ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 840
гр. Бургас, 22.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500114 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е,
вх.В, подадена чрез ю.к.Радина Илиева, против разпореждане № 14726 от 12.12.2022
г., постановено по ч.гр.д.№ 7633/2022 г. по описа на РС-Бургас, в частта му, с която е
отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника П. А. Б., ЕГН
**********, с адрес гр.Б., ж.к.“И.“, бл.*, ет.*, ап.*, за сумата от 320.38 лв. – договорна
лихва за периода от 01.06.2021 г. до 03.06.2022 г., дължима по договор за
потребителски кредит № *** от 27.04.2021 г., за сумата от 170.72 лв. – лихва за забава
за периода от 02.06.2021 г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 03.06.2022 г.
(датата на настъпване на предсрочната изискуемост), както и за лихва за забава върху
главницата от 1000 лв. за периода от 03.06.2022 г. до 27.10.2022 г. за разликата над
присъдената със заповедта лихва от 40.84 лв. до претендираната със заявлението сума
от 90.57 лв.
Жалбоподателят счита постановеното разпореждане за неправилно и
незаконосъобразно в обжалваните части. Сочи се, че заповедният съд не е следвало да
извършва преценка за валидност на сделката, от която заявителят черпи права, като
БРС е превишил правомощията си и е нарушил съдопроизводствените правила.
Оспорени са като неправилни изводите на съда за отказ да се издаде заповед за
изпълнение за исканите суми, за което са изложени подробни съображения. Моли
въззивния съд да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за
изпълнение за претендираните със заявлението вземания за договорно възнаграждение
и лихва за забава. Претендират се разноските по настоящото дело – 15 лв. за държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
1
насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице,
което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба,
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 7633/2022 г. по описа на РС-Бургас е образувано
по подадено от „Профи кредит България” ЕООД заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против П. А. Б., за заплащане на
следните суми, дължими по договор за потребителски кредит № *** от 27.04.2021 г.:
1000 лв. – главница, 320.38 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода от
01.06.2021 г. до 03.06.2022 г., 300 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и
ползвана услуга „Фаст“, 600 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“, 170.72 лв. – лихва за забава от 02.06.2021 г. (датата на изпадане на длъжника
в забава) до 03.06.2022 г. (датата на предсрочна изискуемост), 90.57 лв. – лихва за
забава от 03.06.2022 г. (датата на предсрочна изискуемост) до 27.10.2022 г. ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 28.10.2022 г. до изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски от 49.63 лв. за платена държавна такса и 180
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението е посочено, че претенцията произтича от сключен между
страните Договор за потребителски кредит № *** от 27.04.2021 г. и закупени
допълнителни услуги. Описани са обстоятелствата, при които са възникнали
претендираните вземания и техните размери.
Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с №
3792/12.12.2022 г. за главницата от 1000 лв. и за лихва за забава от 40.84 лв. за периода
от 03.06.2022 г.до 27.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 28.10.2022 г. до окончателното плащане, както и съдебни
разноски от 63.50 лв. съобразно с уважената част от заявлението.
За всички останали вземания, претендирани със заявлението, е постановен
отказ да се издаде заповед за изпълнение с постановеното по делото разпореждане №
14726 от 12.12.2022 г. Това разпореждане е обжалвано пред въззивния съд единствено
в частта за договорното възнаграждение и лихвата за забава, като в останалата част
като необжалвано е влязло в сила.
За да отхвърли заявлението за претендираното договорно възнаграждение,
районният съд е приел, че претенцията противоречи на добрите нрави и тази уговорка е
нищожна на основание чл.26 ЗЗД, тъй като уговореният годишен лихвен процент от 41 % е
в прекомерен размер и присъждането й би довело до неоснователно обогатяване. По
отношение на лихвата за забава за периода от датата на изпадане на длъжника в забава до
датата на предсрочната изискуемост съдът е приел, че длъжникът не е бил в забава за
пълния размер на посочената в заявлението главница, поради което тази претенция е
отхвърлена. В разпореждането е посочено също, че лихвата за забава за периода от
настъпване на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението следва да бъде
посочена в заповедта по чл.410 ГПК в размер на законната лихва от 40.84 лв., а за разликата
до пълния предявен размер на задължението – отхвърлена.
Въззивният съд намира така постановеното от БРС разпореждане за
неправилно в обжалваната му част, касаеща договорната лихва и лихвата за забава.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не е
2
следвало да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или
отделни негови клаузи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, при
разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно
извършва проверка дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави.
В настоящия случай, процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което съдът е
задължен служебно да следи за спазването на неговите разпоредби. Ето защо, не е
налице превишаване на правомощията на районния съд и липсва нарушение на
съдопроизводствените правила, като изложените в този смисъл възражения на
жалбоподателя са неоснователни.
Въззивният съд не споделя извода на БРС за нищожност на клаузата за
договорно възнаграждение поради противоречие с добрите нрави. В конкретния
случай, уговорения годишен лихвен процент е 41 % при ГПР от 48.78 %, като
последния отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на
законната лихва по смисъла на чл.19, ал.4 ЗПК. След като уговорения в договора
годишен процент на разходите, който включва като задължителен компонент и
годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, каквото
е изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, то не противоречи на добрите нрави страните да
уговарят и по-голям размер на възнаградителната лихва стига да е спазено законовото
ограничение, поради което не може да се приеме, че уговорката за възнаградителната
лихва е нищожна. Следва да се има предвид също така и обстоятелството, че
договорите за кредит са възмездни – срещу задължението на кредитора (в случая
небанкова институция) да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, заемополучателят се задължава не само да върне заетата сума,
съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената възнаградителна лихва
по кредита. С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл.9 ЗЗД, страните са
свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат,
като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави.
Както бе посочено по-горе, доколкото уговорения в договора ГПР, който включва и
годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва и е
спазено изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза, с
която страните да уговарят и по-голям размер на възнаградителната лихва. Ето защо,
въззивният съд намира, че БРС неправилно е отказал издаване на заповед за
изпълнение за договорната лихва в размер на 320.38 лв.
Настоящата инстанция намира, че БРС неправилно е отказал издаване на
заповед за изпълнение и по отношение на законната лихва за забава общо от 220.45 лв.
(170.72 лв. за периода 02.06.2021 г.-03.06.2022 г. и 49.73 лв. за периода 03.06.2022 г.-
27.10.2022 г., последната сума представляваща разликата между присъдената със
заповедта лихва от 40.84 лв. и претендираната със заявлението лихва от 90.57 лв.). В
производството по чл.410 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, с която разпорежда
на длъжника да заплати на кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията
на кредитора. В случая, в подаденото заявление се твърди, че поради неизпълнение
длъжникът е изпаднал в забава за заплащане на погасителните вноски по договора за
кредит, поради което дължи лихва за забава в размер на 170.72 лв. за периода
02.06.2021 г.-03.06.2022 г. и лихва за забава в размер на 90.57 лв. за периода 03.06.2022
г.-27.10.2022 г. С оглед така изложените твърдения, лихвата следва да се присъди в
претендирания в заявлението размер, а дали в действителност се дължи лихва за
забава, в какъв размер и за какъв период са въпроси, на които следва да се отговори и
3
да се разрешат в исковото производство, ако длъжникът подаде възражение.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
разпореждането на БРС от 12.12.2022 г. следва да се отмени като неправилно в
обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 320.38 лв. – договорно
възнаграждение, за сумата от 170.72 лв. – лихва за забава за периода 02.06.2021 г.-
03.06.2022 г. и за сумата от 49.73 лв. – лихва за забава за периода 03.06.2022 г.-
27.10.2022 г., като се разпореди издаването на заповед за тези суми. В останалата част
разпореждането за отказ не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за разноски в
настоящото производство е основателно, като следва да му се присъди сумата от 65 лв.
(15 лв. за платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 14726 от 12.12.2022 г. , постановено по ч.гр.д.№
7633/2022 г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на
„Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника П. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б.,
ж.к.“И.“, бл.*, ет.*, ап.*, за сумата от 320.38 лв. – договорно възнаграждение за
периода от 01.06.2021 г. до 03.06.2022 г., дължимо по договор за потребителски кредит
№ *** от 27.04.2021 г., за сумата от 170.72 лв. – лихва за забава за периода от
02.06.2021 г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 03.06.2022 г. (датата на
настъпване на предсрочната изискуемост), както и за сумата от 49.73 лв. – лихва за
забава за периода от 03.06.2022 г. до 27.10.2022 г. (разликата над присъдената със
заповедта лихва от 40.84 лв. до претендираната със заявлението сума от 90.57 лв.),
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, против
длъжника П. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ж.к.“И.“, бл.*, ет.*, ап.*, за
заплащане на сумата от 320.38 лв. – договорно възнаграждение за периода от
01.06.2021 г. до 03.06.2022 г., дължимо по договор за потребителски кредит № *** от
27.04.2021 г., за сумата от 170.72 лв. – лихва за забава за периода от 02.06.2021 г.
(датата на изпадане на длъжника в забава) до 03.06.2022 г. (датата на настъпване на
предсрочната изискуемост), както и за сумата от 49.73 лв. – лихва за забава за периода
от 03.06.2022 г. до 27.10.2022 г. (разликата над присъдената със заповедта лихва от
40.84 лв. до претендираната със заявлението сума от 90.57 лв.), както и 65.00 лв. за
направените във въззивното производство разноски.
4
ВРЪЩА делото на Районен съд-Бургас за издаване на допълнителна заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5