Определение по дело №218/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

184

Година

27.10.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.07

Година

2010

Председател:

Секретар:

С присъда №...от ...2010 година по НОХД №../2010 г. С. районен съд е признал подсъдимия Г. Ц. М., роден на 28.09.1961 г. в гр. Ч., оБ. П., живущ в гр. П., българин, бълг.гражданин с висше образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН .......... за невиновен в това, че на 02.02.2009 г. в гр. Г., оБ. П., в качеството си на длъжностно лице – младши автоконтрольор, в РУ гр. Г. при ОД на МВР гр. П. в кръга на службата си съставил официален документ с невярно съдържание – протокол за ПТП №../..2009 г., в който удостоверил неверни обстоятелства, че е взета проба за алкохол на водача М.К. Г., която показвала отрицателен резултата, с което съзнателно дал възможност на друго физическо лице – М. К. Г. да получи без правно основание чуждо движимо имущество – застрахователно обезщетение от ЗД „Е.” , представяйки посочения протокол пред органите на дружеството, поради което го оправдава по повдигнатото обвинените по чл. 212 ал. 2 във вр. с ал.1 от НК.

Признава подсъдимия Г. Ц. М. за виновен в това, че на 02.02.2009 г. в гр. Г., оБ. П., в качеството си на длъжностно лице – младши автоконтрольор в РУ гр. Г., при ОД на МВР гр. П., в кръга на службата си съставил официален документ с невярно съдържание – протокол за ПТП №../...2009 г., в който удостоверил неверни обстоятелства, че е взета проба за алкохол на водача М. К. Г., която показала отрицателен резултат, с цел дÓ бъде използван този документ като доказателства за тези обстоятелства, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 311, ал.2 НК, освобождава подсъдимия Г. Ц. М. от наказателна отговорност и на основание чл. 78а ал.1 от НК му налага административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 500 лева. Осъжда го и да заплати направените по делото разноски в размер на 226.62 лева, както и 5 лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Против тази присъда е постъпила жалба от Г. Ц. М., в която твърди, че не е доволен от административното наказание – глоба в полза на държавата, в размер на 500 лева. В съдебно заседание поддържа жалбата.

Моли съда да отмени присъдата, тъй като посочените в нея обстоятелства не кореспондирали с изяснената обстановка. Твърди, че в протокола, който е издал, в него е посочено, че алкохолна проба не е взета, а не че е показан отрицателен резултата, поради което моли да бъде оправдан. Твърди, че с протокола, който е издал написал писмо до застрахователната компания, че не бил взел проба за алкохол с техническо средство и кръвна проба и това го бил направил заедно с протокола.

Окръжна прокуратура – В. Т. заема становище чрез своя представител да се потвърди присъдата на РС – Свищов като правилна и законосъобразна. Наложеното наказание било адекватно за извършеното престъпление и обществената опасност на дееца. Безспорно се установило, че подсъдимият в протокола за ПТП е установил, че лицето за което е съставен протоколът не било употребило алкохол, въпреки че проба за наличие на алкохол не е извършена. Съставеният документ с невярно съдържание е налице за това присъдата следва да бъде потвърдена.

Като разгледа направените в жалбата оплаквания, прецени събраните доказателства събрани по делото и взе предвид становищата на страните, Великотърновски окръжен съд извърши проверка по реда на чл. 314, ал.1 от НПК на издадената присъда и приема за установено следното:

На ...2009 г. свидетелят М. К. Г. пътувал по пътна отсечка между селата Д. и М., като управлявал лек автомобил „Т.”, с рег.№.... По-късно се установява, че този автомобил не е собственост на водача, а е собственост на „Р. – клон П.” ООД с лизингополучател „А.” – гр. П.. В този ден свидетелят М. Г., който е правоспособен водач на МПС извършил ПТП с автомобила, при което нямало пострадали лица и други МПС-та, но по управлявания от него автомобил имало значителни материални щети. Въпреки че е дългогодишен правоспособен водач, той не извикал представители на пътна полиция да установят станалото, тъй като по автомобила имало големи щети, а напротив изместил същия с помощта на намиращите се наоколо лица от мястото на ПТП към стопанския двор, намиращ се недалеч от ПТП-то и се отправил към най-близкото РУ на МВР – Г. Там подал заявление регистрирано с В.№../...2009 г. до началника на управлението, с което го уведомил, че около 9.00 часа претърпял ПТП и на управлявания от него автомобил били нанесени материални щети, и поради което иска да му бъде издаден протокол на МПС за възникналото ПТП. Тази негова молба още същия ден е резолирана до началника на група „ООРП” – Главен инспектор П., който от своя страна разпределя заявлението за разследване на младши автоконтрольор Г. Ц. М. – подсъдимият по делото. Последният веднага посетил мястото за настъпилото автопроизшествие заедно с извършителя на същото свидетеля М. Г.На автомобила били описани щетите и издаден протокол за ПТП №...с дата ...2009 г., в който е посочил, че се издава в 11.00 часа при посочено в заявлението час 9.00 часа. В протокола е отбелязал кой е управлявал МПС-то и същият имал ли е алкохол в кръвта и в графата „Алкохол в кръвта”, че този водач няма установена употреба на алкохол. Свидетелят М. Г., след като се снабдил с този протокол два дни по-късно на 04.02.2009 г. посетил офиса на ЗД „Е.” – П. и го представил там, ведно с искането си да бъдат оценени щетите и стойността на същите заплатени, тъй като колата била лизингова и следвало да бъде ремонтирана. Служителите на застрахователя, като разгледали подробно издаденият акт за ПТП от ...2009 г. от младши автоконтрольор М. поискали с писмо В.№..от ...2009 г. заведено в РУ – Г. изясняване съдържанието на протокола, тъй като не било без значение дали водачът, който е извършил ПТП-то, в случая свидетеля М. Г. е употребил или не е упо‗ребил алкохол и по какъв начин това е установено, за да бъде отразено в акта, че не е употребил алкохол. Със справка написана от подсъдимия рег.№.../..2009 г. заведена в РУ – Г., той отрича обстоятелствата написани в протокола и поправя неверните данни, които са изпратени до застрахователя, като уточнява, че на място бил описал възникналите щети, когато го е посетил, но е уточнил, че водачът е напуснал ПТП-то, не е изчакал на място пристигане на служителите от пътна полиция – КАТ, а е отишъл в РУ, да си поиска издаване на протокол.За това той твърди: „Проверката за алкохол с техническо средство е безсмислена и неефикасна, за това е прието, че е отрицателна и в протокола е записана така.” След като са се запознали от застрахователната агенция с това обяснение са отказали на 14.03.2009 г. изплащане на щетата, която по експертната оценка на агенцията е възлизала на 8 950.00 лева.

Подсъдимият е съставил Акт № ..от ..2009 г. за установена административно нарушение на водача на МПС свидетелят М. Г., като е посочил в акта, че същият виновно е причинил ПТП, поради движение с несъобразена скорост и загуба на контрол над МПС, в резултат, на което е нарушил чл.20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, издадено е НП №../...2009 г., като му е наложена глоба в размер на 100 лева по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.

По делото са разпитани в качеството си на свидетел и Началника на РУ на МВР – гр. Г. - К., който е заявил пред съда, че свидетелят М. Г. след катастрофата с джипа си го е посетил още същия ден сутринта и е поискал да му издаде протокол за ПТП. Свидетелят К. го уведомил, че трябва да подаде заявление, в което да опише случилото се, за да имал черно на бяло кой какво иска да бъде извършено, като заяви, че веднага е разпределил заявлението на един от заместниците си, а той на младши автоконтрольор М., който да извърши проверката.По случая е разпитан и Началник група „Охранителна полиция” свидетеля П., на който е било първоначално разпределено заявлението, а той го е преразпределил за проверка на М., както и са разпитани двама разследващи полицаи св. С. и М., с които се е съветвал подсъдимия, но без да посочва точно случая, а по принцип. От показанията на същите се установява, че след като е посетил ПТП-то подсъдимият е издал протокол, но същият не е знаел дали извършеното от водача на ПТП-то представлява престъпление и дали са настъпили значителни вреди от същото, поради което е поискал тяхното съдействие, тъй като не знаел дали не трябва да се образува наказателно производство против извършителя. Но колкото до алкохолната проба, дали трябва да бъде взета или не, той не се е съветвал за това с началниците си, а св. Г. е този, който го е запитал не трябва ли да му се взема алкохолна проба. Според показанията, които той е дал в първата съдебна инстанция се установява, че е получил следният отговор: „.. че видимо за него не съм пил и че имал право да не ме пробва за алкохол.” Свидетелят Г., който е бил управител на транспортна фирма и знаел, че ако не бъде взета проба за алкохол, няма кой да му заплати застрахователя щетите по „К.”, но не настоял да му се вземе, защото мислел, че такъв е регламента. Свидетелят И. Г. И., който работи като Експерт в отдел „Л.” в ЗД „Е.”, обаче е заявил, че за да бъде изплатена застраховката не трябва да има концентрация на алкохол повече от 0.5 промила и в издадения протокол се зачертава невярното. В случая това е: „Да.”, което означава, че не е употребил алкохол, а пробата е под 0.5 промила, но това отчитане трябва да бъде извършено с техническо средство – Дрегер или с кръвна проба, а може и с двете. На свидетеля му направило впечатление, че актът е издаден „По заявление.”, т.е. лицето е напуснало пътно-транспортното произшествие, а според документите на застрахователя, когато то напусне ПТП го считат за виновна, т.е. употребило алкохол, поради което му се отказва заплащането на щетата. Свидетелят Л. И. присъствал на попълване на протокола на ПТП и той е заявил пред съда, че подсъдимият не е взел проба за алкохол от извършителя, но според него и той твърди, че „Михаил не бил пил”. В обясненията си подсъдимият твърди, че от извършване на произшествието били изминали няколко часа, 4 или 5 и за това не го бил пробвал за алкохол, тъй като пробата била безсмислена и не отрича, че бил зачертал - „не употребил алкохол” и че този акт е издал по нареждане на Началника на РУ. В конкретния случай спорното е, по какъв начин е издаден този акт, кой е написал същия, както и кой е отразил, че извършителя на ПТП-то Г. не е употребил алкохол, изпробван ли е същия по надлежния ред и представлява ли това нарушение на някакви правила и норми и ако, кои и от кой.

Безспорно се установи и не се отрича, че подсъдимият М. е съставил този акт. По делото са събрани не само гласни доказателства и негови самопризнания, но е изслушана и съдебно графична експертиза. Установи се, че той е отбелязал в акта в графа „Алкохол” е зачертал „Да.”, т.е. водачът извършил ПТП не е употребил алкохол. Актосъставителят е дългогодишен служител на полицията. Той знае редът за посещение на място или „би следвало да го знае”, тъй като е професионален полицай и документиране на ПТП с участието на едно МПС, които са регламентирани в чл. 125 и чл.125а от ЗДвП. Всеки водач на МПС участник в ПТП задължително се проверява с техническо средства за употреба за алкохол. Резултатите от проверката се отразяват в съответните документи. Когато не са посетени на място, а водачът е уведомил компетентната служба на МВР в срок от 24 часа трябва да се подаде писмено заявление от участника и контролните органи за разследват събитието и да издадат протокол. В случая е подадено заявление, подсъдимият е отишъл на проверка, но не е уведомил ръководството по определения ред, че е установил нанесени щети по лекия автомобил, които са в значителни размери и при които обстоятелства би могло да се образува досъдебно производство по чл. 343, ал. 1, буква „А” от НК. Начинът, по който той се е консултирал с разследващи полицаи Н. и С., той е обяснил пред тях, че се касае за случай, когато е извършено ПТП от собственик на МПС и са нанесени значителни материални щети по същото. В конкретния случай извършителят не е собственик на МПС. Това обстоятелство подсъдимият е установил при запознаване с регистрационното свидетелство на автомобила, тъй като в него за собственик е посочен лизингодателя, а не водача на автомобила. С тези си действия той е създал по-благоприятна обстановка за водача, като му е търсена само административна, но не и наказателна отговорност. Издал е протокол за ПТП №..., съдържащ неверни обстоятелства, свързани с настъпилото автопроизшествие, а именно че извършителят на ПТП, свидетелят Г., не е употребил алкохол. Последният е използвал този документ като го е предявил през застрахователя си с искане да му бъде изплатено обезщетение представляващо в размер равно на стойността на щетите, които са били получени при извършване на ПТП-то, т.е. издаденият документ още на 04.02.2009 г. е използван от извършителя на ПТП свидетелят Г.Подсъдимият вече е знаел, че този протокол ще бъде използван от св.Г. пред застраховател, тъй като той е установил кой е собственик на автомобила, че същият е лизингов, че по него след ПТП има значителни материални щети, които лично е описал. Много по-късно, след като е изискано обяснение от служителите на застрахователното дружество писмено подсъдимият е дал някакви обяснения, защо така е изготвен документа. В конкретния случай той е действал като длъжностно лице по смисъла на чл. 93 от НК – младши автоконтрольор. В кръга на службата си е съставил официален документ – протокол за ПТП №../...2009 г., в който е удостоверил неверни обстоятелства, а именно че водачът не е употребил алкохол, обстоятелство, което той не е проверил нито с техническо средство, нито с кръвна проба. Издал е документа с цел същият да бъде ползван и който е използван, т.е. и от субективна и от обективна страна е осъществил престъпният състав на чл. 311 ал. 2 от НК, т.е. случая е маловажен, тъй като не са настъпили вреди благодарение на бързата намеса на застрахователните органи.

От субективна страна е действал умишлено при пряк умисъл, разбирал е свойството и значението на извършеното, тъй като целият трудов стаж е натрупал като служител на МВР и е бил запознат със задълженията си и е знаел по какъв ред и защо е необходимо издаване на този протокол и за какво същият ще се ползва.

Съдът го е оправдал по първоначалното обвинение , за което няма протест и жалба и по което настоящата съдебна инстанция не се произнася, но го е признал за виновен в това, че на 02.02.2009 г. в гр. Г., оБ. П., в качеството си на длъжностно лице – младши автоконтрольор в РУ гр. Г., при ОД на МВР гр. П., в кръга на службата си съставил официален документ с невярно съдържание – протокол за ПТП №../...2009 г., в който удостоверил неверни обстоятелства, че е взета проба за алкохол на водача М. К. Г., която показала отри÷ателен резултат, с цел да бъде използван този документ като доказателства за тези обстоятелства, като случаят е маловажен по чл.311, ал.2 от НК.Въззивната жалба на подсъдимия се състои само от едно изречение и в него той твърди, че е”недоволен от адм.наказание глоба в полза на държавата в размер на 500 лева”.Това означава, че той е недоволен от вида и размера на наложеното наказание. В съдебно заседание пред въззивната съдебна инстанция защитата на подсъдимия твърди, че в присъдата се твърдяло за под защитния му „че удостоверил неверни обстоятелства, че е взета проба за алкохол от водача, която е показала отрицателен резултат”, а в този протокол не било посочвано подобно обстоятелство.”Видно от протокола в графата „алкохол” са зачертани двете изписвания ”да” – първото има в предвид първоначалното установяване на алкохол в кръвта, което обикновено се извършва с техническо средство”Дрегер”, а второто е за резултата от кръвната проба.Следователно подсъдимият е отбелязал и в двата раздела, че извършителя на ПТП не е имал алкохол в кръвта установен по двата допустими начина от закона с техническо средство и кръвна проба , тези обстоятелства не могат да се установят по друг начин напр.както той и един от свидетелите твърдят, че видимо водача не бил употребил алкохол.Тяхното твърдение се доказва само с допустими от закона средства, а такива подсъдимият не е използвал – техническо средство и кръвна проба, но е отразил и двата начина, в протокола с „да”.Затова в диспозитива под „взета проба за алкохол” , след като са зачертани и двете „да” в протокола се разбира, че са използвани и двата метода за установяване на алкохол в кръвта на водача.

Съдът след като признал подсъдимият за виновен по чл.311, ал.2 от НК се е съобразил с обществената опасност на деянието и дееца.Затова след като е признал същият за виновен по чл.311, ал.2 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил адм.наказание по чл.78А от НК т.е. приложил е закона, който в случая е по-благоприятен за подсъдимия, тъй като същият е с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни, от извършеното не са настъпили щети т.е. обществената опасност от деянието и дееца не е голяма е приложена разпоредбата на чл.78А от НК наложено е административно наказание глоба в размер на минималната такава , а именно 500 лв.Размерът на глобата е минимален – по-нисък не може да бъде наложен поради което неоснователно е оплакването на подсъдимият против вида и размера на наложеното наказание, тъй като постановената присъда е правилна и законосъобразна и като такава се потвърждава.

Водим от изложеното и на основание чл.338 и чл.334 т.6 от НПК, В.Търновски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №...от ....2010 година по НОХД №.../2010 г. С. районен съд.

Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.