М О Т И В И : На
подсъдимия И. *** е предявено обвинение за това, че на
20.09.2014година, около 14.50 часа, на път ІІ-44, гр.Севлиево- Габрово, при
километър 27+ 200, при управление на МПС категория „Д” – автобус „Бова” с
рег. № **, собственост на „Перота Холдинг” ООД- Варна, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.3 т.1 и 2 от ППЗДвП, чл.5,
ал.2, т.1 ЗДвП, чл.15, ал.1 от ЗДвП и чл.67, ал.1 от ППЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП,
чл.20, ал.2 ЗДвП, чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от ППЗДвП, чл.23, ал.1
ЗДВП И чл.75, ал.1 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. И.Д. ***
– престъпление по чл.343, ал.1 б.”в” във вр.с чл.342, ал.1 НК.
В съдебното заседание М.Д., И.Д.
и Д.Д., в качеството на наследници на починалия С. Д., са конституирани като
частни обвинители.
Подсъдимият И.Т.Х. заявява, че
е получили препис от обвинителния акт и че разбира предявеното му с него обвинение. Дава обяснения по предявеното му обвинение и
изразява съжаление за извършеното.
От съвкупната преценка на
събраните по делото писмени, гласни веществени доказателства, заключенията на
съдебните експертизи, съпоставени с обясненията на подсъдимия, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. *** е правоспособен водач на МПС от
28.08.2007 година с категории „А”, „В”, „С”, „Д”, ТКМ” и „АМ”.
От 2012
година подсъдимият Х. работи в „Общински пътнически транспорт” ЕООД- Габрово на
длъжност „шофьор на автобус”. На 20.09.2014 година управлявал автобус „Бова” с рег. № **, като
същият му е бил поверен за извършване на превоз на пътници по автобусни линии
Габрово-Севлиево-Габрово и специализиран превоз на работници и служители,
договорен с „Идеал Стандарт- Видима” АД- Севлиево.
На
горната дата, около 14.25 часа в гр.Севлиево, около 48 работници от първа смяна
на „Идеал стандарт Видима” АД се качили в автобуса, управляван от подсъдимия Х.,
който към този момент е бил с надпис „линия А”. След като всички се качили
подсъдимият потеглил към гр.Габрово. Непосредствено зад него, на единична
седалка пътувал св. Л.И.. Зад него, на дясната седалка се намирал св. И.И., а на
лявата - свидетелките Н.М. и С.Х..
След
излизане от с. Поповци в дясната лента за движение и на около 50 метра попътно
пред автобуса се движел мотоциклет „Ямаха” , модел „Фазер 1000” с рег. № ***
управляван от С. И.Д. ***.
Около
14.50 часа, автобусът, управляван от подсъдимия, преминавал по главен път ІІ-44 Севлиево- Габрово, при
километър 27 200. Преди кръстовището при кв.Войново пътният участък е
прав, с минимален наклон за изкачване към Габрово, асфалтовата настилка е била
суха, видимостта добра. Пътното платно в този участък се състои от две
еднопосочни ленти, разделени с отревена разделителна ивица с мантинела.
Платното за движение в посока гр.Габрово
има две ленти, разделени с единична прекъсната линия „МЗ”. Към този
момент движението по пътя не е било интензивно. В един момент, на около
километър от разклона за кв.Войново подсъдимият, който преди това се движел в
дясната лента, преминал в лявата, като обяснява, че е направил това, тъй като
след разклона на пътния участък имало неравност, която той знаел и по този
начин е смятал да избегне. Той обаче не може да обясни защо се е преустроил в
лявата лента на такова голямо разстояние преди твърдяната неравност. В пътния
участък имало пътни знаци „А27” и „А40”, които предупреждавали водачите за
приближаване Т- образно кръстовище с път без предимство отдясно в посока кв.Войново,
както и навлизане в пътен участък с концентрация на ПТП. Указателна табела „Ж6”
указвала приближаване на населено място.
Достигайки кръстовището на път ІІ-44 с пътя
към кв.Войново, водачът на мотоциклет „Ямаха” С. Д. намалил скоростта си на
движение до 7,2км/ч и от десния край на платното започнал процес на завиване на ляво към
пролуката между мантинелите, където е можело да се направи включване в обратна
посока, а именно включване в движението по пътното платно с посока Габрово-
Севлиево. В този момент автобусът, управляван от подсъдимия, се движел в лявата
пътна лента със скорост от около 110км/ч. при разрешена за пътния участък
скорост от 80км/ч. Той, след като забелязал
маневрата на мотоциклета, започнал да намалява скоростта си на движение, като и
двете превозни средства продължили движението си в започнатите направления.
Виждайки, че моториста се намира в неговата лента за движение и се движи много
бавно, като дори му се е сторило, че е спрял, подсъдимият предприел екстремно
спиране на автобуса, но въпреки това последвал удар между двете превозни
средства, като автобусът ударил мотоциклета с предната си част. От силата на
удара мотоциклета и моториста били отхвърлени напред в лявата лента за
движение, като след около 6,65м летеж паднали на дясната страна и продължили
движението си в процес на плъзгане. След удара автобусът се отклонил на дясно и
спрял в дясната пътна лента. След спирането подсъдимият проверил дали има
пострадали пътници в автобуса и останал на място да изчака пристигането на екип
на ОД на МВР- Габрово и център за СНМП.
На
мястото е извършен оглед на местопроизшествие, за което действие е съставен
протокол с фотоалбум към него, приложени на ДП. Видно от протокола е, че при
огледа е установено, че автобус „БОВА” с рег. № *** е спрян след Т- образно
кръстовище, в дясната лента за движение с предна час посока гр.Габрово. В
зоната на задната му част , в лявата лента на платното за движение към Габрово
е установен паднал мотоциклет м.”Ямаха” с рег. № **. Същият е обърнат с дясната
си част към земята, а предната част сочи посока Севлиево. В района след
кръстовището , по платното за движение в края на заустването на пътя от кв.Войново и по разделителния
остров са намерени и фиксирани множество
следи и находки, подробно описани в протокола. Фиксирана е и зона от ивични
задирания по асфалтовата настилка,
фиксирани са и спирачни следи с начало 6,9м от метален стълб, разположен в
началото на разделителния остров и на 1,75м. надясно от ляв край на платното за
движение, започващи от средата на лява пътна лента и завършващи под задните
леви гуми на автобуса. Всички констатации при огледа са отразени подробно в
изготвения протокол.
Двете
превозни средства между които е настъпило ПТП са иззети и приложени като
веществени доказателства по делото. На същите е извършван оглед в хода на ДП,
като са съставени протоколи/ приложени в ДП/, в които подробно са описани
констатираните по тях деформации при настъпилото ПТП.
В
резултат на настъпилото ПТП водачът на мотоциклета С. И.Д. *** починал.
По
делото е изслушано и прието заключение на съдебно- медицинска експертиза на труп,
изготвено от вещото лице д-р Я.К.. Заключението не се оспори от страните по
делото и съдът намира същото за обосновано. От него се установява, че при ПТП
пострадалият С. И.Д. е получил следните увреждания: тежка съчетана механична
травма- изразяваща се в черепно- мозъчна травма с многофрагментно счупване на
черепната основа и кръвоизлив в меките мозъчни обвивки по основата и вляво,
кръвотечение от носа и ушите, контузия на гръдния кош с множествени в няколко
линии разместени счупвания на ребра вляво и счупване на 1-во и 2-ро ребро
вдясно, счупване на лявата ключица с разместване, контузия на белите дробове,
разкъсване на арката на гръдната аорта, разкъсване на околосърцевата торбичка,
разкъсване на сърцето, двустранен кръвоизлив в гръдната кухина, повърхностни
разкъсвания на черния дроб и слезката, контузия на бъбреците, счупване на
лъчевата кост на лявата предмишница, счупване на костите на лявата
подбедреница, охлузвания и кръвонасядания. Сочи се че причина за смъртта на Д.
е тежката и несъвместима с живота травма на сърцето и аортата с остра
кръвозагуба. Смъртта е настъпила бързо. Уврежданията отговарят да са причинени
при обстоятелствата на ПТП, при силен удар отляво спрямо тялото върху
мотоциклета, с последващо падане надясно и провлачване. При огледа и аутопсията
не са открити следи и увреждания, които да не съответстват на описания
механизъм.
По делото са приети заключения на химическа и
химико токсологична експертизи, които не са оспорени от страните по делото. От
тях се установява, че и двамата участници в ПТП не са били употребили алкохол
или наркотични вещества.
По
делото е прието заключение на автотехническа експертиза, изготвено от вещото
лице Б.И.. Заключението не се оспори от страните по делото и съдът приема
същото за правилно и обосновано. В заключението подробно е описан механизма на
възникване на ПТП, а именно- двете МПС са се движили в посока гр.Габрово, като
мотоциклета се е движел пред автобуса в
дясната лента за движение. Достигайки до кръстовището мотоциклета е
намалил скоростта си на движение и е започнал процес на завиване наляво. Той е
започнал завиване от мисления десен край на платното в кръстовището/ в напречно
на платното направление/. В процеса на завиване той се е движел по дъговидна
траектория, като при достигане на мястото на удара е изменил посоката си на
движение под ъгъл не по малък от 90-100 градуса. При достигането му на
кръстовището, автобусът се е движел в лявата пътна лента, като след реагирането
на водача и осъществяване на удара започва отклоняване надясно, към дясната
пътна лента. Скоростта на движение на автобуса, непосредствено преди достигане
до зоната на протичане на произшествието е била 110км/ч.. Към момента на удара
скоростта му е била 84 км/, а в края на удара с мотоциклета – 82км/ч.. При
извършване на маневрата завиване наляво, мотоциклетът се е движел със скорост
около 7,2км/ч. Вещото лице сочи, че при достигане на кръстовището няма данни,
които да определят скоростта на движение на мотоциклета при приближаване на кръстовището.
Показанията на свидетелите по делото определяли скоростта като „бавна” скорост
или спиране, и осъществяване на удара в спряло положение на мотоциклета. В
заключението е посочен мястото на удара, а именно между предна част на автобуса
и лява страна на мотоциклета в зоната на кръстовището на път ІІ-44 с пътя към
кв. Войново, в лявата пътна лента за движение към гр.Габрово, като са посочени
точно параметрите, съобразно и приложената скица. В заключението е посочено, че
от техническа гледна точка ПТП е било предотвратимо от страна на водача на
автобуса ако при движението си в лявата
пътна лента и със скоростта му на движение е реагирал своевременно за спиране
при започване отклоняването на мотоциклета наляво с което си действие е можел
да спре автобуса преди достигане мястото на удара; ако водачът е управлявал
автобуса с разрешената скорост за пътния участък, а именно 80км/ч и към момента
на отклоняване на мотоциклета наляво е реагирал своевременно за екстрено
спиране, като необходимото му разстояние за екстремно спиране при тази скорост
е 78,9м, а той се е намирал на разстояние от 139,5м.; ако водачът на автобуса е
управлявал с разрешената за пътния участък скорост от 80км/ч и към момента на
предприетото от него намаляване на скоростта на движение с по-малко от
максималното ускорение, е реагирал своевременно за екстрено спиране, както и
ако и при скорост на автобуса и предприетото намаляване на скоростта и при
разрешена скорост на пътния участък, ако автобусът се е движел в дясната пътна
лента- при реалните условия на протичане на произшествието, при достигане на
автобуса на линията на удара, дясната лента е щяла да бъде освободена от
мотоциклета, като ще се е намирал в лявата лента. В заключението вещото лице е
уточнило, че указаните технически възможности за предотвратяване на произшествието
са определени при условие, че водачът на мотоциклета не е подал светлинен
сигнал с ляв пътепоказател при започване на маневрата за завиване наляво и при
условие за движение на мотоциклета до достигане мястото на удара и в момента на
удара. Ако мотоциклетиста е задействал ляв пътепоказател преди започване на
маневрата или е намалил скоростта или е спрял при достигане мястото на удара,
водачът на автобуса е разполагал с възможността да възприеме действията му в
по- ранен момент преди удара и оттам с възможност за предприемане на действия
за предотвратяване на удара по- рано.
Горната
фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от показанията на
свидетелите М.Д., И.Д., Н.М., С.Х., И.И. и Л.И., заключенията на съдебните
експертизи, писмените и веществените доказателства по делото. По отношение
показанията на св. Л.И. съдът кредитира показанията му дадени на ДП и приобщени
по реда на НПК в хода на съдебното следствие, тъй като именно тези показания
кореспондират с всички останали доказателства по делото.
Подсъдимият
дава обяснения по предявеното му обвинение. Той не оспорва обстоятелството, че
е управлявал автобуса в лявата лента за движение, като заявява, че се е
преустроил в нея на около 1000 метра от мястото произшествието, тъй като малко
след разклона имало дупка в дясната лента и той така смятал да я избегне. Не
отрича и обстоятелството, че е карал с превишена за участъка скорост. Заявява,
че е забелязал маневрата на моториста в последния момент, като преди това той
бил почти спрял в дясната лента. Заявя, че моториста рязко предприел маневра
завиване наляво, като преди това не е подал светлинен сигнал, като тогава бил
натиснал рязко спирачките, но въпреки това не успял да спре и последвал удар
между превозните средства. Посочва, че е възприел маневрата му, когато самият
той се е намирал на разклона, а моториста е бил на известно разстояние след
разклона, като не е очаквал, че на това място ще предприема завиване, той като
е имало мантинела и не е имало на къде да кара освен срещу него. В тези му
части относно момента на възприемане маневрата, извършвана от моториста,
мястото от където той я е предприел и последващата му реакция съдът не дава
вяра на обясненията на подсъдимия, тъй като те се опровергават по безспорен
начин, както от показанията на свидетелите, така и от събраните по делото
писмени доказателства, а така също и заключението на автотехническата
експертиза. По отношение на обясненията му относно обстоятелството, че
пострадалият не е бил подал светлинен сигнал за завиване наляво съдът намира,
че в тази част следва да му се даде вяра, тъй като липсват каквито и други
доказателства, които да ги опровергават. Това обаче не променя по никакъв начин
установената фактическа обстановка и не оневинява поведението на подсъдимия,
тъй като както бе посочено и по – горе заключението на автотехническата експертиза
е изготвено именно на тази база - при неподаден светлинен сигнал от страна на
моториста за предприетата маневра. Дори и при това положение подсъдимият е имал
възможността да възприеме предприетата от него маневра в един по- ранен момент,
като да реагира своевременно и да се предотврати настъпването на ПТП.
При
установената по - горе фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установено, че подсъдимият И.Т.Х., при управлението на автобус м.”Бова” с рег. *** е нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно чл.15, ал.1 ЗДП и чл.67, ал.1 ППЗДП, като вместо да се движи в най-
дясната свободна лента се е движел без да има основание за това в лява лента за
движение, чл.20, ал.1 ЗДП, като не е контролирал непрекъснато ППС, което е
управлявал и чл.21, ал.1 от ЗДП и чл.73, ал.1 ППЗДП, като е управлявал автобуса
със скорост от 110км/ч, при разрешена за пътния участък от 80км/ч, като поради
тази причина не е успял да спре своевременно и да предотврати настъпването на
ПТП. Допуснатите нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия са
довели до настъпването на ПТП, а от там и до настъпване на вредоносния
резултат, а именно – смъртта на С. И.Д. ***. От обективна страна се установява
безспорно, че настъпилият вредоносен резултат е в пряка и причинна връзка с
противоправното поведение на подсъдимия.
От субективна страна
деянието на подсъдимия е извършено при непредпазливост, под формата на
престъпна небрежност. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но с оглед на допуснатите нарушения на правилата за движение е бил
длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
вредоносния резултат.
С оглед на събраните по делото
доказателства и установената фактическа обстановка съдът приема, че е налице макар и в по- малка степен съпричиняване
на настъпилия вредоносен резултат от страна на пострадалия С. Д.. Същият, при
управление на мотоциклет м.”Ямаха” с рег. № ***, предприел маневра завиване
наляво с цел навлизане в друг път, като в нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДП преди
започването й не се убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в
движението. Той, с оглед добрата видимост на пътния участък е можело да
възприеме движещият се в неговата посока автобус и да изчака преминаването му и
едва тогава да предприеме маневрата. Нарушението на посочената разпоредба от страна
на пострадалия съдът намира, че безспорно се намира в пряка и причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Въз основа на анализа на
доказателствата съдът приема, че като на
20.09.2014г., около 14.50 часа, на път ІІ-44, гр.Севлиево- Габрово/, при
километър 27+ 200, при управление на МПС категория „Д” – автобус „Бова” с
рег. № **, собственост на „Перота Холдинг” ООД- Варна, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.15, ал.1 от ЗДвП и чл.67, ал.1 от ППЗДвП, съгласно
които „на пътя водачът на ППС се движи възможно най- вдясно по платното за
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-
дясната свободна лента”; чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно който „водачите са
длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват” и чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от ППЗДвП, съгласно които “При избиране скоростта на
движение извън населено място на водача на ППС категория „Д” е забранено да
превишава 80км/ч, като се е движел със скорост от 110км/ч и по непредпазливост причинил
смъртта на С. И.Д. ***, подсъдимият И.Х. е осъществил както от обективна, така
и от субективна страна престъпния състав на чл.343, ал.1, б.”в” във вр.с чл.342, ал.1 от НК, за което съдът го призна
за виновен и му наложи наказание.
При
определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия Х. наказание съдът
съобрази разпоредбите на чл.54 и сл. от НК, като анализира обстоятелствата,
обуславящи вината му. Съдът приема, че извършеното деяние е с висока степен на
обществена опасност, с оглед тежестта на извършените нарушения на ЗДП и преди
всичко управлението на МПС с превишена скорост, с което са били поставени в
опасност и пътуващите в автобуса хора. Видно от приложената на ДП справка е, че
на подсъдимия са му налагани многократно административни наказания за
неспазване правилата за движение, включително управление на МПС с превишена
скорост, което сочи на по- висока степен на обществена опасност на същия като
водач на МПС. От друга страна подсъдимият е с чисто съдебно минало, без данни
за други противообществени прояви, упражнява обществено полезен труд, което
сочи на ниска степен на обществена опасност на личността му. Той прави макар и
частични признания и изразява съжаление за извършеното от него деяние, което
сочи и на критичност към същото. Като смекчаващо отговорността му обстоятелство
съдът отчита и наличието, макар и в по- ниска степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Като прецени тези обстоятелства
поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема, че е налице превес на
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, с оглед на което му
определи наказание под средния размер на предвиденото в закона от три години лишаване от свобода.
Наложеното наказание е до три
години. Подсъдимият е с чисто съдебно минало. С оглед данните за неговата
личност съдът приема, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК и преди всичко превъзпитателната му роля по отношение на осъдения не е
наложително реалното му изтърпяване. С оглед на това съдът на основание чл.66,
ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание “лишаване
от свобода” за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.343г във вр.с чл.37 т.7 от НК съдът наложи
на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в законна сила. При определяне
размера на наложеното наказание съдът взе предвид отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства, посочени по- горе, извършените груби нарушения на
правилата за движение, както и степента на обществена опасност на подсъдимия
като водач на МПС.
Съдът, с оглед всички, описани по- горе, обстоятелства по
делото намира, че с определените наказания ще се постигнат по най- ефективен
начин, целите им, визирани в чл.36 от НК.
С обвинителния акт на подсъдимия са предявени извършени
нарушения на правилата за движение, а именно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.3 т.1
и т.3 от ППЗДвП, чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.23, ал.1 от ЗДвП и чл.75, ал.1 от ППЗДвП, с които бил осъществил престъпното деяние. Съдът
намира обвинението в тази му част за неоснователно и недоказано. Нормите на
чл.5 ЗДП и чл. 3 от ППЗДП представляват общи правила за безопасност на
движението. Те съдържат общи предписания, но не конкретни императивни
задължения на водачи на ППС. Когато същите се нарушават, но едновременно с това
са нарушени и специални правила е налице нарушение само на специалните правила,
както това е в конкретния случай. Нормите на чл.20, ал.2 от ЗДП и чл.21, ал.1
от ЗДП взаимно се изключват. Безспорно се установява по делото, че именно
превишената скорост, с която е управлявал автобуса е в причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, поради което в случая не може да намери
приложение едновременно и нормата на чл.20, ал.2 от ЗДП, касаеща несъобразената
скорост. По отношение нормите на чл.23, ал.1 ЗДП и чл.75, ал.1 от ППЗДП следва
да се отбележи, че същите уреждат правилата за спазване на дистанция при
движение на МПС, като в настоящия казус са напълно несъотносими към
фактическата обстановка по делото. С оглед на това съдът призна подсъдимия за
невинен да е извършил престъпното деяние и чрез нарушаване на посочените
правила за движение по пътищата и го оправда в тази част от предявеното му
обвинение.
Съдът постанови вещественото доказателство 1
брой тахошайба на автобус с рег. № ** с водач И.Т. от 20.09.2014г. в хартиен
плик да се остави приложена по делото;
вещественото доказателство автобус м.”БОВА” с рег. № ***, намиращ се на
отговорно пазене в сектор „ПП”- Габрово да се върне на собственика „Перота
Холдинг”ООД- гр.Варна, след влизане на присъдата в сила и веществените
доказателства : мотоциклет „Ямаха”, модел „Фазер 1000” с рег. № **, намиращ се
на отговорно пазене в сектор „ПП”- Габрово, мотоциклетна каска „Хикс лайт
рейсинг комфорт”/червен цвят/, пластмасов мотоциклетен багажник/червен цвят/,
крушка, видимо здрава със спирала, крушка тип „Н-4”с видимо здрави спирали,
крушка с видимо потъмнен балон, диоптрични очила, яке с надпис” Scotchlite ЗМ”,син
цвят, панталон с протектори на коленете и подбедрениците и надпис на левия
крачол „АХО”, чифт кожени ботуши №47, чифт жълти ръкавици, чифт черни чорапи,
плетен пуловер, тиранти - да се върнат
на наследниците на С. И.Д., след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия Х. да заплати направените по делото разноски, както следва : сумата
от 785,14лв.- по сметка на ОД на МВР- Габрово и сума от 75 лева- по сметка на
Окръжен съд- Габрово.
В този смисъл е постановената присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :