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД В съдебно заседание чрез процесуален представител
поддържат исковете и молят да се уважат. Молят за разноски. В писмена защита
излагат доводи.
Ответниците К.Д.Г., Д.С. Генев, Х.С.Д. и Б.А.А. чрез
процесуален представител оспорват исковете срещу тях. Молят да се отхвърлят.
Молят за разноски. Оспорват съдържанието на представения нотариален акт за
собственост на ищците и този на техния праводател. Посочват, че праводателят на
ищците на е бил собственик на имота, поради което не е могъл да им прехвърли
правото на собственост на имота и сделката нямала транслативен ефект. Посочват,
че от 1992г. владението на имота се осъществявало от тях и техните праводатели.
От 1992г. имота бил ограден с мрежа от С.Г. Правят възражение за придобивна
давност на имота за периода от 1992г. до 2012г. Процесният имот бил закупен от
праводателката им Х.Г. през 1938г. съгласно нотариален акт. С влязло в сила
решение по гр.д. 1407/1994г. на ХРС им било признато правото на възстановяване
на имота. По силата на решение № 36-54/01.04.1998г. на ОСЗГ им било
възстановено правото на собственост на нива, в която попадал и процесния имот.
Твърдят, че спорният имот се намирал в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като
съгласно чл.10 ал.13 от ЗСПЗЗ давност до 21.11.1997г. не можела да тече. Поради
тази причина праводателката на ищците не могла да придобие имота. Оспорват иска
по чл. 59 от ЗЗД. Правят възражение за погасителна давност за периода до
04.2009г. В писмена защита излагат доводи.
Ответниците П.А.К. и Д.С.М. не вземат становище по исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна
страна:
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС.
Искът е неоснователен.
При иска с правно основание чл. 108 от ЗС ищците
следва да докажат на първо место правото си на собственост по отношение на процесния
имот, а предвид наличието на оспорване правото на собственост на техния
праводател и неговото право на собственост, и обстоятелството, че ответниците
го владеят без правно основание. Доказването следва да е пълно и главно.
С НА № 578/16.05.2007г. по н.д.№ 476/2007г. на
нотариус № 081 ищците са закупили от С.В.П. имот с идентификатор №
77195.705.408 по КК на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД
-18-63/05.10.2006г. При изповядване на сделката техният праводател се е
легитимирала като собственик въз основа на НА № 209, том 2, н.д. 149/22.02.2007г.
на нотариус № 081. Цялото нотариално дело е приложено по гр.д.№ 873/2007г. на
ХРС /л.72 и сл./. Видно от него тя е била призната за собственик на процесния
имот на основание давностно владение. Този нотариален акт бе оспорен по
съдържание, поради което в тежест на ищците е да докажат, че техния праводател
е владял имота за изискуем от закона период без да са били налице пречки за
това. В настоящото производство не се установи това обстоятелство. От
разпитаните по делото свидетели не се установи Станка Ванчева Палабойкова да е
владяла имота в период повече от 5 години преди издаване на нотариалния акт,
ако се приеме, че протокола от съдебно заседание по гр.д. 968/1987г. на ХРС я
легитимира като добросъвестен владелец – чл. 79 ал.2 от ЗС, или 10 години, ако
е била недобросъвестен владелец. Напротив, повечето свидетели посочват, че тя е
владяла имота до 96/97г. – Г.С.Я., Т.К.М., М.И.Г. Св. В.Н.А. посочва, че я е
виждала в имота до 2000/2001г., като след този период не я била виждала. След
този период виждала М., които работели мястото. Самият свидетел М. посочва, че
мястото му е отстъпено за ползване не от П., а от К.Д.Г.. С оглед на изложеното
се установява, че след 96/97г. или максимум 2000/2001г. владението на
праводателката на ищците е било прекъснато. Текстът на чл. 81 от ЗС посочва, че
с изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността се
прекъсва, като след нея започва да тече нова давност. От момента на прекъсване
до издаване на нотариалния акт не се установява С.В.П. да е владяла имота, за
да се приеме, че са били налице предпоставките за издаване на нотариалния акт. Напротив,
св. Г.С.Я., Т.К.М., М.И.Г. посочват, че след като тя спира да обработва имота,
той започва да се обработва от К.Д.Г. и нейният съпруг, които поставят ограда,
врата, отстъпват ползването на част от имота на св. М.. Или, след този момент К.Д.Г. и нейният
съпруг започват да се държат като владелци на имота. Настоящият състав намира,
че не следва да се кредитират показанията на св. М., тъй като той е
заинтересован от изхода на делото, като син на С.В.П., а показанията на св.
Узунов касаят период далеч назад във времето, който не обхваща спорния такъв
между страните, и не е близък до момента на издаване на нотариалния акт. На
следващо место е налице разпоредбата на чл. 5 ал.2 от ЗВСОНИ, която посочва, че
изтекла до момента на обнародване на текста – 22.11.1997г., давност не се
зачита и започва да тече нова такава. В този смисъл в ТР 10/2012г. е разгледано
приложението на посочения текст. Не може да се приеме довода от писмената
защита на ищците, че протокола от съдебно заседание от 11.05.1989г. по гр.д.
968/1987г. на ХРС легитимира С.В.П. като собственик на имота. В това
производство ответниците не са взели участие и то не ги обвързва. От приетите
по делото доказателства не се установява на какво основание нейният праводател
по това дело е бил признат за собственик на имота. На следващо место в молба –
декларация по н.д. 149/22.02.2007г. на нотариус № 081 тя е посочила като
придобивен способ само и единствено давностно владение. Самият протокол от
съдебно заседание, с който се одобрява постигната между страните спогодба по
гр.д. 968/1987г. на ХРС е годен титул за собственост и може да се впиеше като
такъв в служба по вписване. Щом С.В.П. е предпочела друг път за придобиване на
акт за собственост, то това означава, че или имота посочен в протокола от
съдебно заседание по гр.д. 968/1987г. на ХРС не е идентичен с настоящия, или не
е бил достатъчно годно основание. Факт е, че в договора за продажба на имота тя
се е легитимирала като собственик на основание нотариален акт за давностно
владение, което към момента на издаване на нотариалния акт не е било налице,
т.е. не е бил завършен фактическият състав за това. Наличието на записване в
разписния лист за собственик Д.М. към 1988г. може да ползва като индиция за начало
на владение, но не и като годно доказателство за собственост. На следващо место
неясно остава защо той е записан като собственик, при положение, че като такъв
в протокола от съдебно заседание по гр.д. 968/1987г. на ХРС е посочена неговата
майка, на чието име в последствие е издаден и нотариалния акт. Тези
разминавания следва да се изяснят от ищците и да се докажат на общо основание.
Те не го сториха. Записването в удостоверение на л.30-33 по в.гр.д. 200/2010г.
на ХОС не легитимира ищците като собственици, нито техния праводател, тъй като
то няма задължителна за съда обвързваща доказателствена стойност. То касае
процедура по възстановяване на земеделски земи и е посочено, че не може да се
възстанови именно поради наличието на издадения нотариален акт за
обстоятелствена проверка на праводателя на ищците, който бе оспорен по съдържание.
Поради липсата на надлежно право на собственост по чл. 77 от ЗС на праводателя
на ищците, то тя не е могла валидно да прехвърли на ищците пълния обем от
права, тъй като самата тя ги е нямала към момента на продажбата. Аргументиран
от изложеното, настоящият състав намира иска за неоснователен и като такъв той
следва да се отхвърли.
По отношение на исковете с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Същите са неоснователни. Обезщетение по цитирания
текст може да иска собственика, който е лишен от правото да ползва имота си,
тъй като ответника се е обогатил за негова сметка. Фактът на отхвърляне на иска
по гр.д.№ 873/2007г. на ХРС не легитимира ищците като собственици, до колкото
те трябва да си докажат правото на собственост на общо основание. Предвид
изхода на иска по чл. 108 от ЗС следва да се приеме, че те не са собственици на
имота и не могат да претендират обогатяване от страна на ответниците.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 3 ГПК
ищците следва да заплатят на ответниците направените по делото разноски в
размер на 850 лева на К.Д.Г. и 700 лева на Б.А.А..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.В.М. ***, ЕГН **********, Б.М.Н. с
ЕГН ********** и З.Б.Н. с ЕГН **********, и двамата от гр. Хасково, ж.к. ***бл.1,
вх.А, ет. 4, ап.30, всички със съдебен адрес: гр. Хасково, ул. В.Друмев 13,
ет.4, ап.5, срещу К.Д.Г. *** ЕГН **********, Д.С. *** ЕГН**********, Х.С.Д. ***
ЕГН **********, П.А. *** 7 ЕГН **********, Б.А. *** ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Хасково, ул. Хр.Ботев 1, ет.4 офис 407, и Д.С.М. *** ЕГН **********,
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС за
признаване за установено, че по силата на НА № 578/16.05.2007г. д.№ 476/2007г.
на нотариус № 081 са собственици на имот с идентификатор № 77195.705.408 по КК
на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД -18-63/05.10.2006г., като се осъдят
ответниците да им предадат владението, както и на основание чл. 59 от ЗЗД да бъдат осъдени да им заплатят сумата от 5950
лева, представляваща частичен иск от сумата от 17850 лева, обезщетение за
лишаване от правото на ползване за периода от 16.05.2007г. до 01.05.2012г.,
съобразно квотите на наследство на всеки ответник, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА В.В.М., Б.М.Н. и З.Б.Н. да заплатят на основание чл. 78
ал. 3 ГПК направените по делото разноски в размер на 850 лева на К.Д.Г. и 700
лева на Б.А.А..
Решението може
да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.