№ 188
гр. Бургас, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20222120105623 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Етажна собственост на
ваканционно селище „***“, с адрес ***, представлявана от председателя на
управителния съвет В. С. Я., против „Д. О. К.“ ЕООД, ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Цар Калоян, № 56, ет. партер,
с която се претендира осъждането му за заплащане на следните суми: 1571,64
евро, представляваща сбор от годишни такси за календарната 2019 г. в размер
на 819,32 евро и за календарната 2020 г. в размер на 752,32 евро за разходите
за управлението и поддържането на етажната собственост, за фонд „Ремонт и
обновяване“ и за фонд „Басейн“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;
4270,53 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимия сбор от
таксите за 2019 г. в размер на 819,32 евро за периода 01.10.2019 г. –
31.08.2022 г.; 2685,32 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимия
сбор от таксите за 2020 г. в размер на 752,32 евро за периода 01.09.2020 г. –
31.08.2022 г.
Твърди се, че ответникът притежава воден бар във ваканционното
селище и че са взети решения от ОС на ЕС, влезли в сила, с които се
определят суми, които се дължат от собствениците за управление и
поддръжка на етажната собственост, за фонд „Ремонт и обновяване“ и за
фонд „Басейн“, като ответникът не е заплатил припадащата се на него част от
тези суми за 2019 г. и 2020 г. Срокът за плащане на тези суми е 31.08.2019 г.,
респективно 31.08.2020 г., като по решения на ОС на ЕС всеки собственик
дължи лихва за забава в размер на 0,25 % за всеки просрочен ден до пълното
погасяване на задължението, считано от 01.10.2019 г. за задълженията за 2019
1
г., респективно от 01.09.2020 г. за задълженията за 2020 г.
В законоустановения срок не постъпва отговор от ответника.
В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, депозира
писмено становище, с което моли съда да постанови неприсъствено решение
и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание представляващ ответното дружество не се явява.
Бургаският районен съд, след като се запозна с материалите по
делото, намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.38, ал.2, вр. чл.6, ал.1, т.8,
т.9 и т.10 от ЗУЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че е налице първата
предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ответникът, редовно
уведомен, не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по
чл. 131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не се е явил в първото по
делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие, като изрично са му указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Наред с това налице е и втората предпоставка на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК –
вероятна основателност на исковете: ответникът е собственик на
самостоятелен обект в Етажната собственост; проведени са общи събрания
през 2017 г., през 2019 г. и през 2020 г., на които са взети решения за
заплащане на суми от етажните собственици, като е посочен и падеж на
плащанията.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на
чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
По въпроса за разноските:
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
платена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. О. К.“ ЕООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. Цар Калоян, № 56, ет. партер, да заплати на Етажна
собственост на ваканционно селище „***“, с адрес ***, представлявана от
председателя на управителния съвет В. С. Я., следните суми: 1571,64 евро
(хиляда петстотин седемдесет и един евро и шестдесет и четири евроцента),
представляваща сбор от годишни такси за календарната 2019 г. в размер на
819,32 евро и за календарната 2020 г. в размер на 752,32 евро за разходите за
управлението и поддържането на етажната собственост, за фонд „Ремонт и
обновяване“ и за фонд „Басейн“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба на 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; 4270,53 лева (четири хиляди двеста и седемдесет лева и петдесет и
три стотинки), представляваща мораторна лихва върху дължимия сбор от
таксите за 2019 г. в размер на 819,32 евро за периода 01.10.2019 г. –
31.08.2022 г.; 2685,32 лева (две хиляди шестстотин осемдесет и пет лева и
тридесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва върху дължимия
сбор от таксите за 2020 г. в размер на 752,32 евро за периода 01.09.2020 г. –
31.08.2022 г.; 1251,19 лева (хиляда двеста петдесет и един лева и деветнадесет
стотинки), представляваща разноски по делото.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение
не подлежи на обжалване, като препис от него се връчи на страните, като
ответникът „Д. О. К.“ ЕООД има право на защита срещу решението по реда
на чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3