Решение по дело №567/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.

Ищецът П. С. Д. от [населено място], чрез адв. Т. М., в искова молба въз основа на която е образувано настоящето дело, иска осъждането на ответника – Областна дирекция на МВР – [населено място], представлявана от директора си С. Г., да му заплати сумата, както следва:

- 5 000 /пет хиляди/ лева за причинени неимуществени вреди – преживян стрес, нарушени права на задържан /изведен е по халат от банята без да му бъде дадена възможност да се облече, като по този начин са накърнени честта и достойнството му/ причинени от незаконосъобразни действия от страна на служители на ОДМВР Кюстендил;претърпян душевен дискомфорт, изпитва унижение и срам, безпомощност и обида, избягвал да се появява на обществени места. Счита, че са нарушени разпоредбите на чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР. За задържането му е издадена Заповед № 191033-140/26.082021 г. Претендира се и законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Излагат се подробни мотиви, с приложени доказателства към тях. Представена е и писмена защита. В о.с.з. ищецът поддържа исковата си молба.

Ответникът се представлява по делото от гл. юрисконсулт Б. Л. при ОД на МВР Кюстендил. Същият оспорва искът изцяло като неоснователен и недоказан, алтернативно счита че са налице условията на чл. 5 от ЗОДОВ и претендира юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 10 ал. 4 от ЗОДОВ. Представя и писмена защита.

Прокурорът от ОП - Кюстендил М. К. дава становище за неоснователност на исковата молба, като излага подробни мотиви за това.

По делото са приети като доказателства писмени такива с вх. № 3721/15.11.2024 г.; вх. № 3787/22.11.2024 г.; вх. № 3824/26.11.2024 г.; вх. 3979/09.12.2024 г. и приложеното [населено място] № 253/2024 г. по описа на РС-Дупница; вх. № 333/30.01.2025 г. с приложенията към него; вх. № 356/31.01.2025 г.; Постановление от 09.11.2022 т. на Г. С. – прокурор при РП-Кюстендил; НП № 1910а-74/26.04.2023 г. на Началника на РУ Кюстендил при ОДМВР-Кюстендил; Протокол за разпит на свидетеля от 01.11.2022 г.; съдебно психиатрична експертиза на П. С. Д. изх. № 54/12.10.2022 г.

Разпитани са и свидетелите Р. А. М. /майка на ищеца/, В. Г. С., В. Т. Н. и М. М. Т..

Кюстенди.лският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Ищецът П. С. Д. е задържан на 22.06.2022 г. от полицейския служител Д. Х. със Заповед № 1910зз-121/22.06.2022 г., издадена на основание чл. 72 ал. 1 от ЗМВР предвид първоначално постъпилите данни за извършено от Д. престъпление по чл. 325 ал. 1 от Наказателния кодекс. От приложените по делото заповед и съпровождащите я документи е видно, че П. Д. е отказал да подпише същите. Заповедта не е била обжалвана и е влязла в сила. От показанията на полицейските служители Натев и Т., вкл. и в о.с.з., се установява, че преди задържането си Д. по негово желание провел разговор с двама полицейски служители, като му е била дадена възможност да се облече, което същият не е пожелал, след което доброволно е придружил полицейските служители до МБАЛ „Н. В.“ Кюстендил и след това до ПВНЗЛ. Към него не е била прилагана физическа сила. Всички действия на длъжностните лица са били предизвикани от подаването на сигнали от страна на Д. на Единния европейски номер 112, което самият той признава в протокола за разпит на свидетел от 01.11.2022 г., касаещи проблеми с бившата му съпруга, като е използвал и израза „ще подпаля града“. За това му деяние като краен резултат, след всички процесуални действия, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева с НП № 1910а-74/26.04.2023 г. на Началника на РУ Кюстендил, влязло в законна сила на 12.06.2024 г.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства.

По допустимостта на подадената искова молба:

Предявен е иск с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, съответно съгласно ал. 2, от чл. 203 от АПК, по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - за вреди, причинени на граждани или ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 128 ал. 1 т. 5 от АПК, на административните съдилища са подсъдни всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представляващо органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая, незаконосъобразният акт е на ОД МВР [населено място] и ОД МВР [населено място] е легитимирана да отговаря по искове по чл. 1 от ЗОДОВ. За допустимостта на едно производство по ЗОДОВ е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.

Искът е предявен пред компетентния съд, по настоящия адрес на ищеца, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ.

По основателността на подадената искова молба:

В чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от закона се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на администрацията /държавна или общинска/; 2. противоправност; 3. причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието и на една от тях определя иска като неоснователен.

В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, касаещи претендираните имуществени вреди, поради което искът срещу ОД МВР [населено място] ще се отхвърли изцяло, като съдът намира, че са налице и обстоятелствата по чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ .

В разглежданият случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни действия на полицейските служители на ответника.

Административният характер на дейността по издаване на наказателни постановления, електронни фишове, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод, на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, ЕФ, действия или бездействия като такова по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от ТП от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.

Незаконосъобразността на действието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който са предявени исковете за обезщетение. В конкретният случай това не е налице – по делото са представени множество доказателства, от които е видно, че действията на полицейските органи са в изпълнение на неправомерни действия на Д., а именно на неоснователни сигнали подадени на ЕЕН 112, в които същият отправя и заплахи, че ще „запали целия град“.

Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия на администрацията.

Съгласно пък чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а ал. 2 сочи, че когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.

По отношение на иска за неимуществени вреди:

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, но и всичко, което е свързано с него.

В конкретният случай съдът счита, че показанията на св. М. не следва да се кредитират, първо защото същата е майка на ищеца и е заинтересована от изхода на делото и второ, защото не е била очевидка при задържането на сина й. Останалите свидетелски показания са в смисъл, че на същия му е било предложено да се облече и да не излиза по халат, от което самият той не е се възползвал, а не че е бил възпрепятстван за това. В този смисъл, не са налице безспорни доказателства, че ищецът е преживял негативни емоции, произтичащи от това, че е бил изведен по халат. Приемането на преживени такива емоции, в резултат на това извеждане по халат, почиват единствено на предположения, а не на доказателства – съответна психологическа експертиза, която да доказва и да разграничи в конкретният случай кои обстоятелства и в каква степен и интензитет, за какъв период, са повлияли на психическото състояние на Д..

При анализът на доказателствата по делото, следва да се посочи, че за времето, за което се претендира исканото обезщетение, спрямо Д. е водено досъдебно производство № 396/2022 г. по описа на РУ – Кюстендил. Никъде в материалите по дознанието, както и в приложената съдебно – психиатрична експертиза не се споменава за каквито и да са преживени от ищеца негативни емоции, причинен душевен дискомфорт, чувство на унижение, срам, безпомощност и обида, причинени му от задържането от полицейските служители. Не на последно място, за такива негативни емоции ищецът се сеща след повече от 3 години от деня на задържането. Не се представят никакви нови доказателства извън приетите по преписката, от които да е видно, че ищецът е претърпял твърдените от него негативни емоции, които да са произтекли именно от начина на задържането му. Не се доказа твърдението на ищеца, че е бил задържан по унизителен и недостоен начин.

В тази връзка, ищецът не доказа по безспорен и категоричен начин, че твърдените от него неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с действията на полицейските служители при задържането е извеждането му по халат.

За настоящият състав на съда е безспорно, че е налице и хипотезата на чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ – по вина на ищеца – неправомерни сигнали и заплахи подадени на Единния европейски номер 112, т.е. неговото противоправно поведение има пряко и непосредствено отношение за действията на органите на МВР по задържането му. Същите са предприели законосъобразни действия по изпълнение на разпоредбите на Закона на министерството на вътрешните работи. Правилно в о.с.з. участващият по делото прокурор от ОП – Кюстендил посочи, че в правото е налице принципът “не може да черпиш ползи от виновното си поведение“ – ищецът е санкциониран, защото неговите действия са неправомерни. Това, че е преценено от прокурор при РП Кюстендил, че действията на Д. не представляват престъпление, а административно нарушение, не означава, че са извършени неправомерни действия от страна на полицейските служители.

В производството по издаването на влязлото в сила НП се потвърждават всички фактически и правни основания, които водат до извода за наличието на обстоятелствата по чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ от страна на ищеца.

По изложените съображения, настоящият състав на съда счита, че ищецът не доказа с относими доказателствени средства, кумулативното наличие на материалниоправните предпоставки за ангажиране на отгворността на ОДМВР Кюстендил по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.

Не е налице пряко причинна връзка между действията на служителите на ОД на МВР Кюстендил и причинените вреди, като елемент от фактическия състав на отговорността.

Воден от горното, както и с оглед обстоятелството, че не бе доказано наличието на предпоставките от фактическия състав за ангажиране отговорността на административния орган, а именно наличието на нанесена неимуществена вреда и причинната връзка между същата и противоправните действия на служителите на ОДМВР Кюстендил, съдът приема за установено, че ищецът не е претърпял вследствие на незаконосъобразни действия и в пряка причинна връзка с тях, неимуществена вреда, доколкото са налице предпоставките по чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ. Искът следва да бъде отхвърлен изцяло като недоказан и неснователен в претендирания размер.

По разноските:

Съгласно нормата на чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В този смисъл, с оглед своевременно направеното искане от страна на ответника и на основание чл. 10 ал. 4 от ЗОДОВ, ищецът следва да заплати на ОДМВР Кюстендил разноски в размер на 100 лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, Кюстендилският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ искът срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място], с адрес: [населено място], [улица], предявен от П. С. Д., [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, чрез пълномощника си адв. Т. М., за сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума от момента на завеждането на исковата молба до окончателното им изплащане, по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204 ал. 1 от АПК.

ОСЪЖДА П. С. Д., с посочени по – горе данни и съдебен адрес, да заплати на ОДМВР Кюстендил разноски в размер на 100 /сто/ лева по производството за осъществена защита от юрисконсулт по делото.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.