ПРОТОКОЛ
№ 12398
гр. София, 15.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Т. С. - В.
при участието на секретаря С. Е. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от П. Т. С. - В. Гражданско дело №
20221110113315 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:15 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ – „У. Б.“ АД - редовно уведомен, представлява се от адв. С. и
адв. Ш. с пълномощни по делото.
ОТВЕТНИКЪТ - С. И. И. - редовно уведомен, не се явява, представлява
се от адв. Д. с пълномощно по делото.
ВЕЩО ЛИЦЕ – Р. Р. С. - редовно уведомен, явява се.
Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДИЯТА: Има ли изявления преди пристъпване към изслушване на
вещото лице по ССчЕ?
Страните /поотделно/: Нямаме.
1
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на вещото лице по съдебно-
счетоводна експертиза:
СНЕМА самоличността на вещото лице:
Р. Р. С. - 44 г., неосъждан, без дела, родство и особени отношения със
страните. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Вещото лице: Представил съм заключение в срок, което поддържам.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Отговора на въпроса – защо се е получило
двойно осчетоводяване на една и съща сума при банката ищец, е посочен на
стр. 6, абзаца над 2-ра задача. Това е констатацията според мен. Тоест след
първото отразяване на постъпване на сумите по клиентската сметка /сметката
на ответника/, трябва да се изпрати автоматично съобщение от системата на
У. до V.. Обаче такова съобщение не е изпратено и V. пък от своя страна,
понеже това е система за бързи разплащания, тя е до определен период, ако не
се получи такова съобщение автоматично възстановява сумата, тоест тя
изпраща сумата по специалната сметка на банката, която касае само У. и V..
Тя е транзитна, разчетна сметка, през която минават абсолютно всички
плащания. Тя не е по партиди на клиенти. През нея минават абсолютно
всички движения по издадените от банката карти. Всички разплащания
минават през една счетоводна система по която се отразява съответната
транзакция. Понеже, както съм се старал подробно да обясня в заключението,
има OCT оторизация, която всъщност е оторизация на транзакцията. Тоест
при тази оторизация на транзакцията не е върнато съобщение, че сумата е
постъпила. Тогава системата на V. генерира нов превод на вече поисканата
транзакция, която е наредена от наредителя и парите постъпват два пъти по
сметката, в смисъл втори път. Защото V. не получава отчет, че транзакцията е
изпълнена. Тоест парите, които е наредил наредителя от другата държава е
постъпила по сметката. Станало е несъответствие между двете системи. След
постъпване на първата сума от системата на банката трябва да се генерира
съобщение до V., до издателя на картата, че парите са постъпили, тоест
потвърждение. Понеже не се е получило такова потвърждение, V. е наредила
сумата втори път. Системата на бързи преводи изисква, а V. поема
ангажимента. Тоест клиент когато нареди някаква транзакция, чрез ПОС
терминал или от банкомат някъде от която и да е точка на света, V. много
2
бързо за секунди трябва да провери дали има такава сметка /това става
мигновено, всичко е автоматизирано, това са автоматични процеси/ и
генерира сума по клинетската сметка. След това У. я възстановява, праща
съобщение, че я е платила на клиента и У. я възстановява на V.. От
движението по сметките и от счетоводното му отразяване, така разбирам аз
независимо, че се касае за няколко превода в доста продължителен период от
време. Налице е някакво несъответствие, може би несинхронизация на двете
системи. По-скоро липса на пълна синхронизация, защото принципно
картовите транзакции /без значение кредитна или дебитна карта/ когато се
тегли от тях от банкомат или се плаща на ПОС терминал всичко,
информацията, тоест нареждането на искането за някакво плащане или
тегленето на пари, става автоматично и се прехвърля или чрез издадетля на
карта V. или M., който пък трябва много бързо да провери автентичността на
клиент и така нататък, съответно бързо да изпрати сумата на лицето. От
счетоводните данни, които са ми предоставени е видно, че банката е
осчетоводила сумите два пъти по две различни счетоводни операции. А
сумата е постъпила веднъж. Второто постъпване се дължи на това, че не е
изпратено съобщение за потвърждение от банката на V.. След като постъпят
парите в картата /клиентската сметка на лицето/ банката трябва веднага да
изпрати един „report“, че сумата е получена /потвърждение, съобщение/, но
такова не е изпратено и заради това сумата се превежда втори път иначе ще се
откаже транзакцията или клиента няма да си получи плащането или
нареждането ще бъде върнато на наредителя и така нататък. Обикновено това
се случва до определени няколко минути и ако не се реализира транзакцията
тя се отказва, като невалидна или пък като не може да бъде изпълнена, които
се базират на технически въпрос.
Адв. С. и адв. Ш.: Нямаме въпроси.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Д.: Сметките посочени на стр. 3 са счетоводни
сметки – разчетни сметки на банката. Сметката се казва „разчети с клиенти“,
тя е обща сметка. Като първо парите са отчетени по сметка ....016, обаче е
трябвало да се изпрати потвърждение до V., че всъщност има такава
транзакция и понеже няма такова потвърждение V. изпраща парите на
банката, обаче те влизат по другата сметка - "4594INTVI". Това са счетоводни
сметки по които се отчитат картовите транзакции на банката. Тези сметки не
са сметки по партиди за всеки отделен клиент, защото първо не всеки има
3
картови транзакции и второ едни имат много карти, други не ползват. Те са
общи счетоводни сметки по които влизат абсолютно всички транзакции,
движенията на всички клиенти се отразяват по тези сметки.
АДВ. Д.: Ако тези суми са дебитирани по тези две сметки, от къде са
кредитирани тези пари, за да влязат по разчетните сметки. Тоест за да дойдат
от някъде тези пари по тези две сметки на банката от къде идват тези 22
превода.
Вещо лице С.: Само да прочетем дебитирана е сметка 4594 и е
кредитирана сметка на клиента в общ размер на 10 518 лв. Кредитирането на
клиентската сметка, това е разплащателната сметка на клиента.
Кредитирането на клиентска банкова сметка е постъпление на практика.
АДВ. Д.: За да се дебитира сметката завършваща на 16 и тази долната,
откъде се кредитира тя? От къде идват парите? От къде идват парите в
сметката завършваща на 16 примерно?
Вещо лице С.: Те идват от превода. Да, понеже е двойно
осчетоводяване, уместен Ви е въпроса. Това е сметката на наредителя, тоест
сметката по която се отчита там откъдето идват парите, откъдето излиза. По
сметка завършваща на „16“ се отчитат средствата, които са дошли от
всичките тези лица с руски имена. Те постъпват, те се отчитат по „16“. А по
тази сметка 4594INTVI идват от V..
АДВ. Д.: Влизат ли 22 превода в сметката завършваща на „16“?
Вещо лице С.: Едната част от преводите се отчитат по №, другата част
от преводите по 4594INTVI. По сметката завършваща на „16“ се отразява, че
сумите са постъпили, но реално не са постъпили. Но с втората счетоводна
операция, която е дебитна 4594INTVI срещу кредитиране на клиентската
сметка, дефакто с този счетоводен запис сумите се отразяват по
разплащателната сметка на клиента като постъпления. По сметката „16“ са
постъпили, а по „INTVI“ не са. V. ги нарежда по „INTVI“, поради непращане
на съобщение. Само, че те вече са получени един път по сметка „16“.
СЪДИЯТА: Реално сумата къде я има?
Вещо лице С.: Сумата се нарежда и взимайки втората счетоводна
операция, сумите се явяват като допълнителни постъпления по сметката. Те
няма как да бъдат отразени по друг начин.
4
АДВ. Д.: Въпроса е V. не получава съобщение от банката, V. откъде
взима парите.
Вещо лице С.: V. взема парите от собствени средства. Тя ги
възстановява един вид, тя е гаранта. Реално парите нямаше да ги има по
клиентската сметка на ответника, ако не беше взета втората операция. Ако
нямаше втора операция на дебитиране на 4594INTVI със съответните
транзакции срещу клиентската сметка, тогава тези суми нямаше да ги има
като транзакции в разплащателната сметка като постъпили суми. Но понеже
това е автоматичен процес, след като се отрази тази счетоводна операция те
автоматично се нанасят и в движението. Първо трябва да са влезли по сметка
завършваща на „00016“ един път и втори път влизат в другата.
АДВ. Д.: Възможно ли е да са изтеглени самите пари от първоначалния
наредител, който е направил първите 11 превода? По конкретно на стр. 4,
табл. 2, 3 колона сте описали „описание на транзакция, наредител“ и от втори
ред надолу пише, че наредител е С. И., тоест това е ответника. Как той ще е
наредител на тези суми. Това също не ми става много ясно. Как той ще е
наредител като има и други хора с руски имена, Вие сте ги посочили.
Вещо лице С.: Обаче парите постъпват по клиентската сметка. На
самата таблица са постъпилите суми по клиентската сметка, а вътре в самото
основание има разни имена, това са отразяването по самите транзакции, те
излизат автоматично. Това е отразено от системата на банката.
АДВ. Д.: Тоест наредител на тези 22 превода, Вие сте ги посочили тук на
стр. 6, зад.2 и зад. 3 наредители са тези лица, включително и С. И. нашия
клиент.
Вещо лице С.: Да, така излиза. Това са записи и буквално съм ги
копирал от информационната система на банката. Има и някои други хора.
АДВ. Д.: А след като казвате, че се касае за едни и същи суми от къде
идва разликата в сумите и защо 21 превода са в рубли, а един е в евро.
Вещо лице С.: Не мога да кажа при наредителя как точно са зададени.
Това е съвсем нормално, защото руската рубла първо не е с фиксинг. Това
идва от валутната разлика във времето на преводите и е възможно в един и
същи ден да имаме различен курс. Често банките в един ден имат няколко
различни търговски курса за една и съща валута.
5
АДВ. Д.: 22 превода от сметката на У. Б. ли са излезли тези пари. Тоест
за чия сметка, според Вас са тези двойно постъпили суми?
Вещо лице С.: Двойно постъпилите суми идват от банката, Банката
погрешно ги е наредила. Сумите идват в последствие. V. ги възстановява, те
постъпват в банката и оттам банката ги прехвърля на лицето/клиента. Според
мен е за сметка на V.. V. ги възстановява, тъй като няма съобщение, че вече
са преведени първите преводи и до определен период от време като не се
получи потвърждение, че са получени преводите, V. като издател съответно
възстановява парите на клиентската сметка. Вторите получени суми са на V.,
тя ги прехвърля на банката и оттам банката автоматично ги нанася по
сметката на клиента.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на направената съдебно-счетоводна експертиза.
На вещото лице да се изплати възнаграждение съгласно внесените депозити.
Издадоха се 2 бр. РКО.
Страните /поотделно/: Нямаме други искания към съда.
СЧИТА делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. С.: Молим да уважите така предявения иск и съобразно
заключението на вещото лице. Има една несъществена разлика по отношение
на мораторната лихва, няма да правим увеличение на иска. Моля да ни
присъдите направените по делото разноски, съобразно списък с платежни
нареждания, който представям и молим да ни дадете възможност да
представим защита.
Адв. Д.: От името на доверителя ми, моля да постановите решение, с
което да отхвърлите исковата претенция на ищеца, като считам същата за
6
неоснователна и недоказана в хода на процеса. Като за това може да се съди
от заключението на днес изслушаната ССчЕ, както и събраните писмени
доказателства. Също, ще помоля за срок в който да изложа подробно писмени
съображения. Претендирам разноски за които представям списък по чл. 80
ГПК с копие за другата страна.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛЯ: Двуседмичен срок от днес за представяне на писмени
бележки.
СЪДЪТ ОБЯВИ устните състезания за приключени.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:37 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7