Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260051/9.2.2021 г.

гр. Ямбол, 09.02.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа  година в състав:

Председател: Р.РАДИЕВ

 

при секретаря Я. С., разгледа докладваното от съдията  АНД № 989 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на С.Б.М. ***, ЕГН ********** против Наказателно постановление № 17-0813-001041/14.12.2017 г. на Началник РУП Ямбол, с което на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл. 103  от ЗДвП .

С жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на  материалния и процесуалния  закон, като се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но чрез процесуалния си представител подържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление. Навеждат се доводи за изтекъл давностен срок по чл.80, ал.3 от НК. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление. не изпраща представител и не взема  становище. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

След като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

На 28.09.2017 год.  свидетелите С. и Б. *** изпълнявали служебните си задължения в гр. Ямбол на ул. Георги Дражев, пред ПМГ „Атанас Радев“. В 13:40 часа виждат, че л.а.”БМВ“ с рег.№ ***, управляван от жалбоподателя идва в посока от хотел Тунджа към Ловен дом. Подаден му е сигнал със стоп палка от свидетеля С. , при което жалбоподателя  вместо да изпълни нареждането на контролните органи, преминава покрай тях, ускорява движението на управлявания от него автомобил и продължава в посока „Ловен дом“.В момента на преминаването жалбоподателя е разпознат от полицейските служители, който го познават във връзка с  работата си, а имено , че това е жалбоподателя М.. Свидетелите С. и Б. докладват за случилото се на дежурния на ОДМВР Ямбол. На 10.11.2017 год. М. *** и му е съставен АУАН за констатираното нарушение на чл.103  от ЗДвП. Жалбоподателя го подписва с възражението, че него ден не бил в град Ямбол.

 На 14.12.2017 год. е издадено  атакуваното НП, което е връчено на жалбоподателя на 30.09.2020 год.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От  събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателя не е изпълнил задължението си визирано в чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи, каквито без съмнение са свидетелите С. и Б., да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. Следователно за да е налице нарушение е необходимо подадения сигнал да е бил възприет от водача на превозното средство и същият да не е спрял. От данните по делото и от действията на жалбоподателя  се установява по категоричен начин, че сигнала за спиране със стоп-палка е бил подаден достатъчно ясно за възприемане от водача. Полицейските служители са се намирали до самото пътно платно, през светлата част на денонощието, подаден му е сигнал със стоп палка, като автомобила на жалбоподателя е бил с десен волан и м. се е намирал на около метър от подаващия сигнала със стоп-палката – свидетеля С.. От последващите действия на жалбоподателя също се установява, че е забелязал подадения му сигнал на ул. Георги Дражев. След подадения му сигнал за спиране,  М. е ускорил движението на управлявания от него автомобил и  продължил движението си в посока „ловен дом“ с цел да осуети проверката.

По изложените мотиви, съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за недоказаност на нарушението и за неподаване на ясен сигнал със стоп-палка.

Не се споделят и доводите за изтекъл давностен срок по чл.80, ал.3 от НК.

 

С  Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС е прието, че  института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал.3 НК, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК намира субсидиарно приложение и административно-наказателния процес.

Прието е че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административно-наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК. Разпоредбата на  чл. 80, ал.1, т.5 НК намира субсидиарно приложение при наказателните постановления.  С издаването на наказателното постановление преследвателната давност се прекъсва и започва да тече нов три- годишен срок за връчването му.

В процесния случай не е изтекла визираната в чл.80, ал.1 т.5 от НК обикновена погасителна давност от три години. Атакуваното наказателно постановление е издадено на 14.12.2017 г. и връчено на 30.09.2020 г., т.е. в рамките на три годишния давностен срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК, който е изтекъл на 14.12.2020 г.

Правилно е определена и административно-наказателната отговорност.

Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП при отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението се налага наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. В случая административно наказващия орган е наложил наказанието в неговия максимален размер, като се е съобразил с многобройните нарушения за които жалбоподателя е санкциониран с влезли в сила наказателни постановления и фишове, въпреки младата му възраст и краткото време от което разполага със СУМПС.  Видно от приложената справка за нарушител водач, М. е придобил СУМПС на 05.04.2013 год. към момента на извършване на процесното нарушение е бил на 23 год. и за периода от 29.07.2012 год. до 21.06.2017 год. има влезли в сила осем наказателни постановления и седемнадесет фиша за извършени от него нарушения на ЗДвП.

 

Водим от горното,  Я Р С

 

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА   Наказателно постановление  № 17-0813-001041/14.12.2017  г. на Началника сектор РУП Ямбол с което на С.Б.М. ***, ЕГН **********  на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл. 103  от ЗДвП.

ОСЪЖДА С.Б.М. ***, ЕГН ********** *** направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

 

Решението  ПОДЛЕЖИ  на касационно обжалване пред  Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: