Определение по дело №280/2023 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към определение № 202/25.05.2023 г. по чнд № 280/2023 г. на СлОС

Производството е образувано по молба на П. С. Д. – обвиняем по
досъдебно производство № 77/2023 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. №
98/2023 г., пор. № 6/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, за
изменение в по-лека на взетата по отношение на същия мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
В съдебно заседание пред настоящия съд служебно назначеният за
това производство защитник на обвиняемия Д. поддържа депозираното
искане за изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в по-лека. Заявява, че са налице изискуемите от закона предпоставки
за вземане на по-лека мярка, а именно „Домашен арест“, доколкото
състоянието на научно-технологичния прогрес позволява чрез използването
на локационни гривни в реално време ефективно да се контролира
местоположението на обвиняемия във всеки един момент, така че
превенцията, заради която се взема мярка ограничаваща свободното му
придвижване да бъде изцяло гарантирано. Сочи се и това, че обвиняемият
има постоянен адрес, че страда от сериозно кардиологично заболяване, което
при задържането му в Ареста се влошава, както и че е баща на малолетно
дете, с което е в силна емоционална връзка. Настоява за изменение на взетата
спрямо обв. П. Д. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека, а
именно – „Домашен арест“.
Прокурорът дава становище, че направеното искане за изменение на
взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение в по-лека е неоснователно
и поради това настоява същото да бъде отхвърлено. Счита, че не били
променени обстоятелствата, съобразени при първоначалното вземане на
мярката за неотклонение. Заявява, че обв. Д. е с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, взета с определение № 30/20.01.2023 г. по ЧНД №
40/2023 г. на СлОС, като за четирите месеца, през които същият е с тази мярка
за неотклонение на практика това е третото искане за изменение на мярката
му за неотклонение по реда на чл. 65 от НПК. Сочи, че при произнасянето на
съответните компетентни инстанции по предходните две искания същите са
оставени без уважение, като е потвърдена взетата по отношение на обв. Д.
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, съответно с определение
146/06.04.2023 г. по ЧНД № 188/2023 г. на СлОС /потвърдено с определение
на БАС/ и с определение № 180 от 09.05.2023 г. по ЧНД № 243/2023 г. на
СлОС, което не е било обжалвано от обвиняемия и е влязло в сила на
15.05.2023 г. Заяява в тази връзка, след влизане в силата на посочения
съдебен акт, делото е върнато от СлОС на ОП – Сливен на 16.05.2023 г., като
само ден след това – на 17.05.2023 г., обв. Д. подава новата си молба,
съдържаща искане за изменение на мярката му за неотклонение. Прави
1

констатация, че на практика от 02.05.2023 г. до настоящия момент
досъдебното производство не е било на разположение на водещия
разследването разследващ полицай, което препятства възможността да бъдат
извършени необходимите процесуални действия свързани с приключване на
разследването. Освен липсата на промяна на обстоятелствата, които са били
преценени както към момента на първоначалното вземане на мярката за
неотклонени, а и в по-късен момент при произнасянето по повод на
депозираните от страна на обв. Д. искания за изменение на мярката му за
неотклонение, прокурорът акцентира върху факта, че с подаването на
настоящото искане за изменение на мярката, в което не се съдържат каквито и
да е обстоятелства, които обосновават искането и неговата основателност, е
налице и злоупотреба с процесуални права, което затруднява воденето на
разследването и извършването на процесуални действия по неговото
приключване. Сочи, че на практика, в хода на разследването са събрани към
настоящия момент всички необходими и възможни доказателства, които
потвърждават констатацията за наличие на обосновано предположение
обвиняемият да извърши престъплението предмет на повдигнатото му
обвинение, не са събрани доказателства, които да оборват законовата
презумпция за това, че към настоящия момент е отпаднала реалната опасност
обв. Д. да се укрие или да извърши друго престъпление. Настоява да бъде
оставено без уважение направеното от обвиняемия искане за изменение на
мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава, като бъде
потвърдена най-тежката мярка за неотклонение. Прокурорът прави искане
съдът да упражни правомощията си по чл. 65 ал. 6 от НПК, като определи
срок, в който ново искане на обвиняемия за изменение на мярката да бъде
недопустимо.
Обв. Д. заявява, че оспорва доказателствата по делото, които го
уличават в извършването на престъплението, за което е привлечен към
отговорност. Моли за мярка за неотклонение „Домашан арест“.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите на страните, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Досъдебното производство е започнато на 16.01.2023 г. затова, че на
същата дата в ***, след като предварително са се сговорили да вършат
кражби или грабежи, отнели чужди движими вещи /парична сума от 1900 лв.,
200 евро и 100 паунда/ от владението на Д.К.Г. ***, собственост на Д.Г. и
Н.Г.П. ***, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за
това сила и заплаха.
С постановление на разследващия орган от 17.01.2023 г. по досъдебно
производство № 77/23 г. на РУ на МВР - Сливен, вх. № 98/23 г., пор. № 6/23 г.
на Окръжна прокуратура - Сливен, предявено на същата дата, П. С. Д. е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.
чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„б“ от НК за това, че на 16.01.2023 г. ***, при
2

условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с И. С. Р., отнел
чужди движими вещи, а именно - пари в размер на 1 900лв., 200 евро, 100
паунда, собственост на Д.К.Г. и Н.Г.П. от владението на Д.К.Г. ***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване.
С определение № 30 от 20.01.2023 г. по ЧНД № 40/2023 г. по описа на
Сливенския окръжен съд, потвърдено с определение № 19/27.01.2023г. по
ВЧНД № 22/2023г. на Апелативен съд - Бургас, по отношение на обв. Д. е
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
По отношение на другия обвиняем по досъдебното производство също
е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
С определение № 146 от 06.04.2023 г. по ЧНД № 188/2023 г. по описа
на Сливенския окръжен съд, потвърдено с определение № 70/13.04.2023 г. по
ВЧНД № 73/2023г. на Апелативен съд - Бургас, е отхвърлено искането на обв.
П. Д. за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ и последната е потвърдена като законосъобразна.
С определение № 180/09.05.2023 г. по ЧНД № 243/2023 г. по описа на
Сливенския окръжен съд, което не е било атакувано пред Апелативен съд –
Бургас, е отхвърлено искането на обв. П. Д. за изменение на взетата по
отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и
последната е потвърдена като законосъобразна.
За престъплението, за което на обв. П. Д. е повдигнато обвинение се
предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като
съдът може да постанови и конфискация до от имуществото на виновния, т.е.
престъплението е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Обв. Д. е на 42 години, със средно образование, не работи. Не е женен,
има дете на 6 години.
Осъждан многократно като пълнолетен за различни престъпления
включително и за грабеж при условията на опасен рецидив, а именно: по чл.
325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК; по чл. 170, ал. 2, пр.
1 и пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 от НК; по чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;
по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 2 и 4, пр. 1, вр. чл. 26, ал.
1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК; по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК; по чл. 216, ал. 1 от
НК; по чл. 319 от НК; по чл. 195, ал. 1 , т. 7 от НК; по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 198, ал. 1 от НК; по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК; по чл. 330, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК; по чл. 244, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Изтърпявал е ефективни наказания лишаване от свобода. Видно от
справката му за съдимост, на 23.03.2015г. е изтърпял наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години и 4 месеца. Впоследствие през 2022г. с влезли в
сила две присъди за деяния, извършени съответно на 22.02.2016г. и в периода
07.12.2019г - 27.07.2021г. отново са му наложени ефективни наказания
лишаване от свобода за срок от по шест месеца.
3

Формално обвиняемият има постоянен адрес ***. Видно от
приложената характеристична справка, обаче, приятелският му кръг е от
криминално проявени лица.
В депозираните в хода на досъдебното производство обяснения както
обв. Д., така и другият обвиняем отричат участие в процесното престъпление.
В хода на настоящото производство обвиняемият също заяви, че оспорва
доказателствата, които го уличават в извършването на деянието, за което той
е привлечен към наказателна отговорност. Същият представи на вниманието
на съда два карирани листа, изписани с ръкописен текст, озаглавени
„Показания от П. С. Д.“ и адресирани до прокурор В. Калайджиева от
Окръжна прокуратура – Сливен. Доколкото се касае за материали, които не са
събрани по реда на НПК, същите не бяха приети от съда и бяха върнати на
самия обвиняем, по негово искане.
В хода на разследването са приобщени гласни и други доказателствени
материали, които установяват съпричастността на обв. П. Д. към посоченото
по-горе престъпно деяние.
Разпитани са свидетели - Д.Г. /на 18.01.2023г., на 30.01.2023г. и на
26.04.2023г./, Н.П. /на 17.01.2023г., на 18.01.2023г., на 30.01.2023г. и на
26.04.2023г./, К.П., Р.Т., Т.Д., М.Ж., Д.Х., Д.С., Х.П. и Г.Д., чиито показания,
с изключение на последния свидетел са относими към разследваното
престъпление.
По установения в НПК ред е извършен оглед на местопроизшествие,
при който са иззети вещи, имащи значение за разследването. Изготвени са
веществени доказателствени средства, а именно фотоснимки към съответния
протокол за оглед на местопроизшествие.
С протокол за доброволно предаване свид. Г. е предала скрийншот от
мобилния си телефон на получено на 17.01.2023г. в 16:08 часа съобщение от
момиче представило се за сестра на обв. Р..
С протокол за доброволно предаване свид. Н.П. е предал скрийншот от
мобилния си телефон на проведен на 17.01.2023г. в 00:55 часа чат разговор
със С.Я.; скрийншот от мобилния си телефон на изпратено от същото лице
съобщение; скрийншот от мобилния си телефон на проведен на 18.01.2023г. в
9:00 часа чат разговор с Д.Х., като съдържанието на всички чат разговори и
съобщения е относимо към разследваното престъпление.
Свид. Д.С., с която обв. Д. живее на съпружески начала, е представила
снимки на екрана на лаптопа на обв. Д. от негов разговор проведен от
приложение „Месинджър“ от профила му във Фейсбук със свид. Н.П. относно
залагането на часовник.
Изготвена е съдебно техническа експертиза, като от представения за
изследване оптичен носител, марка Кодак, съдържащ видеозаписи от
охранителна камера, монтирана във вътрешната част на входа на *** са
извлечени снимкови кадри на лица и техните действия във времеви интервал
4

от 11:20 часа до 11:59 часа на 16.01.2023г. Снимковите кадри са представени
в снимково приложение, подредени в хронологичен ред. Изготвена е
видеотехническа експертиза за идентифициране на обвиняемите на
предоставени за изследване видеозаписи.
Изготвена е и съдебно - биологична експертиза по метода на ДНК
профилиране на веществени доказателства, от заключението на която е
видно, че по изследваните обекти - шапка, черни латексови ръкавици и
дръжка на нож, е доказано наличието на клетъчен материал, произхождащ от
обв. И. Р..
Приложени са писмени доказателства - справки за съдимост на
двамата обвиняеми; характеристични справки; декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние; справки от мобилни оператори,
от „Easy Pay“, от различни казина; разпореждания на наблюдаващия
прокурор за привеждане на двамата обвиняеми в МБАЛ „Д-р И. Селимински“
АД - Сливен за провеждане на манипулации и консултации в ОЛЧХ;
удостоверение за раждане на детето на обв. Д..
Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Искането за изменение на взетата по отношение на обв. П. С. Д. мярка
за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека е неоснователно и като
такова следва да бъде оставено без уважение респ. да бъде отхвърлено.
Няма съмнение, че обвиняемият разполага с процесуална възможност
по всяко време на досъдебното производство да иска изменение на взетата по
отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като в
производството по чл. 65 от НПК съдът съответно е длъжен всеки път, когато
е сезиран, да прецени всички обстоятелства, свързани със законността на
задържането.
При първоначалното вземане на мярката за неотклонение са били
обсъдени всички въпроси, имащи отношение към определянето й. И към
настоящия момент са относими и споделими аргументите на съда при
първоначалното вземане на мярка за неотклонение спрямо обв. П. Д. – тези,
касаещи деянието, авторството, личността на обвиняемия и другите относими
обстоятелства.
За изминалия съвсем кратък период от време от последното
произнасяне на съда по искане за изменение на мярката за неотклонение на
обв. Д. – 09.05.2023г. до настоящия момент не е настъпило никакво изменение
на обстоятелствата, налагащо преосмисляне и пререшаване на въпроса за
законосъобразността на взетата най-тежка мярка за неотклонение.
Обвинението повдигнато срещу обв. П. Д. е за тежко престъпление, по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от
свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и
конфискация до от имуществото на виновния.
5

Събраните по надлежния процесуален ред доказателства са в
значителен обем и от такова естество, че от тях може да се направи
обосновано предположение, уличаващи обв. Д. и обв. Р. като извършители на
разследваното престъпление, извършено при условията на чл.20 ал.2 от НК,
като следва да се има предвид, че в производството по вземане и
контролиране на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по закон не
се изисква наличие на категорични и безспорни доказателства за виновно
поведение. Неоснователни са възраженията на обвиняемия по отношение на
уличаващите го доказателства, още повече, че той не ги конкретизира и не
представя никакви други доказателства вкл. и такива, които да оборват тези,
които са приобщени в хода на разследването по установения в НПК ред.
И настоящият съдебен състав счита, че към настоящия момент не е
отпаднала и констатираната при първоначалното вземане на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ реална опасност обв. Д. да се укрие
или да извърши престъпление, предвид обстоятелствата, които са били
коментирани и от предходните съдебни състави.
Обв. П. Д. е привлечен към наказателна отговорност, като му е
повдигнато и предявено обвинение за тежко умишлено престъпление. В този
смисъл следва да се има предвид тежестта на наказанието, което би могло да
бъде наложено на обвиняемия, което би било мотив той да се опита да се
отклони от наказателна отговорност, ако се намира на свобода. По делото е
доказано, че той не работи и съответно няма легален източник на доходи.
Събрани са и доказателство, че самият обвиняем представлява лице със
завишена степен на обществена опасност предвид обстоятелството, че
разследваното престъпление не се явява изолирана проява в живота му и има
трайни нагласи да извършва престъпления - осъждан е многократно за
различни умишлени престъпления от общ характер включително и по чл. 198
от НК и е търпяли ефективни наказания лишаване от свобода, но очевидно те
не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект. За това
свидетелства приложената справка за съдимост, сочеща предходните му
осъждания. Не е без значение и обстоятелството, че престъплението е
извършено в съизвършителство, а и конкретният механизъм на неговото
извършване също позволява да се направи извод за повишена сте пен на
обществена опасност както на конкретното деяние, така и на неговите
извършители – в това число и обв. П. Д..
И към настоящия момент не е отпаднала реална опасност обв. Д. да
предприеме действия, които биха довели до затрудняване разкриването на
обективната истина по делото, както и да се отклони от понасянето на
наказателна репресия за извършеното престъпление. В този смисъл по-леката
мярка за неотклонение „Домашен арест” не би обезпечила една от целите на
мерките за неотклонение, а именно да се попречи на обвиняемия да извърши
престъпление. По делото е установено, че обвиняемият е търсил по различни
начини да се свърже с пострадалите свидетели Д.Г. и Н.П., за да ги мотивира
да оттеглят жалбата си и да променят показанията си.
6

Вярно е, че обв. Д. има постоянен адрес и малолетно дете, но тези
обстоятелства не гарантират изключването на реалната опасност да се укрие
или да извърши престъпление, тъй като са били налични и преди извършване
на процесното престъпление и по никакъв начин не са попречили на
обвиняемия при осъществяването на престъпната му деятелност.
Здравословното състояние на обвиняемия също не обуславя
необходимостта от налагането на по-лека мярка за неотклонение. От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че на
обвиняемия своевременно се оказва нужната квалифицирана медицинска
помощ, а и в това производство не се сочат никакви доказателства, че към
настоящия момент здравето му е влошено, а още по-малко, че състоянието му
е несъвместимо с условията на ареста.
Задържането на обв. Д. към настоящия момент е продължило малко
повече от четири месеца, поради което не се явява прекомерно. Изтеклият до
момента срок на задържане е в рамките на предвидения в чл. 63, ал. 4 от НПК
разумен срок.
Предвид така изложените съображения, и настоящият съдебен състав
не констатира наличие на новонастъпили обстоятелства, които да налагат
изменение на взетата по отношение на обв. П. С. Д. мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ в друга такава.
Целта на мярката за неотклонение е да се осигури присъствието на
обвиняемото лице за нуждите на наказателното производство, да му се
попречи да се укрие или да извърши престъпление. С оглед на горните
констатации относно всички обстоятелства имащи значение за преценката на
законосъобразността на задържането, съдът стигна до извода, че и към
настоящия момент това задържане се явява законосъобразно и в съответствие
с нормата на чл.63 ал.1 от НПК. В този смисъл по-лека мярка за неотклонение
вкл. и „Домашен арест“ не би могла да осигури постигането на целите
визирани в разпоредбата на чл. 57 от НПК.
Поради изложените съображения следва да се отхвърли искането на
обв. П. С. Д. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ в по-лека, както и следва да се потвърди взетата най-
тежка мярка за неотклонение.
Съдът намери за основателно искането на прокурора и определи
едномесечен срок по реда на чл.65 ал.6 от НПК, в който ново искане за
изменение на мярката за неотклонение на обв. Д. да е недопустимо, тъй като
независимо от обстоятелството, че разследването е във финален етап и че са
събрани са всички необходими и възможни доказателства за изясняване на
обстоятелствата по делото, процесуалното поведение на обвиняемото лице на
практика възпрепятства предстоящото повдигане на нови /окончателно/
обвинения на двамата обвиняеми и предявяване на разследването респ.
приключването му.
7

Видно е от материалите по делото, че за срок от четири месеца съдът
четири пъти се е произнасял по мярката за неотклонение на обвиняемия –
първоначално – по вземането й и още три пъти – по искане на обвиняемия за
изменение на мярката за неотклонение.
С определение № 146 от 06.04.2023 г. по ЧНД № 188/2023 г. по описа
на Сливенския окръжен съд, потвърдено с определение № 70/13.04.2023 г. по
ВЧНД № 73/2023г. на Апелативен съд - Бургас, е отхвърлено искането на обв.
П. Д. за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ и последната е потвърдена като законосъобразна.
С определение № 180/09.05.2023 г. по ЧНД № 243/2023 г. по описа на
Сливенския окръжен съд, което не е било атакувано пред Апелативен съд –
Бургас, е отхвърлено искането на обв. П. Д. за изменение на взетата по
отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и
последната е потвърдена като законосъобразна.
След влизане в сила на последното определение – на 15.05.2023 г.,
делото е било върнато на Окръжна прокуратура – Сливен за продължаване на
разследването. Само няколко дни по-късно – на 17.05.2023 г., обв. П. Д. е
написал нова молба за изменение на взетата спрямо него мярка за
неотклонение, входирана на 19.05.2023 г. в Окръжен съд – Сливен, по повод
на която е образувано и настоящото производство.
Изложената фактология дава основание да се приеме, че е налице
злоупотреба от страна на обвиняемия с процесуални права, което води до
възпрепятстване на нормалния ход на разследването и приключването му в
разумен срок. Именно това обосновава необходимостта да се приложи
разпоредбата на чл.65 ал.6 от НПК и да се ограничи възможността
обвиняемият да иска за пореден път изменение на мярката си за неотклонение
без да е налице каквато и да било промяна на обстоятелствата имащи
отношение към законността на задържането..
Ръководен от изложеното, съдът постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :

8

Номер на акта:	202
Дата:	25 май 2023 г. (в сила от 30 май 2023 г.)
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20232200200280
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	23 май 2023 г.

Определение по дело №280/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите