Р Е Ш Е Н И Е
№ 212
гр. Велико Търново, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и участието на
прокурора Невена Орманджиева, разгледа докладваното от съдия Данаилова
касационно НАХД № 10177/2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С
Решение № 16 от 05.05.2021г. по НАХД № 20214140200054/2021г. по описа на
Районен съд Павликени е потвърдено Наказателно
постановление № 45/15.12.2020г. на директора на РИОСВ – Велико Търново, с което
на „Старткерамик“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Летница, ул.
Бузлуджа № 7, обл. Ловеч, чрез управителя И.Й.с. Михалци, ул. „Проф. П. Кунин“
№ 68, на основание чл.
165, ал. 2 от ЗООС, му е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.
В
законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от „Старткерамик“
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Летница, ул. Бузлуджа № 7, обл.
Ловеч, чрез управителя И.Й.с. Михалци, ул. „Проф. П. Кунин“ № 68, с която
въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено
при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи, че не били
взети всички факти по делото. По
тези съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с
което НП да се отмени.
Ответникът
по касация – РИОСВ –
Велико Търново заема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Претендира разноски.
Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на
касационната жалба. Споделя
изводите на първоинстанционния съд, че административното нарушение е доказано
от обективна и субективна страна. Също
така счита, че правилно и въз основа на събраните по делото доказателства е
определен и субектът на административното нарушение. Възраженията на касатора в
тази насока, които е направил пред първоинстанционния съд са неоснователни и
неподкрепени от събраните по делото доказателства. Поради тези съображения обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно постановено, предлага да се остави в
сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от Павликенския РС и наведените от касатора
възражения намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На 30.07.2020 г.
дружеството "Старткерамик" ООД на територията на "Инсталация за
изработване на керамични продукти (тухли) чрез изпичане в един брой рингова
пещ", находяща се в с. Михалци, община Павликени, използвало въпросната
рингова пещ и извършило изпичане на тухли. По този начин жалбоподателят не е
изпълнил даденото на основание чл.
153, ал. 3 и ал.
4 от Закона за опазване на околната среда с Предупредителен протокол от 07.07.2016
г. задължително предписание, а именно нарушена е забраната, дадена с
предписанието да не се използва "Инсталация за изработване на керамични
продукти (тухли) чрез изпичане в един брой рингова пещ", до издаване на
комплексно разрешително по реда чл.
117, ал. 1 от ЗООС. Възприемайки описаната по – горе обстановка АНО е издал
обжалваните АУАН и НП за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.
166, т. 3 във връзка с чл. 165, ал. 2, във връзка с чл.
153, ал. 4 във връзка с 153,
ал.
3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), поради което и на
основание чл.
166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда на нарушителя е наложена
"имуществена санкция" в размер на 2000 (две хиляди) лева.
С
обжалваното решение въззивният съд потвърдил наказателното постановление с
мотиви, че при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съгласно представена заповед директорът на РИОСВ – ВТ, на осн. ЗООС е
оправомощил експертите от поверената му районна инспекция да извършват
визирания контрол в глава
девета на ЗООС на задължителни предписания от типа на процесните, по
смисъла на чл.
155, ал. 2 от ЗООС. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В
случая на "Старткерамик" ООД са дадени задължителни предписания от
страна на РИОСВ – гр. ВТ с Предупредителен протокол от 07.07.2016 г. задължително предписание, а именно да не се
използва "Инсталация за изработване на керамични продукти (тухли) чрез изпичане
в един брой рингова пещ" до издаване на
комплексно разрешително по реда чл.
117, ал. 1 от ЗООС. Липсвали доказателства процесното предписание да е било
обжалвано пред административния съд, поради което същото има задължителна сила
по отношение на жалбоподателя, който се явява негов адресат. Жалбоподателят е
имал възможност да обжалва предписанието и невъзползвайки се от тази си
възможност последното се е "стабилизирало" като индивидуален
административен акт и е придобило задължителна за нарушителя сила и евентуални
негови недостатъци на предписанието не касаят същността на спора. Те биха имали
значение в едно производство по проверка законосъобразността на самото
предписание. Административно-наказващият орган е посочил точно законните
разпоредби, които са били нарушени, съгласно изискванията на чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Преценено е, че нарушението не се явява маловажно по
смисъла на чл.
28 ЗАНН.
Настоящият
състав намира решението за правилно,
по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав.
Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло
изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства
по делото, установяващи се от събраните
писмени доказателства, както и наведените от страните доводи и
възражения. При постановяване на обжалваното решение
правилно е приложен материалния закон. Районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти.
Съгласно чл.
156, т. 2 от ЗООС, се осъществява последващ контрол за проследяване
изпълнението на предписанията, дадени на контролираното лице по време на
текущия контрол и при неизпълнение на предписанията по чл.
155 ЗООС от контролираното лице се носи административно-наказателна
отговорност според чл.
166, т. 3 ЗООС. Съставянето на актове за извършени административни нарушения
и издаването на наказателни постановления са част от текущия и последващия
контрол - чл.
157 ЗООС. Отговорността за изпълнение на указанията е била вменена в
протокола, с посочването, че именно дружеството ползва пещта, а отговорността
за преустановяването на тази дейност е на самото дружество – чрез неговия
управител, така както изисква чл.
155, ал. 2 от ЗООС, предвиждаща задължителното посочване на отговорник за
изпълнението. Разпитаният пред РС свидетел е потвърдил, че именно
дружеството-жалбоподател осъществява вменената като нарушение дейност. За да
притежава „СТАНДАРТ КЕРАМЕК“ ЕООД, с. Михалци качеството на оператор, като
наемател, следва да е представило договор за наем и други ясни доказателства,
които конкретно да посочват и обективно да доказват изпълнението на ЗООС в
случая, а именно по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗООС. В случая договор за
наем към момента на проверката липсва, както и не са представен изиискващите се
нормативно доказателства и документи в полза на това, че „СТАНДАРТ КЕРАМЕК“
ЕООД, с. Михалци може да бъде самостоятелен оператор на съществуващата
инсталация. Съгласно ЗООС и действащото законодателство оператор е собственикът
на инсталацията, адресат на предупредителния протокол.
Ако касаторът изпитва
пречки за изпълнението му от каквото и да било естество, той има възможността
да се обърне към административния орган и да потърси допълнителни разяснения за
решаването им, вкл. удължаването на срока за изпълнението. Това не е направено
в случая, а видно от резултатите от извършената проверка на предписанията не са
били изпълнени.
Правилно
съдът е приел,
че задължителните предписания за изпълнение на предвидено в закона задължение,
имат характер на индивидуални административни актове и по тази причина те не
могат да бъдат разглеждани в административнонаказателно производство, каквото
по своя характер представлява оспорването на наказателното постановление.
Предмет на наказателното производство е единствено тяхното неизпълнение, а
въпрос на свободен избор за жалбоподателя е дали същият ще оспори тези
задължителни предписания в качеството им на индивидуални административни
актове. Правилна е и преценката, че не са налице предпоставките за приложение
на чл. 28 ЗАНН.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл.
143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото съдът определя съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144
от АПК и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80,00 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16 от
05.05.2021г. по НАХД № 20214140200054/2021г. по описа на Районен съд Павликени.
ОСЪЖДА „Старткерамик“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Летница, ул. Бузлуджа № 7, обл. Ловеч, чрез управителя И.Й.с.
Михалци, ул. „Проф. П. Кунин“ № 68, да заплати на РИОСВ – Велико Търново, гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 68 разноски
в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.