№ 6934
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20221110165006 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и чл. 344,ал.1, т. 3 от КТ.
Ищецът И. М. Д. е предявил срещу ответника Център за спешна медицинска помощ –
София следните кумулативно обективно съединени искове:
1) за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със Заповед № ЗП-
84/17.10.2022г. и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
2) за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението,
през които не е полагал труд по трудово правоотношение, общо в размер на 17 982лева или
по 2982,00лева месечно– правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ищецът излага в исковата молба, че е работил при ответника на посочената по-горе
длъжност, като с посочената заповед трудовото му правоотношение е прекратено на
основание чл. 328, ал.1, т. 12 от КТ. Поддържа, че гореописаната заповед е
незаконосъобразна по подробно изложените в исковата молба съображения, тъй като не е
налице фактическият състав на прекратителното основание.
Представя към исковата молба всичките относими и необходими за правилното
решаване на спора, поради което същите следва да бъдат допуснати за събиране.
Ответникът „Център за спешна медицинска помощ –София, в законоустановения
едномесечен срок, е представил отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като
излага подробни аргументи, че при прекратяване на трудовото правоотношение е спазена
законовата процедура и уволнението на ищеца е законосъобразно. Излага доводи, че след
справка в СДВР е установено, че по отношение на ищеца е съставен АУАН и на основание
ЗНПАМ№22-4332-002504/29.05.2022г. временно му е иззето свидетелството за
1
правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18
месеца. Посочената ПАМ е наложена поради употреба на алкохол от водача, за което е
образувано досъдебно производство.
Претендира разноски. Представя към отговора на исковата молба писмени
доказателства относими, необходими и допустими, поради което следва да бъдат допуснати
за събиране.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК депозира писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на исковете.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори между страните и от писмените доказателства се установява наличието
на трудово правоотношение между тях по договор № ТД 228/14.01.2020г. с което е назначен
на длъжност шофьор на линейка. С допълнително споразумение №ТД 835/17.02.2021г.
считано от 01.01.2021г. на ищеца е определено възнаграждение в размер на 1120лева, както
и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 6% и за
нощен труд 1,00лева на час. Не е спорно, че със заповед № ЗП-84/17.10.2022г., издадена на
основание чл. 329, ал.1, т.12 от КТ трудовото правоотношение е прекратено, считано от
17.10.2022г. Със заповедта е разпоредено изплащане на обезщетение по чл.224, ал.1, от КТ -
14 работни дни за 2021г. и 30 работни дни за 2022г. Заповедта е връчена на ищеца на
19.10.2022г.
Ищецът не оспорва, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
издадена поради невъзможността му да изпълнява задълженията си по трудовия договор,
тъй като временно е отнето свидетелството му за управление на МПС от органите на МВР.
Към писмения отговор е приложен отговор от СДВР от 24.08.2022г. на запитване от
ответника, че свидетелство за управление на МПС на ищеца е иззето във връзка със
съставен АУАН от 29.05.2022г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и е наложена ПАМ
по чл.171. т.1, б.“б“ от ЗДвп –временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, връчено на 29.05.2021г. и влязла в сила на
13.06.2022г. Отбелязано е , че по делото е образувано досъдебно производство по чл.343Б,
ал.1 от НК и материалите са изпратени за съдебно решение.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1,
т. 12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Твърденията
за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки
е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския
процес, са свързани с твърдението, че не са били налице предпоставките на посочената
правна норма. Съдът намира посочените доводи за неоснователни.
2
Хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е обща. В нея попадат всички случаи, при
които работникът или служителят не може да продължи да изпълнява работата поради
специфични изисквания на длъжността – така Решение № 155 от 23.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5924/2014 г., III г. о., ГК. Тези изисквания обаче следва да са от обективно естество.
При уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, работодателят трябва да докаже, че има
създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало
невъзможно. Причините, които са породили тази невъзможност, трябва да бъдат
непреодолими за и от страните. Обективната невъзможност може да се дължи на различни
причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, затова основанието по т. 12
е формулирано общо.
По правило законността на уволнението се оценява с оглед наличие на
основанието за уволнение към момента на извършването му, а не с оглед настъпилите
впоследствие обстоятелства. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обуславя безвиновна
фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните.
Субективното право на уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е
възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало
невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Обективната невъзможност
може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия
договор, затова основанието по т. 12 е формулирано общо – в този смисъл Решение № 218
от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 984/2009 г., III г. о., ГК.
В случая се установява, че ищецът е назначен на длъжност шофьор, която е
свързана с притежаване на валидно свидетелство за управление на МПС. Установява се,че
свидетелство за управление на МПС на ищеца е иззето във връзка със съставен АУАН от
29.05.2022г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и е наложена ПАМ по чл.171. т.1, б.“б“
от ЗДвп –временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, връчено на 29.05.2021г. и влязла в сила на 13.06.2022г. Следователно
към датата на издаване на заповед № ЗП-84/17.10.2022г. не е имал шофьорска книжка,
притежаване на която е предпоставка за изпълнение на трудовия договор.
С оглед на изложеното съдът приема, че към датата на прекратяване на трудовия
договор на ищеца е възникнала нова фактическа обстановка, причинена от временно
отнемане на свидетелството му за управление на МПС, довело до обективна невъзможност
за изпълнение на трудовите задължения, включени в заеманата длъжност "шофьор" в
ответното дружество, която причина е била непреодолима и за двете страни по
правоотношението. Следователно, ответникът доказа, че законно е упражнил правото си на
уволнение на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 – при обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор. Този краен извод води до неоснователност на предявения
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва
да се отхвърли и иска по чл. 344, ал. 1, т.3 от КТ като акцесорен.
При този изход на спора и на оснвонаие чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят
3
на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лева,
определено на основнаие чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.26 от НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. М. Д. с ЕГН ********** срещу Център за спешна
медицинска помощ–София с БУЛСТАТ ********* искове за признаване за незаконно на
уволнението, извършено със Заповед № ЗП-84/17.10.2022г. и неговата отмяна – правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и за заплащане на парично обезщетение за шест
месеца, следващи уволнението, през които не е полагал труд по трудово правоотношение,
общо в размер на 17 982лева или по 2982,00лева месечно на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА И. М. Д. с ЕГН ********** да заплати на Център за спешна
медицинска помощ–София с БУЛСТАТ ********* на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4