РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001001200 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Катаржина естейт”
ЕООД, с която обжалва решение № 261 076 от 07.07.2021 г., постановено по т.д. № 297/20 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 21 състав, с което съдът е признал
за установено на чл.116, ал.1, т. 1 ЗМГО, че „Катаржина естейт“ ЕООД е извършило в
периода 01.11.2015 г. - 09.02.2020 г. нарушения на правата на ищеца П. В. В. „Полмос“ С.А.,
Полша върху марка на ЕС рег.№ ********* CHOPIN, словна, с приоритет от 11.10.2011 г.,
регистрирана на 24.04.2012 г. за стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ и марка на ЕС рег.№
*********, CHOPIN, комбинирана, с приоритет от 11.10.2011 г., регистрирана на 28.03.2012
г. за стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ чрез поставянето на знака CHOPIN върху
етикетите на произвеждани, съхранявани и разпространявани на пазара бутилки вино,
осъдил е на основание чл.116, ал.1, т. 2 ЗМГО „Катаржина естейт“ ЕООД да преустанови
нарушението на правата на ищеца П. В. В. „Полмос“ С.А., Полша върху марка на ЕС рег.№
********* CHOPIN, словна, с приоритет от 11.10.2011 г., регистрирана на 24.04.2012 г. за
стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ и марка на EC per.№ *********, CHOPIN,
комбинирана, с приоритет от 11.10.2011 г., регистрирана на 28.03.2012 г. за стоката „водка“
от клас 33 на МКСУ, изразяващо се в поставянето на знака CHOPIN върху етикетите на
произвеждани, съхранявани и разпространявани на пазара от „Катаржина естейт“ ЕООД
бутилки вино, осъдил е на основание чл.116, ал.1, т. 3 ЗМГО „Катаржина естейт“ ЕООД да
заплати на П. В. В. „Полмос“ С.А., Полша обезщетение в размер на 22 095.40 лв. за
извършено нарушение на правата на ищеца П. В. В. „Полмос“ С.А., Полша върху марка на
ЕС рег.№ ********* CHOPIN, словна, с приоритет от 11.10.2011 г„ регистрирана на
24.04.2012 г. за стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ и обезщетение в размер на 22 095.40
1
лв. за извършено нарушение на правата на ищеца П. В. В. „Полмос“ С.А., Полша върху
марка на ЕС рег.№ *********, CHOPIN, комбинирана, с приоритет от 11.10.2011 г.,
регистрирана на 28.03.2012 г. за стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ, които нарушения са
извършени в периода 01.11.2015 г. - 09.02.2020 г. чрез поставянето на знака CHOPIN върху
етикетите на произвеждани, съхранявани и разпространявани на пазара бутилки вино,
постановил е изземване и унищожаване за сметка на „Катаржина естейт“ ЕООД от
търговската мрежа, както и от складовете и други търговски помещения на „Катаржина
естейт“ ЕООД на всички бутилки с вино, произведени и/или придобити от „Катаржина
естейт“ ЕООД, върху чиито етикети се съдържа надпис CHOPIN и е осъдил „Катаржина
естейт“ ЕООД да заплати на П. В. В. „Полмос“ С.А., Полша на основание чл.78, ал.1 ГПК
разноски по делото за държавна такса, депозит за експертизи и адвокатско възнаграждение в
размер 12 947.24 лв.
В жалбата се твърди, че съдът правилно е установил фактическата обстановка,
но е направил неправилни и необосновани изводи, както и че същото е немотивирано.
Инвокират се доводи, че от установената фактическа обстановка може да се направи
обоснован извод, че не е налице вероятност от объркване на потребителите. Твърди, че
неправилен и необоснован е извода на съда, че е налице сходство, които се основава на
заключението на експертизата, което е изготвено в нарушение на методиката, тъй като е
изолиран един единствен елемент. Този елемент не може да бъде определен като
доминиращ в състава на етикетите на ответника. Твърди, че неправилно е определено, че
надписа CHOPIN е доминиращ елемент, като носител на основната отличителна способност.
Развива доводи за допуснати нарушения на методиката при преценка на вероятността от
объркване. Твърди, че съдът не е обсъдил възражението, че KATARZINA. е регистрирана
търговска марка, която пряко указва производителя на стоките, тъй като представлява част
от фирменото наименование на производителя. В тази връзка твърди, че тези обстоятелства
неоспоримо влияят върху извода кой елемент е най-отличителен и привличащ вниманието.
Оспорва изводите относно сходството на стоките, като твърди, че макар и да са алкохолни
напитки, имат различен потребителски кръг и не може да се приеме, че са
взаимнозаменяеми. В тази връзка твърди, че вещите лица неоснователно са отказали да
изследват степента на познатост, както и връзката, която релевантния кръг потребители
може да направи между марките. Твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като
не е спрял производството до влизане в сила на решенията по производството за отмяна на
притежаваните от ищеца търговски марки. Релевира доводи за неправилност на изводите на
съда по отношение на продължаващото използване на марката. Твърди, че не оспорва
използването до 01.01.2020 г., но след това ищецът не е представил годни доказателства за
продължаване на използването. В тази връзка се позовава на заключението на експертизата
по отношение на периодите на производство и бутилиране на стоките. Оспорва и изводите
на съда по отношение основателността на претендираното обезщетение, като твърди, че
съдът се е произнесъл над петитум. В тази връзка твърди, че не може да се сключи
лицензионен договор, предвид стоките за които са регистрирани марките. Твърди, че извода
на съда относно посочването на вредите не е основание а способ за определяне на размера
на претендираното обезщетение. В тази връзка твърди, че обезщетението поради отлив на
клиенти и нарушение на репутацията е възможно да бъде изчислено, но не е доказано,
поради липса на твърдения за това. С оглед на това твърди, че не следва да се прилага
разпоредбата на чл.119 от ЗМГО. Цитира практика на ВКС по отношение на определяне на
размера на вредите, произтичащи от нарушение на търговска марка. Развива доводи за липса
на доказателства за нарушаване на репутацията, предвид липсата на данни за използвани
обеми от самия него на територията на Р България, както и че ищецът не е твърдял, нито е
доказвал претърпени вреди. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани и претендира разноски.
Въззиваемата страна „П. В. В. „Полмос“ С.А опорва подадената въззивна
жалба. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба е
2
неоснователна. Твърди, че през 2015 г. ответникът е подал заявки за регистрация на три
броя словни търговски марки и заявки за регистрация на три броя комбинирани марки,
сходни в изключително висока степен с притежаваните от ищеца. Ответникът е подал
опозиции, но с решения на Патентното ведомство е прието, че същите са сходни от клас 33
на МКСУ и е налице вероятност от объркване. Тези решения са обжалвани, но потвърдени с
решения на Председателя на ПВ. Въз основа на това твърди, че възраженията са обсъдени и
с влезли в сила административни актове, задължителни за страните е установено, че са
сходни, в резултат на което е налице вероятност от объркване. Оспорва тълкуването на
доминиращ елемент, като твърди, че това не винаги е най-големият, а поставеният от
ответника CHOPIN е представен в ярко открояващ се цвят и със специфичен ръкописен
шрифт, поради което именно този елемент ще бъде запомнен. Позовава се на заключението
на експертизата, от която се установява, че К. само по себе си не притежава отличителност,
тъй като не е описателна за процесните стоки. Оспорва тълкуването на сходни стоки.
Твърди, че след като самият ответник използва знака CHOPIN за да разграничава тази серия
от своите продукти от останалите продукти, очевидно е, че именно той е носител на
основната информация на стоките. По отношение на втория иск за преустановяване на
нарушението твърди, че твърденията на въззивника са неоснователни, тъй като в
производството са представени безспорни доказателства за използване на знака след
завеждането на исковата молба. Инвокира доводи, че противно на част от съдебната
практика законът не изисква нарушението да продължава и след завеждането на исковата
молба. Така предявеният иск има правоохранителен характер, т.е. цели чрез съдебен акт да
формира трайно у ответника дължимото по силата на правната норма поведение, а именно
да го накара да се съобразява с абсолютните права на маркопритежателя. Твърди, че по
делото ска представени множество доказателства, от които се установява, че процесните
стоки продължават да се разпространяват, вкл. и чрез трети свързани с ответника лица.
По отношение на твърди, че съдът неправилно е тълкувал закона и практиката
на ВКС, обективирана в решение № 60 113 от 19.07.21 г., по т.д. № 1 215/19 г., което е
наведено и като довод във въззивната жалба, че не са налице пропуснати ползи
(лицензионно възнаграждение). В тази връзка твърди, че противно на възприетото от съда и
твърдението в жалбата чл.13 от ЗМГО регистрацията на една търговска марка дава на
нейния притежател както правото да забранява, така и правото да разрешава използването
на сходен с марката знак. Твърди, че в съдебната практика е безспорно, че съгласието за
използване се дава посредством лицензионен договор или договор, в който има включени
лицензионни клаузи. В този смисъл твърди, че е налице причинена вреда от категорията на
пропуснатите ползи, изразяващи се в неполучено лицензионно възнаграждение. Твърди, че в
законодателството липсва забрана за сключването на лицензионен договор за стоки сходни
на тези, за които търговската марка е регистрирана. Твърди, че един такъв договор не е
нищожен, нито е недействителен. С оглед на това твърди, че сключването на един такъв
договор е напълно възможен и действителен, стига ответникът да го беше сключил
добросъвестно преди да започне използването. В тази връзка отново цитира чл.13 от
Директива 2004/48/ЕО на ЕП и Съвета от 29.04.2004 г., както и прави преглед на
3
законодателството на други европейски държани относно определянето на лицензионното
възнаграждение. В тази връзка твърди, че размера на обезщетението следва да се определи
именно като пропуснато лицензионно възнаграждение, като прави и изчисления относно
неговия размер. Моли съда да потвърди атакуваното решение, а ако намери наведените
доводи в отговора на въззивната жалба за основателни, то да отмени решението в
отхвърлителната част и вместо него да постанови такова, с което да уважи предявените
искове в цялост.
По отношение на предявеният иск за изземване и унищожаване на стоки,
предмет на нарушението твърди, че въззивника не е коментирал този иск в жалбата си, но за
пълнота доколкото смятат предявеният иск за нарушение за основателен и доказан, то такъв
е обусловеният иск за изземване и унищожаване на стоките. Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно, като
претендира разноски и за двете инстанции.
С частна жалба „Катаржина естейт“ ЕООД оспорва допълнително решение
№ 261 393 от 08.10.21 г., постановено по т.д. № 297/290 г. по описа на Софийски градски
съд, Търговско отделение, 21 състав, с което е оставено без уважение искането на
„Катаржина естейт“ ЕООД по молба от 21.07.2021 г. за изменение на постановеното
решение в частта за разноските. В тази връзка твърди, че искането на ищеца за присъждане
на прекомерно и явно несъответствено адвокатско възнаграждение спрямо това на
ответника е необоснована. Твърди, че цялата доказателствена тежест е поета от ответника.
Твърди, че макар да се извършени множество действия от ищеца, то същите не
представляват фактическа и правна сложност, поради което са налице основанията за
намаляване на възнаграждението, което изчислява на 1 854 лв. (минималния размер). Ето
защо моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното допълнително
решение и вместо него постанови ново, с което да намали присъденото адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по частната жалба „П. В. В. „Полмос“ С.А оспорва същата, като
твърди, че наведените от жалбодателя доводи са „меко казано“ абсурдни. Твърди, че е
извършил множество процесуални действия, с оглед разпределената доказателствена тежест.
От друга страна твърди, че предявените искове са с изключителна правна и фактическа
сложност, тъй като се касае за материя, свързана с обект на индустриалната собственост.
Оспорва и изчисляването на минималното адвокатско възнаграждение, като твърди, че
направеното от ответника изчисление е само по отношение на оценяемия иск. Моли съда да
постанови определение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 261
076 от 07.07.2021 г., постановено по т.д. № 297/20 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 21 състав, че съдът е признал за установено на чл.116, ал.1, т. 1 ЗМГО,
че „Катаржина естейт“ ЕООД е извършило в периода 01.11.2015 г. - 09.02.2020 г. нарушения
на правата на ищеца П. В. В. „Полмос“ С.А., Полша върху марка на ЕС рег.№ *********
CHOPIN, словна, с приоритет от 11.10.2011 г., регистрирана на 24.04.2012 г. за стоката
„водка“ от клас 33 на МКСУ и марка на ЕС рег.№ *********, CHOPIN, комбинирана, с
приоритет от 11.10.2011 г., регистрирана на 28.03.2012 г. за стоката „водка“ от клас 33 на
4
МКСУ чрез поставянето на знака CHOPIN върху етикетите на произвеждани, съхранявани и
разпространявани на пазара бутилки вино, осъдил е на основание чл.116, ал.1, т. 2 ЗМГО
„Катаржина естейт“ ЕООД да преустанови нарушението на правата на ищеца П. В. В.
„Полмос“ С.А., Полша върху марка на ЕС рег.№ ********* CHOPIN, словна, с приоритет от
11.10.2011 г., регистрирана на 24.04.2012 г. за стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ и марка
на EC per.№ *********, CHOPIN, комбинирана, с приоритет от 11.10.2011 г., регистрирана
на 28.03.2012 г. за стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ, изразяващо се в поставянето на
знака CHOPIN върху етикетите на произвеждани, съхранявани и разпространявани на пазара
от „Катаржина естейт“ ЕООД бутилки вино, осъдил е на основание чл.116, ал.1, т. 3 ЗМГО
„Катаржина естейт“ ЕООД да заплати на П. В. В. „Полмос“ С.А., Полша обезщетение в
размер на 22 095.40 лв. за извършено нарушение на правата на ищеца П. В. В. „Полмос“
С.А., Полша върху марка на ЕС рег.№ ********* CHOPIN, словна, с приоритет от
11.10.2011 г„ регистрирана на 24.04.2012 г. за стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ и
обезщетение в размер на 22 095.40 лв. за извършено нарушение на правата на ищеца П. В. В.
„Полмос“ С.А., Полша върху марка на ЕС рег.№ *********, CHOPIN, комбинирана, с
приоритет от 11.10.2011 г., регистрирана на 28.03.2012 г. за стоката „водка“ от клас 33 на
МКСУ, които нарушения са извършени в периода 01.11.2015 г. - 09.02.2020 г. чрез
поставянето на знака CHOPIN върху етикетите на произвеждани, съхранявани и
разпространявани на пазара бутилки вино, постановил е изземване и унищожаване за сметка
на „Катаржина естейт“ ЕООД от търговската мрежа, както и от складовете и други
търговски помещения на „Катаржина естейт“ ЕООД на всички бутилки с вино, произведени
и/или придобити от „Катаржина естейт“ ЕООД, върху чиито етикети се съдържа надпис
CHOPIN и е осъдил „Катаржина естейт“ ЕООД да заплати на П. В. В. „Полмос“ С.А.,
Полша на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото за държавна такса, депозит за
експертизи и адвокатско възнаграждение в размер 12 947.24 лв.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че допълнително
решение № 261 393 от 08.10.21 г., постановено по т.д. № 297/290 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 21 състав съдът е допълнил решение №
261076/07.07.2021 г., постановено по делото, като е осъдил „Катаржина естейт“ ЕООД да
заплати на „П. В. В. „Полмос“ С.А. и законна лихва върху присъдените обезщетение в
размер на 22 095.40 лв. за извършено нарушение на правата на ищеца „П. В. В. „Полмос“
С.А. върху марка на ЕС рег.№ ********* CHOPIN, словна, с приоритет от 11.10.2011 г.,
регистрирана на 24.04.2012 г. за стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ и обезщетение в
размер на 22 095.40 лв. за извършено нарушение на правата на ищеца „П. В. В. „Полмос“
С.А. върху марка на ЕС рег.№ *********, CHOPIN, комбинирана, с приоритет от 11.10.2011
г., регистрирана на 28.03.2012 г. за стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ, които нарушения
са извършени в периода 01.11.2015 г. - 09.02.2020 г. чрез поставянето на знака CHOPIN
върху етикетите на произвеждани, съхранявани и разпространявани на пазара бутилки вино,
считано от 10.02.2020 г. до окончателното им заплащане, както и е отхвърлил искането на
„Катаржина естейт“ ЕООД по молба от 21.07.2021 г. за изменение на постановеното
решение в частта за разноските.
Не се спори между страните, а се установява и от представените от ищеца
свидетелства за регистрация, както и от първоначалното заключение на марковата
експертиза, че ищецът е притежател на регистрирана марка на Европейския съюз №
********* Chopin, словна, с дата на регистрация 11.10.2011 г., със срок на закрила до
11.01.2021 г. за стоки от клас 33 „водка“, както и на регистрирана марка на Европейския
съюз № *********, комбинирана, включваща словен елемент Chopin, изписан със специален
графичен шрифт вертикално и образен елемент, представляващ стилизирано изображение на
мъжки портрет в профил с елипсовиден контур, с дата на регистрация 11.10.2011 г. и срок
на закрила до 11.01.2021 г. за стоки от клас 33 „водка“.
От представените по делото фискални бонове, фактури, от заключението на
счетоводната експертиза се установява, а и не се оспорва от ответника, че за посочения
5
период 01.11.2015 г. - 09.02.2020 г. ответникът произвежда и извършва продажби на вино,
бутилирано в стъклени бутилки от 0,75 л. върху чиито етикети, като част от елементите е
използван и знакът CHOPIN. В счетоводното си записване ответникът е наименовал същото
Chopin Nocturne ME &CF, 2015, Chopin Nocturne ME&CF, 2016, Chopin Nocturne ME&CF,
2017, Chopin Sonata CH&SB, 2015, Chopin Sonata CH&SB, 2016, Chopin Sonata CH&SB,
2017, Chopin Ballade CS&SY,2013, Chopin Ballade CS&SY,2015 и Chopin Ballade
CS&SY,2017. Видно от заключението общо за целия период са произведени 52 342 бутилки
вино от посочения асортимент на себестойност 300 350.52лв. В заключението е отразено, че
стоките се продават от ответника и разпространяват в търговската мрежа от трети за спора
лица - търговци на храни и напитки, като общо продадени от ответника за периода на
твърдяното нарушение са 46 114 бр. бутилки вино от целия асортимент, включващ в етикета
си словния елемент CHOPIN, за обща продажна цена от 553 399.33 лв.
От заключението на назначената маркова експертиза се установява, че марките
на ищеца включват словния елемент CHOPIN, които изчерпва съдържанието на словната
марка и е отличителен и доминиращ в съдържанието на комбинираната марка, където е
изписан със специален шрифт, като и двете марки, поради значението на словния си
елемент, а комбинираната и поради графичния елемент - портрет на мъж в профил в
елипсовиден контур, ясно и еднозначно смислово се свързват и напомнят за полския
композитор Фредерик Шопен. Вещото лице твърди, че използваните от ответника етикети за
произвежданите от него бутилки вино от външна страна представляват наложени един върху
друг със застъпване в централната част и разминаване в долната част правоъгълници -
оранжев, жълт или сив (съответно за разновидностите Ballade, Sonata и Noctume) c
ромбовидни мотиви, върху които има бял правоъгълник, върху който са налице
разположени един под друг надписи. Съответно на бутилките с вино Chopin Ballade
(условно наименование според водени от ответника счетоводно данни за асортимент) върху
белия правоъгълник на етикета един под друг са разположени на латиница надписите
KATARZINA, CHOPIN, BALLADE, Cabeme Sauvignon § Syrah, година, Katarzina Vineyards,
като всеки от елементите е с различен графичен шрифт и размер на буквите и различни
цветове - оранжев за словните елементи KATARZINA и Katarzina Vineyards, сив за словните
елементи BALLADE и Cabeme Sauvignon § Syrah и червен - за елемента CHOPIN. Съответно
на бутилките е вино Chopin Sonata (наименование според водени от ответника счетоводно
данни за асортимент) върху белия правоъгълник на етикета един под друг са разположени
на латиница надписите KATARZINA,CHOPIN, SONATA, Chardonnay § Sauvignon Blanc,
година, Katarzina Vineyards, като всеки от елементите е с различен графичен шрифт и размер
на буквите и различни цветове - жълт за словните елементи KATARZINA и Katarzina
Vineyards, сив за словните елементи SONATA и Chardonnay § Sauvignon Blanc и червен - за
елемента CHOPIN. Вещото лице е посочило, че на бутилките с вино Chopin Nocturne
(наименование според водени от ответника счетоводно данни за асортимент) върху белия
правоъгълник на етикета един под друг са разположени на латиница надписите
KATARZINA,CHOPIN, NOCTURNE, Merlot § Caberne Franc е посочена година, Katarzina
Vineyards, като всеки от елементите е с различен графичен шрифт и размер на буквите и
различни цветове - сив за словните елементи KATARZINA и Katarzina Vineyards, сив за
словните елементи NOCTURNE и Merlot § Caberne Franc и червен - за елемента CHOPIN.
В заключенията си вещите лица твърдят, че е налице визуално, фонетично и
смислово сходство между регистрираните от ищеца малки и използваните от ответника
етикети върху произвежданите и предлагани от него бутилки вино, което сходство
произтича от използването във всички етикети на словния елемент CHOPIN, който е
разположен в средата на етикетите и доминира визуално със силно отличителен и
привличащ вниманието червен цвят в сравнение с останалите не толкова ярки цветове на
надписите, фонетично е идентичен с елемент от марките на ищеца, като смисловото
внушение в комбинация с надписите BALLADE, SONATA и NOCTURNE, чието значение в
превод е на музикални произведение (балада, соната и ноктюрно), е именно за музиката и
композитора Шопен. Вещите лица твърдят, че останалите елементи върху етикетите имат
допълващо значение, тъй като една част имат описателен характер относно
6
характеристиките на стоките (вида суровина и местността, в която се добива), а елементите
KATARZINA BALLADE, SONATA и NOCTURNE макар и не описателни за стоките, в
конкретния случай биха се възприели като допълващи поради цветовата си неотличителност
(и четирите елемента) и смисловата връзка със словния елемент CHOPIN (последните три
елемента). Вещите лица дават закбючение, че всички използвани от ответника етикети
включват елемента KATARZINA, който пряко указва производителя на стоките, тъй като
представлява част от фирменото му наименование, не влияе върху извода за визуалното,
смислово и фонетично сходство между използваните от ответника комбинации на знаци и
марките на ищеца, тъй като цялостното впечатление при възприемането им е за доминиращо
значение и отличителност именно на словния елемент, който е идентичен с марката на
ищеца рег.№ ********* CHOPIN, словна и сходен с марката с рег.№ *********, CHOPIN,
комбинирана, а общото смислово внушение е сходно.
В заключенията си вещите лица правят извод, че е налице и сходство между
стоките, за които марките на ищеца предоставят закрила и стоките, които ответникът
означава с етикетите, съдържащи словния елемент CHOPIN, основаващо се на тяхното
естество, предназначение с оглед потребителски нужди, каналите, по които достигат до
крайните потребители, тъй като стоките „водка“ и „вино“ представляват алкохолни напитки,
които се получават чрез различни методи на извличане на алкохолното съдържание, но по
естество и предназначение задоволяват сходни потребителски нужди, предлагат се в едни и
същи обекти, взаимно заменяеми са, присъстват съвместно в менютата на ресторанти и
заведения, в които се предлагат храни и напитки, като често се консумират и едновременно
от едни същи потребители - водката като аперитив, а виното с основното ястие.
Вещите лица твърдят, че поради сходствата между регистрираните марки и
използваните от ответника знаци и стоките, за които съответно са регистрирани и се
използват от ответника, че е налице вероятност от объркване на потребителите, изразяваща
се във възможността въз основа на общото впечатление, което използваните от ответника
етикети създават, потребителят да се заблуди, че са част от поредица марки за алкохолни
напитки, включваща марките на ищеца, респективно че означават нов вид стока на същия
маркопритежател - в случая ищеца по делото, тъй като се касае за алкохолни напитки, а
използваната в етикетите на ответника комбинация от знаци изцяло съдържа регистрираната
от ищеца словна марка CHOPIN и е сходна на комбинираната, с отчетливо сходно внушение
за очаквано от напитката удоволствие равностойно на музиката на Шопен.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.116, ал.1, т. 1,2,3 и 4 ЗМГО за
установяване и преустановяване на нарушения на правата на ищеца върху марка на ЕС рег.
№ ********* CHOPIN, словна, с приоритет от 11.10.2011 г., регистрирана на 24.04.2012 г. за
стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ и марка на ЕС рег.№ *********, CHOPIN,
комбинирана, с приоритет от 11.10.2011 г., регистрирана на 28.03.2012 г. за стоката „водка“
от клас 33 на МКСУ, за заплащане на обезщетение в размер на по 22 095.40 лв. за вреди от
нарушенията на правата върху всяка от двете марки в периода 01.11.2015 г. - 09.02.2020 г.,
както и за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушенията.
С атакуваното решение № 261 076 от 07.07.2021 г., постановено по т.д. №
297/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 21 състав, съдът е
признал за установено на чл.116, ал.1, т. 1 ЗМГО, че „Катаржина естейт“ ЕООД е извършило
в периода 01.11.2015 г. - 09.02.2020 г. нарушения на правата на ищеца П. В. В. „Полмос“
С.А., Полша върху марка на ЕС рег.№ ********* CHOPIN, словна, с приоритет от
11.10.2011 г., регистрирана на 24.04.2012 г. за стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ и марка
на ЕС рег.№ *********, CHOPIN, комбинирана, с приоритет от 11.10.2011 г., регистрирана
на 28.03.2012 г. за стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ чрез поставянето на знака CHOPIN
7
върху етикетите на произвеждани, съхранявани и разпространявани на пазара бутилки вино,
осъдил е на основание чл.116, ал.1, т. 2 ЗМГО „Катаржина естейт“ ЕООД да преустанови
нарушението на правата на ищеца П. В. В. „Полмос“ С.А., Полша върху марка на ЕС рег.№
********* CHOPIN, словна, с приоритет от 11.10.2011 г., регистрирана на 24.04.2012 г. за
стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ и марка на EC per.№ *********, CHOPIN,
комбинирана, с приоритет от 11.10.2011 г., регистрирана на 28.03.2012 г. за стоката „водка“
от клас 33 на МКСУ, изразяващо се в поставянето на знака CHOPIN върху етикетите на
произвеждани, съхранявани и разпространявани на пазара от „Катаржина естейт“ ЕООД
бутилки вино, осъдил е на основание чл.116, ал.1, т. 3 ЗМГО „Катаржина естейт“ ЕООД да
заплати на П. В. В. „Полмос“ С.А., Полша обезщетение в размер на 22 095.40 лв. за
извършено нарушение на правата на ищеца П. В. В. „Полмос“ С.А., Полша върху марка на
ЕС рег.№ ********* CHOPIN, словна, с приоритет от 11.10.2011 г„ регистрирана на
24.04.2012 г. за стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ и обезщетение в размер на 22 095.40
лв. за извършено нарушение на правата на ищеца П. В. В. „Полмос“ С.А., Полша върху
марка на ЕС рег.№ *********, CHOPIN, комбинирана, с приоритет от 11.10.2011 г.,
регистрирана на 28.03.2012 г. за стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ, които нарушения са
извършени в периода 01.11.2015 г. - 09.02.2020 г. чрез поставянето на знака CHOPIN върху
етикетите на произвеждани, съхранявани и разпространявани на пазара бутилки вино,
постановил е изземване и унищожаване за сметка на „Катаржина естейт“ ЕООД от
търговската мрежа, както и от складовете и други търговски помещения на „Катаржина
естейт“ ЕООД на всички бутилки с вино, произведени и/или придобити от „Катаржина
естейт“ ЕООД, върху чиито етикети се съдържа надпис CHOPIN и е осъдил „Катаржина
естейт“ ЕООД да заплати на П. В. В. „Полмос“ С.А., Полша на основание чл.78, ал.1 ГПК
разноски по делото за държавна такса, депозит за експертизи и адвокатско възнаграждение в
размер 12 947.24 лв., а с атакуваното допълнително решение № 261 393 от 08.10.21 г.,
постановено по т.д. № 297/290 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
21 състав съдът е допълнил решение № 261076/07.07.2021 г., постановено по делото, като е
осъдил „Катаржина естейт“ ЕООД да заплати на „П. В. В. „Полмос“ С.А. и законна лихва
върху присъдените обезщетение в размер на 22 095.40 лв. за извършено нарушение на
правата на ищеца „П. В. В. „Полмос“ С.А. върху марка на ЕС рег.№ ********* CHOPIN,
словна, с приоритет от 11.10.2011 г., регистрирана на 24.04.2012 г. за стоката „водка“ от
клас 33 на МКСУ и обезщетение в размер на 22 095.40 лв. за извършено нарушение на
правата на ищеца „П. В. В. „Полмос“ С.А. върху марка на ЕС рег.№ *********, CHOPIN,
комбинирана, с приоритет от 11.10.2011 г., регистрирана на 28.03.2012 г. за стоката „водка“
от клас 33 на МКСУ, които нарушения са извършени в периода 01.11.2015 г. - 09.02.2020 г.
чрез поставянето на знака CHOPIN върху етикетите на произвеждани, съхранявани и
разпространявани на пазара бутилки вино, считано от 10.02.2020 г. до окончателното им
заплащане, както и е отхвърлил искането на „Катаржина естейт“ ЕООД по молба от
21.07.2021 г. за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба и
подадената частна жалба срещу допълнителното решение:
По отношение на така подадената въззивна жалба и частна жалба съдът
намира, че същите са процесуално допустими, като подадена от лице с представителна власт
и в установените от закона срокове.
Във въззивната жалбата са релевирани твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното решение изразяващи се в неправилност и необоснованост на изводите на съда
по отношение съществуваща вероятност от объркване на потребителите, наличието на
сходство между използваните и защитените знаци, наличието на сходство между стоките,
наличието на продължаващо използване на стоките от ответника, по отношение на размера
на претендираното обезщетение (за него се твърди, че съдът е излезнал извън рамките на
диспозитивното начало). Разгледана по същество, съдът намира така подадената въззивна
жалба за неоснователна, по следните съображения:
По иска с правно основание чл.116, ал.1, т.1 от ЗМГО:
8
Притежателят на правото върху марка и лицензополучателят на изключителна
лицензия имат самостоятелно право на иск за нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.116
от ЗМГО активно лигитимираните лица могат да предявят искове за установяване на факта
на нарушението, за преустановяване на това нарушение и за обезщетение, като така
изброените искове са за защита на нарушените права по този закон. Съгласно чл. 9 ЗМГО,
който е аналогичен на чл. 2 от Директива 89/104/ЕИО, марката е знак, който е способен да
отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен
графично, чрез думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата
на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива
знаци. Функцията на регистрираната марка според легалната дефиниция на понятието
"марка" се изразява в отличителната й способност по отношение на стоките или услугите с
различен произход - да гарантира на потребителя идентичност на произхода на
обозначената с марка стока или услуга, която му позволява да разграничава стоките или
услугите на едно лице от тези на други лица, без възможност за объркване на стоките или
услугите с различен произход, да гарантира, че всички стоки или услуги, които носят
марката, са създадени под контрола на нейния притежател, който може да бъде отговорен за
тяхното качество. Отличителният характер на марката е от съществено значение за
правилното установяване на произхода на стоките или услугите от страна на техните
потребители. Преценката дали дадена марка притежава отличителност се извършва при
регистрация на марката, предвид предвиденото в чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМГО, съответен на чл. 3,
параграф 1, б. "б. " от Директива 89/104/ЕИО, абсолютно основание за отказ на регистрация;
при преценка на предпоставките за заличаване на марката по чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 11
ЗМГО, респективно обявяване на недействителност по чл. 3, параграф 1, б. "б. " от
Директива 89/104/ЕИО и при упражняване на правото на притежателя на марката да забрани
на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак при
някоя от предпоставките на чл. 5, параграф 1 и параграф 2 от Директива 89/104/ЕИО.
Съгласно чл. 5, параграф 1, б. "а" и б. "б. " от Директива 89/104/ЕИО, аналогични
чл. 9, параграф 1, б. "а" и б. "б. " от Регламент /ЕО/ № 40/94 регистрираната марка
предоставя на притежателя изключителни права. Притежателят има право да забрани на
всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак,
идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана
(абсолютна защита), както и всеки знак, при който поради идентичността или сходството му
с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите, защитени от марката и
от знака, съществува вероятност от объркване на част от обществото, която включва
вероятност от свързване на знака с марката (относителна защита). Аналог на посочената
разпоредба е чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО (идентичен или сходен на марката и е използван
за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако
съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за
свързване на знака с марката). Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана в
цялост, като се отчитат всички фактори, относими към обстоятелствата по конкретното
дело. Общата преценка за визуално, фонетично и концептуално сходство на сравняваните
марки трябва да се извършва въз основа на общото впечатление, което оставят марките, като
се отчитат в частност техните отличителни и доминиращи елементи. Начинът, по който
марките се възприемат от средния потребител на означаваните с тях стоки или услуги, има
решаващо значение за цялостната преценка за вероятност от объркване. СЕС е посочил, че
средният потребител обикновено възприема марката като цяло и не анализира отделните й
части и детайли. За да се извърши преценка за вероятност от объркване на потребителите по
смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО, е необходимо да се вземат предвид следните фактори:
9
отличителният характер на регистрираната марка и нейната разпознаваемост от
потребителите; връзката между регистрираната марка и знака, използван от трето лице;
идентичността или сходството между по-рано регистрираната марка и използвания от трето
лице знак; идентичността или сходството между стоките или услугите. Степента на
отличителния характер на марката е от значение, доколкото при по-отличителен характер на
регистрираната марка вероятността от объркване на потребителите е по-голяма. В този см.
решение № 19 от 24.03.2021 г., постановено по т.д. № 2 824/19 г. по описа на Т.К., ІІ Т.О. на
ВКС. С оглед на така дадените разрешения от съдебната практика, както и предвид
наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение в тази част, настоящият
състав намира следното:
По отношение на наведеният довод, че заключението на експертизите, на което
съдът е основал решението си не е съобразено с методическите указания за прилагането на
чл.11 и чл.12 от ЗМГО, съдът в настоящия си състав намира за неоснователно.
Методическите указания, изработени от ПВ на Р България са ориентир на вещите лица,
специалисти в тази област при изготвянето на експертни заключения. Същите нямат
нормативен характер, но с оглед наведените доводи, настоящия състав намира, че следва да
се обсъдят. Съгласно цитираните указания доминиращ елемент е този, който благодарение
на графичното си представяне обуславя общото впечатление, което марката оставя у
потребителите, като този елемент не винаги може да бъде свързан с най-големия или
отличителния. Отличителния елемент е този, който в най-голяма степен служи за
осъществяване на основната функция на марката – да отличава стоките и/или услугите на
едно лице от идентични или сходни стоки и/или услуги. Извършвайки преценка следва да се
приеме, че в марките на ищеца доминиращ елемент е словния CHOPIN, тъй като визуално
заема по-голяма част от композицията и не е описателен по отношение на стоките. По
отношение на процесните стоки (произведени и пуснати на пазара от ответника),
представляващи композиция от вписани един в друг правоъгълници, в центъра на които с
масивни букви е изписано KATARZINA Chopin BALLADE, KATARZINA Chopin SONATA
и KATARZINA Chopin NOKTURNE вещото лице е дало заключение, че поради многото
елементи в цялостното оформление, част от потребителите биха се затруднили в
определянето на доминиращ елемент, но с оглед на разположеното централно означение
CHOPIN, представено на контрастиращия на белия фон в червен цвят, то същият елемент
следва да се приеме, че е отличителен за знака елемент. Именно този елемент ще бъде
запомнен от потребителите, при избора им на алкохолни напитки. Това заключение почива
не само на специалните му знания, но и на житейския опит като потребител.
Като неоснователно следва да се възприеме и твърдението, че съдът не е взел
предвид, че KATARZINA е регистрирана търговска марка на ответника. Видно от
решенията по опозициите посоченият елемент не притежава сам по себе си отличителност, а
би се възприел от потребителите като означение за производителя на продуктите. В
повторната експертиза вещото лице е отразило, че съчетанието на елементите би могло да
създава представа у потребителите, че продукта е съвместна разработка, което само по себе
10
си създава вероятност от объркване. Съществува и вероятност от непряко объркване, като
приеме, че стоките произхождат от едно и също лице или от икономически свързани лица.
Оспорването на изводите на съда по отношение на сходството на стоките не следва да се
възприема като неоснователно. Стоките имат едни и същи канали за разпространение, както
и са насочени към едни и същи потребители, поради което правилно е направен извода за
сходството на същите стоки.
По отношение на наведените доводи, с които се оспорват изводите на вещите
лица по отношение на съществуващата вероятност от объркване същите са неоснователни.
Критерият степен на познатост на марките на пазара е критерии, които следва да се отчете
когато претенцията се основа на разпоредбата на чл.13, ал.1, 3 от ЗМГО. Използването на
марка (знак) идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за стоки или
услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако
марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без
основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния
характер или известността на марката или би ги увредило. Използвания словен елемент
KATARZINA, представлява описателен елемент за стоките, поради което същият заедно с
фигуративните елементи следва да се приемат като допълнителни такива, с по-ниска степен
на отличителност. Не на последно място самият ответник използва знака Chopin за да се
прави разграничение от потребителите на серията от продукти от всички останали продукти,
които същият пуска на пазара.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното решение в
частта, в която съдът е уважил предявеният иск с правно основание чл.116, ал.1, т.1 от
ЗМГО е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По иска с правно основание чл.116, ал.1, т.2 от ЗМГО:
По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение, в частта, в която съдът е уважил предявеният иск за преустановяване на
нарушението, изразяващи се в твърдения, че ищецът не е ангажирал доказателства за
продължаване на нарушението след предявяването на исковете, настоящият състав намира,
че същите са неоснователни. Искът с правно основание чл.116, ал.1, т.2 от ЗМГО е
обусловен от изхода на спора по главния иск, този за установяване на нарушение,
извършено от ответника. С оглед на това и предвид изхода на спора по него, настоящият
състав намира, че обусловения иск е основателен и доказан. Липсва спор между страните, а
и от представените по делото доказателства (неоспорени от ответника) се установява, че до
постановяване на определението, с което са допуснати обезпечителни мерки ответникът е
разпространявал в търговската мрежа стоките. Въведеното възражение от ответника, че по
делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява продължаващо
нарушение, което да е основание за уважаването на иска за преустановяване на нарушението
е неоснователно. Законодателят не е предвидил такава предпоставка за основателност на
предявеният иск за преустановяване, а от друга страна с иска се цели осуетяване на едно
бъдещо поведение на ответника, изразяващо се в последващо нарушение. Не на последно
11
място липсва спор между страните, че са допуснати привременни мерки по реда на чл.124 от
ЗМГО, изразяващи във временна забрана ответникът да използва знака. С оглед на това не
може да се направи обоснован извод, че преустановяването на използването, ако такова е
налице е резултат от добросъвестното поведение на ответника, а не е резултат от
допуснатите привременни мерки. За уважаването на така предявеният иск е необходимо
ищецът да установи, че ответникът е използвал марката към момента на подаването на
исковата молба. Последващи изменения във фактическата обстановка биха били релевантни
само ако са резултат от добросъвестното поведение на ответника, изразяващо се в изтегляне
на всички пуснати в оборот стоки, каквито обстоятелства не се твърдят и не са установени
по делото.
По иска с правно основание чл.116, ал.1, т.3 от ЗМГО:
Във въззивната жалба са наведени твърдения за недопустимост на атакуваното
решение в тази част, както и за неоснователност на така предявеният осъдителен иск.
По отношение на допустимостта на атакуваното решение съдът намира, че
същите са неоснователни. В жалбата са наведени доводи, че съдът се е произнесъл над
петитум, присъждайки обезщетение не съгласно заявеният иск, а по собствени на съда
констатации и квалификации. С оглед на това, следва да се приеме, че твърдението е за
недопустимост, произтичаща от разглеждането на непредявен иск. Видно от
обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че в резултат на нарушението на
изключителното право на търговска марка е претърпял вреди. Твърди, че вредите се
изразяват в лишаване на ищеца от лицензионно възнаграждение. В молба уточнение, с която
е поискано увеличение на предявеният иск същият отново навежда твърдения за
основанието, от което произтичат вредите. Това е дължимото лицензионно
възнаграждение.
Правната теория и трайната съдебна практика приемат, че постановеното съдебно
решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на
съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал
непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск
или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на
положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална
предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от
иска, когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно
съгласие на страните, и др. /в този смисъл т. 9 от Постановление на Пленума на ВС №
1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г./.
Основанието на иска или, както законът го определя „обстоятелствата, на
които се основава искът“, обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата
молба материално субективно право, а не самото спорно право. За да се индивидуализира
спорното право, трябва да се посочи неговото съдържание. Съдържанието на спорното право
се посочва (въвежда) в процеса чрез петитума на исковата молба, където ищецът посочва и
веда на търсената от него защита.
12
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, посочена по-горе и
обективирана в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985 г. и константната практика на ВКС,
обективирана в множество решения, съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на
заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато
не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато
решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му
упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице
отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното
основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция
постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална
предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да
следи служебно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК
дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор,
произнасяне по спорния предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата молба.
Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с
основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на
спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. Когато в
нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с
който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства,
на които страната не се е позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание. Когато съдът е разгледал предявения иск като е обсъдил твърдените
от ищеца факти и обстоятелства, но е дал неправилна правна квалификация, решението е
допустимо, но неправилно. Решението е недопустимо и когато съдът се е произнесъл по
недопустим иск - иск, който не е предвиден в закона. В този см. решение № 89 от 29.07.2016
г., постановено по т.д. № 17/15 г., по описа на Т.К., ІІ Т.О. на ВКС. Съобразявайки се със
задължителната практика, в конкретния случай, настоящият състав намира, че
първоинстанционния съд не е излезнал извън рамките на диспозитивното начало, тъй като
се е произнесъл по заявеното основание (претенция за обезщетение, пропусната полза) и по
предмета на делото, индивидуализирано с основанието и петитума на иска. Настоящият
състав не споделя изводите относно липсата на възможност да бъде определен размера на
неполученото лицензионно възнаграждение, по следните съображения:
При използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без
съгласието на притежателя нарушителят на правото на марка дължи на маркопритежателя
обезщетение за вреди на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО. Размерът на обезщетението,
съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗМГО се определя въз основа на всички претърпени
имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена
последица от нарушението. Претендираното от ищеца обезщетение за вредите от
нарушението на правата му върху процесните търговски марки е за неполучено
лицензионно възнаграждение, което би било получено, ако ответникът се беше съобразил с
правата на ищеца, произтичащи от търговските марки, и бе поискал правомерно ползване на
13
знака и сключване на лицензионен договор. Правомерното използване на регистрирана
марка от трето лице съгласно чл. 24 ЗМГО се осъществява чрез сключване на лицензионен
договор, поради което използването на знаци, сходни с марките на ищеца чрез
производство, предлагане за продажба и реклама на напитки, съдържащи в наименованието
си CHOPIN, без наличието на сключен лицензионен договор води до настъпването на вреди
за маркопритежателя. Доколкото използването на марките е осъществено без сключване на
лицензионен договор и заплащане на съответното лицензионно възнаграждение, то за ищеца
са настъпили вреди /пропуснати ползи/, изразяващи се в пропускане на възможността да
увеличи имуществото си най-малко с размера на лицензионното възнаграждение, което би
било дължимо, ако нарушителят беше поискал разрешение от притежателя за ползване на
марките. Вж. решение № 19 от 24.03.2021 г., постановено по т.д. № 2 824/19 г. по описа на
Т.К., ІІ Т.О. на ВКС. Макар и определен по друг начин от първоинстанционния съд
размерът на претендираното от ищеца обезщетение за пропуснати ползи като разлика между
производствена и продажна цена за ответника, то част от реализираната от ответника
печалба представлява и дължимото, при добросъвестно поведение лицензионно
възнаграждение. Видно от заключението на назначената експертиза дължимото такова е в
размер на 5.47% от единичната цена на всяка бутилка. С оглед на изложеното и предвид
съвпадането на крайните изводи по отношение на дължимост на обезщетението, настоящият
състав намира, че атакуваното решение е правилно е правилно и законосъобразно и като
такова следва да се потвърди.
По отношение на последния обективно съединен иск за изземване и
унищожаване на стоките, предмет на нарушението във въззивната жалба не са наведени
конкретни доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК, настоящият състав препраща към мотивите на атакуваното
решение, като правилно и законосъобразно.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна частна
жалба против допълнителното решение:
По отношение на така подадената частна жалба, съдът в настоящия си състав
намира същата за процесуално допустима, като подадена в срок и от оправомощени лица.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
В жалбата са наведени доводи, че съдът неправилно не е уважил направеното
изявление за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение,
предвид липсата на фактическа и правна сложност. Така наведените доводи за
незаконосъобразност настоящият състав намира за основателни.
Съгласно задължителната практика, обективирана в т.3 от ТР №6/13 г., по т.д.
№6/12 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно
фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите
14
правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Като пример
задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-
ниска степен. Обемът на представените по делото доказателства не следва да се приравнява
на фактическа сложност, даваща основание да се остави без уважение искането за
намаляване на разноските, тъй като представените многобройни доказателства са насочени
само към установяването на извършеното от ответника нарушение. За фактическа и правна
сложност не следва да се възприема и броят на проведените открити съдебни заседания.
Такава преценка е извършена от първоинстанционния съд, но настоящият състав не споделя
изводите за наличието на фактическа и правна сложност. Видно от доказателствата по
делото и твърденията на страните по делото е налице задължителна практика, както на
касационната инстанция, така и по приложението на правото на ЕС, поради което
настоящият състав намира, че при извършването на преценка мотивирано следва да се
изведе извод за несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата
при упражняване на процесуалните права. Това несъответствие дава основание да се приеме,
че съдът е следвало да намали договорения адвокатски хонорар.
По изложените съображения, настоящия състав намира, че атакуваното
допълнително решение е незаконосъобразно, в частта, в която съдът е оставил уважение
искането за изменение на постановеното решение, в частта за разноските. Същото следва да
се отмени , като вместо него се постанови ново, с което да се допусне изменение на
решението, в частта за разноските. Същите следва да бъдат определени в размер на 4 400.62
лв.
По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски съдът
намира, че такива се дължат на въззиваемата страна, поради което ответникът-въззивник
следва да бъде осъден да заплати сумата от 4 400.62 лв., представляваща разноски за един
адвокат.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 076 от 07.07.2021 г., постановено по т.д. № 297/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 21 състав, в частта, в която съдът е
признал за установено на чл.116, ал.1, т. 1 ЗМГО, че „Катаржина естейт“ ЕООД е извършило
в периода 01.11.2015 г. - 09.02.2020 г. нарушения на правата на ищеца П. В. В. „Полмос“
С.А., Полша върху марка на ЕС рег.№ ********* CHOPIN, словна, с приоритет от
11.10.2011 г., регистрирана на 24.04.2012 г. за стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ и марка
на ЕС рег.№ *********, CHOPIN, комбинирана, с приоритет от 11.10.2011 г., регистрирана
на 28.03.2012 г. за стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ чрез поставянето на знака CHOPIN
върху етикетите на произвеждани, съхранявани и разпространявани на пазара бутилки вино,
осъдил е на основание чл.116, ал.1, т. 2 ЗМГО „Катаржина естейт“ ЕООД да преустанови
нарушението на правата на ищеца П. В. В. „Полмос“ С.А., Полша върху марка на ЕС рег.№
15
********* CHOPIN, словна, с приоритет от 11.10.2011 г., регистрирана на 24.04.2012 г. за
стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ и марка на EC per.№ *********, CHOPIN,
комбинирана, с приоритет от 11.10.2011 г., регистрирана на 28.03.2012 г. за стоката „водка“
от клас 33 на МКСУ, изразяващо се в поставянето на знака CHOPIN върху етикетите на
произвеждани, съхранявани и разпространявани на пазара от „Катаржина естейт“ ЕООД
бутилки вино, осъдил е на основание чл.116, ал.1, т. 3 ЗМГО „Катаржина естейт“ ЕООД да
заплати на П. В. В. „Полмос“ С.А., Полша обезщетение в размер на 22 095.40 лв. за
извършено нарушение на правата на ищеца П. В. В. „Полмос“ С.А., Полша върху марка на
ЕС рег.№ ********* CHOPIN, словна, с приоритет от 11.10.2011 г„ регистрирана на
24.04.2012 г. за стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ и обезщетение в размер на 22 095.40
лв. за извършено нарушение на правата на ищеца П. В. В. „Полмос“ С.А., Полша върху
марка на ЕС рег.№ *********, CHOPIN, комбинирана, с приоритет от 11.10.2011 г.,
регистрирана на 28.03.2012 г. за стоката „водка“ от клас 33 на МКСУ, които нарушения са
извършени в периода 01.11.2015 г. - 09.02.2020 г. чрез поставянето на знака CHOPIN върху
етикетите на произвеждани, съхранявани и разпространявани на пазара бутилки вино,
постановил е изземване и унищожаване за сметка на „Катаржина естейт“ ЕООД от
търговската мрежа, както и от складовете и други търговски помещения на „Катаржина
естейт“ ЕООД на всички бутилки с вино, произведени и/или придобити от „Катаржина
естейт“ ЕООД, върху чиито етикети се съдържа надпис CHOPIN, като правилно и
законосъобразно.
ОТМЕНЯ решение № 261 393 от 08.10.21 г., постановено по т.д. № 297/290 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 21 състав, в частта, в която съдът
е отхвърлил искането на „Катаржина естейт“ ЕООД по молба от 21.07.2021 г. за изменение
на постановеното решение в частта за разноските, като незаконосъобразно и неправилно и
вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 261 076 от 07.07.2021 г., постановено по т.д. № 297/20
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 21 състав, в частта, в която
съдът е присъдил разноски в първоинстанзционното производство в полза на П. В. В.
„Полмос“ С.А., Полша над сумата от 8 546.62 лв.
ОСЪЖДА „Катаржина Естейт ЕООД, ЕИК ********* да заплати на П. В. В.
„Полмос“ С.А., Полша сумата от 4 400.62 (четири хиляди и четиристотин лв. и шестдесет и
две ст.) лв., на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17