Решение по дело №15471/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1399
Дата: 6 март 2018 г. (в сила от 21 май 2019 г.)
Съдия: Гергана Христова Христова-Коюмджиева
Дело: 20161100115471
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 06.03.2018г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                         7-ми  състав

На тринадесети февруари                                                                 година 2018

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                           

                                                 СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева    

Секретар: Ирена  Апостолова

Прокурор: А.С.като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15471  по описа за 2016  год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Предявени  са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 3, пред. първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл.86 ЗЗД.         

           По изложените в исковата молба обстоятелства  Ц.Л.Д. ЕГН **********,  с адрес ***, е предявил против П.на РБ,  обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 70 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл. 212, ал. 1, предл. 1 вр. с ал. 5 НК и чл. 253, ал. 1 и ал. 2 вр. с ал. 5 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което бил оправдан е влязло в сила Присъда № 7 от 07.06.2011 г. на СГС ,НО , 11 с-в, постановена по нохд №С - 236/2009 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2012 год. - датата на  влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане; сумата от 4282.28 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди -  пропуснати ползи от законна лихва върху сума внесена като парична гаранция в размер на 20000лв. в производство по незаконно обвинение горното незаконно обвинение,  за периода от 24.05.2009 г. до 20.05.2011 г. Претендира присъждане на разноските, сторени в настоящото производство.   

 

      Твърди се в исковата молба, че на 20.05.2009г. срещу ищеца е  повдигнато обвинение от Софийска градска П.за престъпление по чл. 212, ал. 1, предл. 1 вр. с ал. 5 НК и чл. 253, ал. 1 и ал. 2 вр. с ал. 5 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че на 07.06.2005г.  чрез използване документ с невярно съдържание справка –декларация № 4674/ 12.04.2001г., подадена на основание чл.100 от ЗДДС пред ТДД – София, район „Средец”, за данъчен период 01.03.2001г. до 31.03.2001г., в която в качеството си на управител на „Л.К.ЦД”ЕООД е декларирал данък за възстановяване по см. на чл.76 от ЗДДС /отм./ в размер на общо 180 960лв. и е получил без правно основание сумата 235 845.54 лева от републиканския бюджет, като възстановен данъчен кредит по доставка на гел–лубрикант от фирма „Л.-**”, в особено големи размери и особено тежък случай.  Твърди се,  че със същото постановление на СГП ищецът е привлечен като обвиняем за  престъпление по  чл. 253, ал. 1 и ал. 2 вр. с ал. 5 вр. чл. 26, ал. 1 НК  - за това, че в периода 07.06.2005г. до 29.06.2005г., при условията на продължавано престъпление е извършил финансови операции със сумата  235 845.54 лева, за което имущество е знаел, че е придобито чрез престъпление, като имуществото е в  големи размери и случая е особено тежък.

          Ищецът твърди, че въпреки дадени от него подробни обяснения и представени писмени доказателства, които опровергавали обвинението и сочели, че е същото е несъстоятелно,  ответникът -  П.на РБ внесла  в СГС обвинителен акт, по който било образувано  нохд № С - 236/2009 г. по описа на СГС и поддържала обвинението.    Била му е определена мярка на процесуално принуда - мярка за неотклонение „гаранция” в размер на 20000лв., която ищецът внесъл в указания срок.

     Твърди се в исковата молба, че с  Присъда №7 от 07.06.2011 год на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 11 с-в, постановена по нохд.С- 236 /2009 год. на СГС, ищецът бил признат за невиновен  по описаните по-горе престъпления, като бил ОПРАВДАН по така повдигнато му обвинение по чл.212 ал.1, пр.1,вр.ал.5 от НК и по повдигнатото обвинение по чл.253.ал.1 и ал.2 ,вр.ал.5,вр.чл.26.ал.1 от НК/ДВ бр.26/2004 г. Сочи се, че с Решение № 31/12 от 16.05.2012г.  на  САС- НО 1 с-в, постановено по внохд.№ СП 12 /2012г. по описа на САС, била потвърдена изцяло оправдателната присъда на СГС.   След подаден от П.на РБ касационен протест  с Решение № 355 от 22.11.2012 г. на ВКС на РБ,  постановено по касационно дело № 1100/2012г. по описа на ВКС-I н.о. било оставено в сила Решение № 31 от 16.05.2012 г. на САС, НО, 1 с-в, по внохд. № СП 12/2012г. 

        Ищецът поддържа, че в периода 2009г. – 2012г., от привличането му в качеството му на обвиняем и предаването му на съд до оправдаването му, е претърпял редица имуществени и неимуществени вреди.

        Твърди се, че неимуществените вреди се изразяват в заТ.ненията и притесненията от невъзможността на ищеца да извършва нормална дейност, като „Л.К.ЦД”ЕООД, поради това, че често трябвало да е на разположение на разследващите, както и от накърнена професионалната му репутация на бизнесмен и управител на фирма „Л.К.ЦД „ЕООД, която  имала търговски взаимоотношения с редица сериозни фирми като и други,които след повдигането на обвинението срещу него за документна измама и изпиране на пари прекратили договорните си отношения с него ,което довело на практика до намаляване и фактическо прекратяване на дейността на фирмата. Сочи се, че органите на досъдебното производство при извършване на предварителната проверка са уведомили банката е която е имал финансови отношения - „Р.” АД във връзка търговската дейност на представляваните от него дружества, че срещу него има образувано досъдебно производство за престъпление против финансовата система - такова по чл.253 НК,което е влошило отношенията му е банката с оглед възможността да бъде кредитиран.

     Сочи, че с несъстоятелно обвинение са  били накърнени конституционно гарантирани права /чл.32.ал.1.изр.2-ро от Конституцията на РБ - като правото на зачитане на достойнството, честта и доброто му име, което е градил в професията и сред обществото. Твърди се, че през периода на наказателното производство 2009г. – 2012г. ищецът е преминал през състояние на  депресия до продължителен стрес, което се е отразило на здравословното му състояние . По време на превежданите разпити претъпял негативни емоции и психичен дискомфорт. Мнозина колеги и приятели на ищеца се отдръпнали от него, поради наказателното дело. Появили се материали в медиите, които се  косвено са се отразили негативно на неговото семейство,а именно на съпругата му Т.Д., която е била народен представител в 39 - то и 40 – то НС, като е била предложена за български консул в Дъблин, Ирландия, но поради неустановеното му положение не е била избрана. Ищецът твърди, че публикациите в медиите се отразили зле и  по отношение на сина му М.Д., който по това време бил  ученик в Първа частна английска гимназия и публикуваните в медиите материали са създали възможността съучениците му да му задават неудобни въпроси.

     Твърди се, че имуществените вреди се изразяват в това, че за периода 24.05.2009 г. - 20.05.2011 г. е бил лишен да ползва и  сумата от 20000лв.,  внесена като гаранция, поради което ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на законната лихва върху тази сума за посочения период, възлизащи 4282.28 лева.

          В срока по чл.131 ГПК, е депозиран отговор от П.на Р.Б., в който ответникът оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че ищецът не е представил доказателства, от които да се установяват изложените от него фактически твърдения в исковата молба за размера и вида на претърпените вреди, както и за наличието на причинно – следствена връзка между тях и незаконното обвинение. Оспорва твърденията в исковата молба относно размера на паричната гаранция, като сочи, че видно от обвинителния акт било, че паричната гаранция е в размер на 10 000 лв., а не както сочи ищеца в размер на 20 000 лв. Оспорва в тази връзка претенцията за обезвреда на имуществени вреди във формата на пропуснати ползи в размер на сумата от 4282.28 лв., тъй като липсват доказателства, които да установяват, че сумата от 10 000 лв. (не от 20 000 лв.) е била реално внесена от Ц.Д. и инкасирана от неговата банкова сметка, ***аване на лихва върху тази сума. Освен това паричната гаранция била депозит, който подлежал на връщане във вида и в размера, в който е внесен и върху него не се дължали лихви. Заявява, че обезщетение по ЗОДОВ се дължи само на лицето, по отношение на което, е било повдигнато незаконното обвинение или е бил постановен незаконен акт, както и че трети лица, извън посоченото, не могат да претърпят вреди, които да стоят в причинна зависимост с незаконното обвинение. Поддържа се в отговора, че не били представени доказателства и за това, че са претърпени вреди от накърняване на професионалната репутация на ищеца като управител на „Л.К.ЦЦ“ ЕООД. Оспорва и причинно–следствената връзка между твърдените с исковата молба неимуществени вреди и поведението на държавния орган в лицето на П.на РБ. Заявява възражение за частично погасяване  по давност на акцесорната претенция за лихва върху сумата от 70 000 лв., като поддържа, че тригодишната давност с оглед датата на подаване на исковата молба в съда е изтекла за периода от преди 12.12.2013 г. до 22.11.2012г. Оспорва иска по размер, като заявява, че не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, с установената съдебна практика, включително и тази на ЕСПЧ. Твърди също, че  претендираното обезщетение не съответства на тежестта на повдигнатото обвинение и определената мярка за неотклонение, която не е била най – тежката по НПК и на икономическия стандарт в страната.

          В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си адв.Т. Ф. поддържа предявените искове.Представя  списък по чл.80 ГПК и писмена защита.         

          В съдебно заседание П.на Р България, чрез прокурор – А.С.от СГП поддържа възраженията  наведени в отговора.

          По делото като контролираща страна е  осигурено участие СГП.

  

          Софийски градски съд, като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира  за установено следното от фактическа страна:         

         Видно от прието постановление за привличане на обвиняем от 20.05.2009г. на разследващ полицай при ГД „ДП” гр.София, по ДП №ЗМ 102/2007г. на ГД „ППООРП”, пр.пр.№№ЗСП -45/2007г.  на СГП,  на 20.05.2009г. срещу ищеца Ц.Л.Д. е  повдигнато обвинение от Софийска градска П.за престъпление по чл. 212, ал. 1, предл. 1 вр. с ал. 5 НК и чл. 253, ал. 1 и ал. 2 вр. с ал. 5 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че на 07.06.2005г.  чрез използване документ с невярно съдържание справка –декларация № 4674/ 12.04.2001г., подадена на основание чл.100 от ЗДДС пред ТДД – София, район „Средец”, за данъчен период 01.03.2001г. до 31.03.2001г., в която в качеството си на управител на „Л.К.ЦД”ЕООД е декларирал данък за възстановяване по см. на чл.76 от ЗДДС /отм./ в размер на общо 180 960лв. и е получил без правно основание сумата 235 845.54 лева от републиканския бюджет, като възстановен данъчен кредит по доставка на гел-лубрикант от фирма „Л.-**”, в особено големи размери и особено тежък случай.  С посоченото постановление ищецът е привлечен като обвиняем и за  престъпление по  чл. 253, ал. 1 и ал. 2 вр. с ал. 5 вр. чл. 26, ал. 1 НК  - за това, че в периода 07.06.2005г. до 29.06.2005г., при условията на продължавано престъпление е извършил финансови операции със сумата  235 845.54 лева, за което имущество е знаел, че е придобито чрез престъпление, като имуществото е в  големи размери и случая е особено тежък./л.33- л.38 от делото/     На  20.05.2009г. при привличането му като обвиняем, на ищеца била взета  - мярка за неотклонение „парична гаранция” от 10 000лв., която е отразена в Постановлението за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение.

          По делото е прието писмо от 24.09.2007г. на директора на ГД „ППООРП” на МВР до изпълнителния директор на „Р.” АД, с което органите на досъдебното производство са поискали от  банката информация относно банкови сметки и трезорни сейфове на седем търговски дружества /от които 4 с участие на ищеца Ц. Д./ и  четири физически лица, сред които и  Ц.Л.Д.. /л.39 от делото/ В писмото е отразено, че искането е във връзка с №ЗМ 102/2007г. на ГД „ППООРП”, пр.пр.№№ЗСП -45/2007г.  на СГП  срещу Ц.Д. за престъпление по чл.253 ал.1 от НК.

         С Обвинителен акт по ДП №ЗМ 102/2007г. на ГД „ППООРП”, пр.пр.№№ЗСП -45/2007г.  на СГП,  на 20.05.2009г. срещу ищеца Ц.Л.Д. е  повдигнато обвинение от Софийска градска П.за престъпление по чл. 212, ал. 1, предл. 1 вр. с ал. 5 НК и чл. 253, ал. 1 и ал. 2 вр. с ал. 5 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за описаните по горе деяния и същия е предаден на съд.  По този обвинителен акт срещу ищеца  било образувано НОХД № С-236/2009 год. на СГС, НО, 11 състав.

        С Присъда №7 от 07.06.2011 год.  на Софийски градски съд, НК, 11 с-в, постановена по нохд.С- 236 /2009 год. на СГС, Ц.Л.Д. е признат  за невиновен за това, че на 07.06.2005г.  чрез използване документ с невярно съдържание справка –декларация № 4674/ 12.04.2001г., подадена на основание чл.100 от ЗДДС пред ТДД–София, район „Средец”, за данъчен период 01.03.2001г. до 31.03.2001г., в която в качеството си на управител на „Л.К.ЦД”ЕООД е декларирал данък за възстановяване по см. на чл.76 от ЗДДС /отм./ в размер на общо 180 960лв. и е получил без правно основание сумата 235 845.54 лева от републиканския бюджет, като възстановен данъчен кредит по доставка на гел-лубрикант от фирма „Л.-**”, в особено големи размери и особено тежък случай – престъпление по чл.212.ал.1.пр.1,вр.ал.5 от НК, както  и по второто обвинение, за това, че в периода 07.06.2005г. до 29.06.2005г., при условията на продължавано престъпление е извършил финансови операции със сумата  235 845.54 лева, за което имущество е знаел, че е придобито чрез престъпление, като имуществото е в  големи размери и случая е особено тежък –престъпление по чл.253,ал.1 и ал.2, вр.ал.5,вр.чл.26.ал.1 от НК/ДВ бр.26/2004 г./, като   е оправдан по двете обвинения./препис на л.11- л.20 от делото/

         С Решение № 31/12 от 16.05.2012г. на Софийския апелативен съд - Наказателно отделение 1 с-в, постановено по внохд.№ СП 12 /2012 г. по описа на САС, е потвърдена присъда №7 от 07.06.2011 год.  на Софийски градски съд, НК, 11 на Софийския градски съд - 11 с-в постановена по нохд.С 236 / 2009 г..

         Наказателното производство срещу ищеца Ц.Л.Д. по повдигнатите през 2009г. обвинения за престъпление по чл. 212, ал. 1, предл. 1 вр. с ал. 5 НК и  престъпление по чл. 253, ал. 1 и ал. 2 вр. с ал. 5 вр. чл. 26, ал. 1 НК, приключило с Решение № 355 от 22.11.2012 г. постановено от ВКС,първо наказателно отделение по касационно наказателно дело № 1100/2012 г.по описа на ВКС-I н.о., с което е оставено в сила Решение № 31 от 16.05.2012 г. на САС,НО, 1 с-в, по внохд. № СП 12/2012 г., като съответно с приключване на касационното производство Присъда №7 от 07.06.2011 год.  на СГС, НК, 11 с-в, постановена по нохд.С- 236 /2009 год. на СГС е влязла в сила на 22.11.2012г.

За установяване на неимуществените вреди в релевантния период, по делото са допуснати двама свидетели, ангажирани от ищеца.    

В показанията си дадени в о.с.з. на 04.07.2017г. свидетелят Б.Б.Д./ ** г., без родство/  посочи, че познава ищеца от 2002г., защото семейството на ищеца са му пациенти. Посочи, че  знаел, че срещу Ц. Д. се  води наказателно дело. Няколко пъти, свидетелят, като негов лекар го е преглежда вкъщи,  а имало и медийни публикации. Свидетелят Д.сочи, че чисто медицинска гледна точка състоянието на ищеца се влошило по три линии - започнал да вдига кръвно, отключил захарна болест,  имал и депресивен синдром. Сочи, че  при ищеца имало и нарушение на циркадния ритъм, Т.но спял през нощта и това го правел отпуснат и неработоспособен през деня.По отношение на медикаментите ищецът взимал през това време „траксен“ или „валидол“ и успокояващи. Свидетелят Д.сочи  още,че през 2009-2010г. при ищеца имало влошаване на психоемоционалното му състояние.

          Свидетелката  Т.Г.Я.-Д./49г., съпруга на ищеца/, посочи в показанията си,   че през 2007г. съпругът и   се сдобил с едно сериозно обвинение по наказателно дело, свързано с голямо наказание и с пране на пари. Преди това  имал административни дела с данъчните, които спечелил във ВАС. Сочи, че едновременно с обвинението били изпратени от разследващите органи писма до всички банки с искане на информация от тях за неговите контакти с банките, кредити, сметки и др. Пояснява, че в този период е била публична личност и Върху тях се стоварила една медийна бухалка, като през ден в медиите излизали статии, вкл. и на първи страници, в които се говорело как съпругът на депутата Т.Д. е направил големи данъчни измами, усвоил е неправомерно огромни количества ДДС, а не се споменавало, че делата във ВАС са приключили в негова полза. Свидетелката сочи, че цялата медийната атака се отразявала много зле на нея и на кариерата и, както и на синът им, който бил гимназист тогава и четял публикациите и злостни коментари в онлайн изданията. Св. Д.сочи още, че психическото му състояние на ищеца било  тежко, защото го гнетяло  чувство на вина, че той е виновен за атаката към семейството, без всъщност. Сочи, че се наложило съпругът да взема сънотворни и лекарства за високо кръвно, не можеше да спи и накрая изпаднал в  такава депресия, че не можел нормално и да контактува с околните. Затворил се много в себе си и трябвало години, за да го преодолее.

          Показанията на свидетелката Т.Д., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид възможната заинтересованост от изхода на спора, но ги кредитира относно емоционалното състояние на ищеца, предвид на това, че почиват на преки впечатления и кореспондират на показанията на свидетелят Д.и заключението на СПсихЕ.    

            От заключението на приетата съдебно –психологическа експертиза с в.л.Б. К.–психолог, се установява, че към момента на провеждане на психологическото изследване, при ищеца не се наблюдават психотични симптоми, като може да се обсъжда лека депресивна симптоматика. Вещото лице сочи, че от получените от ищеца данни и от събраните свидетелски показания, се очертава картина, че през процесния период се е наблюдавало значително влошаване на психическото състояние на  Ц.Л.Д. – психосоматични оплаквания, силно редуциране на социалните контакти, влошаване на отношенията вътре в семейството, нарушаване качеството на съня. Установява се, че това е довело до съществена промяна в обичайния дотогава начин на живот на ищеца и функциониране в социума, заедно с промяна в емоционалната сфера в по-депресивна такава.

        Заключението на съдебно–психологическа експертиза, съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.

        По делото са приети, като писмени доказателства относно неимуществените вреди,   публикации във в. „Т.“ от 5 януари 2006 г. - „Дават на съд съпруг на жълта депутатка“; пернишки вестник SOS от 17 август 2005 г. - „Семейството на депутатката Т.Д. спечели милиони от източване на ДДС“; в. „Т.“ от 4 август 2005 г. - „Арестуваха съпруг на царска депутатка“ /стр.6/ и „Подсъдим по случая Д. лежи в болница“; в брой от 11 август на в. „168 часа“ - „Съпругът на Т.Д. закопчан за канал на олио и точене на ДДС“/„Мъжът на депутатка арестуван за контрабанда“; в. „Т.“, стр. 6/4.08.2005 г. – „Съпругът на Т.Д. арестуван за конрабанда“; в. „Б.“, бр. 15, 14-20 април 2007 г. „И мазната афера на Ц.Д. влезе в съда“; в. „168 часа“ от 4-10.02.2011 г. „Случаят „Д.“: Проверяват откъде са парите на Т.Д. и мъжа й“; в. „24 часа“ от 29 януари 2011 г. – „Запорираха 2 млн. лв. на бившата депутатка Дренска“, които касаят обстоятелства от 2005г., 2006г.- преди релевантния за настоящия спор период, а именно 2009г. -2012г., както и обвинения срещу ищеца по други наказателни дела.  /л.55-л.66 от делото/

 

           Тези фактически констатации, мотивират следните правни изводи:

         Отговорността на държавата по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на техни задължения. В конкретния случай,  се претендира отговорност за вреди, причинени в резултат на незаконно  повдигнато и поддържано обвинение по НК по см. на чл.2, ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ, по което ищецът е бил оправдан.

        

          І. По допустимостта на исковете: 

            Законодателят е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица с неправилни действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно легитимирана да отговаря по претенцията е П.на Р.Б.. Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2013 г., ОСГК, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл. 2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият, пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е П.на РБ. С оглед наличието на правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна легитимация предявените осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. І от ЗОДОВ, се явяват допустими.    

       ІІ. По основателността на претенциите: 

        Относно иска  с пр.основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди:

         Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. І от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния случай - П.на РБ.

Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон.

          В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление на 20.05.2009г.,  като производството срещу него продължило  до  22.11.2012г., когато с Решение №355 от 22.11.2012 г. на ВКС, I н.о,  постановено по касационно дело № 1100/2012г. по описа на ВКС-I н.о. било оставено в сила Решение № 31 от 16.05.2012 г. на САС, НО, 1 с-в, по внохд. № СП 12/2012г.,  което потвърждава  оправдателната присъда на СГС постановена по НОХД № С-236/ 2009г., по описа на СГС.

         Поради това решаващият състав приема, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ.     

        Незаконността на обвинението, произтичаща от оправдаването на ищеца по повдигнатото обвинение чл.212.ал.1.пр1.вр .ал.5 и чл.253.алЛ и 2 вр.ал.5 и чл.26.ал.1 от НК, съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

       Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът Добрев е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника П.на РБ, на основание чл. 2, ал.1,  т.3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид възрастта на ищеца – 46 г. /към момента на привличането му/, тежестта на повдигнатото обвинение – за тежко умишлено престъпление, продължителността на наказателното преследване – 3 /три/ години и половина, вида и на наложената мярка за неотклонение – „парична гаранция”, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на психиката му, на контактите и социалния му живот, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. От обсъдените свидетелски показания се установява, че повдигането на обвинение е причинило на ищеца притеснения, здравословни проблеми, неудобства. Преценявайки тези обстоятелства, както и тежестта на повдигнатото обвинение и установените от свидетелските показания негативни преживявания на ищеца вследствие воденото наказателно производство, отражението върху социалното общуване на ищеца и отношенията му в семейството, както и негативното отражение върху здравословното състояние на ищеца, появилото високо кръвно налягане, смущения в съня, негативно отражение върху психиката на ищеца депресивна симптоматика /при отшумели по настоящем психотични симптоми/, настоящият състав намира,  че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди винаги се вземат предвид конкретни обстоятелства, които да сa в причинна връзка с негативни изживявания на ищеца (така Решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, също Постановление № 4 от 23.12.1968 г., пленум на ВС).

               С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че ищецът, предвид доказателствената си тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, е установил по безспорен начин, че е претърпял описаните в исковата молба вреди, изразяващи се в стрес, психическа и емоционална травма, болки и страдания от неоснователното обвинение. Същевременно не се доказаха настъпили необратими здравословни проблеми при ищеца, които да са във връзка с  обвинението , по което е постановена оправдателна присъда.

Не се установяват и конкретни обстоятелства, от които може да се направи извод, че ищецът не е могъл да упражнява правото си на Т..   Същият не е ангажирал никакви доказателства относно претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на бизнес контакти и прекратени участия във търговски фирми и сдружения.

                Ето защо на обезщетяване подлежат единствено доказаните от него неимуществени вреди.

          По отношение на широкото отразяване на делото в средствата за масова информация, съдът намира, че  представени по делото публикации касаят обстоятелства от 2005г., 2006г. - преди релевантния за настоящия спор период, а именно 2009г. -2012г., както и обвинения срещу ищеца по други наказателни дела с друг предмет.  Вредите, които не са в причинно следствена връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление не се обхващат от обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и за тях държавата не отговоря./ в този см. Решение № 281 от 4.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1684/2010 г., III г. о., ГК./

 

             С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че адекватен размер на обезщетението за претърпените от ищеца доказани неимуществени вреди  от незаконно обвинение, е такъв от  10 000 лв., който отговаря в най-пълна степен на критерия за справедливост, а за разликата над този размер до пълния  предявен размер от 70000 лв.   искът  за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

         

           Относно предявения иск за имуществени вреди:

           По отношение на претендираните имуществени вреди, съдът намира следното:

          Ищецът претендира  сумата 4282.28 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди -  пропуснати ползи от законна лихва върху сума внесена като парична гаранция в размер на 20000лв. в производство по незаконно обвинение горното незаконно обвинение,  за периода от 24.05.2009 г. до 20.05.2011 г. Решаващия състав намира, че пропусната полза, изразяваща се в загуба на законната лихва върху внесената като парична гаранция сума е в причинна връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан. Сумата, след оправдаването на ищеца, се явява задържана без правно основание и след като се касае до парично задължение, то приложима е разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД и  вредата като пропусната полза,  следва да  се определи в размер на законната лихва за периода на задържането.  Видно от прието постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 20.05.2009г.,  паричната гаранция е 10 000лв.  Тази сумата е била блокирана по мярка за неотклонение във връзка с обвинение, за което ищецът е оправдан и тъй като се касае до парично задължение,  в този случай вредите са най-малко до размера на законната лихва. Определена от съда по реда на чл.162 ГПК във вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД, в случая в законната лихва  за периода от 24.05.2009 г. до 20.05.2011 г., върху сумата 10000лв.,  е  размер на 2141,18 лв.

Предвид изложените мотиви, предявеният иск за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 2141,18 лв., а за разликата до предявения размер от 4 282.28лв. отхвърлен, като неоснователен

 

По претенцията за лихва:

Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, в случая това – това е датата 22.11.2012г., от който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е и прието в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Поради това и като съобрази своевременното възражение на ответника за изтекла погасителна давност на вземането за лихва за преди 12.12.2013 г. до 22.11.2012г., което е основателно, предвид  нормата на чл.111, б.В ЗЗД и завеждане на иска на  12.12.2016г.,   съдът приема, че акцесорната претенция за лихва се явява основателна и ответника дължи такава върху определените от съда по-горе обезщетения за причинените неимуществени вреди, считано  от 12.12.2013г. до окончателното изплащане на сумите.

 

            По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца за заплащане на направените по делото разноски в размер на 182, 86 лв. , съразмерно с уважената част от исковете, като общо сторените от ищцовата страна разноски възлизат на 1210лв., от които 10 лв. държавна такса, 200лв. депозит за вещо лице  и 1000лв. платено адвокатско възнаграждение.

 По изложените съображения, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА П.на Р.Б. да заплати на Ц.Л.Д. ЕГН **********,  с адрес ***, следните суми:

- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ сумата 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 1, предл. 1 вр. с ал. 5 НК и чл. 253, ал. 1 и ал. 2 вр. с ал. 5 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което бил оправдан е влязло в сила Присъда № 7 от 07.06.2011 г. на СГС ,НО , 11 с-в, постановена по нохд №С - 236/2009 г. по описа на СГС, влязла в сила на 22.11.2012г., ведно със законна лихва върху присъденото обезщетение от 10 000лв., считано от 12.12.2013.г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 70  000 лв., като неоснователен, както и претенцията за законна лихва в периода 22.11.2012г. до 11.12.2013г., като погасена по давност.

        - на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.1 ЗОДОВсумата 2141,18 лв. обезщетение за имуществени вреди -  пропуснати ползи, определени в размер на законна лихва върху парична гаранция от 10 000лв. взета в производство по незаконно обвинение,  за периода от 24.05.2009 г. до 20.05.2011 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 4282.28 лв.

        ОСЪЖДА П.на Р.Б. да заплати на Р.Б. да заплати на Ц.Л.Д. ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 182, 86  лв. - разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.

     Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                              

                                                                        СЪДИЯ: