№ 216
гр. Пазарджик, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500473 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.463 от ГПК.
Образувано е по жалба на „ЕС Памексвин“АД в несъстоятелност,представлявано от В.Б.-
синдик против разпределение извършено на 23.04.2021г. по изп.дело № 20138820400010 по
описа на ЧСИ Георги Тарльовски,с протокол от същата дата ,с твърдения,че е
незаконосъобразно. Жалбоподателят посочва в жалбата си,че през 2018г. са били
извършени продажби на два недвижими имота, а именно: самостоятелен обект с
идентификатор № 02676.156.57.10.16; и самостоятелен обект с идентификатор №
02676.156.57 по КК и КР на гр. Б., които са били възложени на взискателя - „Инвестбанк“
АД срещу сумите съответно 68 562,00 лева за първия имот и 56 642,00 лева за втория имот.С
молби съответно изх. № 5145-3551/17.11.2020 г. за първия имот и изх. № 5145 3.553/17.11
2020 г.. за втория имот, взискателя „Инвестбанк“ АД се „отказва“ от направените
наддавателни предложения по това изпълнително дело, а с молба с изх. № 5145 ‐
3576/19.11.2020 г. е поискал делото да бъде върнато на ЧСИ Георги Тарльовски,т.е в случая
твърди жалбоподателя е налице невнасяне на цената от взискател по смисъла на чл.495 от
ГПК.Според чл. 493 от ГПК, когато цената не бъде внесена от взискател в срока по чл. 492,
ал. 3 от ГПК, вземането му се намалява с размера на един задатък.В случая твърди
жалбоподателят липсва извършено намаляване на вземанията на взискателя „Инвестбанк“
АД, с размера на дължимия задатък, а именно: 6 856,20 лева за първия имот и 5 664,20 лева
за втория имот ,с което посочените норми са били нарушени. На следващо място,
жалбоподателят твърди,че съдебният изпълнител неоснователно и изцяло в противоречие с
1
разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е приел, че следва да бъдат удовлетворени всички
разноски по изпълнението. Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД правото на предпочтително
удовлетворение не се отнася изобщо за всички разноски по изпълнителното дело, а се отнася
само за тези разноски по изпълнителното дело, които са направени по обезпечаването и
принудителното изпълнение за конкретния имот, който е предмет на изпълнение и поради
това направилият такива разноски взискател се ползва от привилегията на този текст при
извършването на разпределение на получената сума. Необходима предпоставка за
удовлетворяване на разноски, при условията на привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, е
сторените разноски да ползват и другите кредитори. Фактическият състав на чл. 136, ал. 1, т.
1 ЗЗД твърди жалбоподателят изключва приложимостта на тази привилегия по отношение
на всички направени от взискателя разноски по изпълнителното дело. Посочените от
съдебния изпълнител суми: авансови такси не съответства на описаното в разпоредбата на
чл.136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, поради което извършеното разпределение е незаконосъобразно.
При извършване на самото разпределение пък са посочени други числа без да е ясно по
отношение на кой солидарен длъжник и за кое имущество са направени,което правело
невъзможно преценката доколко разпределените такива се ползват от привилегията на
закона. Искането е обжалваното разпределение за бъде отменено.
Постъпила е жалба против разпределението и от „СОЛО ЕКС“ ЕООД в несъстоятелност,
ЕИК *********,представлявано от Г.Ч. -синдик с изложени в същата идентични
съображения за незаконосъобразност на разпределението, с искане разпределението да бъде
отменено.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното
дело „Инвестбанк“АД против двете жалби, ,в което е изложено следното: С Протокола за
разпределение, е извършено разпределение на сумите в полза на „Инвестбанк“ АД като
взискател, в полза на който е предоставено разрешение по чл. 638, ал. 3 от ТЗ и е налице
привилегия по отношение на реализираното имущество. Правилно и законосъобразно ЧСИ
Тарльовски е разпределил посочените суми по привилегии, в т.ч. и съответно в полза на
ЧСИ и Банката. Това са вземанията за разноски по изпълнението, свързани с конкретния
изпълнителен способ, посочени в т.ІІ.6 от разпределението, които се ползват с привилегия
съгласно чл. 136, ал. 1, т. I от ЗЗД. Видно от протокола за разпределение, съдебният
изпълнител е посочил основанието на законовата привилегия, въз основа на която е
разпределена и останалата сума в полза на взискателя, съответно чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД,
именно предвид факта, че вземанията на Банката са обезпечени с договорна ипотека.
Твърди се,че разпределението е изключително ясно, детайлно, мотивирано, правилно и
законосъобразно. Излага подробни съображения. Искането е обжалваното разпределение да
бъде потвърдено.
ЧСИ излага подробни мотиви съобразно чл.436,ал.3 от ГПК.
При така установеното, настоящият съдебен състав приема следното:
Жалбите са процесуално допустими като подадени в законоустановения тридневен срок от
предявяване на разпределението, от процесуално легитимирани лица и срещу подлежащо на
2
обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.462, ал.2, вр. с
чл.463 от ГПК.В тази връзка и предвид заявеното в жалбата на „СОЛО ЕКС“ ЕООД
твърдение за процесуално нарушение при предявяване на разпределението, съдът съобрази
следното: Предмет на разпределението са суми постъпили от продажба на имоти на „ЕС
ПАМЕКСВИН“ - в несъстоятелност. По делото липсват данни, посочените лица в жалбата
да са присъединени взискатели по отношение на длъжника „ЕС ПАМЕКСВИН - в
несъстоятелност,поради което и не следва на същите лица да бъде предявявано
разпределението. Този довод е несъстоятелен.
Жалбите са неоснователни.
Изпълнително дело № 20138820400010 е образувано на 30.12.2013 г. по молба на взискателя
„Инвестбанк“ АД и въз основа на изпълнителен лист от 11.12.2013 г., издаден по ч.гр.дело
№ 4554/2013г. по описа на ПРС срещу солидарните длъжници „ПАМЕКСВИН“ ООД, ЕИК
*********, „СОЛО ЕКС“ ЕООД, ЕИК ********* и „ЕС ПАМЕКСВИН“ АД, ЕИК
*********.С молба от 19.03.2015 г. от взискателя е приложен изпълнителен лист от
11.03.2015 г., издаден по чгр.дело № 584/2015 г. по описа на ПРС, като вземането по този
лист е присъединено по делото. Впоследствие и за трите дружества са открити производства
по несъстоятелност и дружествата са обявени в несъстоятелност: „ПАМЕКСВИН“ ООД,
ЕИК ********* е обявено в несъстоятелност по т.д. № 49/2015 г. на Окръжен съд - Видин.
Вземането на „ИНВЕСТБАНК“ АД е прието на 23.04.2016 г. На основание чл. 638, ал. 4 от
ТЗ изпълнително дело № 20138820400010 е прекратено по отношение на „ПАМЕКСВИН“
ООД - в несъстоятелност.
„ЕС ПАМЕКСВИН“ АД, ЕИК ********* е обявено в несъстоятелност по т.д, № 76/2015 г.
на Окръжен съд - Пазарджик. С Определение № 421/08.10.2018 г. по въззивно търг, дело №
561/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд е предоставено разрешение за
продължаване на индивидуалното принудително изпълнение, предприето от обезпечения с
първа по ред ипотека върху недвижими имоти кредитор „ИНВЕСТБАНК“ АД в
производството по изпълнително дело № 20138820400010.
Във връзка с предоставеното разрешение е насрочена и извършена публична продан на
посочените в решението имоти на „ЕС ПАМЕКСВИН“ АД - в несъстоятелност, за купувач е
обявен взискателят „ИНВЕСТБАНК“ АД.
„СОЛО ЕКС“ ЕООД, ЕИК ********* е обявено в несъстоятелност по т.д. № 74/2015 г. на
Окръжен съд - Пазарджик. С Определение № 753/22.10.2018 г. по същото дело е
предоставено разрешение за продължаване на индивидуалното принудително изпълнение,
предприето от обезпечения с първа по ред ипотека върху недвижими имоти кредитор
„ИНВЕСТБАНК“ АД в производството по изпълнително дело № 20138820400010. Във
връзка с предоставеното разрешение е насрочена и извършена публична продан на
посочените в решението имоти на „СОЛО ЕКС“ ЕООД - в несъстоятелност, като за купувач
е обявен взискателят „ИНВЕСТБАНК“ АД.
В конкретният казус, изпълнението се осъществява в производството по предприетото
3
индивидуално принудително изпълнение,поради което приложение намират правилата на
чл.460 от ГПК във вр. с чл.136 от ЗЗД.
С Протокола за разпределение е извършено разпределение на сумите от публична продан на
ипотекирани в полза на Банката недвижими имоти. Видно от протокола, разпределението е
извършено в полза на „Инвестбанк“ АД като взискател, в полза на който е предоставено
разрешение по чл. 638, ал. 3 от ТЗ и е налице привилегия по отношение на реализираното
имущество. Правилно и законосъобразно ЧСИ Тарльовски е разпределил посочените суми
по привилегии, в т.ч. и съответно в полза на ЧСИ и Банката. Това са вземанията за разноски
по изпълнението, свързани с конкретния изпълнителен способ, посочени в т.ІІ.6 от
разпределението, които се ползват с привилегия съгласно чл. 136, ал. 1, т. I от ЗЗД.
Видно от протокола за разпределение, съдебният изпълнител е посочил основанието на
законовата привилегия, въз основа на която е разпределена и останалата сума в полза на
„Инвестбанк“ АД, съответно чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, именно предвид факта, че вземанията на
Банката са обезпечени с договорна ипотека.
Несъстоятелно е твърдението,че вземането на Банката е следвало да бъде намалено със
сумата в размер на 12 520 лева -представляваща задатък за участие в публична продан по
изп.дело № 20177950400530 по описа на ЧСИ Виолина Тозева. Данни за тези обстоятелства
липсват по делото, поради което за ЧСИ не съществува задължение в изложения смисъл. В
заключението си по СИЕ ,вещото лице посочва,че към момента на изготвяне на
заключението няма данни разпределение от 17.12.2018г. да е влязло в законна сила.
На следващо място, се твърди в жалбите,че ЧСИ в нарушение на чл.136,ал.1 от ЗЗД е
удовлетворил всички разноски по изпълнението. Както се посочи, пред настоящата
инстанция е назначена СИЕ, от заключението на която се установява,че такси и разноски за
взискателя не взети в предвид в обжалваното разпределение ,тъй като изпълнението е след
даденото разрешение по чл.638,ал.3 от ТЗ.
В заключението си вещото лице е посочило: такси и разноски свързани с разпределението са
на стойност 204,50 лева. От дължимата такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 38 336,62
лева е приспадната сумата от 19 908,82 лева-такса по чл.20 от ТТРЗЧСИ,и остава дължима
такса в размер на 18 427,80 лева, или общо с таксите и разноски на стойност 204, 50 лева
,дължимата сума в полза на ЧСИ е 18 632,30 лева.
Т.е, настоящият съдебен състав приема,че и този довод на жалбоподателите е
несъстоятелен.
Съдът не установи да са допуснати нарушения на процесуалните правила и приложимите
императивни материалноправни норми при извършване на разпределението, поради което
намира, че същото е правилно и следва да се потвърди.
По изложените съображения, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпределение от 23.04.2021г. по изп.дело № 20138820400010 по описа
на ЧСИ Георги Тарлъовски,рег. № 882 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд –
Пазарджик.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5