№ 1173
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20221100901154 по описа за 2022 година
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
В молбата си „М.Ф.“ЕООД излага доводи, че се намира в състояние на
неплатежоспособност и свръхзадълженост, като в изпълнение на задължението си
съобразно нормата на чл. 626 ТЗ, моли по отношение на него да бъде открито
производство по несъстоятелност. В тази връзка сочи, че е неизправен длъжник по
търговска сделка – споразумение за консултантски и посреднически услуги, сключено
с „К.И.“ЕООД, като дължи сумата от 16 898.38 лв., начислена по издадени Фактура №
**********/17.09.2019г. за сумата от 14 081.98 лв., с вкл. ДДС, с падеж на плащане –
22.09.2019г. и Фактура № **********/19.09.2019г., с вкл. ДДС, с падеж на плащане –
24.09.2019г. Сочи, че не е в състояние да заплати отчасти и изцяло задължението си,
като има непогасени такива и спрямо други кредитори. Излага доводи за определяне
начална дата на неплатежоспособността – 22.09.2019г. – датата на падежа по първата
фактура, плащане по която не е било извършено. Относно състоянието на
свръхзадълженост сочи, че стойността на пасивите според счетоводния баланс на
дружеството е надвишила стойността на активите при възникване изискуемостта на
задълженията по фактурите. Моли, на основание чл. 630 ТЗ, спрямо него да бъде
открито производство по несъстоятелност при постановяване на решение с
последиците от това.
Предявена е молба с правно основание чл. 625 ТЗ от длъжника „К. 23“ЕООД.
Съдът, като взе предвид изложеното от молителя и събраните по делото
1
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото Споразумение от 22.08.2019 г., същото е било
сключено между М.Ф. ЕООД – в качеството му на възложител и „К.И.“ЕООД, които са
постигнали съгласие за възлагане проучването, получаването на оферта и сключването
на договор за наем на имот в конкретно посочени търговски обекти, срещу което
възложителят дължи заплащането еднократно на възнаграждение в размер на два
месечни наема, но не по-малко от 6000 евро, без ДДС, за всеки подписан договор за
наем, като плащането е дължимо в срок до 5 работни дни от подписването на договора.
Представена е Нотариална покана, адресирана чрез нотариус В.Б., рег. № 302 на
НК и район на действие СРС, с която е отправена покана от „К.И.“ЕООД до „М.Ф.“
ЕООД да бъде извършено плащане в 10-дневен срок от получаването й на сумите,
дължими срещу предоставените услуги по споразумението от 22.08.2019 г., а именно в
размер на 14 081.98 лв. за посреднически услуги по фактура № **********/17.09.2019
г. и в размер на 2 816.40 лв. за правни услуги по фактура № **********/19.09.2019 г.,
ведно със съответно начислената законна лихва за забава. Приложени са и фактурите,
описани в нотариалната покана.
По делото са постъпили справки от МВР, СДВР Отдел „Пътна полиция“ и от
Имотния регистър, от които е видно, че не е налице вписано имущество – собственост
на дружеството молител.
По изискана служебно справка от ТД на НАП – гр. София е постъпила такава
актуална към 01.08.2022 г. и от която се установява наличието на начислени и
непогасени публични задължения в общ размер на 7007.28 лв. – главници и лихви.
Приложено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 01.08.2022 г. по
образуваното изп.д.№ *********/2021 г. за принудително събиране на публичните
вземания чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху наличностите по
банковите сметки, депозити и трезори на дружеството длъжник в Първа инвестиционна
банка.
По делото е изслушана съдебна финансово-икономическа експертиза /СФИЕ/,
заключението по която не е било оспорено и съдът кредитира като пълно и
компетентно, в отговор по поставените задачи. При изготвяне на заключението си
вещото лице е направило анализ на счетоводните записвания за периода 2020 г. –
31.05.2022 г. През изследвания период стойностите на дълготрайните и краткотрайните
активи са приблизително равни, като първите от тях са малко по-високи. Собственият
капитал на дружеството е с отрицателни стойности, което сочи, че длъжникът е с
декапитализиран собствен капитал. В заключението се сочи съотношението за всяка от
годините през анализирания период на задълженията към доставчиците спрямо общия
размер на пасивите, което възлиза съответно на: 34.15%, 14.29% и 17.17%. Приложени
са таблици със съотношението между неразпределената печалба и непокритата загуба,
както и между имущество и задължения, като в първата е отразен общ финансов
резултат – загуба в размер, съответно на 259 000 лв., на 362 000 лв. и в размер на 390
000 лв. към края на периода, а във втората таблицата е отразен недостиг на имущество
за покриване на задълженията в размер на 254 000 лв., в размер на 357 000 лв. и в
размер на 385 000 лв. В заключението по експертизата се съдържат и стойностите на
показателите на финансовия анализ, които се ползват за оценка на икономическото
състояние на предприятието и отразяват способността на фирмата да изплаща
текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. В експертизата са посочени
стойностите на коефициентите на ликвидност, като за коефициента на обща
ликвидност: 0,2520 към края на 2020 г.; 0,1876 към края на 2021 г. и 0,1732 към
31.05.2022г., при препоръчителни граници на коефициента от 1 до 2; за коефициента на
2
бърза ликвидност : 0,0161 към края на 2020 г.; 0,0224 към края на 2021 г. и 0,0086 към
31.05.2022 г., при препоръчителни граници на коефициентите от 0,5 до 1,0; за
коефициента на незабавна ликвидност : 0,0032 към края на 2020 г.; 0,0207 към края на
2021 г. и 0,0000 към 31.05.2022 г., при препоръчителни граници на коефициентите от
0,5 - 0,7; за коефициента на абсолютна ликвидност : 0,0032 към края на 2020 г.; 0,0207
към края на 2021 г. и 0,0000 към 31.05.2022 г., при препоръчителни граници на
коефициента над 0,3, т.е. във всеки момент да се поддържат парични наличности,
които да покриват около 30 % от задълженията. Вещото лице е направило извод, че
предвид отчетените стойности на коефициентите извън референтните граници, през
процесния период длъжникът не е бил в състояние при необходимост веднага да
заплати своите текущи задължения. Направен е анализ и на финансовата автономност,
която е показател за финансовата независимост на предприятието от кредиторите и
задължеността му, като коефициентите се изчисляват чрез съпоставка на собствения
капитал и привлечения капитал /задълженията/. Приложими са коефициентът на
финансова автономност, стойностите на който са: - 0,4077 за 2020 г.; - 0,6145 за 2021 г.;
- 0,6604 към 31.05.2022 г., при референтни стойности на показателя не по-малко от
0,33. Направен е извод, че съществуващите задължения на молителя не са обезпечени с
имущество, предвид отрицателните стойности на коефициента, като дружеството се
намира в пълна зависимост от кредиторите си. Според вещото лице, това състояние на
декапитализация на собствения капитал е налице, поради прекомерно нарасналите
през периода задължения на молителя, както и реализираните загуби. Това е
показателно за състояние на дългосрочна неплатежоспособност през периода. Видно
от заключението по експертизата, отрицателни са стойностите и на коефициента на
задлъжнялост, при референтни стойности най-много равен или по-малък от 1, което
сочи на състояние на пълна зависимост от кредиторите и свръхзадлъжнялост. Според
изложеното в заключението, при така отчетените стойности на финансовите
показатели, дружеството е с трайни тенденции за силно влошено финансово-
икономическо състояние, което се изразява в неплатежоспособност и
свръхзадлъжнялост в краткосрочен и дългосрочен аспект, като не е в състояние да
обслужва краткосрочните си задължения, като тези характеристики се наблюдават от
01.01.2020 г. до момента на изготвяне на заключението, т.е. за целия анализиран
период. Вещото лице е отразило, че последното извършено плащане от дружеството
молител е било извършено на 10.05.2022 г. за сумата от 1 767 лв. с основание за
плащането – счетоводни услуги.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимиран за това правен субект,
доколкото според твърденията на молителя, същият се явява длъжник по
правоотношения със свои съконтрахенти по повод упражняваната от него търговска
дейност, като задълженията му възлизат в значителен размер, а търговецът е
преустановил плащанията по тях.
Безспорно е качеството на „М.Ф.“ ЕООД на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1
ТЗ като юридическо лице, извършващо по занятие търговска дейност и възникване на
задълженията му във връзка с упражняваната от него търговска дейност, поради което
същият се явява активно легитимиран да сезира съда с искане по чл. 625 ТЗ.
Съобразно разпоредбата на чл. 626 ТЗ, в задължение на длъжника е вменено да
поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност, което следва да бъде
сторено в 30-дневен срок от изпадането му в неплатежоспособност.
За да бъде признато от съда това състояние, следва да бъде установено, че то е
3
трайно, касаещо системно задлъжняване към кредитор/и на дружеството – длъжник,
т.е. че не се касае за изпадането му в забава при единично неплащане на задължение
при настъпване на неговата изискуемост.
Основанието, на което се е позовал молителят за откриване на производство по
несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника, като на изследване подлежат
предпоставките за възникването му като трайно константно икономическо състояние.
В този смисъл, установи се, че молителят не разполага с краткотрайни активи, които да
са съответни на стойност на краткосрочните му задължения. Краткосрочните
задължения са тези с настъпила изискуемост към момента на завеждане на молбата,
като следва да бъдат свързани с търговската му дейност и длъжникът да е спрял
плащанията по тях. От значение е актуалното към момента икономическо състояние на
дружеството, съобразно което съдът намира, че длъжникът не е в състояние да изпълни
задълженията си към кредиторите на молителя и което състояние е съответно на
дадената дефиниция за неплатежоспособност в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
От приетата по делото и неоспорена експертиза се установи финансово –
икономическото състояние на молителя за периода 2020 г. – до края на м. 05.2022 г.,
като през целия анализиран период се наблюдават стойности на показателите за
ликвидност, непопадащи в установените референтни граници и което сочи на
обективна невъзможност на дружеството да погаси текущите си задължения с
отчетените текущи активи. Капиталът на дружеството е отрицателна величина, което
го поставя в пълна зависимост от кредиторите му и води до декапитализиране на
предприятието му. Задълженията на М.Ф. ЕООД значително надвишават като
съотношение имуществото, с което разполага, което води до извод за невъзможност да
ги погаси. Не се установява дружеството да развива дейност, от която да реализира
печалба, като напротив – през последните години се забелязва тенденция на отчитане
на загуби от дейността му в значителен размер, което утежнява положението и
възможността му за стабилизиране. Това състояние на търговеца е трайно, като
съществува като такова през целия анализиран период и е в тенденция на влошаване на
показателите за икономическото му състояние към края на периода.
При това положение упражняването на търговска дейност от дружеството
длъжник би се оказало застрашаващо интересите на неговите кредитори, с оглед
невъзможността му да погаси текущите си задължения към тях. В подкрепа на това е и
установеното състояние на дружеството при приложение на показателя - коефициент
на финансовата автономност, който за целия период е отрицателна величина и отразява
невъзможността на дружеството да посреща дългосрочните си задължения и да
предоставя сигурни гаранции на кредиторите си, който коефициент като стойност
представлява съотношение между собствения и привлечения капитал /задълженията/
по данни на баланса за съответната година.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че са налице всички
предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 608, ал.
1 ТЗ, тъй като молителят не е в състояние да плати изискуеми парични задължения по
търговски сделки и възникнали във връзка с упражняване на търговската му дейност,
установени като дължими такива.
Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи, като се съобрази
общото икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените критерии, и
момента на спиране на обслужване на задълженията, като от значение е не само най-
старото непогасено задължение, а общото икономическо състояние на длъжника и
момента, когато е спрял плащанията си към кредиторите си, а не към отделен
4
кредитор. В случая, показателите за икономическото състояние на дружеството и
отчетените загуби при дейността сочат на ръст в непогасените задължения
/включително и в съотношение към активите/, които са в значителен размер към
31.05.2022 г. Според данните в експертизата това състояние се наблюдава през целия
анализиран период, включително и към самото му начало – 01.01.2020 г., като същото
е константно. Поради това, като начална дата на неплатежоспособността следва да се
приеме датата на началото на периода – изследван в експертизата, а именно 01.01.2020
г., доколкото преди това няма данни и не се установява в какво икономическо
състояние се е намирал търговецът. Извършеното плащане след това, за което са
налице данни като последно такова – през 2022 г., не променя изводите на съда в тази
насока.
Налице е и другото посочено от молителя основание за откриване на
производство по несъстоятелност, а именно свръхзадълженост на „М.Ф.“ ЕООД по
смисъла на чл. 742 ТЗ. При преценката си съдът съобрази установеното в експертизата
трайно състояние на невъзможност да погаси паричните си задължения с наличното му
имущество и извод за което прави от данните за липса на налично имущество
собственост на търговеца, включително и текущи активи. Състоянието на
свръхзадълженост е съпътстващо това на неплатежоспособност, като към възприетата
начална дата на последното се установява възникването им.
С оглед установената в заключението по СФИЕ липса на налични краткотрайни
активи в имуществото на търговеца, които са необходими за покриване началните
разноски в производството по несъстоятелността, с протоколно определение на съда от
29.09.2022 г. са определени на основание чл. 629б ТЗ начални разноски и е указана
възможността на кредиторите за тяхното привнасяне в 14-дневен срок. Определението
е вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на 30.09.2022 г., като в указания срок и към
настоящия момент никой от кредиторите не е привнесъл разноски. При това
положение, налице са предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 632,
ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА
на „М.Ф.“ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*********“ № *******
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 01.01.2020 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на
„М.Ф.“ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*********“ № *******
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „М.Ф.“ЕООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*********“ № *******
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка “в несъстоятелност”.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „М.Ф.“ЕООД, ЕИК:
*******.
5
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието „М.Ф.“ЕООД,
ЕИК: *******.
СПИРА производството по т.д. № 1154/2022 г. по описа на СГС, VІ-5 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на
решението по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитора, ако молителят
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за
предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, дружеството ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаването на длъжника.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6